Карън Монинг - Разкритието на древния ръкопис

Никой не проговори за миг, сякаш довършваха битката в мълчание с кръвожадни погледи и безсловесни заплахи.

– Колкото можем да бъдем – каза накрая Дагиъс. – Това не е нещо ново за нас. Ние сме били друиди на кралицата отпреди Спогодбата да бъде договорена. Седели сме с тях в Старите дни, когато великата зала на Тара още не е била построена и сме научили техните начини. Освен това имаме няколко други... части от древно знание на наше разположение.

– А всички знаем колко добре се разви за вас това предишния път – каза Баронс кадифено.

– Може би ти не си помагал, а си пречил, древни – изтътна Дагиъс. – Знаем, че имаш свой собствен план. Какъв е той?

– Престанете всички! – отсече Роуина.

Напрежението се увеличи.

– Баронс и хората му ще поставят три от камъните – опитах се да ги върна на темата.

– Той ще ги даде на моите шийте зрящи – каза Роуина упорито. – Ние ще поставим камъните.

Баронс я изгледа невярващо с леко повдигане на вежда.

– В чия шибана реалност мислиш, че ще стане това?

– Нямаш работа тук.

– Стара жено, не те харесвам – каза Баронс студено. – Бъди внимателна около мен. Бъди много, много внимателна.

Роуина затвори уста, намести очилата на носа си и сви устни.

Погледнах към В’лане.

– Донесе ли четвъртия камък?

Той погледна към Баронс:

– Той донесе ли неговите три?

Баронс оголи зъби към В’лане.

В’лане изсъска.

Келтърови изръмжаха.

И продължихме в този стил.

Четирийсет и пет минути по-късно, когато всички излизахме от стаята, две от стените бяха разбити, а подът беше напукан.

Но бяхме изчистили нюансите на нашия план.

Аз щях да летя с Ловец над града и да открия Шинсар Дъб, съобщавайки по радиото местонахождението ù.

Баронс, Лор, Риодан и В’лане щяха да приближат с четирите камъка, докато Келтърови щяха да започнат обвързващото заклинание, с което да запечатат кориците ù, за да бъде преместена.

Дръстан щеше да я вземе.

Баронс, Роуина, Дръстан, В’лане и аз щяхме да отидем с Хамъра на Баронс до манастира (защото никой не се доверяваше на В’лане или на друго Фае да го прсее с Книгата там и да чака всички останали да дойдат).

Роуина щеше да свали защитите, за да можем всички, които бяхме в стаята днес, да влезем в подземната гробница, създадена преди еони с цел да задържа Шинсар Дъб.

Дагиъс щеше да завърши обвързващото заклинание, което да запечата страниците затворени и (според тяхното знание) да завърти ключовете в ключалките, което щеше да я накара да замълчи завинаги във вакуум от вечно съзнание, сама завинаги. „Адска съдба, със сигурност“ – беше казал той мрачно.

И това явно беше нещо, което знаеше.

„Няма причина тя да бъде там“ – беше продължила да протестира Роуина, хвърляйки ми пронизителен поглед, дори когато завързваха очите ù и тези на шийте зрящите. Риодан не беше искал да видят клуба му или да разберат как се влиза в него.

„Няма причина и ти да бъдеш там, стара жено – беше казал Баронс. – След като свалиш защитите, не ни трябваш.“

„Ти също не си необходим.“

„Мислиш ли, че само Дагиъс трябва да влезе вътре с Дръстан и Книгата? – бях казала саркастично.

Беше кипяла по целия път навън.

Когато пристъпих в мрачния следобед, потреперих. Всички следи от пролетта бяха изчезнали. Денят беше мрачен отново и валеше силно. Утре вечер щяхме да се срещнем на О’Конъл и Бийкън.

И с малко късмет до следващия ден светът щеше да е много по-безопасно място.

Междувременно имах отчаяна нужда да си почина от всички мъже в живота си. Нуждаех се от момичешка вечер и от утехата на нормалността.

Обърнах се към В’лане и докоснах ръката му.

– Можеш ли да намериш Дани и да я помолиш да дойде в книжарницата довечера в осем?

– Твоето желание е заповед за мен, МакКайла – усмихна се той. – Ще прекараме ли утрешния ден на плажа заедно?

Баронс се раздвижи зад мен.

– Тя е заета утре.

– Заета ли си утре, МакКайла?

– Ще работи по древни текстове с мен.

В’лане му хвърли състрадателен поглед.

– Ах! Древни текстове. Забележителен ден в книжарницата.

– Превеждаме Кама Сутра – каза Баронс – с интерактивни помагала.

Едва не се задавих.

– Никога не си наоколо през деня.

– И защо? – В’лане беше картина на невинността.

– Ще бъда утре – каза Баронс.

– Цял ден? – попитах.

– През целия ден.

– Тя ще бъде гола на плажа с мен.

– Тя никога не е била гола в леглото с теб. Когато свършва, тя реве.

– Познавам звуците, които издава, когато свършва. Давал съм ù множество оргазми само като съм я целувал.

– Аз съм ù давал множество оргазми като съм я чукал. С месеци, фейо.

– Все още ли я чукаш? – измърка В’лане. – Защото в момента не мирише на теб. Ако е така, не я маркираш достатъчно. Тя започва да мирише като мен. Като Фае.

– Невероятно! – чух Крисчън да мърмори зад мен.

– Тя и двамата ли насърчава? – чух Дръстан да пита.

– И те го позволяват? – Дагиъс изглеждаше смаян.

Погледнах от В’лане към Баронс.

– Това няма нищо общо с мен.

– Грешиш – Баронс бръкна в джоба си и извади мобилен телефон. – Знаеш как да ме намериш, ако ме искаш – и си тръгна.

– Още удобни съкращения?

Нямаше го.

– И знаеш как да намериш мен също, принцесо – В’лане ме обърна към себе си и покри устата ми със своята.

– Мак, какво мислиш, че правиш, по дяволите? – настоя Крисчън.

Олюлях се леко, когато В’лане ме пусна. Името му отново беше намотано на езика ми.

– Знаете ли какво? – казах ядосано. – Предлагам да не се бъркате в моите работи. Не отговарям пред никой от вас!

Определено имаше твърде много тестостерон в живота ми.

Това, от което се нуждаех, беше една момичешка вечер.

АЗ НЕ СЪМ ЗЛО.

Тогава защо унищожаваш.

ПОЯСНИ!

Правиш отвратителни неща.

ТЪЛКУВАЙ!

Ти убиваш.

ТЕЗИ, КОИТО СА УБИТИ, СТАВАТ ДРУГО НЕЩО.

Да, мъртви. Унищожени.

ФОРМУЛИРАЙ УНИЩОЖАВАМ!

Да разрушаваш, да повреждаш, да съсипваш, да убиваш.

ФОРМУЛИРАЙ СЪЗДАВАМ!

Да издигнеш, да направиш нещо от нищо, да вземеш суров материал и да изобретиш нещо ново.

НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО НИЩО. ВСИЧКО Е НЕЩО. ОТКЪДЕ ИДВА ТВОЯТ „СУРОВ МАТЕРИАЛ“? НЕ Е ЛИ БИЛ НЕЩО, ПРЕДИ ДА ГО НАКАРАШ ДА СТАНЕ НЕЩО ДРУГО?

Глината е просто буца глина, преди майсторът да я оформи като красива ваза.

БУЦА. КРАСИВА. МНЕНИЕ. ЛИЧНО. ГЛИНАТА Е БИЛА НЕЩО. МОЖЕ БИ ТИ СИ БИЛА ТОЛКОВА НЕВПЕЧАТЛЕНА ОТ НЕЯ, КОЛКОТО СЪМ АЗ ОТ ХОРАТА, НО НЕ МОЖЕШ ДА ОТРЕЧЕШ, ЧЕ Е БИЛА СЕБЕ СИ. ТИ СИ Я СМАЗАЛА, РАЗТЕГНАЛА, ИЗДЪРПАЛА, СТОПИЛА, БОЯДИСАЛА И ПРИНУДИЛА ДА СТАНЕ НЕЩО ДРУГО. ТИ СИ НАЛОЖИЛА ВОЛЯТА СИ ВЪРХУ НЕЯ. И НАРИЧАШ ТОВА СЪТВОРЯВАНЕ?

АЗ ВЗЕМАМ ЕДНО СЪЩЕСТВО И КАРАМ МОЛЕКУЛИТЕ МУ ДА ПОЧИВАТ. КАК ТОВА ДА НЕ Е СЪТВОРЯВАНЕ? БИЛО Е ЕДНО НЕЩО, А СЕГА Е ДРУГО. НЯКОГА Е ЯЛО, СЕГА ГО ЯДАТ. НЕ СЪЗДАВАМ ЛИ ПРЕПИТАНИЕ ЗА НЕЩО ДРУГО С НОВОТО МУ СЪСТОЯНИЕ? И МОЖЕ ЛИ ДА ИМА АКТ НА СЪТВОРЕНИЕ, КОЙТО ДА НЕ УНИЩОЖАВА? СЕЛА ПАДАТ. ИЗДИГАТ СЕ ГРАДОВЕ. ХОРА УМИРАТ. ЖИВОТ НИКНЕ ОТ ПОЧВАТА, КЪДЕТО ТЕ ЛЕЖАТ. НЕ Е ЛИ АКТЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕ, СТИГА ДА МИНЕ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ, АКТ НА СЪТВОРЕНИЕ?

– Разговори с Шинсар Дъб

− Честит Рожден ден! – извиках, докато отварях предната врата на КДБ. Когато Дани влезе вътре, закачих заострена шапка за купони на главата ù, пуснах ластика така, че да изшляпа под брадичката ù и ù подадох свирка.

– Сигурно се шегуваш, Мак. Той беше преди месеци – тя изглеждаше смутена, но видях искрата в очите ù. – В’лане каза, че ме викаш. Това е супер, пич! Фае принц идва да търси Мега! К’во става? Не съм те виждала отдавна.

Заведох я до Центъра на купона в задната част на книжарницата, където гореше огън, свиреше музика и бях натрупала пакети на масата.

Очите ù се разшириха.

– Всичко това за мен ли е? Никога не съм имала купон.

– Имаме чипс, пица, торта, бисквити, бонбони и сладките са с тройна шоколадова лакта, с шоколадов крем или с шоколадови парченца. Ще хрупаме чипс, ще отваряме подаръци, ще се тъпчем и ще гледаме филми.

– Както сте правили ти и Алина?

– Точно така – обвих с ръка раменете ù. – Но едно по едно! Седни долу и стой тук!

Забързах обратно към предната част на магазина, извадих тортата от хладилника, забодох четиринайсет свещи и ги запалих.

Гордеех се с тортата си. Бях се постарала да направя глазурата ù с извивки и шарки, после я бях украсила с горчивосладки шоколадови пръчици.