— Престани да говориш така все едно господин Сойър е някакъв сериен убиец. Аз смятам, че е много мил човек. Той не бе длъжен да спира онзи ден, когато бях паркирала отстрани на шосето, освен това много ми хареса как днес се опита да защити майка ти. Знаеше как ще се почувстваш от това, че ги видя заедно, и се постара да я предпази.

— Да не би да го защитаваш? Мъжът, който с лека ръка възнамерява да унищожи този град?

— Може би, ако жителите на Телароса не се отнасяха толкова зле с него, той нямаше да иска да премести фабриката.

— Не знаеш за какво говориш.

— Сигурен ли си, че проблемът е в господин Сойър? Бил си много близък с баща си. Сигурен ли си, че нямаше да се чувстваш по същия начин, без значение с кого се среща майка ти?

— Достатъчно! Не желая да чувам нито дума повече! Просто си затвори устата, чу ли?

Всичко в нея застина.

— Не ми говори по този начин.

Той снижи глас, изрече думите тихо, но категорично.

— Ще ти говоря, както си искам.

Грейси побесня. Беше си обещала, че ще го обича с цялото си сърце, но господството над душата й не беше част от сделката. Обърна му гръб и излезе от кабинета.

Той я последва в дневната.

— И къде си мислиш, че отиваш?

— Отивам да си легна. — Грейси грабна чантата си от масичката за кафе.

— Чудесно. Ще дойда при теб, когато съм готов.

Тя едва не се задави.

— Наистина ли си мислиш, че точно сега искам да спя с теб? — Запъти се към задната врата към апартамента си.

— Не смей да си тръгваш оттук!

— Май ще ти бъде трудно да го разбереш, Боби Том, така че слушай внимателно. — Грейси спря. — Независимо от това, което ти повтарят всички от мига, в който си се родил, ти невинаги си толкова неустоим.



Боби Том стоеше пред прозореца и я гледаше как прекосява двора, макар че, дяволите да го вземат, ако разбираше защо изобщо му пука дали ще стигне благополучно до апартамента си или не. Тази вечер беше прекрачила границата и ако веднага не й дадеше съвсем ясно да разбере, че нито за миг не възнамерява да търпи подобно поведение, никога нямаше да има и миг спокойствие с нея.

Когато Грейси влезе в апартамента, той се извърна от прозореца, кипящ от негодувание. Телефонът започна отново да звъни, но секретарят се включи и гласът на Грейси покани обаждащия се да остави съобщение.

— Боби Том, обажда се Одет Дауни. Имаш ли нещо против да ми направиш една голяма услуга и да се обадиш на Доли Партън, за да я помолиш да дари една от перуките си за благотворителния търг? Знаем, че хората биха наддавали щедро за тази перука и…

Той изскубна телефона от стената и го запрати през кабинета.

Грейси знаеше колко много той обичаше майка си! Тя беше длъжна да разбере какви емоции бушуваха в него този следобед, когато я видя да слиза по онези стълби с Уей Сойър. Грабна една пура от специалната кутия за пури, която стоеше върху бюрото му, отхапа края й и го изплю в пепелника. Все още не разбираше кое го притеснява най-много: фактът, че майка му се среща с Уей Сойър, или че не му бе казала за това. Гърдите му се стегнаха. Как можеше да допусне Сойър близо до себе си, след цялата любов, която бе изпитвала към баща му?

Гневът му отново се насочи към Грейси. През целия си живот е бил спортист и лоялността към съотборниците му беше точно толкова част от същността му, както и името му. От друга страна, тази вечер Грейси бе доказала, че не познава значението на тази дума.

Счупи две кибритени клечки, преди да запали пурата си. Докато всмукваше бързо и гневно, реши, че тъкмо това си е заслужил, задето й бе позволил да се промъкне в живота му. Още от самото начало знаеше колко е властна, но въпреки това продължи да я държи наоколо и не само това, ами я остави да се вмъкне под кожата му като малък проклет кърлеж. Е, той със сигурност нямаше да седи тук през цялата нощ и да страда. Вместо това, щеше да свърши малко полезна работа.

Стисна пурата в ъгълчето на устата си, взе купчина документи и се втренчи в най-горния лист, но със същия успех можеше да се опита да прочете нещо на китайски. Къщата му се струваше студена и тиха без нея. Остави пурата в пепелника и придърпа листата в средата на бюрото. Докато притихналата и празна къща сякаш все повече го задушаваше, Боби Том осъзна колко бе свикнал с присъствието на Грейси. Обичаше да чува тихия й глас от другата стая, докато отговаря на телефонните обаждания или си говори с някой от онези възрастни хора в старческия дом в Ню Грънди. Обичаше, когато понякога влезеше в дневната, да я намери сгушена в едно от онези кресла с финтифлюшките до прозореца да чете книга. Дори му доставяше удоволствие да се промъква зад гърба й, да излива ужасното кафе, която тя правеше, и да си приготвя ново, без тя да разбере.

Избута документите настрани, изправи се и отиде в спалнята, ала щом пристъпи прага, разбра, че беше грешка. Стаята още пазеше уханието й, онзи неуловим аромат, който понякога му напомняше за пролетни цветя, а друг път го караше да си мисли за знойни летни следобеди и зрели праскови. Грейси сякаш беше част от всички тези сезони. Топлите багри на есента сияеха в косата й, чистата светлина на зимното слънце проблясваше в онези интелигентни сиви очи. Трябваше да не спира да си напомня, че тя не е някоя красавица, защото напоследък имаше склонността да го забравя. Беше просто…

Тя беше толкова дяволски сладка.

Зърна парче синя дантела върху килима от страната на леглото, където тя спа миналата нощ, и се наведе да го вземе. Сякаш гореща светкавица прониза слабините му, когато разпозна бикините й. Стисна в юмрук ефирната материя, борейки се с желанието да прекоси двора, да нахлуе в апартамента й, да я съблече гола и да се зарови дълбоко в нея, където всичко му принадлежеше.

Тръпката от просвещаването на девицата вече бе останала в миналото и би трябвало да започне да губи интерес към сексуалната страна на връзката им, но той не спираше да измисля нови неща, които искаше да й покаже, а освен това още не се бе изморил да опитва и добрите стари пози. Обичаше начина, по който тя се вкопчваше в него и онези тихи нежни звуци, които издаваше; обичаше любопитството й и енергията й; това как можеше да я засрами, без дори да се опитва и как, по дяволите, понякога тя го смущаваше с ненаситния интерес, който проявяваше към тялото му.

Не можеше съвсем да го разбере, но имаше нещо в начина, по който се чувстваше, когато беше в нея, който изглеждаше съвсем идеален, не само за члена му, но и за самия него. Помисли си за тълпата жени, с които бе излизал и с които си бе лягал. Нито една не му пасваше като Грейси.

Грейси сякаш беше част от него.

Понякога, след като се бяха любили, тя правеше онова малко смешно нещо. Той я притискаше до гърдите си, почти задрямал и изпълнен с покой и задоволство чак до върховете на пръстите на краката си, а тя рисуваше с пръст едно малко сърчице. Само едно малко сърчице. Точно на мястото, под което биеше неговото.

Беше напълно сигурен, че Грейси го обича. Не беше нещо необичайно. Беше свикнал жените да се влюбват в него и с изключение на няколко запомнящи се случая, се бе научил да бъде честен и да не разбива сърцата им. Това, което оценяваше у Грейси, беше, че тя разбираше, че всъщност не е неговият тип жена и имаше достатъчно здрав разум да го приеме, без да припада и да се тръшка. Грейси можеше да вдигне шум и да се разсърди за неща, които не бяха нейна работа, както стори тази вечер, но никога нямаше да направи сцена за това колко го обича и как очаква и той да й отвърне със същото, защото бе достатъчно здравомислеща, за да знае, че това никога няма да се случи.

Колкото и да беше изчанчено, сега примирението й го нервира. Пъхна пурата отново в ъгъла на устата си, удари юмруци в бедрата си и отиде в кухнята. Ако една жена иска някой мъж, би трябвало да се бори за него, вместо да се отказва примиренчески. По дяволите, ако тя го обичаше, защо не се постарае малко по-усърдно и да не го вбесява толкова много? Покажи ми как да ти доставя удоволствие, това му бе казала. Можеше дяволски много да му достави удоволствие, като му демонстрира малко лоялност и разбиране, като от време на време се съгласява с него, вместо да му противоречи през цялото време, като лежи гола в леглото му точно в този момент, а не завряна някъде там, в апартамента над онзи проклет гараж.

Колкото повече настроението му се вкисваше, толкова повече поводи за недоволство от нея се прибавяха към мисления списък от оплаквания, включително и фактът, че тя се превръщаше в проклета флиртаджийка. Не бе убягнало от вниманието му колко много мъже от снимачния екип си намираха разни извинения, за да се навъртат около нея и ако питаха него, вината беше повече нейна, отколкото тяхна. Не беше нужно да им се усмихва, все едно са неустоима съблазън, или да слуша това, което казват, като че ли всяка дума, излязла от устата им, е древна мъдрост. Подмина факта, че тя по принцип умееше да слуша. Що се отнасяше до Боби Том, една сгодена жена би трябвало да е много по-сдържана, когато е в компанията на други мъже.

Грабна кутията с мляко от рафта в хладилника и отпи голяма глътка. Имайки предвид факта, че тъкмо той беше виновен за „преобразяването й“, предполагаше, че не би трябвало да вини единствено нея заради начина, по който мъжете я зяпаха, когато не ги гледаше, но това не му пречеше да се ядосва. Дори миналата седмица беше принуден да си размени няколко думи с две от момчетата — нищо прекалено очевидно, защото не искаше някой да остане с погрешното впечатление, че проявява ревност — само малко приятелско напомняне, че Грейси е негова годеница, а не някоя евтина сексиграчка, която си мислят, че ще примамят в хотелските си стаи. Нямаха никакъв шанс.