През остатъка от деня тя се хвърли в работата, за да не се отдава на разни блянове. Тъкмо приготви всички пакети за добре дошли, които трябваше да се занесат в хотел „Катълмен“, когато в кънтри клуба се разрази криза с местата за сядане. Докато се отправяше натам, Грейси мина под един от транспарантите, които висяха над „Мейн Стрийт“. Както всичко останало в града — от стикерите, които се лепяха по броните на колите, до тениските — и върху него бе изписано: „Хевън, Тексас. Място в сърцето“.

Грейси прекара по-голямата част от следобеда в кънтри клуба, за да решава проблемите с разположението на масите и гостите. Когато свърши, наближаваше пет часът и тя се сети, че не си е взела чека със заплатата за седмицата. Тъй като в портмонето й бяха останали точно четири долара, тя се втурна обратно на горния етаж на хотела към апартамента, нает от студиото „Уиндмил“, като се надяваше счетоводителката все още да не си е тръгнала.

За нейно разочарование, когато излезе от асансьора, Уилоу тъкмо заключваше вратата. Грейси забърза към нея.

— Съжалявам, че закъснях, но днес беше истинска лудница. Ще имаш ли нещо против да ми дадеш чека със заплатата?

Уилоу сви рамене и отвори вратата.

— Предполагам, че няма проблем.

Грейси я последва вътре. Въпреки че се стараеше да бъде колкото се може по-полезна за Уилоу, отношенията им си оставаха напрегнати. Грейси подозираше, че е така, защото самата Уилоу се е надявала да се впусне в любовна афера с Боби Том. Не й се искаше да си мисли колко щеше да се вбеси продуцентката, ако разбереше, че годежът им е фалшив.

— Зная, че сигурно се дразниш задето отсъствам толкова много време от снимачната площадка, но ти ми каза, че ще получавам заповедите си от Боби Том, а той иска от мен да се погрижа за детайлите по организацията на голф турнира.

— Всичко е наред, Грейси. Няма значение.

Уилоу беше корава като надзирател в концлагер и Грейси не си представяше, че може да прояви подобна снизходителност към някой друг. Сега, след като бяха сами, й се стори, че моментът е подходящ да повдигне въпрос за бъдещето си.

— Питах се какви са плановете ти за мен?

— Планове?

— За Ел Ей. Дали искаш да дойда, или не.

— Мисля, че трябва да попиташ Боби Том. — Уилоу затърси из една от папките върху бюфета. — Чух, че двама от играчите на „Лейкърс“ ще пристигнат за голф турнира. От години съм фен на отбора и бих искала да се срещна с тях по време на вечерята довечера.

— Сигурна съм, че Боби Том с радост ще те представи. — Грейси се поколеба, внимателно подбирайки думите си. — Уилоу, не искам връзката ми с Боби Том да повлияе върху професионалното ми бъдеще. Независимо от кого приемам заповедите, ти си моят работодател и ми се струва, че е добре да зная какви са плановете ти за мен.

— Съжалявам, Грейси, но в момента не мога да ти кажа нищо повече. — Изглежда се затрудняваше да открие чека и отново започна да рови из папката, когато изведнъж се спря. — О, сетих се. Твоят чек се обработва отделно.

Студени тръпки полазиха Грейси, докато гледаше как Уилоу отива до бюрото, отваря средното чекмедже и изважда дълъг плик.

Когато заговори, гласът на Грейси бе тих и безизразен.

— И защо? Защо чекът ми е отделно от останалите?

Уилоу се поколеба секунда по-дълго от необходимото.

— Кой знае защо един счетоводител прави разни неща?

— Ти знаеш — настоя Грейси. — Ти си продуцентът.

— Виж, Грейси, може би е по-добре да говориш с Боби Том за това. Наистина закъснявам. — Пъхна чека в изтръпналите пръсти на Грейси.

Младата жена усети как нещо студено пропълзя по гърба й и едва си пое достатъчно въздух, за да заговори, когато осъзна ужасната истина.

— Боби Том ми е плащал заплатата през цялото време, нали? Той е моят работодател, а не студиото „Уиндмил“?

Уилоу взе чантата си и тръгна към вратата.

— Наистина не искам да имам нищо общо с това.

— Но вече имаш.

— Виж, Грейси, има едно нещо, което научаваш бързо: ако искаш да оцелееш в този бизнес, не бива да дразниш звездата. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

Грейси разбираше много добре. Боби Том й бе плащал заплатата през цялото време и бе казал на Уилоу да го запази в тайна.

Коленете й бяха като гумени, когато последва Уилоу вън от апартамента. Имаше чувството, че нещо крехко се е строшило в нея. Това беше предателство, което никога не бе очаквала. Докато асансьорът слизаше надолу, всичките й блянове се изпариха. Това беше много важно за нея. Толкова съществено. Едва тази сутрин се бе залъгвала с измамната надежда, че той може би я обича, но сега знаеше, че за него не е по-различна от останалите паразити, които постоянно го преследваха.

Излезе от хотела и се отправи вдървено към колата. През цялото време тя не е била за него нищо повече от поредната му благотворителна кауза. Едва сдържаше сълзите си. Дължеше му всичко: покрива над главата си, храната си, всяка покупка, като се почне от шампоана за коса до тампоните. Сви се при мисълта колко горда се чувстваше, когато оставяше пари в чекмеджето, за да си плати наема и връщаше на вноски сумата, която бе похарчил за черната рокля. Колко ли се е смял, докато е гледал как получава обратно парите, които й е давал. Да си прави шеги за нейна сметка изглежда беше любимото му занимание.

Стисна още по-силно волана, ала не успя да спре рукналите сълзи. Защо не го бе разбрала по-рано? Той изобщо не я обичаше. Изпитваше съжаление към нея и от състрадание й бе измислил работа, по същия начин, по който основаваше фондове за деца, които не бяха негови, или пишеше чекове на закъсалите си приятели. Никога не е имало достатъчно работа, с която да запълва деня си, затова сега дори не можеше да изпитва удовлетворение от мисълта, че си е заработила парите. Той през цялото време е знаел, че не се нуждае от асистент на пълно работно време, ала не е искал нейното уволнение да му тежи на съвестта. Боби Том обичаше да си играе на Господ.

Втренчи се невиждащо напред. Скривайки истината, той я бе измамил по начин, който никога нямаше да му прости. Беше му обяснила колко важно за нея е сама да си плаща сметките. Той го знаеше! Но това не е имало значение за него, защото самата тя нямаше никакво значение за него. Ако я уважаваше и държеше на нея, никога нямаше да я лиши от достойнството й. Няма да взема нищо от теб, Боби Том. Искам само да ти дам. Каква подигравка. Каква ужасна, болезнена подигравка.



Някои мъже бяха скарани със смокингите, но Боби Том изглеждаше, все едно е бил роден в такъв. Беше добавил само някои свои щрихи: лилава риза на фини плисета с диамантени копчета за яка, черен стетсън и ботуши от змийска кожа, които носеше само с официално облекло. Сградата на клуба, построена от варовик, бе лъсната от съблекалните до трапезарията в чест на най-великото събитие в нейната история. Продажбата на билети за турнира на следващия ден бяха надминали и най-смелите очаквания на всички. Дори синоптиците се включиха в събитието, като обещаха слънчев ден, с температури около двайсет градуса.

Спортистите вече бяха започнали да пристигат за коктейла преди вечерята, когато един от сервитьорите прошепна на Боби Том, че някой долу иска да го види. Докато прекосяваше фоайето, той погледна раздразнено към входа. Къде беше Грейси? Очакваше вече да е тук. За много от момчетата щеше да е истинско удоволствие да си общуват с нея и той нямаше търпение да им я представи. Грейси беше една от най-невежите жени по отношение на спорта, които познаваше, и той бе сигурен, че липсата й на задълбочени познания щеше да й навлече доста неприятности тази вечер, което пък за него щеше да е безкраен източник на забавление. Все още не проумяваше защо, но пълната й незаинтересованост към спорта понякога изглеждаше едно от най-големите й предимства.

Заслиза по покритите с килим стълби към долния етаж, където бяха съблекалните, тази вечер съвсем пусти. Стъклената врата, водеща към спортния магазин, където се продаваше най-вече екипировка за голф, би трябвало да е заключена, но вместо това беше леко открехната и Боби Том влезе вътре. Само една лампа светеше над щанда и той не видя мъжа, който стоеше в другия ъгъл на магазина, докато Уей Сойър не пристъпи напред.

— Дентън.

Боби Том знаеше, че много скоро щеше да му се наложи да се конфронтира със Сойър, но не би избрал точно тази вечер. Все пак беше видял името на Сойър в списъка на гостите и присъствието му тук не беше изненада за него. Освен това нямаше намерение да избягва срещата. Поради някаква причина този мъж имаше нещо общо с тъгата на майка му и той искаше да знае защо.

Сойър явно бе разглеждал един от стиковете за голф, подредени върху лавицата до щанда, и докато сега пристъпваше напред, го държеше небрежно пред себе си. Официалното облекло не можеше да скрие измъченото му и изпито лице, все едно от известно време не бе спал добре. Боби Том се опита да овладее антипатията си. Въпреки заявлението на Сойър, че няма да закрие „Росатех“, той никога не бе харесвал този мъж. Беше студен, коравосърдечен кучи син, който би измамил и баба си, ако имаше изгода. Реши да не обръща внимание на мимолетното впечатление, че точно сега Сойър изглеждаше повече уморен, отколкото безмилостен.

— Какво мога да направя за теб? — попита Боби Том студено.

— Искам да поговорим за майка ти.

Това беше точно темата, която интересуваше и него, но Боби Том усети как настръхва.