Междувременно Грейси броеше минутите до края на мъчителната вечер. Опита се да намери известна утеха и покой в мисълта, че никога повече няма да си позволи да се задоволи с по-малко от това, което заслужаваше, ала нищо не можеше да пропъди мъката в сърцето й.

Тери Джо отказа да изтегли печелившите от лотарията за плетеното одеяло, така че Грейси се озова върху подиума, като се опита да застане колкото се може по-далеч от Боби Том. Докато Лутър благодареше на спортистите за участието им, тя оглеждаше насъбралото се множество. Уилоу и останалата част от екипа на „Кървава луна“ се бяха събрали в една група, Елвис се гушеше в прегръдките на Натали, а Бъди и Тери Джо бяха застанали заедно с Джим Бийдерот, някогашния съотборник на Боби Том и семейство Кейлбоу.

Доста от приятелите на Боби Том танцуваха с нея тази вечер. Повечето от тях се забавляваха с невежеството й относно личността им, вместо да се дразнят. Бе открила, че за нещастие някак си те бяха научили, че тя е скъсала с Боби Том, а не обратното. Жените биха проявили съчувствие, ако чуят, че тяхна приятелка е изоставена, но приятелите на Боби Том изглежда намираха това за невероятно забавно и Грейси бе сигурна, че са му се подигравали през цялата вечер. Тя знаеше какъв удар за гордостта му е това и неясно чувство на безпокойство я обхвана редом с болката й.

Лутър взе стъкления аквариум, съдържащ лотарийните билети, които тя му бе дала по-рано, и й кимна да се приближи.

— Преди Боби Том да обяви победителите в голф турнира, ще изтеглим лотарията за красивото одеяло, изработено от обитателите на „Гористите хълмове“. Повечето от вас познават Грейси Сноу. Сигурен съм, че ще ви липсва, когато си тръгне, и затова искам да я аплодирате силно за старателната и усърдна работа, която тя свърши.

Избухнаха възторжени ръкопляскания, придружени със силни подсвирвания. Тя пристъпи към аквариума, за да изтегли победителя.

— Номер сто трийсет и седем.

Оказа се, че билетът е купен за Елвис от членовете на екипа на филма, който се събуди, когато майка му излезе напред. Грейси подаде одеялото на Натали и награди победителя със специална прегръдка и целувка, осъзнавайки колко ще й липсва сладкото бебе. След като тегленето на лотарията приключи, тя понечи да слезе от подиума, но Лутър бе препречил пътя й.

Боби Том се приближи до микрофона и се впусна в пародийна тирада, с която би се гордял всеки прочут комик. Докато ръсеше закачки и остроумия за представянето на приятелите си в голф турнира, както и за собственото си печално постижение, тя си помисли, че никога не е бил по-забавен. Очите му искряха от щастие, а на усмивката му можеше да завиди всеки модел, рекламиращ паста за зъби. Мина й унилата мисъл, че не би могъл да намери по-добър начин да покаже на тълпата, че ни най-малко не страда от разбито сърце.

Той свърши с обявяването на победителите и Грейси зачака да се отдръпне от микрофона, за да може и тя да се измъкне незабелязано. Вместо това той насочи поглед към нея.

— Преди танците отново да започнат, искам да направя едно съобщение…

По гърба й полазиха тревожни тръпки.

— Някои от вас навярно са чули, че двамата с Грейси развалихме годежа. Сигурно сте забелязали, че в момента тя ми е много сърдита. — Устните му отново се извиха в толкова чаровна усмивка, че беше невъзможно да си представиш, че някой, освен ако не е най-шантавият човек на този свят, някога може да му се разсърди.

Грейси се замоли той да спре. Не можеше да понесе мисълта, че ще направи нещастието й достояние на всички тук, ала той продължаваше да говори.

— Работата е там, че има годежи и годежи. Оказа се, че с Грейси сме се сгодили просто така. Но сега е време да направим всичко, както си му е редът. Лутър, доведи Грейси тук, защото тя ми е толкова ядосана, че се съмнявам, че ще дойде доброволно.

Никога нямаше да му го прости, помисли си тя, когато Лутър се засмя сърдечно и я издърпа напред. Тя погледна надолу към Тери Джо, Натали, Тули Чандлър и всички, които стояха в тълпата пред нея, призовавайки ги мълчаливо за помощ, но всички се усмихваха. Приятелите на Боби Том изглежда също здравата се забавляваха.

Той я прегърна и сведе поглед към пребледнялото й, ужасено лице.

— Грейси, точно тук, пред Бог, съгражданите ми и всички тези спортни плъхове, които наричам свои приятели, те моля да ми окажеш честта да станеш моя жена. — Закри микрофона с длан и се наведе, за да пошепне: — Обичам те, скъпа, и този път е наистина.

По тялото й премина ужасна тръпка. Грейси никога не си бе представяла, че нещо може да боли толкова много. Тълпата се смееше и ръкопляскаше. Това бяха хората, сред които той бе отраснал, мъжете, които бяха негови приятели, и нямаше начин Боби Том да позволи някой от тях да го види като губещ. Беше излъгал, когато каза, че я обича. Лъжите му се отдаваха лесно и за да спаси репутацията си, той бе готов да я унищожи.

Тихите й, задавени думи бяха предназначени единствено за неговите уши.

— Не мога да се омъжа за теб, Боби Том. Аз заслужавам нещо по-добро.

Чак след като чу гласа си, усилен от говорителите, осъзна, че той е махнал дланта си от микрофона. Смехът изведнъж секна. Чуха се няколко нервни кискания, но след като насъбралите се осъзнаха, че тя е сериозна, се възцари гробовна тишина.

Лицето на Боби Том пребледня. Изпълнена с ужас, тя го погледна в очите. Не искаше да го унижи, ала думите бяха изречени и не можеше да ги върне назад, защото бяха истина.

Изчака го да измисли някоя духовита реплика, за да замаже ситуацията, ала той не каза нищо.

— Съжалявам — прошепна Грейси и отстъпи назад. — Наистина съжалявам. — Обърна се и избяга от подиума.

Докато минаваше през слисаната, притихнала тълпа, очакваше да чуе ленивия му, провлачен говор, мелодичния му смях, усилен от микрофоните, предназначен за съгражданите му. В съзнанието й дори прозвучаха думите, които щеше да изрече: „Леле! Ето, приятели, какво се казва побесняла малка женичка. Обзалагам се, че ще ми струва повече от бутилка шампанско и една вечеря навън, за да я умилостивя“.

Продължи напред, като се препъваше в подгъва на дългата си пола, и тогава чу очаквания му глас. Но вместо думите, които си представяше, високоговорителите изпукаха с гняв и злоба:

— Върви си, Грейси! Махай се оттук! И двамата знаем, че се опитвах да ти направя услуга. Мамка му. Защо, по дяволите, ще искам да се оженя за някоя като теб? А сега се махай оттук! Изчезни завинаги от живота ми! Не искам никога повече да зърна лицето ти!

Тя хлипаше, потънала в земята от срам и унижение. Гмурна се в тълпата, без да вижда и да я е грижа къде отива, знаеше единствено, че трябва да се махне.

Една ръка улови нейната и тя видя Рей Бевинс, оператора на „Кървава луна“.

— Ела с мен, Грейси. Аз ще те закарам.

Зад нея високоговорителите изсвириха с оглушителен звук. Тя се затича с все сила.

24

Боби Том Дентън се оказа много лош пияница. Разруши по-голямата част от интериора във „Фургона“, разби прозорците на един чисто нов понтиак и счупи ръката на Лен Браун. Боби Том и преди се беше сбивал, но не с някой като Лен и не с Бъди Бейнс, който само искаше да отмъкне ключовете от пикапа на Боби Том, за да му попречи да шофира пиян. Никой не си бе представял, че ще настане денят, когато жителите на Телароса ще се срамуват от любимия си син, но тази нощ всички поклащаха укорително глави.

Когато най-после се събуди, Боби Том установи, че се намира в килия в полицейския участък. Опита се да се претърколи, но всяко движение бе твърде болезнено. Главата му пулсираше и всички мускули го боляха. Когато се опита да отвори очи, осъзна, че едното е толкова подуто, че клепачът не може да се вдигне. В същото време стомахът му се бунтуваше, все едно беше пипнал възможно най-тежкия грип.

Потръпна, докато спускаше краката си от ръба на походното легло и с мъка се надигна, за да седне. Дори след много тежък мач не се бе чувствал толкова зле. Отпусна глава в шепи и позволи на отчаянието си да го завладее. Мнозина нямаше да си спомнят какво са правили, докато са били пияни, но той си спомняше всеки злочест миг. И още по-лошо — спомняше си какво бе довело до всичко това.

Как можа да стои пред онзи микрофон и да говори на Грейси по този начин, независимо колко унизен се почувства от отхвърлянето й? Никога нямаше да забрави изражението, което зърна върху лицето й, докато бягаше. Тя бе повярвала на всяка проклета дума, която бе изрекъл, и мисълта го караше да се гърчи от срам. В същото време думите й сякаш бяха жигосани в мозъка му: „Не мога да се омъжа за теб, Боби Том. Аз заслужавам нещо по-добро“.

И наистина заслужаваше. Бог да му е на помощ, заслужаваше. Заслужаваше истински мъж, а не момче. Заслужаваше някой, който щеше да я обича повече, отколкото той обичаше славата си. Славата му. За пръв път в живота си мисълта го изпълни с отвращение. Каквато и слава да бе имал, поведението му през изминалата нощ я бе погубило, но на него дори не му пукаше. Искаше единствено да си върне Грейси.

Внезапно го завладя ужасяващо чувство на паника. Ами ако тя вече е напуснала града? Моралните й принципи бяха най-коравото и устойчиво нещо у нея и чак сега, когато вече беше твърде късно, той разбра колко много означаваха те за нея. Грейси винаги мислеше това, което казваше, и веднъж решила, че е права за нещо, нищо не можеше да я накара да размисли.