— Хм — каза мисис Ферърс, — много хубаво — и ги върна на дъщеря си без дори да ги погледне.

По всяка вероятност дори Фани си помисли, че майка й се е държала много грубо, защото се поизчерви и побърза да каже:

— Наистина са много красиви, нали, госпожо? — Но после се уплаши, че проявила прекалена любезност, овладя се и след малко се насили да каже: — Не мислите ли, че малко напомнят за стила на мис Мортън в рисуването? Виж, тя действително рисува прекрасно. Колко красив е последният й пейзаж!

— Наистина е много красив. Но тя върши всичко добре.

Мариан не можа да се стърпи при тези думи. И без това мисис Ферърс й бе станала страшно неприятна, а една толкова нетактична възхвала на друга за сметка на Елинор, макар и да не разбираше точно нейното значение, не можеше да не я предизвика и тя веднага каза разгорещено:

— Много особен израз на възхищение! И какво общо има тази мис Мортън с нас? Кой го е грижа за нея? Сега говорим и мислим само за Елинор.

С тези думи тя пое картините от ръцете на сестра си, за да изрази своята възхита така, както те заслужаваха.

Мисис Ферърс силно се разгневи и изправи гръб повече от всякога; горчивата филипика на Мариан тутакси бе достойно срязана:

— Мис Мортън е дъщеря на лорд Мортън.

Фани също изглеждаше много ядосана, а и съпругът й се уплаши от дързостта на сестра си. Пламенната защита на Мариан нарани Елинор много по-силно от причината, която я бе предизвикала, но тя съзря в погледа на полковник Брандън, който не се откъсваше от Мариан, че той вижда само прекрасното в нея — любящото й сърце, което не би понесло и най-малкото оскърбление към сестра си.

С това чувствата на Мариан съвсем не се бяха уталожили. Стори й се, че леденото нахалство в отношението на мисис Ферърс към сестра й предвещава толкова мъки и неприятности за Елинор, че това изпълни с ужас и без това нараненото й сърце. Разчувствана от мощния прилив на любовта към сестра си, тя само след миг отиде до стола на Елинор, прегърна я през шията, долепи буза до нейната и каза тихо, но пламенно:

— Мила, мила Елинор, не им обръщай внимание. Не им позволявай да те направят нещастна.

Тя не можа да продължи, чувствата я завладяха напълно и тя избухна в сълзи, скрила лице в рамото на сестра си. Това привлече вниманието на всички останали и почти всички се притесниха. Без да съзнава какво прави, полковникът скочи и отиде при двете момичета. Мисис Дженингс рече разбиращо „миличката ми“ и побърза да пъхне ароматните си соли под носа на Мариан, а сър Джон възнегодува толкова силно срещу причинителя на тази нервна криза, че скокна от мястото си и се премести до Люси Стийл, за да й каже с висок шепот какво мисли за цялата тази отвратителна история.

След няколко минути Мариан все пак успя да се овладее достатъчно, за да сложи край на цялата суетня около себе си и седна до останалите, макар че през цялата вечер се чувстваше потисната и под впечатление на случилото се.

— Горката Мариан! — каза тихо брат й на полковник Брандън веднага щом успя да предизвика вниманието му. — Не е толкова здрава като сестра си, много е нервна, а и физиката й не е като тази на Елинор, човек не може да не признае, че има нещо много покъртително в една млада жена, която някога е била красавица и после е изгубила своята привлекателност. Може да не ви се вярва, но само допреди няколко месеца Мариан беше забележително хубава, почти колкото Елинор. Сега виждате, че от хубостта й не е останала и следа.

Глава 35

Любопитството на Елинор по отношение на мисис Ферърс беше задоволено. В нея видя всичко необходимо, за да направи нежелателна една бъдеща връзка между двете семейства. Нагледа се на нейната надменност, низост и категорична предубеденост към самата нея, и разбра какви трудности стояха пред един евентуален годеж, които спъваха женитбата и на самия Едуард, който при други обстоятелства щеше да бъде свободен. Видя в мисис Ферърс достатъчно неща, от които се почувства благодарна заради самата себе си, защото друго, много по-сериозно препятствие не й позволяваше да страда от изобретените от мисис Ферърс мъчения и капризи и да се притеснява от нейното мнение. Тя реши в себе си, че ако не може да злорадства заради окования от Люси Едуард, би могла да се радва на цялата тази история, ако Люси беше поне малко по-симпатична.

Не можеше да разбере как настроението на Люси бе толкова приповдигнато от любезното отношение на мисис Ферърс и как може да се заблуди така от собствената си пресметливост и суета, че да приема като комплимент едно отношение, предоставено й само защото не е Елинор, и да се чувства насърчена от това, че е предпочетена пред всички останали, защото никой не знаеше истинското положение на нещата. Но нещата бяха именно такива и това личеше не само в погледа на Люси, но и съвсем откровено бяха заявени от самата нея още на другата сутрин. По нейно настояване лейди Мидълтън я остави на Бъркли Стрийт, за да може да се види насаме с Елинор и да й каже колко е щастлива. В това отношение Люси имаше късмет, защото малко преди това мисис Дженингс получи бележка от мисис Палмър и отиде да я види.

— Скъпа моя приятелко — извика Люси веднага щом останаха сами, — дойдох да ви кажа колко съм щастлива. Нима може да има нещо по-ласкателно от отношението на мисис Ферърс към мен през вчерашния ден? Толкова беше мила и любвеобилна! Знаете колко бях уплашена от самата мисъл, че ще я видя, но още щом се запознахме, тя стана толкова приветлива, сякаш наистина много ме харесва. Не беше ли така, а? Вие видяхте всичко, не се ли изненадахте много от нейното отношение?

— Тя наистина беше много любезна към вас.

— Любезна! Нима не забелязахте нищо друго, освен любезност? Аз видях нещо много повече — към мен тя беше много по-мила, отколкото към всички останали! Не се държа нито горделиво, нито надменно, а и дъщеря й беше толкова сладка и обичлива!

На Елинор й се щеше да поприказват за нещо друго, но Люси настояваше да й говори за своето щастие и Елинор беше принудена да продължи с тази тема.

— Несъмнено, отношението им би било наистина много ласкателно — каза тя, — ако знаеха за вашия годеж, но тъй като нещата не стоят така…

— Предполагах, че ще кажете нещо такова, — побърза да отговори Люси, но няма никаква причина мисис Ферърс да ме харесва толкова, ако наистина не ме харесваше, а за мен това значи всичко. Не можете да ми развалите удоволствието. Сигурна съм, че всичко ще завърши добре и няма да се сблъскам с всичките тези препятствия, за които си мислех по-рано. Мисис Ферърс е очарователна жена, както и снаха ви. Ама наистина са направо прекрасни! Чудно ми е защо никога не сте ми казвали колко е симпатична мисис Дашууд.

Елинор не можеше да отговори на този въпрос, затова не се и опита да каже нещо.

— Да не би да сте болна, мис Дашууд? Като че ли не сте на себе си, нищо не казвате, май наистина не сте добре.

— Никога не съм била по-здрава.

— От все сърце се радвам да чуя това, но наистина по нищо не личи да сте здрава. Толкоз ще ми е мъчно, ако точно вие се разболеете, вие, дето сте ми най-голямата утеха в целия свят! Бог знае какво щях да правя без вашето приятелство.

Елинор се опита да отговори с някаква учтивост, но силно се усъмни в успеха си. Люси обаче изглеждаше напълно удовлетворена, защото изтърси без заобикалки:

— Аз действително съм дълбоко убедена във вашите добри чувства към мене и след любовта на Едуард те са най-голямата ми утеха. Горкият Едуард! Сега обаче най-после има и нещо хубаво — лейди Мидълтън толкова харесва мисис Дашууд, че ще можем да ходим често на Харли Стрийт, а пък си мисля, че и Едуард прекарва много време у сестра си. Двете дами ще започнат да си гостуват, а мисис Ферърс и снаха ви повториха няколко пъти, че ще им е много приятно да се виждаме. Такива очарователни жени! Сигурна съм, че ако кажете на снаха си какво мисля за нея, няма да преувеличите ни най-малко!

Ала Елинор с нищо не я насърчи в надеждата й, че ще каже нещо на снаха си по този въпрос. Люси продължи:

— Сигурна съм, че ако мисис Ферърс не ме беше харесала, щях веднага да го разбера. Ако беше направила само официален поклон например, без да каже нито дума, и после да не ми обърне никакво внимание, да не хвърли нито един приветлив поглед към мене — е, знаете какво искам да кажа — ако се бе отнесла с мен така противно, щях да се отчая и да се откажа от всичко. Просто не бих могла да го понеса. Защото става много страшно, когато тя не харесва някого.

Елинор не успя да реагира на този триумф, защото вратата се отвори и прислужникът съобщи за пристигането на мистър Ферърс, който влезе веднага след това.

Всички се почувстваха много неудобно и това пролича по лицата им. Почувстваха се безкрайно глупаво. На Едуард много му се искаше по-скоро да излезе, отколкото да продължи навътре в стаята. И тримата бяха избягвали толкова старателно подобна среща, а сега тъкмо това ги беше сполетяло — не само че бяха заедно на едно и също място, но дори не бяха облекчени от присъствието на някой страничен човек. Дамите успяха да се съвземат първи. Не беше работа на Люси тя да поеме инициативата, а и трябваше да пази отношенията им в тайна. Затова можеше само да го гледа влюбено и след един бегъл поздрав повече не продума.

Но Елинор трябваше да направи много повече, при това да го направи добре — заради него и заради самата себе си. След моментно усилие да се овладее, тя се насили да го поздрави с добре дошъл, а погледът и държанието й бяха съвсем леки и почти непринудени; дори успя да ги оправи още повече след някое и друго усилие и след още една спечелена със себе си битка. Елинор не би допуснала присъствието на Люси или съзнанието за проявената към нея самата несправедливост да й попречат да не може да му каже, че се радва да го види и че съжалява, задето не е била вкъщи при предишните му посещения на Бъркли Стрийт. Не се страхуваше от бдителния поглед на Люси да му окаже вниманието, което му дължеше като негова приятелка и почти роднина, макар че скоро забеляза колко зорко ги наблюдава тя.