— Студено ли ти е?

— Не. Не, добре съм. — Беше свикнала да очаква с примирение края на собствените й вечерни празненства, когато се озоваваше в кухня, пълна с мръсни чинии. В този момент би дала всичко, за да се заеме с разтребване на масата, но две енергични прислужници вече се бяха погрижили за всичко.

Той улови леко ръката й над лакътя и я поведе към салона.

— Как мина играта ти на голф?

В този момент последното, за което би си помислила, бе голфът и въпросът му я сепна.

— Последният път, когато играхме с Боби Том, аз го бих с един удар.

— Поздравления. Колко удара направи? — Той я пусна и се настани в единия ъгъл на канапето, докато разхлабваше вратовръзката си.

— Осемдесет и пет.

— Не е зле. Изненадан съм, че си успяла да победиш сина си. Той е прекрасен спортист.

— Дългият му удар е добър, но не проявява достатъчно търпение.

— Ти играеш голф, откакто се помниш, нали?

Тя се приближи до прозорците и погледна надолу към гирляндите от малки бели лампички, висящи над парка от кипарисовите дървета.

— Да. Баща ми играеше голф.

— Спомням си. Когато бях хлапе, кандидатствах за работата на кади12 в кънтри клуба, но ми казаха, че първо трябва да се подстрижа. — Той се усмихна. — Нямах желание да се разделя с дългата си коса, моята запазена марка, и вместо това се хванах на работа в бензиностанцията.

Тя си го спомняше, облегнат на шкафчето си, да прокарва пластмасов гребен през лъскавата си черна коса. Хойт се подстригваше късо.

Уей смъкна вратовръзката си и разкопча копчето на яката си.

— За утре сутринта съм запазил в моя клуб седемдесет и третата площадка за нас двамата. Ще се пораздвижим.

— Не си нося стиковете, нито обувките.

— Аз ще се погрижа за това.

— Не трябва ли да работиш?

— Аз сам съм си шеф, Сузи.

— Аз… наистина трябва да се прибера преди обяд.

— Друг ангажимент ли имаш?

Нямаше и осъзна, че се държи глупаво. Ако трябваше да прекара известно време с него, какво по-добро място от игрището за голф?

— Трябва да свърша някои неща, но може да ги отложа за по-късно. С удоволствие ще поиграя голф с теб.

— Добре. — Той се изправи, свали сакото си и го захвърли на дивана. — Искаш ли да видиш терасата?

— С удоволствие. — Беше готова на всичко, за да отложи неизбежното.

За неин ужас той се насочи към стълбите. Беше предположила, че терасата е на това ниво на мезонета, но сега осъзна, че сигурно е пред главната спалня на горния етаж.

Той стигна до долното стъпало, когато осъзна, че тя не го е последвала. Извърна се и я изгледа спокойно.

— Не е нужно да сваляш дрехите си, за да се насладиш на гледката.

— Моля те, не шегувай с това.

— Тогава престани да ме гледаш все едно очакваш всеки момент да те изнасиля. Няма да го направя и ти го знаеш. — Извърна се с гръб към нея и продължи нагоре по стълбата.

Тя го последва бавно.

17

Сузи приближи перилото, до което бе застанал Уей, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си, загледан в хоризонта над Сан Антонио. Тя застана на известно разстояние от него.

— Всичко изсъхва много бързо тук — заговори той, без да я поглежда. — Напояването е истинско предизвикателство.

Тя огледа теракотените тръби около декоративните дървета и сандъчетата за цветя с избуяли едногодишни разноцветни растения. Хибискусов храст, обсипан със светложълти цветове закачи полата й. Всъщност Сузи предпочиташе да говори за градини, отколкото за това, което се задаваше със застрашителна бързина.

— Имам същия проблем с моите висящи кошници. Те са под стряхата, така че дъждът не ги полива.

— Защо не ги преместиш?

— Обичам да ги гледам от прозореца на спалнята си.

Тутакси съжали, задето бе споменала спалнята и се извърна настрани.

— За зряла жена си плашлива и срамежлива като тийнейджърка. — Този път гласът му беше по-мек и леко дрезгав. Сузи се скова, когато той се обърна към нея и обхвана горната част на ръката й. Топлината на тялото му проникна през тънката коприна на роклята й. Мъжът наведе глава.

Устните й се разтвориха в знак на протест, но тогава устата му покри нейната. Тя стоеше неподвижно, застинала в очакване за някакво ужасно нападение, ала целувката му беше изненадващо нежна. Устните му погалиха нейните — не очакваше да са толкова меки и топли. Притвори очи.

Уей се размърда и притисна леко бедра към нейните. Сузи се напрегна, усетила възбудата му, и той се отдръпна бавно от нея. Тя отвори очи и го погледна, неспособна да скрие смущението си. Действително ли му се бе отдала за няколко секунди? Със сигурност не. Със сигурност това, което изпитваше, бе отвращение. Независимо от силата и парите си, той си оставаше Уей Сойър, най-големият хулиган в „Телароса Хай“.

Той отметна кичур коса от бузата й.

— Приличаш на момиче, току-що получило първата си целувка.

Коментарът му я накара да се изчерви не по-малко от целувката му.

— Нямам много опит в подобни неща.

— Била си омъжена трийсет години.

— Нямах това предвид. Исках да кажа… с някой друг.

— Никога не си била с друг мъж, освен с Хойт, нали?

— Предполагам, че изглеждам като истинска провинциална мишка.

— Той е мъртъв от четири години.

Тя сведе глава, а нощният бриз отнесе прошепнатите думи.

— Аз също.

Мълчанието помежду им се проточи и когато накрая той заговори, тя долови в гласа му нещо като неувереност.

— Мисля, че се нуждаем от малко време, за да се опознаем по-добре един друг, преди отношенията ни да прераснат в нещо повече, не смяташ ли?

Надеждата избуя в нея и очите й се разшириха, когато впери поглед в него.

— Ти няма да… няма да ме притискаш?

Устата, която само преди миг я бе целувала, се сви в сурова гримаса.

— А искаш ли да го направя?

Надеждата й угасна, изместена от изблик на гняв.

— Отново си играеш с мен, нали? Как можеш да си толкова жесток?

Извърна се от него и се спусна към вратите на терасата. Уей я улови за раменете, точно пред вратата на главната спалня, а тя се сви от студенината в очите му.

— Ти не знаеш какво е жестокост — процеди Уей. — Ти си била пазена и закриляна от мига, в който си се родила.

— Това не е вярно!

— Не е ли? Знаеш ли какво е да си легнеш гладен? Знаеш ли какво е да гледаш как майка ти гасне от бавната смърт на срама?

Тя не можеше да понася нито миг повече провокативното му държание. Извърна се рязко към вратите на спалнята и завъртя дръжката с две ръце.

— Да приключваме с това.

Когато влезе в стаята, го чу да проклина тихо. Чувствайки се като осъден затворник, Сузи огледа боядисаните в тъмночервено стени. Масивното махагоново легло, покрито с възглавнички от мек, индийски плат, бе разположено в малка ниша зад нея. Трепереща, жената се извърна към него.

— Не искам светлини.

Уей отново изглеждаше несигурен.

— Сузи…

— Няма да го направя на запалени лампи — прекъсна го тя.

— Искаш да си представяш, че съм Хойт? — попита мъчителят й ядосано.

— Никога не бих могла да те сбъркам с Хойт Дентън.

— Ще те отведа долу — рече той не по-малко студено от нея. — Можеш да спиш в стаята за гости.

— Не! — Отпуснатите покрай тялото й ръце се свиха в юмруци. — Няма да ти позволя да ми го причиниш. Няма да си играеш повече игрички с мен! И двамата знаем, че аз съм купена и платена. Но, предполагам, че знаеш как се действа в такъв случай. Трябва да си го научил от майка си. — Извъртя се и понечи да се запъти към банята, но трепна, когато осъзна смисъла на думите си. Въпреки обстоятелствата никога не би трябвало да изрича подобно долно нещо.

— Напълни ваната, докато си вътре.

Сузи потръпна от мъртвешкото спокойствие в гласа му.

— Не искам да го правя.

— Аз искам. — Изрече го безстрастно. — Не светвай лампите, ако това е желанието ти, но напълни ваната.

Подгонена от срам и ужас тя се втурна в банята и затвори вратата. Облегна се на нея. Бесните удари на сърцето й отекваха в ушите й, а от грозната сцена сълзите пареха очите й. Мислеше, че просто ще се пъхне под завивките в тъмната стая, ще разтвори крака и ще го остави да направи това, което иска, бързо и умело, докато тя се отдаде на благословеното вцепенение. Не искаше да се къпе с него или да играе сексуални игри. Искаше всичко да свърши по-бързо и тя да остане колкото е възможно по-незасегната.

Казваше си, че актът ще бъде механичен, толкова студен и лишен от страст, като самия мъж, ала докато пръстите й непохватно се опитваха да завъртят ключа на осветлението, образът на момчето тийнейджър със сърдити очи и гладен стомах изникна в съзнанието й. Жената потрепери и побърза да го пропъди.

Докато се събличаше, избягваше да гледа отражението си в огледалата, вградени в тъмночервените плочки. Помещението беше разкошно обзаведено с позлатени кранове и дълбока вана от черен мрамор, с квадратна форма и достатъчно голяма, за да побере двама души. Сузи се забави колкото може по-дълго — сгъна прилежно дрехите си и ги сложи върху тапицираната с индийски плат пейка, поставена близо до ваната. Подреди отдолу обувките си, една до друга като добри малки войничета. След като се уви в пухкава черна хавлиена кърпа, пусна водата в огромната вана. Докато ваната се пълнеше, се опита да се успокои с мисли за градината си, какво ще засади през есента, за всичко друго, с изключение на Хойт и факта, че й предстои да извърши прелюбодеяние.