— Грейси току-що е потеглила от сервиза на Бъди. На път е за Сан Антонио и аз трябва да я настигна, преди да излезе на магистралата.

— Какво, по дяволите, прави той извън килията? — Джимбо Такъри връхлетя през вратата с трохи от поничка върху предницата на ризата си, а мургавото му лице бе изкривено от гняв.

— Грейси напуска града — започна да обяснява Дел — и Боби Том трябва да я настигне, преди…

— Той е арестуван! — изрева Джимбо. — Веднага го заключи!

Дел се обърна неохотно към Боби Том.

— Извинявай, Би Ти, но се боя, че трябва да те заключа в килията.

Боби Том вдигна ръце. Заговори с нисък, предупредителен глас:

— Не се приближавай, Дел. Няма да се върна в онази килия, докато все още имам шанс да говоря с Грейси. Не искам да те удрям, но ще го направя, ако се наложи.

Дел изучава Боби Том няколко мига, после се извърна и хвърли кръвнишки поглед на Джимбо.

— Какво ще навреди, ако му дадеш час или два, за да се оправи с годеницата си, особено след като нарушаваш гражданските му права още от мига, в който го арестува?

Джимбо изви устни, а рунтавите му вежди се събраха на челото.

— Заключи го веднага, по дяволите, или си уволнен!

Никой Брейди не обичаше да го притискат и Дел не правеше изключение.

— Не можеш да ме уволниш. Лутър няма да ти позволи! Ако толкова много напираш да го видиш в килията, заключи си го сам!

Джимбо едва не получи удар. Изрева като разлютен звяр и се хвърли напред. Боби Том сграбчи един стол иззад близкото бюро и го захвърли през помещението. Столът удари Джимбо през коленете и той се просна върху теракотените плочки.

Арестантът изтича към вратата, преди полицейският началник да успее да се изправи.

— Трябва ми кола! — изкрещя Боби Том на Роуз, без да спира да тича.

Тя грабна ключовете от бюрото си и ги хвърли към него.

— Вземи колата на Джимбо. Тя е точно пред вратата.

Боби Том изтича навън и скочи в най-близкото возило — блестящата полицейска синьо-бяла кола. Гумите изсвириха, когато потегли от паркинга и се понесе към „Мейн Стрийт“. Бяха му нужни само няколко секунди, за да открие откъде се пускаха сирената и проблясващите червени светлини.

В полицейския участък Роуз Колинс грабна телефона си, за да разпространи новината, че Боби Том току-що е избягал от затвора.

„Хевън, Тексас

Място в сърцето“

Окаченият в края на града транспарант ставаше все по-малък в огледалото за обратно виждане в колата на Грейси, докато накрая вече не можеше да го различи. Посегна към една от книжните кърпички, смачкани в скута й, и се запита дали ще плаче през целия път до Сан Антонио. Миналата нощ бе толкова сломена от болка и унижение, че не отрони дори една сълза, когато Рей я откара до апартамента, за да си събере нещата, а после я закара в мотела, където прекара нощта. Но не можа да заспи. Вместо това лежеше в леглото и отново и отново си припомняше последните съкрушителни думи на Боби Том.

И двамата знаем, че се опитвах да ти направя услуга. Защо, по дяволите, ще искам да се оженя за някоя като теб? Не искам никога повече да зърна лицето ти!

Какво очакваше? Тя го унижи пред всички, които бяха важни за него, и той бе отвърнал с цялата си жестокост.

Пъхна кърпичката под очилата и попи подутите си очи. Новият собственик на „Сенчести поляни“ щеше да изпрати някой да я вземе от летището в Кълъмбъс и да я откара до Ню Грънди. „Сенчести поляни“ беше мястото, на което принадлежеше, и по това време утре сутринта щеше да е толкова улисана в работата си, че нямаше да има време за страдания.

Тя предчувстваше, че всичко ще свърши зле, ала не предполагаше, че ще е толкова зле. Искаше той да си я спомня с обич като единствената жена, която никога не е взела нищо от него, ала миналата нощ унищожи всякаква вероятност за това. Не само, че бе взела парите му, но и без някога да го е искала, накрая му отне нещо много по-важно за него — репутацията му. Грейси се опита да намери утеха в мисълта, че всъщност само собствената му арогантност е виновна за всичко, ала тя все още го обичаше и никога нямаше да й достави удоволствие да го види наранен.

Чу воя на сирена зад нея и когато погледна в огледалото за обратно виждане, съзря проблясващите светлини на полицейска кола, която приближаваше бързо по шосето с две платна. Един поглед към километража я увери, че кара в границите на разрешената скорост и тя мина плътно вдясно, за да даде път на колата да я задмине. Колата я настигаше, но вместо да продължи, остана зад нея.

Сирената зави остро, стандартният сигнал до нарушителя да спре. Обезпокоена, Грейси се взря по-внимателно в огледалото и не можа да повярва на очите си. Мъжът зад волана беше Боби Том! Свали слънчевите си очила. Досега се бе държала с огромно усилие на волята, ала не би могла да понесе друг сблъсък с него. Стисна решително челюст и натисна педала на газта. Той отвърна със същото.

Пред нея се появи раздрънкан пикап. Кокалчетата на ръката й побеляха, когато завъртя рязко волана, за да мине в лявото платно и да изпревари пикапа. Километражът показваше деветдесет и шест километра, а Боби Том оставаше плътно зад нея.

Как можеше да й причинява това? Що за град бе това, че да позволи на един от гражданите си да задигне полицейската кола и да преследва по шосетата невинен човек? Стрелката приближаваше сто и пет километра в час. Тя мразеше да кара бързо и вече започваше да се поти. Сирената отново нададе вой, което още повече я изнерви. От устните й се изтръгна тревожен вик, когато той толкова се приближи, че тя се изплаши, защото предположи, че ще се удари в колата й. Мили боже, той възнамеряваше да я изблъска от платното!

Нямаше избор. Той беше безразсъден по рождение и може и да му доставяше удоволствие да се прави на автомобилен състезател, като се движи с над сто и двайсет километра в час, но на нея — определено не. Гневът бавно се надигна в гърдите й, когато отпусна педала на газта и отби встрани от пътя. Щом колата спря, Грейси отвори вратата.

Боби Том изхвръкна от полицейската кола, преди тя да успее да направи четири или пет крачки, но изведнъж младата жена се закова на място. Какво се бе случило с него? Едното му око беше подуто и затворено, а другото имаше безумен поглед. Дрехите му бяха разкъсани, неизменната шапка „Стетсън“ липсваше, грозна рана прорязваше слепоочието му и му придаваше зловещ и варварски вид. Тя си припомни какво му бе причинила и за пръв път, откакто се бяха запознали, Грейси се изплаши.

Боби Том се приближи към нея. Тя се паникьоса и се обърна с детинското намерение да се качи обратно в колата и да заключи вратата, ала установи, че се е забавила с част от секундата.

— Грейси!

С периферното си зрение го видя да се протяга към нея и отскочи точно навреме. Действайки напълно инстинктивно, Грейси хукна да бяга. Гладките подметки на сандалите й се плъзнаха по чакълената настилка и тя едва не се просна по колене. Препъна се, но някак си успя да запази равновесие и продължи да бяга. Понесе се покрай бялата линия отстрани на пътя колкото може по-бързо. Всяка секунда очакваше той да я сграбчи и когато не го стори, рискува да хвърли поглед през рамо.

Той напредваше след нея, но куцаше зле и това го забавяше значително. Тя се възползва от преимуществото си и хукна още по-бързо. Изведнъж в ума й изникна разказът на Сузи за деветгодишното момче, което бе наказано публично, задето ударило момиче. След всичките години, през които се бе отнасял вежливо и внимателно към жените, нещо в него се бе прекършило.

Кракът й пропусна ръба на асфалта и се огъна, но тя продължи да тича по чакъла на банкета, после се препъна в някакви плевели. Пясъкът напълни сандалите й. Ужасът я сграбчи с нова сила, когато го чу точно зад гърба си.

— Грейси!

Тя изкрещя, когато Боби Том я събори в тревата с помитащо движение, сякаш се бореше за топката на игрището. Грейси се завъртя, докато падаше, а когато се приземи, лицето й беше обърнато към него. За миг всичките й чувства и мисли се изпариха, останаха само болката и страхът. После отвори уста, за да си поеме дъх.

Преди бе лежала много пъти под него, но тогава се любеха и никога не се бе чувствала по този начин. Той я притискаше грубо и безмилостно с тежестта на тялото си към земята. Лъхна я непозната миризма на вкисната бира и пот, а наболата му брада ожули бузата й.

— По дяволите! — извика той и се подпря на ръце. Сграбчи я за раменете и я надигна от земята достатъчно високо, за да я разтърси като парцалена кукла. — Защо бягаш от мен?

Лъскавото лустро на чара и вечната приветливост се бяха пропукали, оголвайки един побеснял, разгневен мъж, докаран до крайност.

— Спри! — изхлипа тя. — Недей…

Той я притегли в прегръдките си, стискайки я толкова силно, че тя не можеше да диша. Долови смътно в далечината острия вой на сирена. Гърдите му се вдигаха и спускаха тежко, а накъсаното му дишане едва не оглуши ухото й.

— Ти не можеш… Недей… тръгваш. — Устата му се движеше до слепоочието й, но в следващия миг, рязко и неочаквано, беше освободена.

За няколко секунди слънцето я заслепи и тя не разбра какво се случи. После видя полицейския началник Такъри да изправя грубо Боби Том на крака. Докато Грейси се надигаше, олюлявайки се, полицейският началник изви безмилостно ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.