— Хммм — прошепна той. — Пак ухаеш на праскови.

Не след дълго двамата бяха голи и толкова сладко се любеха, че всякакви мисли отлетяха. Когато всичко свърши, Грейси остана да лежи отмаляла отгоре му, а ръката му лениво обгръщаше дупето й. Щом най-сетне успя да задържи очите си отворени достатъчно дълго, видя доволната усмивка на лицето му.

— Отне ми доста години, за да съблека жена в тази стая, но чакането си струваше.

Тя се сгуши до врата му и усети лекото боцкане на брадата му по слепоочието си.

— По-добра ли съм от Тери Джо?

Гласът му беше дрезгав, когато се претърколи настрани и обхвана гърдите й.

— Тери Джо беше само едно дете, скъпа. Ти си зряла жена. Няма място за сравнение.

Грейси чу някакъв шум долу и рязко надигна глава, когато осъзна, че вратата на стаята е отворена. Обзе я предчувствие.

— Ти заключи входната врата, когато се върна, нали?

— Мисля, че не.

Още преди да го изрече, откъм подножието на стълбите се разнесе гласът на кмета Лутър Бейнс.

— Боби Том? Горе ли си?

Грейси ахна, скочи на крака и грабна дрехите си. Боби Том се прозина и спусна мързеливо крака от ръба на леглото.

— По-добре ела по-късно, Лутър. Грейси също е горе и е гола.

— Наистина ли?

— Така ми се струва.

Грейси усети как сменя четири нюанса на пурпурното и му хвърли убийствен поглед. Той й се ухили.

— Защо не ни изчакаш в кухнята? — извика Боби Том. — Ще слезем след няколко минути.

— Добре — отвърна кметът. — И, Грейси, госпожа Бейнс е разбрала от Тери Джо за плана ти за центъра за възрастни. Ще се радва да помогне да се набере доброволческа група.

Страните на Грейси пламтяха, докато тършуваше за кърпички в чантата си.

— Благодарете й от мое име, господин Бейнс — отвърна немощно.

— О, ще можеш лично да й благодариш. Тя стои тук, точно до мен.

Грейси замръзна.

— Здравей, Грейси! — жизнерадостно подвикна госпожа Бейнс. — Здрасти, Боби Том.

Усмивката на Боби Том стана още по-широка.

— Как сте, госпожо Бейнс. Има ли долу още някой?

— Само пастор Франк от Първа баптистка църква — отвърна жената на кмета.

Грейси нададе уплашен вик.

Боби Том разроши косата и й тихо се засмя.

— Шегуват се, скъпа.

— Двамата с госпожа Франк намираме за прекрасна идеята за центъра за възрастни хора. — Стълбището се изпълни с дълбок, плътен глас, несъмнено принадлежащ на пастор. — Първа баптистка църква ще е щастлива да помогне в проекта.

Грейси изпусна дълбока въздишка и се отпусна върху леглото, а Боби Том избухна в такъв гръмогласен смях, че накрая тя се принуди да го замери с възглавница.

След това не можеше да си спомни как е успяла да се облече, да слезе долу и да се изправи пред най-видните граждани на Телароса. Боби Том я увери, че се е държала като кралица Елизабет, само че много по-величаво, но тя не бе сигурна дали да му вярва, или не.

21

Петък сутринта, когато щеше да се състои тържественото откриване на родния дом на Боби Том, беше ясен и светъл октомврийски ден. Учениците бяха освободени от занятия за деня, за да отпразнуват началото на Хевънфеста, а малката поляна пред къщата гъмжеше от млади и стари. Всички в града бяха помолени да се облекат за уикенда в костюм от даден период. Много от мъжете си бяха пуснали бради и мустаци, докато дългите поли на жените плющяха на вятъра. Тийнейджърите се трупаха около паркираните коли по улицата, а облеклото им наподобяваше това на Боби Том — джинси и каубойски шапки.

— … и така в това красиво октомврийско утро, сме се събрали тук под сянката на това старо орехово дърво, за да почетем…

Докато Лутър продължаваше с напевната си реч, Боби Том изучаваше множеството от мястото си върху малкия подиум, построен пред гаража. Майка му седеше от едната му страна, а Грейси от другата. Грейси се бе възпротивила да седи сред градските сановници, но той бе настоял. Изглеждаше прелестна като напъпило цвете в дългата си жълта памучна рокля, старомодното сламено боне и много модерните слънчеви очила.

Комитетът по организирането на фестивала първоначално планираше откриването да е в петък вечерта, но Боби Том бе отказал. Спортистите, които щяха да участват в турнира по голф на следващия ден, щяха да започнат да пристигат днес по обяд и той искаше целият този срам да приключи, преди те да дойдат в Телароса. Трябваше обаче да признае, че вече нямаше толкова отрицателно отношение към проекта за родната му къща, след като Грейси даде идеята за превръщането й в център за възрастни хора. Тя беше, реши той, най-благородната и добра жена, която познаваше.

Монотонният глас на Лутър продължаваше да се лее, а погледът на Боби Том се отмести към майка му. Щеше му се да знае какво не беше наред с нея. През изминалите десет дни той няколко пъти се опита да поговори с нея за това, което се бе случило, но тя отклоняваше всеки разговор, като му показваше новите растения в градината си или брошурите за круизи, изпратени й от туристическия й агент.

Лутър размаха ръце и завика в микрофона, стигайки до грандиозния финал на речта си:

— И сега ви представям най-прочутия жител на Хевън, Тексас! Мъжът с два пръстена на Суперкупата… мъжът, който най-безкористно се е отдал на този град, на великия щат Тексас, на Съединените американски щати! Най-великият уайд рисийвър в историята на професионалния американски футбол… нашият любим син… Боби Том Дентън!

Боби Том се изправи бавно на крака, за да приеме възторжените поздрави на тълпата и се приближи към подиума, с мъка устоявайки на желанието си да счупи пръстите на Лутър, докато му стискаше ръката. Микрофонът изпращя, но това не го притесни. Държеше речи пред тези хора, откакто беше в гимназията и знаеше точно какво да каже.

— Наистина е много хубаво отново да съм си у дома! — Бурни ръкопляскания и свиркания. — Е, половината от събралите се тук днес са помогнали на майка ми и баща ми да ме отгледат, така че не мислете, че съм го забравил.

Още ръкопляскания.

Той продължи с речта си, като я направи колкото се може по-кратка, за да не се отегчи до смърт, но все пак да е достатъчно дълга, за да зарадва хората, на които толкова много държеше. Когато свърши, подаде ножиците на майка си, за да среже лентата, опъната пред входната врата. Последваха още ръкопляскания и родният дом на Боби Том Дентън и бъдещ Център за възрастни хора беше официално открит.

Когато майка му се обърна, за да поздрави приятелите си, той преметна ръка през раменете на Грейси. С цялата организация на Хевънфеста и безмилостния му снимачен график, двамата не можеха да прекарват заедно толкова много време, колкото му се искаше. Напоследък понякога се улавяше, че не се забавлява с някоя шега, само защото тя не е наоколо, за да я сподели с нея. Едно нещо бе сигурно за Грейси — тя виждаше смешното в ежедневието по начин, непонятен за мнозина.

Наклони глава, за да прошепне в ухото й:

— Какво ще кажеш, двамата да се измъкнем за час-два и да се позабавляваме?

Тя го изгледа с искрено съжаление — друго нещо, което харесваше у нея. Никога не се опитваше да скрие удоволствието си от физическата страна на връзката им, нито сдържаше страстта си.

— Иска ми се да можехме, но знаеш, че трябва да се върнеш на снимачната площадка. Утре и без това ще те освободят от снимки. Освен това, трябва да изтичам до хотела и да приготвя всички подаръци за добре дошли за приятелите ти. Не забравяй, че довечера в шест трябва да си в кънтри клуба, за да поздравиш лично всеки един от тях.

Боби Том въздъхна. Тя още не знаеше, но когато този филм приключеше, двамата щяха да прекарат няколко дни голи на усамотен остров, където няма да има никакви телефони и никой няма да говори английски.

— Добре, скъпа, но не ми харесва идеята да караш сама до клуба довечера. Ще помоля Бъди да те вземе.

— Моля те, недей. Не съм сигурна какво още ще изникне днес следобед, така че е по-добре да сме с двете коли.

Докато Грейси го наблюдаваше как се отдалечава, слънчевата светлина сякаш блещукаше около него и тя почти виждаше сребристите искри, които изпускаха невидимите шпори, които сякаш винаги носеше. Филмовата компания скоро щеше да напусне Телароса, за да замине за Лос Анджелис, а Уилоу не беше повдигала въпроса, че ще я вземе. Грейси не можеше да повярва, че всичко щеше да свърши толкова скоро.

През последните няколко дни тя се улавяше, че се отдава на опияняващата представа как Боби Том се влюбва в нея и докато вървеше към колата, бузите й поруменяха. Въпреки че си казваше, че подобни мисли са опасни, не можеше съвсем да се отърси от тях. Как можеше да я гледа толкова нежно и да не го е грижа? Той беше толкова открит в привързаността си, толкова страстен, докато се любеха. Със сигурност не е било така с другите жени в миналото му, нали? Със сигурност изпитваше нещо специално към нея.

Понякога откъсваше поглед от това, което правеше, и го улавяше да я наблюдава, сякаш действително е много важна за него. В такива мигове започваше да си мисли за бъдещето, да си представя розовобузести бебета и къща, изпълнена със смеха му. Толкова ли бе невъзможно? Дали и той започваше да изпитва към нея същото, което и тя към него? Кожата й пламна и настръхна само при мисълта за това. Възможно ли бе в бъдещето да я очаква и нещо друго, а не само стари спомени?