Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Боби Том профуча с колата си през Уинди сити6 самоуверено, все едно го притежаваше. Той беше кралят на града, първенецът на света, върховният в цялата вселена. Докато радиото гърмеше с рок парчетата на „Аеросмит“, той потропваше с пръсти по волана, припявайки рефрена на „Джейни се сдоби с пистолет“.

В червения си спортен форд „Тъндърбърд“, нахлупил перленосива шапка „Стетсън“, той имаше доста крещящ вид. За искрено удивление на Грейси, другите шофьори минаваха покрай тях с надути клаксони и спускаха прозорците на колите си, за да го поздравят. В отговор Боби Том им махаше с ръка и невъзмутимо продължаваше да кара.

Тя усети как кожата й се зачерви от горещия насрещен вятър и невероятното удоволствие да се носи с шеметна скорост по широката магистрала на града във виненочервен тъндърбърд с толкова необикновен мъж. Непокорни кичури се изплъзнаха от безформения й кок и се разпиляха по страните й. Искаше й се да има подръка шикозен розов дизайнерски шал, за да го увие около главата си, модни слънчеви очила на носа, а също и алено червило, с което да начерви устните си. Да има големи и стегнати гърди, прилепнала рокля и секси обувки с високи токчета. Както и златна верижка на глезена.

И може би една много дискретна татуировка във формата на сърце.

Поотпусна се за кратко с това примамливо видение за себе си като жена без задръжки, докато Боби Том звънеше и приемаше обаждания по телефона в колата си. Понякога използваше високоговорителя на телефона, но имаше и разговори, при които притискаше слушалката на телефона към ухото си, за да чува само той този, който му се обаждаше. Разговорите му се отнасяха за различни бизнес сделки и отражението им върху данъците, но също и за разнообразни дейности с благотворителна цел. На Грейси й направи впечатление, че най-често го търсеха познати, за да му изкрънкат пари. Макар че той винаги водеше тези разговори с притиснат до ухото си телефон, Грейси определено остана с впечатлението, че той винаги ги приключваше, като предлагаше повече пари, отколкото му бяха поискали. И така, само след един час в компанията му тя се убеди, че Боби Том Дентън беше лесна плячка за просителите.

Когато наближиха предградията, той се обади на някоя си Гейл и й заговори с ленивото си, провлачено южняшко наречие, от което по гръбнака на Грейси отново полазиха тръпки.

— Искам само да знаеш, че толкова много ми липсваш, че в този миг очите ми се наливат със сълзи.

Той вдигна ръка, за да махне на една жена в син понтиак „Файърбърд“, която в негова чест натисна силно клаксона си. Грейси, много предпазлив шофьор, се вкопчи в дръжката на вратата, като видя, че в момента той крепеше волана само с коленете си.

— Да, така е… зная, скъпа, и на мен ми се иска да можехме. Родеото не идва достатъчно често в Чикаго. — Обви пръсти около горната част на волана, докато затъкваше телефона между рамото и ухото си. — Не говори така. Е, предай й моите най-добри пожелания, чу ли? Двамата с Кити си прекарахме страхотно преди няколко месеца. Тя дори се пробва с теста, но не беше учила достатъчно за финала на Суперкупата от 1969 година, за да го издържи. Веднага, щом мога, ще ти звънна, скъпа.

Докато оставяше телефона, Грейси го изгледа с любопитство.

— Нима многото ти приятелки не се ревнуват една друга?

— Разбира се, че не. Аз излизам само с мили дами.

И се държеше с всяка от тях като с кралица, предположи тя. Дори и с бременните.

— Националната организация за защита на жените би трябвало сериозно да се замисли дали да не ти изпрати наемен убиец.

Той я изгледа искрено изненадан.

— На мен? Аз наистина обичам жените. Всъщност много повече, отколкото харесвам повечето от мъжете. Дори имам членска карта за феминисткото движение.

— Само да не те чуе Глория Стейнмен7.

— Че защо не? Та тъкмо тя ми даде картата.

Очите на Грейси се разшириха от изненада.

Той й се усмихна закачливо.

— Глория е много приятна дама, само това ще ти кажа за нея.

В същата минута тя осъзна, че дори за миг не може да си позволи да се разсейва, когато е с него.

Предградията на Чикаго започнаха да отстъпват пред зелените поля на Илинойс. Грейси го попита дали може да използва телефона му, за да позвъни на Уилоу Крейг, като го увери, че ще плати разговора с новата си кредитна карта, което явно доста го развесели.

Екипът на студиото „Уиндмил“ бе отседнал в хотел „Катълмен“ в Телароса. Веднага щом се свърза със своята работодателка, Грейси започна да й обяснява с какъв проблем се бе сблъскала.

— Опасявам се, че Боби Том настоява да пристигне в Телароса с колата си, а не със самолет.

— Убеди го да се откаже от това си намерение — отговори й Уилоу с характерния си властен, не търпящ възражения тон.

— Положих всички усилия, за да го разубедя, но за съжаление той въобще не ми обърна внимание. Вече сме на път. Току-що поехме на юг от Чикаго.

— Точно от това се опасявах. — Изтекоха няколко мъчителни за Грейси секунди, през които съвсем нагледно си представяше как елегантната й работодателка си играе с една от големите си обици, с които никога не се разделяше. — Той трябва да бъде тук в понеделник сутринта, в осем часа. Разбра ли?

Грейси погледна крадешком към Боби Том.

— Май няма да е толкова лесно.

— Точно заради това избрах теб, за да го доведеш. От теб се очаква да умееш да се справяш с трудни личности. Влагаме цяло състояние в този филм, Грейси, и не можем да си позволим никакво забавяне. Дори хора, които не са спортни запалянковци, познават Боби Том Дентън, така че ще получим голяма публичност, сключвайки договор с него за първия му филм.

— Разбирам.

— Но той непрекъснато ни се изплъзва. Отне ни месеци да го склоним за този договор и аз искам този филм да стане! Няма да позволя студиото ни да фалира, само защото ти не умееш да си вършиш работата.

Стомахът на Грейси се сви на топка, след като бе принудена да слуша още цели пет минути заплахите за това, което ще я сполети, ако не доведе Боби Том в Телароса в осем часа сутринта в понеделник.

Боби Том върна слушалката на мястото й.

— Май добре те подреди, а?

— Тя просто очаква от мен да върша работата, за която ме е наела.

— На някого в студиото „Уиндмил“ хрумвало ли му е, че да те изпратят при мен е все едно да изпратят агне на заколение?

— Не мисля така. Аз съм изключително компетентна.

Тя го чу да се хили дяволито, но смехът му скоро бе заглушен от музиката от радиото, което той отново усили.

Заслушана в буйните ритми на рокендрола, толкова различни от спокойната музика, с която бе свикнала в старческия дом „Сенчести поляни“, Грейси за миг изпита такава прекрасна наслада, че напрежението й спадна и тя едва не потръпна от удоволствие. Сетивата й бяха извънредно изострени. Чувстваше се омаяна от свежия аромат на афтършейва на Боби Том, докато пръстите й неволно галеха меките кожени седалки в колата, за която той й бе обяснил, че е възстановен модел на форд „Тъндърбърд“ от 1957. За да е всичко идеално, липсваха само розовите зарове, полюшващи се на огледалото за обратно виждане.

Тази нощ бе спала толкова малко, че главата й започна да клюма, но въпреки това не можеше да си позволи да затвори очите си за дълго. Макар Боби Том да й бе позволил да пътува с него, това не я заблуждаваше, че ще успее лесно да го убеди да остане с него до края на пътуването. Освен ако дълбоко не грешеше, той се готвеше да я зареже при първия удобен повод, което означаваше, че не биваше да го изпуска от поглед, каквото и да й струваше това.

Телефонът в колата пак зазвъня. Боби Том въздъхна, преди да натисне бутона на високоговорителя.

— Здрасти, Би Ти, обажда се Лутър Бейнс — обяви ведър глас. — По дяволите, момче, вече бях изгубил надежда, че ще те открия.