С периферното си зрение видя Сойър да стои до бара и да разговаря с Лутър и не след дълго зърна майка си, в противоположния край на помещението, да си приказва с няколко свои приятелки. Изглеждаше сякаш се забавлява, ала беше твърде далече, за да е сигурен. Веднага след края на снимките смяташе да я придружи на онзи круиз, за който му бе споменала. Самият той не си представяше, че круизът ще му достави удоволствие, но обичаше да е с майка си, а за нея щеше да е добре да се махне за известно време оттук. Грейси също можеше да дойде и тримата щяха да си прекарат страхотно. Колкото повече мислеше за това, толкова повече идеята му харесваше и Боби Том усети как мрачното му настроение се разсейва.

Но не за дълго. Всичко тутакси се срина отново, когато забеляза как погледът на майка му се спира на Уей Сойър. Очите й мигом се изпълниха с такава тъга и толкова остър копнеж, че той едва го понесе. Сойър се обърна и я видя. Каквото и да се канеше да каже на Лутър, явно бе тутакси забравено. Лицето на Сойър омекна и по него се изписа чувството, което Боби Том добре познаваше, ала не искаше да назове.

Секундите се нижеха. Нито Уей, нито Сузи пристъпиха един към друг. Накрая двамата се обърнаха едновременно, сякаш достигнали предела на болката.

22

Грейси се спря до вратата на по-малката трапезария в кънтри клуба, където коктейлът се вихреше в разгара си. Докато край нея се разхождаха спортисти с великолепни тела и красиви жени, за миг все едно се върна обратно в онази нощ, когато се запозна с Боби Том. Въпреки че наоколо не се виждаше вана, пълна с гореща вода, тя разпозна същите хора, а атмосферата беше също толкова празнична.

Старият й тъмносин костюм допълнително допринасяше за усещането за дежа вю. А тъй като много бе започнала да обича по-елегантните си дрехи, сега й се струваше още по-развлечен и старомоден, отколкото през онази нощ. Освен това си бе обула практичните черни обувки с нисък ток, лицето й бе напълно лишено от грим, а косата й бе опъната назад с две обикновени фиби. Тази вечер просто нямаше сили да се превъплъти в новия си образ, независимо колко много самата тя го харесваше. А най-вече не можеше да облече черната коктейлна рокля, с която възнамеряваше да плени и омае Боби Том. Вместо това се бе постарала да се превърне отново в жената, която беше преди този тексаски Пигмалион16 да нахлуе в живота й.

Той никога нямаше да узнае колко й бе трудно да се появи тук тази вечер. Единствено чувството на дълг и отговорност я бяха накарали да дойде. Той още не я бе видял. Беше потънал в задушевен разговор с великолепна русокоса красавица, напомняща на Грейси за Мерилин Монро, когато е била на върха на славата си. Малко по-възрастна от Боби Том, тя бе облечена в ефектна, плътно прилепнала по тялото й сребриста рокля, отстрани с цепка до средата на бедрото, а Боби Том я съзерцаваше с такова открито възхищение, че гърдите на Грейси се стегнаха. Тъкмо за подобен тип жена щеше да се ожени той някой ден, жена, поръсена със същия звезден прах, който го правеше по-голям от самия живот.

Блондинката плъзна ръка около кръста му и отпусна глава върху сакото му. Когато той я прегърна в отговор, Грейси позна в нея Фийби Кейлбоу, прекрасната собственичка на „Чикаго Старс“ и бивша шефка на Боби Том. Спомни си техни снимки как се целуват край страничната линия на игрището и се зачуди защо двама души, които толкова много си подхождаха, не са заедно.

В този миг той вдигна глава и видя Грейси. Объркването в очите му мигом бе заменено с неодобрение, а на нея й се искаше да изкрещи: „Това съм аз, Боби Том! Ето коя съм аз! Обикновена жена, която беше достатъчно глупава, за да повярва, че може да даде нещо на един мъж, който вече си има всичко“.

Фийби Кейлбоу също вдигна глава и погледна в нейната посока. Грейси повече не можеше да издържа. Изпъна рамене и се запъти към тях — грозното пате, приближаващо двата грациозни лебеда.

Мъжкият лебед се намръщи, лъскавите му пера се накокошиниха.

— Закъсня. Къде беше? И какво, по дяволите, те накара да се облечеш по този начин?

Грейси подмина думите му без отговор, защото просто нямаше сили да се обърне директно към него. Преборвайки се с хищните нокти на завистта, заплашващи да се впият в плътта й, тя протегна ръка към Фийби.

— Аз съм Грейси Сноу.

Очакваше ледено високомерие, уверена, че тази разкошна жена би могла да изпитва единствено презрение към някой толкова невзрачен като нея, но се изненада, когато вместо това очите на по-възрастната жена я погледнаха със смесица от приятелство и любопитство.

— Фийби Кейлбоу — отвърна тя и стисна силно ръката й. — Приятно ми е да се запознаем, Грейси. Едва миналата седмица узнах за годежа ви.

— Сигурна съм, че за всички е било изненада — отвърна Грейси сковано, не знаейки как да възприема тази жена, която приличаше на сексбогиня, но излъчваше топлина и уют като Майката Земя.

— Аз определено разбирам избора му.

Грейси я изгледа остро, сигурна, че жената й се подиграва, но Фийби Кейлбоу изглеждаше напълно сериозна.

— Близначките ще бъдат съсипани. Моите дъщери бяха убедени, че той ще ги изчака да пораснат и някак си ще се ожени и за двете. Ние имаме четири деца — обясни тя, — включително тримесечен син. Аз още го кърмя, така че го доведохме с нас. В момента е в къщата на Сузи с бавачка.

Боби Том се паникьоса.

— Кълна се, Фийби, ако започнеш да обсъждаш кърменето, веднага ще изляза от тази стая.

Фийби се засмя и го потупа по ръката.

— Добре дошъл в света на семейните. Ще свикнеш.

Грейси побърза да пропъди от съзнанието си образа на бебетата на Боби Том — палави и красиви малки момчета, също толкова неустоими като баща си. Не мислеше, че може да изпита повече болка, ала представата за Боби Том с деца, които не са нейни, я накара да се почувства още по-нещастна.

Тълпата започна да се изнася към трапезарията, когато едър, хубав мъж, в началото на четирийсетте, се появи зад Фийби и я прегърна през раменете.

— Ако искаш да вербуваш някои нови попълнения, няма по-добро място от това — рече с мекия си, провлачен южняшки говор. — Сред тълпата тази вечер има двама наистина добри играчи, които изглежда не са доволни от собственика на отбора си.

Фийби тутакси застана нащрек. В същото време наклони глава, извърна се и погледна мъжа с такава нежност, че на Грейси й се прииска да заплаче. Понякога Боби Том я гледаше по същия начин, но погледът му не означаваше същото.

— Грейси, това е съпругът ми Дан Кейлбоу. Беше треньор на Боби Том. Дан, Грейси Сноу.

Кейлбоу се усмихна.

— Радвам се да се запознаем, госпожице Сноу. Това е много приятно парти. — Извърна се към Боби Том. — Някой ми каза, че годеницата ти е тук, господин Филмова звезда. Не мога да повярвам, че най-после се реши да се ожениш. Кога ще ме запознаеш с нея?

Фийби докосна ръката му.

— Грейси е годеницата на Боби Том.

Кейлбоу побърза да прикрие изненадата си.

— Ами, за мен е голяма чест и удоволствие. Освен това ми се струвате толкова симпатична и мила дама. Моите съболезнования, мадам. — Усилията му да замаже гафа си с добродушна шега не успяха особено да намалят напрежението.

Обикновено Грейси умееше да води лек и приятен разговор, дори в неловки ситуации, но сега имаше чувството, че езикът й е залепнал за небцето. Стоеше пред тримата като пълна тъпачка в раздърпания си костюм, без да може да измисли нищо.

Боби Том пръв заговори:

— Ако ни извините за минута, двамата с Грейси трябва да си разменим няколко думи.

Фийби махна с ръка.

— Давайте, аз ще отида на лов за нови играчи, преди да седнем на масата.

Боби Том сграбчи ръката на Грейси и я задърпа навън, където несъмнено се канеше да й изнесе унищожителна лекция, но преди да успеят да се измъкнат, грамаден, тъмнокос мъж с месест, леко крив нос и деликатна уста, го улови за лакътя.

— Май се криеш от мен, Боби Том. Чух, че ще се жениш. Къде е щастливката?

Боби Том стисна зъби.

— Това е щастливката.

Този мъж определено не беше толкова умел в прикриването на чувствата си като Дан Кейлбоу и едва не се задави. Грейси усети ръката на Боби Том да обвива раменете й и ако не го познаваше по-добре, щеше да реши, че жестът му е закрилнически.

— Грейси, това е Джим Бийдерот. Дълги години беше куотърбек на „Старс“ и двамата сме изиграли много хубави мачове заедно.

Бийдерот явно беше ужасно смутен.

— Приятно ми е да се запознаем, Грейси.

Лутър изникна между тях, избавяйки Грейси от нуждата да отговори.

— Пастор Франк ще прави обръщение. Хайде, вие двамата, идвайте.

Грейси усещаше смущението на Боби Том, докато Лутър ги влачеше към трапезарията.

— По-късно ще поговорим — процеди той през стиснатите си зъби. — Не си мисли, че ще се измъкнеш.

Грейси имаше чувството, че вечерята се влачи с часове, макар че изглежда всички останали добре се забавляваха. Гостите започнаха да обикалят масите още преди да сервират основното ястие и тя знаеше, че е главната тема на разговорите. Беше сигурна, че нито един от приятелите му не можеше да проумее защо се е свързал с толкова невзрачно, малко врабче, при това явно нямо.