– Баронс наоколо ли е? – попита.

Поклатих глава.

– Къде е?

– Зает е през деня – излъгах.

– Нещо спешно в твоята програма?

Присвих очи. В’лане не говореше като друг път. Обикновено говореше с голяма официалност. Днес звучеше почти като... човек. Огледах кърпата, опитвайки се да реша дали може да има Книга под нея. Беше възможно.

– Можеш ли да замениш кърпата за нещо като, ами прилепнали шорти?

Внезапно вече беше гол.

Определено нямаше Книга.

– Върни кърпата обратно! – казах бързо. – Защо говориш смешно?

– Така ли? Полагам усилия да се уча от човечеството, МакКайла. Мислех, че ще ме сметнеш за по-привлекателен. Как се справям? Не, чакай! Усвоявам човешките съкращения. Как се справям?

Все още беше гол.

– Кърпата! Сега! И съкращаваш неправилните думи. Би станало „как се спра’ям“. Но наистина няма нужда. Жаргонът не звучи правилно от твоята уста.

Той ми хвълри заслепяваща усмивка.

– Ти ме харесваш като принц, какъвто съм. Това е обещаващо. Дойдох да те заведа на плажа. Тропически вълни и дюни. Кокосови орехи и палми. Пясък и слънце. Ела! – той предложи ръка. Не беше единствената част от него, протегната в моята посока.

Заобиколена съм от силно сексуални мъже на всеки ъгъл.

– Кърпа! – настоях. Прехапах долната си устна. Не трябваше. Нямах право. Тежестта на целия свят лежеше на раменете ми. Дори имах таро карта, която го доказваше.

– Не знам защо не се наслаждаваш да ме гледаш гол. Аз се наслаждавам да гледам теб гола.

– Искаш ли да дойда с теб на плажа, или не?

Пъстрите му очи блестяха.

– Ти си приела поканата ми. Виждам го в очите ти. В тях виждам замечтано сияние. Намирам го за възбуждащо.

– Но не на плаж във Фае – казах. – Никакви илюзии! Можеш ли да ни пресееш на място като Рио, в човешкия свят, където само човешките часове ще минават?

– Заповядвай ми, аз съм твой, МакКайла! Ще прекараме ограничен брой човешки часове, определени от теб.

Бях фатално дефектна. Не можех да откажа.

– Ще взема кафето сега – пресегнах се през прозореца за него, очаквайки да полети към мен или нещо такова.

– Не съм в състояние да ти услужа. Защитите на параноика са все още активни. Те ме държат на няколко стъпки от сградата.

– Но не и от колата му – казах с усмивка на устните. Баронс щеше да откачи, ако знаеше, че В’лане е докосвал Вайпъра му. И се е протягал на него гол? Щеше да получи аневризъм.

– Давам всичко от себе си да не прогоря името си в боята. Боя се, че ще трябва да слезеш долу за кафето. Топло е, побързай!

Прокарах набързо четка през косата си, плиснах вода на лицето си, надянах шорти, потник и джапанки и десет минути по-късно бях в Рио.

Не мога да съм на плаж, без да мисля за Алина. Продължавам да си казвам, че когато всичко това свърши, ще помоля В’лане да ми даде илюзия за нея и ще прекараме цял ден в игра на волейбол, ще слушаме музика и ще пием Корона с лайм. Щях да се сбогувам веднъж завинаги. Ще оставя болката и гнева, ще затъкна чудесните части от живота, който бяхме споделили, в някой свят ъгъл на душата ми и ще приема, че трябва да живея без нея.

Ако Баронс беше наистина мъртъв и беше минало достатъчно време, щях ли накрая да приема да живея и без него? Боях се, че никога нямаше да го направя.

Обърнах вниманието си към Сийли принца, който вървеше до мен. Радвах се, че дойде да ме потърси тази сутрин. Ако не беше, щях да го призова с чувственото жило на името му в езика ми. Сънищата ми предишната нощ ме бяха извадили от равновесие. Имах въпроси и той беше единственият, който може би имаше отговори.

Вървяхме на късо разстояние по плажа до двойка копринени шезлонги, затънали в белия пясък, близо до солените пръски на морето. Дрехите ми се стопиха и бяха заменени от яркорозов оскъден бански и златна верига на кръста, украсена с огненочервени камъни. Плажът беше пуст. Нямах представа дали не са останали хора, или В’лане ги е отпратил за нашето уединение.

– Защо е веригата? – изглежда, си падаше по тях.

– Когато правя секс с теб отзад, ще я използвам, за да те придърпвам по-близо и да навлизам по-дълбоко.

Отворих уста и я затворих отново. Аз бях идиотът, който попита.

– И сега, когато гледаш как златото проблясва на слънцето, ще мислиш как се чукаш с мен.

Потънах в стола и облегнах глава назад, гледайки птиците над главата ми. Тихият прилив на вълните успокои душата ми.

– Бейзболна шапка и очила, моля!

Той се пресегна, нахлупи шапка на главата ми и закрепи слънчеви очила на носа ми. Погледнах го. Отново беше гол, кърпата беше на купчина между краката му.

– Открих, че изгаря. Крайно неприятно.

– Кожата ти истинска ли е?

Той махна кърпата.

– Докосни я! – когато не направих движение да го докосна, той каза: – Съжалявам, че си имунизирана към мен. Човешкото съблазняване на такава като теб може да отнеме еон. Да, МакКайла, в тази форма кожата ми е точно толкова истинска, колкото твоята.

В ръката ми се появи питие – сметанов коктейл от ананас, кокос и ароматен ром.

– Разкажи ми за Крус! – казах.

– Защо? – попита В’лане.

– Интересува ме.

– Защо?

– Изглежда, е бил някак различен от другите Ънсийли принцове. Другите не са имали имена. Защо е имал Крус? Когато се срещнахме за първи път, ти ми предложи гривната на Крус. Защо е наречена така? Къде е научил проклятията, с които е повредил сребрата? Изглежда, с него има свързана много повече история, отколкото с другите принцове.

В’лане въздъхва в перфектно човешко подражание.

– Някой ден ще искаш да говориш за мен. Ще имаш също толкова въпроси за моето съществуване и за моето място в историята на Фае. То е величествено, много повече от това на Крус. Той беше новооперен принц. Аз мога да предложа повече.

Почуквах с пръсти, чакайки.

Той прокара длан по ръката ми и сплете пръсти с моите. Ръката му беше топла и силна и я усещах като на истински мъж. Той сериозно залагаше на човешкото днес.

– Вече ти разказах повече древна Фае история, отколкото някой човек някога е знаел.

– И аз все още знам единствено най-голата схема на събитията. Казваш, че искаш да те видя като мъж, да ти се доверя, но доверието идва от споделянето на знание и откриването на допирни точки.

– Ако други от расата ми открият колко много ти казвам...

– Ще рискувам. А ти?

Той се загледа в морето, сякаш търсеше мъдрост в тюркоазените вълни. Накрая каза:

– Както желаеш, МакКайла, но никога не трябва да разкриваш знанието си на друго Фае.

– Разбирам.

– След като Ънсийли кралят бил доволен, че значително е подобрил уменията си след началните, несъвършени експерименти, които завършили с нисшите касти Ънсийли, той започнал да копира йерархията на Сийли. Създал четири кралски дома – мрачни съответствия на кралските линии на Сийли. Домът на Крус бил последният, който направил. Самият Крус бил последното сътворено Ънсийли. По времето, когато кралят започнал работа по четвъртия кралски дом, вече бил виртуоз в създаването на своите полуживи деца, дори без Песента на Сътворението. Въпреки че с гарвановите си коси, черни торкви и натрапчиви мелодии никога нямало да минат за Сийли, те били също толкова красиви, еротични и величествени, като най-висшите сред светлите Фае. Някои казват, че кралят спрял с Крус, защото знаел, че ако направи още едно от неговите „деца“, детето ще убие бащата и ще узурпира кралството му, точно като във вашите митологии.

Кимнах, припомняйки си моя Едип от колежа.

– В началото кралят се радвал на Крус и споделял знанието си свободно. Бил намерил достоен събеседник, с когото да работи, в усилията си да направи възлюбената си наложница Фае. Крус бил умен, учел бързо и изобретил много неща. Гривната била едно от първите му творения. Направил я като дар, който кралят да даде на наложницата си, за да може тя, когато желае неговото присъствие, само да докосне гривната и да мисли за него, за да го призове. Накитът също така я предпазвал от определени заплахи. Кралят бил доволен от подаръка. Двамата с Крус изковали няколко амулета, за да ù дадат способността да плете илюзия. Кралят сам създал последния, който връчил на любимата си. Някои казват, че тя можела да заблуди всекиго с илюзиите, изтъкани с него, дори краля. Кралят дал на Крус по-голям достъп до своите проучвания, библиотеки и лаборатории.

– А как ти си получил гривната на Крус?

– Моята кралица ми я даде.

– Тя как я е получила?

– Допускам, че е била свалена от Крус, когато е бил убит, после е била предавана от кралица на кралица, за да бъде опазена.

– Значи, докато кралят доверявал на Крус всичко, което знаел, принцът решил да го свали и да открадне наложницата му? – попитах. Не можех да скрия нотката укор в гласа ми.

– От кого чу това?

Поколебах се.

– Доверието трябва да е взаимно, МакКайла – смъмри ме той.

– Видях Крисчън в Сребрата. Той каза, че е научил, че Крус мразел краля, искал наложницата му и проклел Сребрата, за да не може кралят да стигне до нея. Той ми каза, че Крус планирал да отнеме жената на краля и всички светове в Сребрата за себе си.

В’лане поклати глава, златната коса проблесна на слънцето.

– Не е било толкова просто. Нещата рядко са. Ще използвам човешка дума. Крус обичал краля повече от всичко. Създателят на Ънсийли е същество с непоносимо съвършенство. Ако наистина е Фае, значи е от най-древната, най-чиста линия, съществувала някога. Някои казват, че той е Бащата на Всичко. Някои казват, че надживял стотици кралици, преди времето на кралицата, която убил. Много от формите, които може да приеме, са отвъд способнистите за възприемане дори на Фае. Според описанията има огромни черни крила, които могат да обгърнат целия Ънсийли двор. Ако пожелае да приеме човешка форма, би трябвало да заеме множество тела и да се раздели на части. Той е твърде голям, за да бъде побран в един смъртен съд.