Но Антон беше чаровен и интелигентен, а освен това беше дълбоко влюбен в Натали, която очевидно го обожаваше.

Боби Том стисна ръката на Грейси и се извърна от шумните туристи, които започнаха да го зяпат. Не беше трудно да го разпознаят в розовата му риза, в стил „Див запад“, перлените копчета за яка и вечния стетсън, неговата запазена марка. Грейси носеше кафеникава трикотажна блузка и къса пола в тон, сандали и обици с позлатени висулки.

Пред тях Натали се обърна с тревожно изражение.

— Сигурен ли си, че пейджърът, който ми даде, работи, Боби Том?

Грейси знаеше, че Натали е нервна, защото за пръв път се разделяше с Елвис, макар че имаше доверие на Тери Джо, която бе поела ролята на временна бавачка. През цялата седмица актрисата изстискваше мляко в бутилки и го замразяваше, за да се подготви за този ден.

— Лично го пробвах — увери я Боби Том. — Ако Тери Джо има някакви проблеми с Елвис, веднага ще ти се обади.

Антон му благодари за трети път.

Сутринта Боби Том все още мрънкаше за това колко му е трудно да се изправи лице в лице със съпруга на Натали, след всичко, което двамата с нея правеха зад гърба му. Като професионална актриса Натали може и да не се притесняваше от любовните сцени пред камерата, но Боби Том имаше чувството, че по някакъв начин бе нарушил личния си код на честта.

Въпреки несъвместимото и донякъде хаотично строителство, на Грейси й хареса разходката из Аламо. Заедно с десетина други туристи тя бе изслушала драматичния разказ на екскурзовода за тринайсетте фатални дни, довели до извоюването на независимостта на Тексас и усети, че накрая се е просълзила.

Боби Том я гледаше развеселено как попиваше сълзите си с книжна кърпичка.

— За една янки, която не различава Джордж Стрейт от Уейлън Дженингс, реакцията ти е подобаваща.

— О, Антон, погледни! Пушката на Дейви Крокет14!

Грейси изпита пристъп на завист, докато наблюдаваше как Натали привлече вниманието на съпруга си към голямата стъклена витрина. Близостта помежду им се усещаше във всяко докосване, във всеки поглед, който си разменяха. Натали бе успяла да надникне зад обикновената външност на съпруга си и да обикне мъжа, който се криеше под нея. Възможно ли беше същото да се случи някой ден и с Боби Том?

Побърза да пропъди фантазията си. Нямаше смисъл да се изтезава с невъзможни неща.

След разходката из Аламо посетиха Ривъруок, на няколко пресечки по-нататък. Там се качиха на една от туристическите лодки, които кръстосваха под каменните мостове над канала, след което се разходиха по криволичещите пътеки, покрити с каменни плочи. Накрая се озоваха пред поредица от магазини, известни като Ла Вилита, където Боби Том купи на Грейси слънчеви очила с виолетови стъкла във формата на щата Тексас, а на свой ред Грейси му купи тениска с надпис: „Аз съм твърде умен, но мога да вдигам тежки неща“. Натали и Грейси се смяха от сърце на тениската, чак очите им се насълзиха, докато Боби Том се преструваше на възмутен. В същото време не спираше да се оглежда в огледалото и да се възхищава на себе си.

С наближаването на вечерта решиха да се отбият в „Зуни Грил“ — любимото му заведение в Ривъруок. Докато похапваха хрупкавото пилешко, гарнирано с черен боб, и енчилади с козе сирене, се забавляваха с гледката на пъстроцветната улична тълпа, минаваща пред тях.

Боби Том тъкмо бе опитал от десерта на Грейси, прекрасен орехов крем брюле с бърбън, когато тя усети как той се скова. Проследи посоката на погледа му към широката метална стълба, която водеше към втория етаж на ресторанта, и видя Сузи Дентън да слиза по стълбите.

Уей Сойър вървеше точно зад нея.

19

Натали, която тъкмо се бе върнала на масата след третия й телефонен разговор, за да провери как е Елвис, видя Сузи и Уей Сойър на стълбите.

— Боби Том, това не е ли майка ти? Кой е този страхотен мъж с нея?

— Внимавай, скъпа — обади се Антон, — ще ме накараш да ревнувам.

Натали се засмя, сякаш съпругът й току-що бе изтърсил най-глупавата шега на земята.

— Казва се Уей Сойър — отвърна Боби Том напрегнато.

В този миг Сузи забеляза сина си и лицето й застина. Изглеждаше сякаш иска да избяга, но след като това бе невъзможно, се приближи до масата им с явна неохота. Уей я последва.

Когато се спря, устните й се извиха в горчива усмивка.

— Здравейте.

Всички, освен Боби Том отвърнаха на поздрава й.

— Виждам, че с бебето сте стигнали благополучно до града — каза Уей на Грейси.

— Да. Беше много мило от ваша страна, че спряхте.

Боби Том й хвърли остър, въпросителен поглед. Тя го подмина и обясни на Натали и Антон как двамата с Уей са се срещнали. Освен това им го представи, след като Боби Том не даваше признаци, че възнамерява да го стори.

Напрежението между майка и син беше толкова осезаемо, че Грейси почти чуваше във въздуха свистене като от опъната струна. Уей обясни на присъстващите с глас, който звучеше леко пресилено излиятелен.

— Недалеч оттук имам апартамент. Когато се отбих в ресторанта преди малко и видях госпожа Дентън да седи сама, я убедих да ми позволи да й правя компания, но вече ще трябва да вървя. — Обърна се към спътницата си, улови ръката й и я разтърси. — Беше ми приятно да ви видя, госпожо Дентън, както и всички вас. — Кимна и излезе от ресторанта.

Грейси рядко беше чувала по-неубедително извинение. Видя, че погледът на Сузи проследи Уей, докато той си проправяше път през масите, а после пое по тротоара.

Тъй като Боби Том продължаваше да се изживява като глухоням, тя пое инициативата да покани Сузи да се присъедини към тях.

— Тъкмо ни сервираха десерта. Да помолим ли сервитьора да донесе още един стол?

— О, не. Не, благодаря ти… трябва да тръгвам.

Боби Том най-после проговори.

— Малко е късно да шофираш сама до вкъщи.

— Ще пренощувам тук. С една приятелка ще присъстваме на симфоничен концерт в Центъра по изкуствата.

— Коя приятелка?

Грейси направо виждаше как Сузи се свива и рухва под силата на неодобрението му и му беше бясна, задето така я измъчваше. Ако майка му искаше да се вижда с господин Сойър, това си беше нейна работа, а не негова и Сузи би трябвало да му каже. Но в този момент тя изглеждаше повече като дете, докато Боби Том се бе вживял в ролята на строг, критичен родител.

— Не я познаваш. — Ръката на Сузи се стрелна към косата й. — Е, довиждане на всички, насладете се на десерта си. — Напусна забързано ресторанта, а когато стигна до тротоара, зави наляво, в противоположна посока на тази, в която бе поел Уей Сойър.



Сърцето на Сузи блъскаше диво в гърдите й. Имаше чувството, че току-що са я заловили в изневяра и знаеше, че Боби Том никога няма да й го прости. Втурна се по тротоара, избягвайки двойки с бебета и групи японски туристи. Ниските токчета на дълбоко изрязаните й обувки, в кафяво и черно, отекваха върху неравните плочи в трескав каданс. Беше изминал близо месец от онази забранена нощ, която двамата с Уей прекараха заедно, и оттогава вече нищо не беше същото.

Спомняше си колко нежен беше той с нея на следващата сутрин, въпреки осъдителното й мълчание. Докато пътуваха с колата към игрището за голф, той й каза, че никога повече няма да я докосне, но би искал да я вижда. Тя се държа, като че ли нямаше избор — все едно той щеше да затвори „Росатех“, ако не направи това, за което настоява — ала тайно в сърцето знаеше, че не е истина. Въпреки коравата му фасада, подобна жестокост не бе в природата му.

В крайна сметка тя продължи да се среща с него. Докато помежду им нямаше физически контакт, тя си казваше, че това не е предателство, така че нямаше да навреди никому. И тъй като не можеше да признае пред себе си истината, си позволи да се преструва, че е с него против волята си. Докато играеха голф, разговаряха за градините си и пътуваха из щата, за да се срещат с деловите му партньори, тя играеше ролята на неохотна домакиня, като че ли съдбата на Телароса лежеше на раменете й. И той, понеже държеше на нея, я оставяше да се опитва да се заблуждава.

Но случилото се преди малко бе сложило край на това. Само за няколко минути крехкият свят на илюзии, който си бе изградила, се разби на парчета. Господ да й прости, тя искаше да бъде с него. Времето, прекарано с него, беше като ярки, цветни щрихи върху монотонната и скучна картина на ежедневието й. Той я караше да се смее, да се чувства отново млада. Караше я да вярва, че в живота все още има обещания и надежда, запълваше мъчителната й самота. Но позволявайки му да стане толкова важен за нея, тя бе предала брачните си клетви и сега безчестието й бе станало достояние на единствения човек на тази земя, от когото най-много искаше да скрие слабостта си.

Портиерът я пусна в сградата, където живееше Уей, и тя взе малкия асансьор до апартамента му. Затършува в чантата си за ключа, който й бе дал, но преди да го пъхне в ключалката, вратата се отвори.

Върху лицето му бе изписано същото мрачно изражение, което помнеше от ранните им срещи и тя почти очакваше да чуе някое язвително подмятане, ала вместо това той затвори вратата и я притегли в обятията си.

— Добре ли си?

Само за миг Сузи си позволи да отпусне глава върху гърдите му, ала дори тази кратка утеха беше предателство към Хойт.