Все още помня съобщението ù наизуст. Понякога го сънувам дума по дума.

– Тя каза: „Мислех, че той ми помага, но... Боже, не мога да повярвам, че бях толкова глупава! Мислех, че съм влюбена в него, а той е един от тях, Мак. Той е един от тях!“. Кой друг може да е бил? Непрекъснато ми казваш, че те е обичала. Имало ли е някой друг, с когото е била замесена, който да е мислела, че...

– Не! Бях само аз. Тя никога нямаше да потърси друг. Аз ù дадох всичко.

– Тогава разбираш защо вярвам, че ти си я убил.

– Не разбирам и не съм. Има дупки, по-големи от Ловци, в хилавата ви човешка логика!

– Кой друг може да е бил? От кого друг се е страхувала?

Той се обръща и крачи към един от прозорците, където застава и се взира навън към заслепяващия зимен ден. Обвити в ледена кора дървета проблясват, сякаш са натопени в диаманти. Носен от вятъра прашец от сняг блещука на слънчевата светлина. Сцената изглежда осветена отвътре като самата наложница.

Но в мен има само мрак. Усещам как расте.

– Ти си сигурна, че денят, в който сте провели този разговор с нея, е денят, в който е умряла.

Не беше разговор, но не му го казвам.

– От Гарда са намерили тялото ù едва след два дни, но са изчислили, че времето на смъртта ù е около четири часа след като ми се е обадила. Съдебният лекар в Ашфорд каза, че е възможно да е умряла до осем-десет часа след като се е обадила. Каза, че е трудно да се изчисли точното време на смъртта, заради начина, по който тялото ù е било осакатено – отказвам да кажа „дъвкано“.

Той все още е с гръб към мен и гледа през прозореца, когато казва:

– Една сутрин, след като си тръгнах, тя ме проследи до къщата на ЛаРу.

Затаявам дъх. Това са думите, които чакам да чуя от деня, в който разпознах тялото на сестра ми. Да науча какво е правила в последния ден, в който е била жива. Къде е отишла. Как се е стигнало до такъв горчив край.

– Ти знаеше ли? – настоявам.

– Аз ям Ънсийли.

Знаел е. Разбира се, че е знаел. Увеличава всички сетива – слух, зрение, вкус, допир. Това го прави толкова пристрастяващо, а суперсилата е само глазурата на тортата. Чувстваш се жив, невероятно жив. Всичко е по-ярко.

– Бяхме в леглото цяла нощ, чукахме се...

– ТМИ, мамка му! – ръмжа.

– Мислиш, че не знам какво означава? Алина го казваше. Твърде много информация. Смущава те да слушаш за страстта, която споделяхме със сестра ти.

– Отвращава ме.

Когато се обръща, погледът му е студен.

– Аз я правех щастлива.

– Ти не я опази. Дори да не си я убил, тя умря, докато ти беше на пост.

Той трепва почти незабележимо.

Мисля си: „Хубаво, много хубаво! Доста добре си усвоил тази фалшива емоция“.

– Мислех, че е готова. Вярвах, че това, което изпитва към мен, ще победи в една от идиотските ви битки с морала. Грешах.

– Тя те е последвала. Изправи ли се срещу теб?

Той поклаща глава.

– Тя ме видя през прозорците на ЛаРу...

– Те са боядисани в черно.

– Не бяха още. Направих го по-късно. Тя ме видя да се срещам с моя Ънсийли ескорт и подслуша разговора ни за освобождаването на още от Мрачния двор. Чу ги да ме наричат лорд Господар. След като ескортът ми си тръгна и останах сам, чаках да видя какво ще направи, дали ще влезе вътре, дали ще ни даде възможност. Не го направи. Тя избяга, а аз я последвах от разстояние. Чаках, дадох ù време да изясни мислите си. Хората не мислят толкова бързо, колкото Фае. Те се мъчат с прости понятия. Поразително е, че вашият вид изобщо е успял да...

– Спести ми снизходителното си мнение и аз ще ти спестя моето! – срязвам го аз, не съм в настроение да слушам как осъжда расата ми. Неговата раса вече направи това. Милиарди мъртви. Всичко заради техните дребнави борби за власт.

Той наклонява глава надменно.

– Отидох в апартамента ù по-късно същия ден. Намерих я в спалнята, катереше се през прозореца към противопожарната стълба.

– Видя ли? Била е уплашена от теб.

– Беше ужасена. Това ме ядоса. Не ù бях дал никаква причина да се бои от мен. Вмъкнах я обратно вътре. Борихме се. Казах ù, че е човек, глупава и дребнава. Тя ме нарече чудовище. Каза, че съм я измамил. Че всичко е било лъжа. Не беше. Или по-скоро беше в началото, но после не беше. Щях да я направя моя кралица. Казах ù го. И все още имах такова намерение. Но тя не искаше да слуша. Дори не искаше да ме погледне. Накрая си тръгнах. Но не съм я убил, МакКайла. Също като теб, не знам кой го е направил.

– Кой разби апартамента ù?

– Казах ти, че се борихме. Гневът ни беше наситен, както и похотта ни.

– Ти ли взе дневника ù?

– Върнах се за него, след като научих, че е мъртва. Не беше там. Взех албумите със снимки. Тогава открих нейния календар, тогава открих също, че нейната „приятелка“ Мак всъщност е нейна сестра. Тя ме излъга. Не бях единственият, който беше двуличен. Живял съм сред вашия вид достатъчно дълго, за да разбера, че тя от самото начало е знаела, че нещо в мен не е каквото изглежда. И все пак ме е искала. Вярвам, че ако не беше убита, с времето щеше да се върне при мен, да ме избере по собствена воля.

„Да – мисля аз, – тя щеше да дойде при теб. С оръжие в ръка, точно както ще дойда аз“.

– Трябваше да знам дали споделяш уникалните ù таланти. Ако не беше пристигнала в Дъблин, щеше да се наложи да те доведат при мен.

Поемам това и съм бясна. За мен е много важно да определя точния момент, в който животът ми тръгна в грешна посока. Особено сега.

Той се оказва много по-назад, отколкото съм предполагала.

В момента, в който Алина замина за Дъблин и тръгна по пътя към деня на тяхната среща, вече не е имало надежда моят живот да се обърне в друга посока. Случили са се събития, които са ме хванали в капан. Щях да поема по точно същия път, през различна врата. Ако аз не се бях опълчила на родителите си и не бях отлетяла за Ирландия, за да разследвам убийството на Алина, той щеше ли да прати Ловците след мен? Принцовете? Или може би да настани Сенките, за да погълнат града ми и да ме изгонят?

По един или друг начин щях да се озова тук с него, насред цялата тази каша.

– Въздържах се да те нараня заради сестра ти.

Тези думи ме шокират повече от всичко друго, казано от него досега. Стоя почти зашеметена, докато те отекват в мозъка ми, освобождават противоречиви мисли, разбутват ги към места, на които вече не се противопоставят. Моите убеждения се променят без предупреждение и се установяват на нова позиция. Стресната съм от това къде се озовават, но те се преместват с такава логика и простота, че не мога да отрека правдивостта.

Даррок наистина е бил загрижен за Алина.

Вярвам му.

Има нещо, което никога не съм могла да си обясня задоволително. Чудех се защо Даррок не е по-агресивен, по-жесток с мен от самото начало. Не виждах смисъл в това. Той изглеждаше почти апатичен в усилията си да ме отвлече и беше продължил да ми предлага възможности да дойда доброволно. Що за унищожаващ света злодей прави това? Определено не беше нещо, което да очаквам от убиеца на сестра ми. Малуш беше много по-смъртоносен, много по-безмилостен. Когато пристигнах в Дъблин, бях много по-ужасена от мнимия вампир, отколкото от Даррок.

Бръснач на Окам: Най-простото обяснение сред всички възможни варианти, вероятно е истината. Даррок се е въздържал да ме нарани заради Алина. Той се е сдържал, защото е обичал сестра ми.

Точно колко (и колко бих могла да използвам срещу него), остава тепърва да бъде разбрано.

– Моето уважение подкопава усилията ми и Ловците започнаха да се съмняват в убеждението ми.

– Затова уреди да ме изнасилят и да ме превърнат в При-я – казвам горчиво. Колко бързо беше преминал от уважение към убийство, защото точно на това е равносилно превръщането ми в При-я. Докато Баронс не ме издърпа обратно, никой не се беше възстановявал от състоянието на безмозъчен секс роб на Фае. Всички са умирали от това.

– Трябваше да затвърдя позицията си. После те изгубих, преди изобщо да имам възможност да те използвам.

– Кой беше четвъртият, Даррок? Защо просто не ми кажеш? – беше стоял там и беше гледал как Ънсийли принцовете ме унищожават. Беше ме видял гола на земята, беззащитна, плачеща. Успокоявам се, като си представям многото начини, по които мога да го убия, щом дойде времето.

– Казах ти и преди, МакКайла, нямаше четвърти. Последният принц от Двора на сенките, който кралят създал, е първият мрачен принц, който умрял. Крус е бил убит в древната битка между краля и кралицата. Някои твърдят, че самата кралица го е убила.

– Крус е бил четвъртият Ънсийли принц? – възкликвам.

Той кимва. После се намръщва и добавя:

– Ако в църквата е имало четвърто същество, нито аз, нито моите принцове сме били способни да го видим.

Той изглежда също толкова разтревожен от тази мисъл, колкото съм и аз.

– Нееднократно ти предлагах съюз. Нуждая се от книгата. Ти можеш да я проследиш. Някои вярват, че можеш да я хванеш. Някои вярват, че ти си четвъртият камък.

Настръхвам. В малко неща съм сигурна напоследък, но на това бих заложила всичко.

– Аз не съм камък – бях почти сигурна, че В’Лане държи четвъртия и последен камък.

– Нещата Фае се променят. Стават други неща.

– Не хора – присмивам се. – Погледни ме? Не съм издялана от скалите на Ънсийли ада! Родена съм от човешка жена.

– И го знаеш със сигурност? Моите източници казват, че ти и Алина сте били осиновени.

Не казвам нищо. Чудя се кои са източниците му.

Той се смее.