Когато Уей най-после чу дълбокото й, равномерно дишане, притисна устни към челото й и стисна здраво очи. Как бе позволил това да се изплъзне от контрола му? Сузи Дентън никога не му бе причинила зло и не заслужаваше това, което й бе сторил. Вината не бе нейна, задето е била обект на младежкото му увлечение, мишена на всички онези негови намръщени погледи и хапливи подмятания — булевардна история в стил Джеймс Дийн, опитващ се да впечатли Натали Уд.

Когато преди близо месец тя влезе в дома му и той видя върху лицето й същия онзи изплашен израз, който добиваше като тийнейджърка всеки път, щом я погледнеше, нещо в него се прекърши. Сякаш всичките му пари и сила се изпариха и той отново изпита онзи безсилен гняв, негов постоянен спътник от времето, когато беше хлапе. Покани я в къщата си с намерението да я покори с чара си, да я накара да го види такъв, какъвто бе сега, а не преди трийсет години. Вместо това я обиди безмерно.

Въпреки словесната провокация, не му бе хрумвало, че тя ще си помисли, че се опитва да я изнуди, за да я вкара в леглото си. През годините бе имал достатъчно жени и със сигурност не му беше нужно да ги изнудва, за да спечели благоволението им. Но тя не го знаеше. Предложението му да стане негова придружителка и домакиня на партитата му беше импулсивно, породено от гняв. Очакваше да го прати по дяволите, ала вместо това тя стоеше там, в розовата градина и изглеждаше така, сякаш я бе ударил.

През изминалия месец, докато отсъстваше от Телароса, срамът му заради начина, по който се бе отнесъл към нея, нарасна. Когато се върна в града, той вече бе решил да й се обади и да й се извини, с надеждата, че все още може да спаси отношенията им. Ала в мига, в който съобщи името си, долови треперенето в гласа й и изгуби контрол. Вместо да помоли за прошката й, той я застави да дойде тук, продължавайки да загатва, че от съгласието й зависеше бъдещето на „Росатех“.

Дори тази вечер можеше да го отрече. Тази вечер, когато тя се втурна в спалнята му, можеше да й каже истината. Защо не го стори?

Втренчи се невиждащо пред себе си, когато разкритието го цапардоса със страшна сила. Беше сторил това ужасно нещо, защото се бе влюбил в Сузи Дентън. Дали се бе случило тази нощ, преди месец или преди трийсет години, Уей не знаеше. Знаеше единствено, че я обича и няма воля да се спре.

Той беше мъж, който се гордееше, че винаги запазва самообладание, никога не действаше импулсивно или под влияние на емоциите. Например, когато му се удаде възможността да се сдобие с „Росатех“, той го бе направил съвсем хладнокръвно. Дори бе изпитал малко цинично удоволствие, че все още иска да си отмъсти за начина, по който градът се бе отнесъл към майка му. Но никога не си бе представял, че ще се замеси емоционално. Болката бе твърде стара, въпреки че желанието му да го върне на всички никога не бе изчезвало напълно.

Тъкмо той разпространи слуха, че фабриката се затваря — за кратко действително се позабавлява с мисълта да го направи — но въпреки невярната информация, която съзнателно бе пуснал, „Росатех“ все пак носеше някаква, макар и неголяма печалба, а на него не му даваше сърце да унищожи толкова невинни съдби. Но имаше сърце да накара жителите на Телароса да се тормозят и заради това нарочно ги бе накарал да повярват, че ще затвори фабриката. Доставяше му удовлетворение да вижда обречените им изражения и да наблюдава жалките им опити да го накажат, като го изключат от обществото си, сякаш му пукаше за доброто им мнение. Дори призна пред себе си, че желанието му за възмездие беше детинско.

Детинско, да. Но му доставяше удоволствие. Какъв бе смисълът да притежаваш сила и богатство, ако не получиш поне малко справедливост? Да наблюдава как страхът се разпростира из града, който бе убил майка му, нямаше да промени миналото, но поне най-сетне бе накарал жителите на Телароса да си платят, задето бяха обърнали гръб на справедливостта, пречупвайки духа на Труди Сойър.

Тази нощ кръгът се затвори. Тази нощ, с едно от малкото импулсивни действия в живота си, синът на Труди Сойър бе накарал най-уважаваната жена в града да се почувства като проститутка. Първата му работа утре сутринта щеше да бъде да й каже истината. След това щеше да я изпрати обратно в Телароса и никога повече нямаше да я обезпокои.

Погледна надолу към нея. Господи, все още беше толкова красива. Сладка и чувствителна. Щеше ли да е толкова ужасно, ако изчака само още един ден, преди да се разделят? Нямаше да я докосва. Ще се отнася с нея с възможно най-голямата почтителност и внимание. Толкова ли щеше да е ужасно? Само още един ден, за да спечели благоволението на Сузи Дентън.

18

Боби Том се готвеше да напусне снимачната площадка за деня, когато Кони Камерън се вмъкна в караваната му с две бутилки леденостудена бира. Беше събота вечер, бяха приключили със снимките за седмицата и той очакваше с нетърпение предстоящия почивен ден.

— Днес беше голяма жега. Реших, че може да искаш да пийнеш студена бира.

Той я изгледа, докато закопчаваше ризата си. Беше прекарал изминалата седмица или вързан, измъчван от Паоло Мендес, актьорът, който играеше другата главна мъжка роля, или скачаше в реката с Натали, докато край тях избухваха бутафорни снаряди, и не беше в настроение да бъде съблазняван от никого, освен от Грейси. Само мисълта за онова сладко малко тяло го възбуждаше. Макар че беше минал цял месец откакто се любиха за пръв път, той не можеше да й се насити.

— Съжалявам, скъпа, но малката ми женичка ме чака у дома.

— Това, което малката женичка не знае, няма да я нарани. — Кони развъртя капачките на двете бутилки и му подаде едната.

Той я остави върху плота, докато напъхваше ризата в джинсите си. Когато нежеланата му гостенка се настани върху кушетката, късата й, еластична пола се вдигна нагоре по бедрата й. Краката й бяха загорели, но далеч не бяха толкова стройни като тези на Грейси.

— Между другото, къде беше тя през последните няколко дни? — Кони разкопча още едно копче от блузата си, сякаш й бе станало горещо.

— Или на телефона, или помага в старческия дом. Освен това организира пътуването до тук на специалните участници в голф турнира. Това е много работа.

— Сигурна съм, че тя може да се справи с нея. — Кони отпи от бирата си, после вдигна единия си крак и го сгъна в коляното, за да го пъхне под другото си бедро. Позата й му разкриваше прекрасна гледка към розовите й гащички.

След като ги излагаше на показ, той погледна към тях, но установи, че се чувства по-скоро раздразнен, отколкото възбуден.

— Кони, какво правиш? Ти си сгодена за Джимбо, защо ме сваляш?

— Харесвам те. Винаги съм те харесвала.

— Аз също те харесвам. Поне някога.

— Какво означава това?

— Означава, че сега съм мъж само за една жена. И докато продължаваш да носиш пръстена на Джимбо, предлагам и ти сериозно да погледнеш на себе си като на жена за един мъж.

— Смятам да бъда добра и вярна съпруга, но това не означава, че имам нещо против една последна забежка, преди да мина по пътеката към олтара.

— Не и с мен.

— И откога си се превърнал в такъв светец?

— Откакто срещнах Грейси, оттогава.

— Какво има тя, Боби Том? Никой не може да разбере. Искам да кажа, че всички я харесват и така нататък. Тя е мила и отзивчива и хората оценяват интереса й към онези стари хора в „Гористите хълмове“. Тя помага на всеки, който има нужда. По дяволите, дори помогна на мен миналата седмица, когато Лу Ан не се появи, а аз неведнъж съм й показвала, че я мразя и в червата. Но тя изобщо не може да танцува. И въпреки че е сладка, ти винаги си харесвал пищните жени.

И тя разкърши собствените си пищни форми, за да е сигурна, че е разбрал какво му намеква, което не му беше толкова трудно. Хрумна му, че Грейси притежава нещо, което напълно отсъстваше у Кони. Морални скрупули.

Освен това беше толкова твърдоглава, че направо го влудяваше. Парите, които бе оставила в чекмеджето на бюрото му, за нея бяха значителна сума, но за него не бяха нищо повече от дребни джобни и неотстъпчивостта й по въпроса го огорчаваше. Той отлично знаеше, че тя не е от онези кръвопийци, които само го смучеха, така че защо не позволяваше да й купи нищо? При цялото й предполагаемо познаване на характера му, нима досега не бе разбрала, че винаги той беше този, който даваше, и че абсолютно всичко друго само го караше да се чувства неудобно? Изведнъж го прободе чувство на безпокойство, когато си спомни, че тя не знаеше, че той плаща заплатата й, но си каза, че няма защо да се тревожи. Просто трябваше да се погрижи тя никога да не разбере и това бе всичко.

Кони го стрелна подозрително.

— Има и още нещо, за което хората се чудят… За някоя, която явно е взела теста, изглежда Грейси не разбира много от футбол.

— Аз направих някои компромиси.

Кони скочи ядосано от кушетката.

— Но това не е честно! Дамите винаги са разчитали на честността ти по време на теста.

Той осъзна със закъснение, че е направил голяма тактическа издънка.

— Аз съм честен. Затова понякога се налага да използвам специален изравнителен метод на оценка.

Това изглежда я успокои. Боби Том наблюдаваше предпазливо как тя остави бутилката с бира и се запъти с бавна походка към него, а в тъмните й очи се четеше непоколебима решителност да постигне на всяка цена желаното. Тя може и да беше най-хубавата жена в Телароса, но в момента не я намираше и наполовина толкова привлекателна, колкото Грейси.