— Бедната душица! — възкликна мисис Дженингс щом Мариан излезе. — Сърцето ме боли, като я гледам! Ами да, дори не си изпи виното. И сушените вишни не си дояде! Божичко, нищо не помага… Ако знаех какво иска, щях да обърна целия град да й го намеря. Ох, не разбирам как може един мъж да постъпи така с хубавица като нея! Ама като си няма почти нищичко, горката, пък другата струва куп пари, майко мила! Нищо друго не ги интересува тези мъже!

— Значи дамата, мисля, че я нарекохте мис Рей, е доста богата, така ли?

— Петдесет хиляди лири, миличка. Виждали ли сте я изобщо? Много елегантна девойка, винаги облечена с вкус, ама казват, че не била хубава. Много добре си спомням леля й — Биди Хеншоу, омъжи се за голям богаташ. Те всичките са си богати. Петдесет хиляди лири! Такава пара няма да ти падне току-така, освен ако не се потрудиш за нея и се разправя, че бил съвсем изтощен. И как иначе, все търчи на лов или пък препуска насам-натам с кабриолета! Е, не че е много за приказка, ама щом един млад мъж, няма значение кой, нали така, идва значи, върти любов с някое хубаво момиче и дори обещава да се ожени за него, не е редно после да се изпари и да не си държи на думата само защото някоя богаташка е готова да се омъжи за него. Ами защо не вземе да си продаде конете, да даде къщата под наем, да освободи прислугата и да промени изцяло начина си на живот? Казвам ви, мис Мариан щеше да го чака, докато си оправи положението. Ама днешните младежи не постъпват така, не щат да се лишат дори и от едно-едничко удоволствие.

— Какво представлява мис Рей? Какво приказват хората, дали е добра и мила?

— Не съм чула лоша дума по неин адрес, комай съм чувала само да я споменават от време на време. Знам само какво ми каза мисис Тейлър сутринта — дето мис Уокър — намекнала веднъж, че мистър и мисис Елисън нямали нищо против да задомят госпожицата, щото по-рано мис Рей и госпожата все не можеха да се разберат по този въпрос.

— А кои са тези Елисън?

— Ами нейните настойници, миличка. Ала наскоро госпожицата навърши пълнолетие и може да решава сама какво й се иска, е, хубав избор направи, няма що! — Тя помълча и после добави: — И какво, сестра ви се качи в стаята да си поплаче, предполагам. Няма ли някакъв начин да я утешим? Бедничката, много жестоко е да я оставим самичка. След малко ще ни дойдат гости и дано това я поразсее. Знам, че не обича вист, а дали някоя друга игра ще й бъде интересна?

— Мила госпожо, излишно е да се притеснявате за това. Мисля, че Мариан няма да слезе повече тази вечер. Ако мога, ще се опитам да я убедя да си легне, защото съм сигурна, че има нужда от почивка.

— Ами да, туй ще е най-доброто за нея. Само да каже какво иска за вечеря и нека си ляга. Господи, хич не ми е чудно защо последните една-две седмици изглеждаше толкова зле и все беше без настроение, сигурно нещо е предчувствала и все то й се е въртяло в главата. А днешното писмо й е дало да разбере как стоят работите в действителност. Бедната душица! Сигурна съм, че ако имах и най-малката представа, за нищо на света не бих й додявала с моите закачки. Ама как бих могла да предположа, че ще стане така? Убедена бях, че е най-обикновено любовно писмо, пък знаете колко обичат младите да се пошегуваш с тях за такива работи. Боже, колко ще им стане мъчно на сър Джон и на дъщерите ми като разберат! Ако имах малко мозък в главата си, щях да се отбия на Кандит Стрийт още докато идвах насам, и да им разкажа всичко. Все пак, утре ще ги видя…

— Сигурна съм, че не е необходимо да предупреждавате мисис Палмър и сър Джон да не говорят за мистър Уилъби и да не намекват за случилото се пред сестра ми. Доброто им сърце ще им подскаже, че би било наистина жестоко в нейно присъствие да се издадат, че знаят нещо по този въпрос, а и вие, уважаема госпожо, колкото по-малко говорите за това дори и пред мен, толкова повече неприятни чувства ще ми спестите.

— О, божичко, та аз ли не разбирам това! Сигурно се чувствате ужасно, когато някой говори за случилото се във ваше присъствие, а пред сестра ви пък не бих продумала и думица, за нищо на света! Видяхте как си мълчах на обед. А и сър Джон, и дъщерите ми — те са толкоз деликатни, че нищо няма да споменат, особено ако им намекна за това. Аз лично си мисля, че колкото по-малко се приказва, толкоз по-добре, защото всичко ще бъде забравено по-скоро. Пък и нали знаете, че от много приказки полза няма.

— В този случай приказките могат само да навредят, и то много повече, отколкото в други подобни случаи, защото при тези обстоятелства ще бъде най-добре за всички засегнати страни да не се оповестява за случилото се. Трябва да отдадем дължимото и на мистър Уилъби — той не е нарушил някакво обещание за годеж към сестра ми.

— Обещание ли, миличка? Не се опитвайте да го защитите! Нямало било обещание за женитба! След като я заведе в Аленхъм Хаус и й каза в кои стаи ще живеят, как пък не!

Заради доброто на сестра си Елинор счете за неблагоразумно да продължава с този въпрос, тъй като това не засягаше само интересите на Уилъби, защото Мариан само би загубила от разпространяването на истината. След кратко мълчание мисис Дженингс изтърси с обичайното си оживление:

— Е, миличка, дето викат, всяко зло за добро, защото полковник Брандън само ще спечели от всичко това. Най-после ще успее да я спечели, ами да! Бас държа, че ще се оженят още преди Еньовден. Боже, колко ли ще де зарадва той, като чуе новината! Сигурно ще дойде още тази вечер. При всички случаи той е къде-къде по-подходящ за сестра ви. Две хиляди годишно без дългове и удръжки — освен едно дете на любовта все пак, как можах да забравя, но лесно ще може да я дадат някъде да учи занаят и това ще им струва съвсем малко, та какво значение би имала тя? Делафорд е много хубаво място ви казвам, от тия дето според мен са малко старомодни, ама много удобно и уютно, откъснато от света с огромна градина, в която растат най-хубавите овошки в околността, а в един ъгъл расте чудна черница! Боже, как си похапнахме с Шарлот веднъж, като ходихме там! Има и гълъбарник, няколко прекрасни езерца със сладководна риба и хубав канал за напояване, и всичко, дето ти душа иска; близо е до църквата и само на четвърт миля от платения път с бариерите. Ако ти стане скучно, можеш спокойно да поседнеш в старата беседка от тисово дърво, дето е зад къщата, и да гледаш как каретите минават по пътя. О, колко е хубаво там! Съвсем наблизо в селото има месарница, а пък къщата на пастора се намира на хвърлей камък. Според мене е хиляда пъти по-гиздаво от Бартън Парк, дето трябва да изминат три мили, докато си купят месо и най-близката им съседка е майка ви. При пръв удобен случай ще гледам да дам малко кураж на полковника. Нали знаете, че капка по капка става вир. Само да я накараме да избие от главата си този Уилъби!

— Да, госпожо, ако можехме — каза Елинор — щяхме да си живеем спокойно с или дори без полковник Брандън. — Тя стана и отиде при Мариан, която стоеше според очакванията й в тяхната стая, обзета от скръб и приведена над загасващия огън, от който, при влизането на Елинор, струеше само светлинка, но не и топлина.

— По-добре е да ме оставиш сама, — беше единственото, което успя да отрони сестра й.

— Добре, — каза сестра й, — но само ако си легнеш.

Ала поддадена на моментен импулс в страданието си, отначало Мариан не искаше и да чуе за лягане. Все пак след настойчивите, макар и деликатни увещания на сестра й, тя омекна и се подчини. Елинор я изчака да положи пламналата си глава върху възглавницата и излезе с надеждата, че Мариан ще успее да поспи и да си почине.

Отиде в дневната, където след малко влезе и мисис Дженингс с пълна чаша за вино в ръка.

— Миличка — каза тя още от вратата, — току-що се сетих, че имам още малко от най-хубавото вино на Констанца, което някога сте вкусвали, та донесох малко за сестра ви. Бедният ми съпруг, колко го обичаше само! Като усетеше, че го боли жлъчката, само няколко капки от него му помагаха повече от всички лекарства на света. Занесете го на сестра си, моля ви!

— Мила госпожо — каза Елинор и се усмихна при мисълта, че лекарството може да бъде предписано при толкова различни оплаквания, — наистина сте много добра. Но Мариан си легна току-що и се надявам вече да е заспала. Според мене нищо няма да й помогне повече от един хубав сън, и ако вие ми разрешите, сама бих го опитала.

Макар и да съжали, че не е дошла пет минути по-рано, мисис Дженингс се съгласи с предложения компромис, а след като отпи от виното, Елинор трябваше да се съгласи, че колкото и да не я интересуваха жлъчните колики в момента, все пак би могла да опита лечебните му свойства върху нараненото сърце на сестра си.

По време на чая дойде полковник Брандън и огледа стаята с поглед, сякаш търсеше Мариан, и по начина, по който го направи, на Елинор й се стори, че той нито очакваше, нито искаше да я види в този момент, защото вероятно се бе досетил каква е причината за нейното отсъствие. Мисис Дженингс не долови това и след като той влезе, отиде до масата за чай, където Елинор сервираше в момента, и прошепна:

— Полковникът ми изглежда много мрачен. Май все още нищо не знае, кажете му, миличка.

След малко той притегли стола си близо до нея и се осведоми за сестра й, а по очите му си личеше, че е добре запознат със случилото се.

— Мариан не е добре — каза тя. — Не е разположена още от сутринта и я накарахме да си легне.

— Тогава — продължи той с известно колебание, — може би е вярно онова, което чух тази сутрин… Може би в него има повече истина, отколкото съм мислил в началото.

— И какво е то?