Най-накрая им казах да кажат на Ри-О, че според мен Мак е в беда. Кисне с Даррок. Двама принцове ги охраняват.

Мисля, че ù е промил мозъка или нещо. Трябва да си я върна пак. Исках някой да ме покрива, докато ги очиствам. Нямам моите шийте-овце зад мен. Откакто напуснах манастира, аз съм Персона нон пълзяща. А пълзенето е единствения начин да получиш нещо от Ро и нейното стадо. Дори Джо не иска да напусне манастира. Каза, че е твърде късно за Мак.

Тук трябваше да се появи Ри-О. Казах на глупаците му, че ще очистя лорд Гадняр тази нощ и те могат да помогнат, ако искат.

Или не.

Не ми трябва никой. Не на мен.

Мега е на ход! По-бърза от вятъра! Прескача високи сгради с един отскок!

Пич!

Ззззууум!

Изучавам се в огледалото с хладно безпристрастие. Усмивка извива устните на жената, която ме гледа отсреща.

Шинсар Дъб ме посети снощи. Напомни ми за своята смазваща сила, почерпи ме с хапка от своя садизъм. Но аз далеч не съм сплашена от нея. По-решена съм отвсякога.

Тя трябва да бъде спряна, а този, който знае как да го извърши най-бързо, седи в съседната стая и се смее на нещо, което един от пазачите му е казал.

Толкова много хора умряха заради него. А той се смее. Сега осъзнавам, че Даррок винаги е бил по-опасен от Малуш.

Малуш изглеждаше ужасен и се държеше като чудовище, но рядко убиваше хората от обкръжението си или от почитателите си.

Даррок е привлекателен, чаровен, нежен и може да организира изтребването на три милиарда души без да му трепне окото, без да изгуби дори грам от този чар. Веднага след масово убийство той може да ми се усмихне и да ми каже колко много е бил влюбен в сестра ми и да ми показва снимки, от които се вижда колко много са се „забавлявали“ заедно. После да убие още три милиарда, ако сложи ръка на Книгата?

На какво ли би бил способен, ако се слее с нея? Би ли спрял пред нещо? Дали не ме използва така безпристрастно, както аз се опитвам да го използвам, и дали не смята да ме убие в мига, в който получи каквото иска?

Вкопчени сме в смъртоносна битка. Това е война, в която аз ще направя всичко, за да спечеля.

Приглаждам роклята си, обръщам се настрани, повдигам се на пръсти и се възхищавам на линията на краката си в токчета. Имам нови дрехи. След като съм носила функционално облекло, е странно и лекомислено да съм красива.

Но е необходимо за чудовището с лекомислени апетити отвън.

Снощи, след като Книгата изчезна, се опитах да спя, но успях само да се оплета в полубудни кошмари. Бях оставена на милостта на Даррок и изнасилена от принцовете отново. После невидимият четвърти беше там и ме обръщаше наопаки. После усетих ужилването на игли по тила си, докато той татуираше черепа ми. После принцовете отново бяха върху мен. А после бях в манастира, треперех от неутолима похот на пода в килията, костите ми се топяха, а нуждата ми от секс беше болка отвъд въобразимото. Роуина се извиси над мен и аз се притиснах към нея, но тя натисна странно миришещ парцал върху лицето ми. Борих се, ритах, драсках, но не можех да се меря със старата жена и в кошмара ми умрях.

Не се опитах повече да заспя.

Съблякох се, застанах под душа и оставих горещата струя да наказва кожата ми. Аз съм почитател на слънцето до дъното на душата си и никога не ми е било толкова често студено през живота ми, както тези последни няколко месеца в Ирландия.

След като се изтрих до розово и бях толкова чиста, колкото беше възможно, подритнах купчината черна кожа с отвращение.

Бях носила едно и също бельо твърде дълго. Кожените ми панталони се бяха мокрили и сушили и бяха свити и петносани. Това бяха дрехите, с които убих Баронс. Исках да ги изгоря.

Увих се в един чаршаф и пристъпих в дневната на апартамента, където десетки облечени в червено Ънсийли на Даррок стояха на пост. Дадох им подробни инструкции къде да отидат и какво да ми донесат.

Когато тръгнаха към другата спалня, за да събудят Даррок да им даде позволение, аз се сопнах: „Не ви ли оставя да вземате свои собствени решения? Освободил ви е само за да диктува всяко ваше движение и всяко ваше вдишване ли? Не може ли един или двама от вас да изтичат за няколко прости задачки за мен? Вие Ънсийли ли сте, или кутрета?“

Ънсийли са пълни с емоции. За разлика от Сийли, те не са се научили да ги скриват. Получих каквото исках – чанти и кутии с дрехи, обувки, бижута и гримове.

Всички оръжия са добри.

Сега, докато се любувам на себе си в огледалото, съм благодарна, че съм родена красива. Трябва да знам на какво отговаря той. Какви са слабостите му. Колко слабост мога да го накарам да изпитва към мен. Той е бил Сийли. Това е същината му, а снощи видях отблизо какво са Сийли.

Властни. Красиви. Арогантни.

Мога да бъда такава.

Нямам много търпение. Искам отговори и ги искам бързо.

Довършвам грима си внимателно, като напудрям допълнително бронз по бузите и горните извивки на гърдите ми, така че кожата ми заприличва на поръсената със злато кожа на Фае.

Жълтата ми рокля прилепва към тяло, станало перфектно от секс-маратона с Баронс. Обувките и аксесоарите ми са златни.

Ще изглеждам точно като негова принцеса.

Когато го убивам.

Той спира да говори, щом ме вижда и ме гледа дълго.

– Косата ти някога беше руса като нейната – казва накрая.

Кимвам.

– Харесвах косата ù.

Обръщам се до най-близкия страж и му казвам какво ми трябва, за да променя цвета ù. Той поглежда към Даррок, който кимва.

Тръсвам глава.

– Моля за прости неща, но те се съмняват в мен. Това е вбесяващо. Не можеш ли да ми дадеш двама от твоите стражи за мен самата? – настоявам. – Нищо ли няма да имам за себе си?

Той гледа краката ми – дълги и с гладки мускули и стъпалата ми – красиви на високите токчета.

– Разбира се – мърмори. – Кои двама искаш?

Махам с ръка презрително.

– Ти избери! Те всички са еднакви.

Назначава ми двойка, която да изпълнява моите желания.

– Ще ù се подчинявате така, както се подчинявате на мен – казва им. – Моментално и без въпроси. Освен ако заповедите ù не противоречат на моите.

Те ще свикнат да ми се подчиняват. Другите му стражи ще свикнат да ги гледат да ми се подчиняват. Малки печалби, малки ерозии.

Закусвам с него и се усмихвам, докато се давя с храна, която има вкус на кръв и пепел.

Шинсар Дъб рядко е активна през деня.

Също като останалите Ънсийли тя предпочита нощта. Тези, които са били затворени прекалено дълго в лед и мрак, изглежда, намират слънчевата светлина за дразнеща и болезнена. Колкото нося скръбта в себе си, толкова по-добре разбирам това. Сякаш слънчевата светлина е шамар в лицето, който казва: „Виж, светът е толкова ярък и блестящ! Твърде жалко, че ти не си!“.

Чудя се дали затова Баронс рядко се мяркаше през деня. Защото и той е бил повреден като нас и е намерил утеха в потайността на сенките. Сенките са чудесни. Те крият болката и маскират мотивите.

Даррок ме оставя през деня с малък контингент от неговата армия и отказва да ме вземе с него. Искам да го притисна, усещам се като животно в клетка, но има граници, които знам, че е по-добре да не прекрачвам, ако искам той да ми вярва.

Прекарвам следобеда в апартамента му, пърхайки наоколо като ярка пеперуда. Вдигам неща, преглеждам книги и надничам в шкафове и чекмеджета, възкликвам на това и онова, докато претърсвам мястото под маската на любопитството, а стражите ме гледат бдително.

Не намирам нищо.

Те отказват да ме пуснат в спалнята му.

Тази игра се играе от двама. Аз отказвам да пусна който и да било в моята. Усилвам защитните си руни, за да запазя раницата и камъните. Ще вляза в неговата спалня по един или друг начин.

Късно същия следобед боядисвам косата си, изсушавам я и я оформям в бъркотия от големи, свободни къдрици.

Отново съм руса. Колко странно. Спомням си как Баронс ме нарече дяволита дъга. Това ме кара да копнея за бяла къса пола и розова камизола.

Вместо това се пъхвам в кървавочервена рокля, черни ботуши с високи токчета, които обгръщат краката ми чак до средата на бедрото, и черно кожено палто с козина по яката и ръкавите, чийто колан закопчавам плътно на кръста, за да покажа извивките си. Черни ръкавици, ярък шал и диаманти на ушите и врата допълват ансамбъла. След като по-голяма част от Дъблин е мъртва, пазаруването е мечта. Жалко, че вече не ми пука.

Когато Даррок се връща, разбирам по изражението в очите му, че съм избрала добре. Той смята, че съм избрала черно и червено заради него, цветовете на неговите стражи, цветовете, които той ми каза, че е избрал за бъдещия си двор.

Аз избрах черно и червено заради татуировките по тялото на Баронс. Тази вечер нося моето обещание към него, че ще поправя нещата.

– Твоята армия няма ли да дойде с нас? – питам, когато излизаме от апартамента. Нощта е студена и ясна, по небето блестят звезди. Снегът се е стопил през деня и павираните улици са сухи за разнообразие.

– Ловците ненавиждат нисшите касти.

– Ловците? – повтарям като ехо.

– Как очакваше да търсим Шинсар Дъб?

Яздила съм преди с Баронс, в нощта, когато се опитахме да заловим Книгата с три от четирите камъка. Чудя се дали Даррок знае това. Той е имал предимството на хитро скритото огледало в задната уличка на „Книги и дреболии Баронс“ и аз няма как да знам колко е научил за мен.

– А ако я намерим тази вечер?

Той се усмихва.

– Ако я намериш за мен тази вечер, МакКайла, ще те направя моя кралица.

Оглеждам го бързо. Облечен е богато в костюм на Армани – туид, кашмир и кожа. Не носи нищо. Знанието ли е ключът към сливането с Книгата? Ритуал? Руни? Предмет?