И те като нас носеха прилепнали дрехи, в които никоя Книга не можеше да се скрие. Представях си, че след случилото се със Сенките и посещението на Шинсар Дъб, обстановката в манастира е много напрегната.

– Какво има в торбата? – попита Кат.

Отворих прозрачната найлонова торбичка, която бях донесла, и ù показах, че няма Книга в нея. След като се увериха, че не нося нищо скрито, те минаха право на въпроса.

– Великата повелителка каза, че си мъртва, каза го – каза Джо.

– После каза, че не си, но да мислим за теб като за умряла, защото си заела страната на лорд Господар, точно като Алина – обвини Клер.

– Но ти не си сестра на Алина изобщо, нали? – настоя Мери.

– След като посетихме Нана О’Райли – каза Кат, – говорих с Роуина и тя потвърди казаното от Нана за това, че Повелителката на Убежището е била О’Конър. Но каза, че Айла е умряла няколко нощи след като Книгата е избягала и са смятали, че Алина също е умряла, въпреки че тялото на момичето не било открито. Въпреки всичко, Алина е била единственото ù дете. Така че, Мак, коя си ти?

Десетки шийте зрящи се взираха в мен, чакаха моя отговор.

– Тя няма защо да ти отговаря – каза Дани войнствено. – Вие сте стадо овце, които не могат да видят какво има пред собствените им носове.

– Със сигурност можем. Виждаме шийте зряща, която се предполага, че не съществува. Това доста ме тревожи. И би трябвало – каза Кат. – А ето че ти си твърдо решена да я защитаваш. Защо искаш да го правиш?

Дани стисна устни в тънка черна и скръсти кльощавите си ръце на гърдите. Затупа с крак и се загледа в тавана.

– Само казвам, че нещата не са винаги лоши само защото ти не ги разбираш или не ги харесваш. Това е като да мислиш, че някой, който е по-умен или по-бърз, е опасен само защото има повече акъл и по-бързи крака. Не е честно. Хората не могат да избират как да се раждат.

– Ние стоим тук и чакаме да разберем – Кат обърна спокойния си сив поглед към мен. – Помогни ни, Мак!

– Вярно ли е? – попитах без заобикалки. – Че емоционалната телепатия е твоят талант на шийте зрящ?

Внезапно притеснена, Кат оправи блузата си и приглади косата си.

– Къде чу това?

Извадих бележките на Даррок от плика, пристъпих напред и ù ги предложих, но тя трябваше да ме посрещне, за да ги вземе.

Не бях донесла всичко, което бях натъпкала в раницата си, само достатъчно за жест на добра воля. Не ми пукаше какво мисли Роуина за мен, но исках да се разбирам с шийте зрящите. Част от мен мразеше този манастир, където Роуина така стегнато контролираше силата на шийте зрящите, но се беше провалила в най-голямата отговорност, която имаше. Част от мен все още искаше да му принадлежи. Моята двуполюсност се проявяваше отново.

– Намерих ги, докато бях под прикритие – наблегнах на думата – при Даррок. Претърсих апартамента му. Той имаше бележки за всичко, включително за Ънсийли, които никога не съм чувала или виждала. Мислех, че бихте искали да ги добавите към библиотеките си. Ще бъдат полезни, когато срещнете нови касти. Не знам как се е добрал до ставащото зад тези стени, но сигурно има вътрешен човек. Вероятно още има – Дани ми беше казала, че някой е саботирал защитите пред килията ми, докато бях При-я. – Може да ви се стори интересно, че талантът на Роуина е умствена принуда – казах многозначително.

– Откъде да знаем, че тези хартии не са купчина глупости, които ти си измислила? – настоя Мери.

– Вие решете! Няма вече да се защитавам.

– Не отговори на въпроса ми – каза Кат. – Коя си ти, Мак?

Срещнах ясните ù сиви очи. Кат беше единствената, за която вярвах, че премисля нещата и взима мъдро решение. Стройната брюнетка беше по-корава, отколкото изглеждаше, мислеше ясно, беше спокойна по време на стрес и се надявах някой ден да замени Роуина като Велика повелителка на манастира. Постът не изискваше най-могъщата шийте зряща, както Убежището, а най-мъдрата, жена с дългосрочни цели и визия. Кат излъчваше тиха способност, почти пълна липса на его, бърз ум и чисто сърце. Имаше моя глас със сигурност.

Ако наистина беше емоционален телепат, щеше да усети искреността ми, когато ù кажа толкова от истината, колкото знаех самата аз.

– Не знам коя съм, Кат. Наистина вярвах, че съм сестра на Алина. Все още не съм убедена, че не съм. Нана каза, че съм приличала на Айла. Очевидно достатъчно, за да изглеждам така, както е очаквала да изглежда Алина като порасне. Но точно като вас и аз чух, че Айла не е имала второ дете. Ако мислиш, че това разстройва вас, представи си какво причинява на мен! – усмихнах ù се горчиво. – Първо откривам, че съм осиновена, после разбирам, че не съществувам. Но ето ти истински шок, Кат! Според бележките на Даррок той е знаел произхода на шийте зрящите. Предполага се...

Три остри изсвирвания от свирка раздраха въздуха и шийте зрящите застанаха мирно.

– Достатъчно! – заповяда Роуина, докато плаваше зад тях, облечена в модерен, прилепнал костюм в кралскосиньо, дългата ù бяла коса беше сплетена в кралска корона около главата ù. На ушите и врата ù имаше големи перли, а на верижката, която държеше очилата ù – по-малки. – Това е всичко! Задръжте предателката и я доведете при мен! И Даниел Меган О’Мали, ако мислиш и за един скапан миг да я измъкнеш, помисли два пъти! Бъди много, много внимателна, Даниел! – обръщайки се към Кат, каза: – Дадох заповед. Подчинете се веднага!

Кат погледна към Роуина.

– Тя истината ли казва? Твоят талант наистина ли е умствена принуда?

Веждите на Роуина се събраха над деликатния заострен нос. Сините очи пламтяха.

– Бихте повярвали на лъжите ù за твърденията на бивше Фае пред това, което съм ви казвала? О, а аз мислех, че си мъдра, Кат. Може би най-мъдрата от дъщерите ми. Никога не си ме проваляла. Не ме разочаровай сега!

– Моят талант е емоционална телепатия – каза Кат. – Той е прав за това.

– Добрият лъжец знае да подправи заблудата си с някоя истина, за да придаде вкус на правдоподобност. Не съм принуждавала дъщерите си. Никога няма да го направя.

– Казвам, че е време за абсолютната истина, Велика повелителко – каза Джо. – Останали сме само триста петдесет и осем. Омръзнало ни е да губим сестрите си.

– Губим нещо повече от сестрите си – добави Мери. – Губим вяра.

– Съгласна съм – каза Клер.

– Да – замърмориха Джоузи и останалите.

Кат кимна.

– Кажи ни какво е вярвал Даррок за произхода на нашия орден, Мак!

Роуина ме загледа свирепо над носа си.

– Да не си посмяла!

Тогава го почувствах – лек натиск върху ума ми. Зачудих се дали го е използвала върху мен, когато бях около нея от нощта, в която се срещнахме. Въпреки всичко не беше заплаха за мен сега. Бях се научила да устоявам на Гласа и натиска, идващ от нея, изобщо не можеше да се сравнява с това. Бях стояла на колене и бях се рязала сама с Баронс. Бях имала адски учител.

Пренебрегнах Роуина и се обърнах към шийте зрящите.

– Даррок е вярвал, че не Сийли кралицата е донесла Шинсар Дъб в манастира, за да бъде заровена преди толкова много време...

Роуина поклати глава.

– Не прави това! Те се нуждаят от вяра. Малко други неща имат. Нямаш право да им я отнемаш. Нямаш доказателства за твърденията му.

Усетих как лекият натиск става по-силен, докато се опитваше да ме обуздае.

– Знаела си! Винаги си знаела. И както толкова много други неща никога не си им казвала.

– Ако вярваш, че семето на злото съществува в теб, то може да те погълне – тя огледа лицето ми. – О, ти със сигурност разбираш това.

– Някой може също така да спори, че ако вярваш, че в теб съществува семе на злото, имаш възможността да се научиш да го контролираш – възразих аз.

– Някой може също да спори, че незнанието е сигурност.

– Сигурността е ограда, а оградите са за овцете. Предпочитам да умра на двайсет и две, но да знам истината, вместо да живея в клетка от лъжи сто години.

– Изглеждаш много уверена в това. Чудя се, ако си подложена на изпитание, на чия страна ще застанеш.

– Илюзията не е заместител за живота – казах.

– Позволи им тяхната свещена история – каза Роуина.

– Кажи ни! – настоя Клер. – Имаме право да знаем.

Роуина извърна глава и ме погледна отстрани над носа си, сякаш бях твърде отблъскваща, за да ме гледа директно.

– Знаех от мига, в който те видях, че ще се опиташ да ни унищожиш, МакКайла или която си. Трябваше да те приспя тогава.

Кат вдиша рязко.

– Тя е личност, не животно, Роуина. Ние не приспиваме хора.

– Да, Ро – каза Дани сковано, – ние не приспиваме хора.

Погледнах към Дани. Тя се взираше в Роуина с присвити, изпълнени с омраза очи. О, да. Беше крайно време за истината между тези стени, независимо дали ни харесваха, или не. Може би Даррок грешеше. Може би написаното от него беше просто догадка. Но не можехме да оспорваме нещо, което отказвахме да приемем. А неоспорваните подозрения имат гадната склонност да растат. Аз ли не знаех! Едно растеше значително в главата ми, в сърцето ми, дори сега.

– Роуина има право – признах аз. – Не знам дали Даррок е бил прав, или не. Но трябва да знаете, че и Баронс го подозира.

– Кажи ни! – настоя Кат.

Поех дълбоко дъх. Знаех как се беше отразило на мен това, а аз не бях прекарала целия си живот с втълпявано кредо на шийте зрящ. Бях прегледала бележките на Даррок отново, преди да ги донеса. По-нататък по страниците беше написал не като хипотеза, а като факт: „Ънсийли кралят е създал шийте зрящите“.