— Не!

Викът се изтръгна от дъното на съществото й, от мястото, обитавано само от мечтите, от всички онези разкошни мечти, които щяха завинаги да й се изплъзнат.

Хукна към тъндърбърда, тичаше колкото може по-бързо, а чантата я удряше тежко отстрани. Боби Том вече бе извърнал глава, за да провери движението по улицата, преди да слезе на платното, затова не я видя, когато тя се втурна към него. Сърцето й биеше до пръсване. В следващата секунда той щеше да изчезне от погледа й, за да я обрече на доживотна монотонност. Отчаянието й даде сили и тя се затича още по-бързо.

Той стигна края на алеята и завъртя волана. Тя се затича още по-енергично. Въздухът изпълни дробовете й. Дишането й се накъса. Тъндърбърдът започна да ускорява точно в мига, в който тя го настигна. С вик Грейси се хвърли презглава откъм дясната врата на спортното кабрио.

— По дяволите!

От рязкото заковаване на спирачките тялото й се прекатури на седалката с главата напред. Лактите й се удариха в постелката на пода, а краката й останаха да висят над вратата. Примигна изплашено, докато се опитваше да се вкопчи в нещо. Студеният въздух се плъзна отзад по бедрата й и чак тогава разбра, че полата се е вдигнала над главата й. Унизена до смърт, тя трескаво се помъчи да я дръпне надолу и в същото време да намърда в колата висящата половина от тялото си.

Чу невероятно вулгарни псувни, които несъмнено само футболистите си разменяха. Никога не бе чувала подобни мръсни думи в „Сенчести поляни“. Обикновено се изкрещяваха на една сричка, но заради провлачения говор на Боби Том прозвучаха като две. Най-после върна полата си на мястото й, миг след като се стовари на седалката, останала без дъх.

Изтекоха още няколко секунди, преди да събере достатъчно сили, за да посмее да го погледне. Той се взираше замислено в нея, опрял лакът на волана.

— Питам само от любопитство, скъпа — някога говорила ли си с лекаря ти да ти предпише някакви успокоителни?

Тя извърна глава и се загледа напред.

— Виж какво, госпожице Грейси, работата е там, че съм тръгнал към Телароса и ще пътувам сам.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Тръгваш сега!

— Куфарът ми е в багажника.

— Не ти вярвам.

— Истина е. Сега би ли се разкарала от колата?

Тя поклати упорито глава, надявайки се той да не се досети, че силите й са на изчерпване.

— Трябва да тръгна с теб. Длъжна съм да остана до теб, докато не стигнеш до Телароса. Това ми е работата.

Един мускул потрепна на челюстта му. Грейси с ужас осъзна, че най-после бе успяла да пробие черупката му на престорена вежливост на момче от провинцията.

— Не ме принуждавай да те изхвърля — процеди той с нисък, решителен тон.

Тя пренебрегна тръпките на ужас, пролазили по гръбнака й.

— Винаги съм смятала, че е по-добре споровете да се решават с компромиси, а не с груба сила.

— Играл съм в Националната футболна лига, скъпа. Разбирам само от груба игра.

С тези заплашителни думи той се пресегна към своята врата и тя се досети, че след броени секунди ще бъде до нея, за да я сграбчи и изхвърли на улицата. Бързо, преди той да успее да натисне дръжката на вратата си, тя го улови за ръката.

— Не ме изхвърляй, Боби Том. Зная, че те дразня, но ще се постарая да не съжаляваш, че пътуваш с мен. Ще се увериш, че си струва да изтърпиш компанията ми.

Той се извърна бавно към нея.

— Какво точно имаш предвид?

Самата тя не знаеше какво имаше предвид. Беше изрекла думите импулсивно, защото не можеше да понесе мисълта, че ще трябва да позвъни на Уилоу Крейг, за да й съобщи, че Боби Том е потеглил сам за Телароса. Много добре знаеше какво ще й отговори Уилоу.

— Имам предвид точно това, което казах — повтори тя, като се надяваше да се измъкне, без да се впуска в подробности.

— Когато хората казват подобно нещо, обикновено предлагат пари. Това ли правиш?

— Категорично не! Ненавиждам подкупите. Освен това ти явно имаш толкова много пари, че не знаеш какво да ги правиш.

— Това е вярно, но какво тогава имаше предвид?

— Аз… Ами… — Тя трескаво затърси някакъв проблясък на вдъхновение. — Да шофирам! Това е! Ти ще можеш да си починеш, а аз ще се нагърбя с шофирането. От шестнайсетгодишна имам шофьорска книжка и никога не съм била глобявана.

— И действително ли се гордееш с това? — Той поклати глава, удивен от хрумването й. — За твое нещастие, скъпа, аз не позволявам на никого да кара колите ми. Няма начин. Май накрая наистина ще трябва да те изхвърля от колата.

Той отново се пресегна към дръжката на вратата си и тя отново се вкопчи в ръката му.

— Тогава ще ти бъда навигатор.

Той я изгледа раздразнено.

— Че за какво ми е навигатор? Толкова пъти съм пътувал по този маршрут, че мога да го измина със затворени очи. Не, скъпа, трябва да измислиш нещо по-добро.

В този миг тя чу странно иззвъняване, но й бе необходим един миг, за да се досети, че тъндърбърдът бе оборудван с телефон.

— Изглежда често ти се обаждат по телефона. Ще вдигам вместо теб.

— Последното, което искам, е някой да отговаря вместо мен.

Мислите й трескаво запрепускаха.

— Ами тогава, хм, мога да ти разтривам раменете, докато шофираш, за да не ти се схванат жилите по врата и гърба. Много ме бива в масажите.

— Добро предложение, но трябва да признаеш, че то едва ли си струва човек да вземе нежелан пътник за целия път чак до Тексас. Може би само до Пиория, ако си вършиш добре работата, но не и по-далеч. Съжалявам, госпожице Грейси, но досега не ми предложи нищо, което да ме заинтригува.

Тя се напрегна да измисли нещо. Какво би могло да заинтересува един практичен и обигран мъж като Боби Том Дентън? Тя умееше единствено да организира развлеченията и отдиха на самотни възрастни хора, разбираше от някои специални диети и как да се комбинират различни лекарства, беше слушала достатъчно спомените на обитателите в старческия дом, за да има забележителни познания за маневрите на войските от Втората световна война, обаче не можеше да си представи какво от всичко това би могло да убеди Боби Том да промени решението си.

— Притежавам отлично зрение. Мога да чета пътните знаци от невероятно голямо разстояние.

— Ловиш се за сламката, скъпа.

Тя се усмихна ентусиазирано.

— А чувал ли си удивителната история на Седма американска армия?

Той само я изгледа жалостиво.

Как можеше да го накара да промени решението си? От това, на което бе станала свидетел миналата нощ, тя остана с убеждението, че той се интересува само от две неща: футбол и секс. Познанията й за спорта бяха минимални, а колкото до секса…

Сърцето й едва не подскочи в гърлото, когато една опасна и много неморална идея изникна в мозъка й. Какво ще стане, ако в замяна му предложеше тялото си? Веднага се ужаси от себе си. Как можеше въобще да й хрумне подобно нещо? Нито една интелигентна, съвременна жена, която се възприема като феминистка, никога дори за миг не би и помислила… Самата идея… От всички други… Това определено беше следствие от тайния й грях, че си позволяваше прекалено много сексуални фантазии.

„Защо пък не?“, прошепна едно дяволче в нея. „За кого толкова се пазиш?“

„Той е развратник!“, напомни тя на похотливата част в себе си, която й бе толкова трудно да потиска. „Освен това той не би се заинтересовал от мен.“

„А как ще знаеш, ако не опиташ?“, продължи неуморно дяволчето. „Нали от години си мечтаеш за нещо подобно. Не си ли обеща, че в новия ти живот една от най-важните ти цели ще бъде да придобиеш сексуален опит?“

Мислите й неволно бяха обсебени от видението как Боби Том Дентън навежда голото си тяло над нейното. Кръвта й запулсира трескаво по вените й. Цялата й кожа настръхна. Сякаш усещаше силните му ръце да се плъзгат по бедрата й, да ги разтварят, да докосват…

— Нещо не е наред ли, госпожице Грейси? Струва ми се, че нещо почервеня. Като някой, на когото току-що са разказали мръсен виц.

— Явно сексът е единственото, за което мислиш! — кресна тя.

— Какво?

— Отказвам да спя с теб, само за да ми разрешиш да те придружа! — Ужасена от себе си, тя закри устата си с ръка. Какво бе направила?

Очите му блеснаха развеселени.

— Глупости.

Идеше й да умре. Как можа така да се изложи? Преглътна с усилие.

— Прости ми, ако съм си направила невярно заключение. Зная, че съм най-обикновена жена. Сигурна съм, че не би се заинтересувал сексуално от мен. — Лицето й стана още по-червено, когато осъзна, че с това само влошаваше още повече положението си. — Нито пък аз бих се заинтересувала — додаде забързано.

— Стига, Грейси, никоя жена не е обикновена.

— Много си любезен и аз го оценявам, но това не променя фактите.

— Сега вече привлече любопитството ми. Може да имаш право, че си обикновена и така нататък, но е трудно да се каже, след като се обличаш така. Нищо чудно под тези дрехи да се крие тяло на богиня.

— О, не — отрече тя с безцеремонна откровеност. — Мога да те уверя, че тялото ми е съвсем обикновено.

Крайчетата на устните му отново се повдигнаха.