Елинор изрази съгласие с него, защото реши, че той не заслужава да му се противостои с разумни доводи.

Джон Дашууд също като по-голямата си сестра не изпитваше кой знае какво удоволствие от музиката и мислите му с лекота прескачаха на всякакви други теми; тази вечер например внезапно го споходи една мисъл, която побърза да представи на жена си за одобрение веднага щом се прибраха вкъщи. Беше размислил върху погрешното предположение на мисис Денисън, че сестрите му са отседнали у тях, което според него внушаваше мисълта, че ще бъде много благоприлично да ги поканят наистина да им погостуват, докато мисис Дженингс е заета извън дома си. Няма да му струва нищо, нито пък сестрите му ще причинят някакви неудобства, а и една такава покана щеше да се приеме като жест на внимание, благодарение на който смяташе да освободи напълно деликатната си съвест от обещанието към баща си.

Фани се стресна доста от това предложение.

— Не виждам как можем да направим такова нещо, без да обидим лейди Мидълтън — каза тя, — защото те всеки ден ходят у нея, иначе бих ги поканила с огромно удоволствие. Знаеш, че винаги съм била готова да проявя към тях толкова внимание, колкото мога, както ги изведох и последния път на онзи концерт. Но те са гостенки на лейди Мидълтън. Как да ги поканя и да й ги отнема?

Съпругът й отначало не можа да види силата на нейните аргументи и каза примирено:

— Те вече са прекарали така цяла седмица на Кандит Стрийт и лейди Мидълтън не би се обидила, ако прекарат някой и друг ден у толкова близки роднини като нас.

Фани помълча малко и после продължи с възобновен плам:

— Любими мой, от все сърце бих ги поканила, ако зависеше от мен. Но тъкмо бях решила да поканя госпожици Стийл да ни погостуват няколко дни. Те са мили и добре възпитани момичета, и по-скоро на тях дължим подобен жест, тъй като чичо им е бил много добър с Едуард. Знаеш ли, можем да поканим сестрите ти някоя друга година, а госпожици Стийл може да не дойдат в града втори път. Сигурна съм, че ти също ги харесваш, всъщност наистина вече ги харесваш, а също и мама, и освен това те са любимките на Хари!

Това вече убеди мистър Дашууд. Той разбра колко е необходимо веднага да поканят госпожици Стийл, а съвестта му се примири с твърдото решение, че ще поканят сестрите му някоя друга година, като в същото време тайничко се надяваше, че дотогава може и да няма нужда от покана, защото Елинор щеше да дойде в града като съпруга на полковник Брандън, а Мариан — като тяхна гостенка.

Фани ликуваше при мисълта, че е успяла да се отърве и изпитваше гордост от остротата на своя пъргав ум, който я беше спасил. На другата сутрин тя изпрати писмо до Люси с молба да им погостува заедно със сестра си на Харли стрийт веднага, щом лейди Мидълтън си позволи да ги освободи. Това стигаше на Люси, за да се почувства истински и съвсем основателно щастлива. Мисис Дашууд действаше за нейната кауза, подхранваше всичките й надежди и подкрепяше всичките й видения! Беше в нейните интереси да прекарва колкото може повече време с Едуард и неговото семейство и това гостуване у сестра му предоставяше чудесна възможност за нейните намерения! Люси не можеше да не бъде признателна за тази възможност и не биваше да губи нито миг, преди да се възползва от нея и се оказа, че е крайно време след двудневен престой да преустановят гостуването си у лейди Мидълтън, чиято продължителност без друго не бе предварително уточнена.

Десет минути след получаването на бележката от мисис Джон Дашууд Люси вече я бе показала на Елинор, и тя за първи път почувства, че очакванията на Люси може би имат известни основания, защото по всичко личеше, че толкова необичаен жест на любезност и при това след толкова кратко познанство, определено говори, че доброжелателното отношение към съперницата й произлиза не само от злоба към самата Елинор и можеше след време да допринесе за сбъдването на всичко онова, което Люси желаеше. Ласкателствата й вече бяха покорили сърцето на лейди Мидълтън и сега си пробиваха път към най-интимните чувства на мисис Дашууд, а това бяха постижения, които откриваха пътя към постигането на нещо много по-голямо.

Госпожици Стийл се преместиха на Харли Стрийт и резултатът за Елинор от това преместване беше, че то потвърди основателността на очакванията й за една бъдеща сватба. Сър Джон, който ги посети неведнъж, носеше новини за изключителната благосклонност, с която се отнасяха към госпожиците в дома на брат й. Никога преди мисис Дашууд не бе изпитвала такова удоволствие от присъствието на други млади жени, както се чувстваше сега с тях, беше им подарила по един несесер с игли за бродиране, измайсторени от някакъв емигрант, обръщаше се към Люси с малкото й име и не знаеше дали ще може да се раздели някога с тях.

Глава 37

Две седмици след раждането мисис Палмър се почувства толкова добре, че вече не беше необходимо майка й да отделя цялото си време за нея и мисис Дженингс се задоволи да се отбива у тях само един-два пъти дневно. Тя се върна в собствения си дом и към собствените си навици, а на госпожици Дашууд предстоеше да поемат отново своя дял в тях.

На третото или четвъртото утро след завръщането си на Бъркли Стрийт мисис Дженингс се прибра от обичайното посещение в къщата на мисис Палмър и по лицето й се четеше, че бърза да им каже нещо много хубаво и важно. Даде им малко време да погадаят, след което мина направо към въпроса:

— Господи! Скъпа моя мис Дашууд! Чухте ли новината?

— Не, госпожо. Каква новина?

— Много необикновена! Но след малко ще ви я кажа. Като отидох у Палмър, Шарлот доста се беше притеснила за бебето. Беше сигурна, че е болно — то плачеше, беше неспокойно и имаше пъпки по цялото тяло. Пък аз го само го погледнах и веднага й казах: „Господи, мила, няма нищо страшно, просто венците са му подути“, а и сестрата рече същото. Ама Шарлот все се притесняваше и изпрати да повикат мистър Донован. За късмет той току-що се бил върнал от Харли Стрийт и оттам дойде право при нас, пък на мене не знам какво ми дойде на ума и го питам дали е чул нещо ново. Докторът се подсмихва едно такова накриво и после се намръщи, като че ли поназнайва нещо, и накрая каза, ама шепнешком: „В случай, че младите дами, дето са под ваше наблюдение, подочуят нещо за здравето на снаха си и се притеснят за нея, редно е да им кажете, че според мен не бива да се тревожат, защото се надявам мисис Дашууд да се оправи.“

— Какво! Да не би Фани да е болна?

— Ами точно това казвам и аз, миличка. „Боже“, викам, „болна ли е мисис Дашууд?“ И чак тогава се разбра цялата работа и ето какво научих — мистър Едуард Ферърс, същият момък, дето ви закачах за него (и съм страшно доволна, че не е имало за какво), та мистър Едуард Ферърс, значи, в продължение на цяла година бил сгоден за братовчедката Люси! Ето това е, миличка! И никой да не знае нищичко за цялата работа, освен Нанси! Можеш ли да си представиш такова нещо? Не е чудно, че са се харесали, ама работата да стигне чак дотам и никой нищичко да не подозира! Ето кое е странното! Никога не съм ги виждала заедно, иначе веднага щях да разбера. Ами то цялата работа са я пазили в голяма тайна, страх ги е било от мисис Ферърс, и нито тя, нито брат ви, нито пък снаха ви са подозирали нещо, докато тази сутрин значи, не някой магьосник, а горката Нанси, пък вие знаете, че тя нивга не иска да направи нищо лошо, взела, че изтърсила всичко. „Божке“, рекла си тя, „всичките толкоз много харесват Люси, че няма да направят никакъв проблем от това“, отива при снаха ви, която си плетяла кротко килимчето и изобщо не подозирала какво става, щото само пет минути преди това рекла на брат ви, че според нея Едуард щял да се жени за дъщерята на лорд ’нам-си-кой-си, забравих кой беше. Та можете да си представите какъв удар е било това за нейната суетност и горделивост. Веднага изпаднала в истерия и така се разпищяла, че чак брат ви чул, докато си седял в будоара на долния етаж и си мислел какво да пише на иконома си в имението. Хвръкнал той горе и станало каквото станало, защото и Люси, дето и помен си нямала какво става, също отишла при тях. Горката душичка, жал ми е за нея. И ето какво ще ви кажа — според мен с нея са се отнесли много зле — снаха ви се нахвърлила върху нея като фурия и я докарала до припадък. Нанси паднала на колене и горчиво се разплакала, а брат ви взел да обикаля стаята и все повтарял, че не знае какво да прави. Мисис Дашууд заявила, че те нямало да останат и минутка повече в нейната къща, та се наложило брат ви също да падне на колене пред нея и да я кандърдисва поне да имат време да си съберат багажа. Тогава тя отново изпаднала в истерия и той толкова се уплашил, че пратил за мистър Донован, и мистър Донован заварил къщата обърната наопаки. Пред вратата стояла каретата, която чакала да откара горките ми братовчедки и като си тръгвал, те тъкмо се качвали в нея, и докторът вика, че горката Люси едвам ходела, пък и Нанси не изглеждала по-добре. Направо си ви казвам, че изобщо не мога да търпя снаха ви, и от все сърце се надявам тази женитба да стане напук на нея. Боже господи, как ли ще го преживее горкият мистър Едуард, когато научи за това! Да се отнесат толкова долно към неговата любима! Защото чух, че той бил влюбен в нея колкото си искаш. Няма да се учудя, ако това е голямата му любов! А и мистър Донован мисли така. Ние с него си поговорихме надълго и нашироко и най-хубавото в цялата работа е това, че пак си отиде на Харли Стрийт да е подръка на мисис Ферърс, като кажат и на нея, защото пратили да я извикат веднага щом си тръгнали братовчедките и снаха ви била сигурна, че и тя ще изпадне в истерия. Сигурно така е станало, ама на мен хич не ми пука. Не ми е жал за никоя от тях двете. Не ми пука за хора, дето вдигат такава врява за пари и величие. Няма никаква причина мистър Едуард и Люси да не се оженят, защото съм убедена, че мисис Ферърс може чудесно да подсигури сина си и макар че Люси няма почти нищичко, тя знае по-добре от всички останали как да направи от нищо нещо, и не се съмнявам, че дори и ако мисис Ферърс им отпусне по петстотин на година, Люси ще се разпореди с тях така, сякаш са осемстотин. Божичко, колко добре ще си живеят в някоя къщурка като вашата… или малко по-голяма от нея, само с две прислужници и двама слуги и дори си мисля, че ще мога да им помогна с една от слугините, защото сестрата на моята Бети няма работа в момента — тя е тъкмо за тях.