Отново потреперих. Бях зърнала намек за тези крила в Белия палат. Бях почувствала усещането на наложницата за тях, съпричастно бях споделила очарованието ù от мекото им докосване по голата ù кожа.

– Мислех, че кралицата е най-могъщата от вашата раса.

– Кралицата е наследник на магията на нашия народ. Различно е. Това, че магията никога не е приемала мъж от Истинската раса, макар че...

– Макар че какво?

Той ме изгледа странично изпод клепачите си.

– Казвам ти твърде много неща – въздъхна. – И се наслаждавам твърде много. Много време мина, откакто познавах друг, достоен за доверие. Един древен мит казва, че ако няма претенденти за матриархалния трон, магията вероятно ще бъде привлечена от най-доминиращия мъжки от нашата раса. Някои казват, че нашите управници са като главата на вашия Янус[13], като вашите ин и ян. Кралят е мощта на нашия народ, кралицата е мъдростта. Мощта се извлича от грубата сила, мъдростта се извлича от истинската сила. В хармония кралят и кралицата водили обединен двор. Противопоставени, ние воюваме. Противопоставени сме от деня, в който кралят уби кралицата.

– Но тя е била последвана от други кралици. Не е ли могъл кралят да сключи мир?

– Дори не се опита. Той отново изостави децата си. След като намерил наложницата си мъртва, в своя акт на изкупление той направил това, което се бил зарекъл да не прави. Чрез изливането на цялото му мрачно знание на страниците на омагьосания том, той неволно създал най-могъщото си „дете“. После изчезнал. Слухове сред Сийли и Ънсийли твърдят, че оттогава се е опитвал да я приспи, но не е успявал. Твърди се, че Ловецът, който уби Даррок, е личният ловец на краля от стотици хиляди години. Носел го е от свят в свят, за да търси своето възмездие. Кралят, както всички Фае, не обича нищо друго повече от собственото си съществувание. Докато Книгата е на свобода, той няма да има покой. Подозирам, че Шинсар Дъб се е забавлявала да вземе „коня“ на краля. Също така подозирам, че въпреки че кралят вече не използва този Ловец, а Ловецът е тук, в този град, тогава и кралят също е тук.

Ахнах.

– Имаш предвид в Дъблин?

В’лане кимна.

– В човешка форма?

– Кой би могъл да каже? Никой не може да предскаже каквото и да било за някой като него.

„Би трябвало да заеме множество тела и да се раздели на части.“ Помислих за Баронс и неговите осмина. Поклатих глава, отхвърляйки мисълта.

– Върни се на Крус! – казах бързо.

– Защо е този интерес към Крус?

– Опитвам се да разбера хронологията. Значи кралят се доверил на Крус, работил с него, обучил го, а Крус го предал. Защо?

Очите на В’лане се присвиха и ноздрите му трепнаха със студено презрение.

– Привързаността на краля към наложницата му била неестествена. Това е отклонение за нашата раса. Хората ценят моногамията, защото са заедно само за едно мигване на окото. Вие сте родени под сянката на смъртта. Това ви кара да копнеете за неестествена връзка. Ние не прекарваме повече от век, най-много два с един партньор. Ние пием от Котела. Променяме се. Продължаваме. Кралят – не.

– В тази връзка, ти откъде знаеш всичко това?

– Имаме книжници и писани истории. Като един от Висшия съвет на кралицата, мой дълг е да разказвам миналото ни в тези случаи, когато тя издава указ. Тя настоява да мога да рецитирам всяка част по всяко време.

– Значи кралят бил верен, а Фае не харесват това.

Той ме изгледа.

– Прекарай хиляда години с някой и ми кажи, че не е неестествено. Най-малкото еднообразно.

– Очевидно кралят не е мислил така – харесвах краля за това. Харесваше ми идеята за истинска любов. Може би, само може би, някои хора имат достатъчно късмет да намерят своята половинка, тази, която ги допълва. Като бог Янус.

– Кралят станал опасност за децата си. Дворът му започнал да говори. Решили да го изпитат. Крус щял да съблазни краля, да обърне обсебеността му от наложницата, да го накара да забрави всеотдайността си към смъртната.

– Кралят бисексуален ли е?

В’лане ме изгледа празно.

– Мислех, че Фае са с определен пол.

– Ах, позоваваш се на това кой кого чука, а ние сме, как го казвате? Моносексуални?

– Хетеросексуални – казах. Да чуя В’лане да казва думата „чукам“ с музикалния си чувствен глас, беше предварителна игра само по себе си. Отпих от питието си, провесих крак от шезлонга си и охладих палец във водата.

– Фае съблазняването е различно от човешката похот. Това е очарованието от... – той, изглежда, търсеше отчаяно дума. – Хората нямат подходяща дума. Самата психика. Всичко, което е някой. Крус щял да стане любимец на краля, да измести смъртната, от която неговият господар толкова дълго бил обсебен, която дори не била от нашия вид. Крус щял да накара краля отново да се влюби в нашата раса. Щом кралят върнел вниманието си към Двора на Сенките, щял да ги издигне на полагащито им се място под светлината, заедно с другите от тяхната раса. Децата му се били уморили да се крият. Искали да се срещнат със своите събратя и да вкусят от живота, на който те се наслаждавали. Искали кралят да се бори за тях, да накара кралицата да ги приеме, да обедини дворовете в един. Смятали, че всичко е както трябва да бъде. Кралицата била мъдрият и истински водач на Сийли, кралят бил силният и горд водач на Ънсийли. Те били богът Янус, цялостни, само ако кралят и кралицата им позволели да живеят заедно.

– Дали Сийли са се чувствали по същия начин? – не можех да си го представя.

– Сийли бяха в пълно неведение за съществуването на Ънсийли.

– Докато някой не предал краля на кралицата.

– Предателството е в очите на наблюдателя – каза В’лане остро. Затвори очи за миг. Когато ги отвори отново, ядосаните златни проблясъци ги нямаше. – Би трябвало да перефразирам това правилно за теб. Някой е трябвало да каже на кралицата много преди тя да научи. Всички трябва да се подчиняват на кралицата във всичко. Кралят не ù се подчинявал многократно и когато отхвърлил Крус, Ънсийли разбрали, че никога няма да застане зад тях. Заговорили за бунт, за гражданска война. За да я избегне, Крус отишъл при кралицата, за да говори от името на мрачните си братя. Докато го нямало, другите принцове създали проклятие, което да бъде хвърлено в Сребрата. Ако кралят не пожелаел да се откаже от своята смъртна, те щели да му забранят достъпа до нея, като му попречат да влиза в Сребрата и така той нямало да може да я види повече.

– Значи не бил Крус този, който покварил мрежата на Сребрата?

– Не, разбира се. Сред моята раса името на Крус е като синоним на един от вашите хора... Вярвам, че името беше Мърфи, на чието име е бил издаден определен закон? Ако нещо се обърка, обвинявате Мърфи. Същото е с Крус. Ако Крус наистина е хвърлил проклятието върху Сребрата, то нямало да поквари основната им функция. Просто щяло да пречи краля да влиза. Крус изучавал магията със самия крал, той бил много по-умел от събратята си.

– Какво казала кралицата, когато отишъл при нея? – попитах. В разказа на В’лане Крус изглеждаше почти като герой-ренегат. Наистина, въпреки че Ънсийли са безчестни, такива са и повечето Сийли, които съм срещала. Според мен те се заслужават едни други. Трябвало е да се обединят в един двор, да се контролират и да стоят далеч от моя свят.

– Никога няма да разберем. За да чуе какво има да казва той, тя го задържала в будоара си. После призовала краля и се срещнали в небето същия този ден. Въпреки че не притежавам никакъв спомен за това, според нашите историци аз съм бил изпратен от нея за Крус и когато съм ù го довел, тя го завързала за дърво, взела Меча на светлината и го убила пред очите на краля.

Ахнах. Беше толкова странно да осъзная, че В’лане е бил жив по онова време. Че е имал опит от първа ръка във всичко, но не си спомня нищо. Трябвало е да прочете писмените истории, за да научи това, което по свое желание е забравил. Чудех се дали Фае историците, също като нашите, изопачават нещата. Като знаех увлечението им по илюзията, не виждах как някое Фае би казало цялата истина. Ще разберем ли изобщо някога какво се е случило тогава? Все пак си представях, че версията на В’лане е най-близкото, до което мога някога да стигна.

– И започнала войната.

Той кимна.

– След като кралят убил кралицата и се върнал в двора си, той намерил наложницата си мъртва. Според принцовете, когато тя научила за битката и открила, че кралят започнал да убива своята собствена раса в нейно име, тя излязла от Сребрата, легнала в леглото му и се самоубила. Казват, че му оставила бележка. Казват, че той все още я носи.

Какви злочести любовници! Това беше една невероятно тъжна история. Бях усетила любовта им на онези обсидианени подове в Белия палат, въпреки че и двамата бяха дълбоко нещастни. Кралят – защото любимата му не е Фае като него, а наложницата, защото е хваната в капан да чака сама той да я направи „достатъчно добра“ за него. Така се чувствала тя – долнокачествена. Тя искала да я обича такава, каквато е за един малък смъртен живот и щяла да бъде щастлива. Все пак нямаше съмнение в тяхната любов. Те били един за друг всичко, което другият искал.

– Когато отново чухме за Шинсар Дъб, тя беше на свобода във вашия свят. Има такива сред Сийли, които дълго време са ламтели за знанието в страниците ù. Даррок беше един от тях.

– Как планира кралицата да я използва? – попитах.

– Тя вярва, че матриархалната магия на нашата раса ще ù позволи да използва книгата – той се поколеба. – Това, че с теб се доверяваме един на друг, ми се нрави. Мина много време, откакто имах съюзник със сила, жизненост и интригуващ ум – той сякаш ме оценяваше, сякаш претегляше някакво решение, после каза: – Казано е също, че всеки, който знае Първия език, древния език на... вярвам, че единствената задоволителна човешка дума е Промяна... на който кралят записал своето мрачно знание, би бил в състояние да седне и да прочете Шинсар Дъб, след като бъде задържана, страница след страница, попивайки цялата забранена магия, всичко, което кралят знаел.