Той отвори едното си око, бузата му все още притисната към възглавницата, докато се взираше в нея.

— В случай че още не си разбрала, за една жена няма такова нещо като преждевременен оргазъм.

— И откъде да знам? Казвам го в конструктивен смисъл, така че, ако обичаш, не се обиждай, но имаш дразнещия навик да си правиш шеги, които само ти разбираш.

Той се усмихна и повдигна ръката си, която бе отпуснал върху гърдите й, за да си поиграе с косата й.

— Онова твое изказване беше просто неустоимо. — Изсмя се. — Преждевременен оргазъм.

— При мъжете се случва. Не разбирам защо жените да са изключение.

— По дяволите, вие модерните жени искате всичко, нали? Е, скъпа, ние, мъжете, ще запазим това единствено за себе си, дори да ни влачите чак до Върховния съд. — Прозина се и се претърколи по гръб, като се омота с по-голямата част от чаршафа.

Грейси седна и се облегна на таблата.

— Гладен ли си? Аз съм. По-рано не можах да ям много, защото бях твърде нервна, но сега, кълна се, че бих могла да погълна цял вол. Макар че ще се задоволя и с един сандвич или купа с овесени ядки, или супа. Или може би…

— Ти си една малка бъбривка, нали?

— Мислиш ли, че ще можем да го направим отново?

Той изпъшка.

— Нужно ми е малко време, за да се възстановя. Не съм толкова жизнен, колкото бях преди два часа.

— Аз пък си мислех… Ами, зная, че има различни пози и, за да съм напълно честна, бях доста очарована от… ъъ… мъжкия орган, а и не съм имала голяма възможност да го проуча и…

Замълча, защото леглото започна да се тресе от бурния му смях.

— Мъжкият орган!

Грейси го изгледа раздразнено.

— Не разбирам какво е толкова смешно. Аз съм твърде стара за подобно невежество и имам доста да наваксвам.

Челото му се сбръчка от престорен ужас.

— Надявам се, че не искаш да стане за една нощ.

— Не зная защо, но имам чувството, че изобщо няма да се затрудниш да поддържаш темпото с мен. — Не бе пропуснала, че въпреки думите си, той гледаше разголените части на тялото й с непогрешими признаци на интерес.

Телефонът попречи на усамотението им. Макар че звукът на телефона върху нощното шкафче до леглото му бе изключен, тя чуваше, че телефонът в кабинета му звъни на равни интервали, още откакто бяха влезли в къщата. Грейси бе свикнала той да оставя секретарят да поема по-голямата част от обажданията и не му обърна внимание. Този път Боби Том въздъхна и вдигна слушалката.

— Може би, ако се обадя, който и да е, ще ни остави на мира за останалата част от нощта. Ало… Не, Лутър, всичко е наред, не спях. Ъхъ. Да, трябваше да потвърдя онзи списък преди ден-два… Искаш също и Джордж Стрейтс, така ли? — Завъртя очи. — Не мога да говоря повече, Лутър. Имам обаждане на другата линия и съм абсолютно сигурен, че е Трой Ейкмън. Да, ще й кажа.

Тресна слушалката и се облегна на възглавниците.

— Каза ми да ти напомня за събранието на Комитета за родното място. Няма да ходиш. Проклети глупаци.

— Всъщност смятам да отида. Един от нас трябва да знае какво замислят.

— Откачени неща, ето какво замислят, и е по-добре да стоиш по-далеч, защото лудостта им може да е заразна. — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Готова ли си за втори рунд или предпочиташ да си седим и да си бъбрим през цялата нощ?

Тя му се усмихна.

— Определено съм готова за втори рунд.

— Добре.

— Но… — Събра кураж, решена да не му позволи всичко да стане според неговите желания, въпреки че имаше десетилетия повече опит от нея и макар да не беше толкова уверена в новопридобитите си способности на секс сирена. — Готова съм за втори рунд, но този път искам аз да съм тази, която ще командва парада.

Той я изгледа предпазливо.

— И какво по-точно имаш предвид?

— Няма нужда да се правиш на невеж, Боби Том. Доколкото зная, комуникационните ни канали все още са напълно отворени.

Той се засмя. Грейси се протегна към смачканите чаршафи, които закриваха бедрата му, и ги дръпна.

— Мисля, че най-доброто място, където бих могла да задоволя любопитството си, е душът.

— Душът?

— Ако нямаш нищо против.

— Ни най-малко. Но напълно ли си сигурна, че си готова? Да вземеш душ с мен, със сигурност ще означава, че за една нощ от начинаеща ще се прехвърлиш в класа на напредналите.

Тя го погледна, а устните й се извиха в усмивка, древна като изкусителката Ева.

— Нямам търпение.

16

На следващия ден се качиха на самолета му и тя бе развълнувана от възможността да лети с малък самолет. Сутринта Боби Том бе обявил, че ще я води в Остин, за да й покаже част от града, включително и старите му любими колежански заведения. Денят беше ясен и докато й изреждаше имената на реките и каньоните, над които летяха, тя не спираше да му хвърля странични погледи.

Миналата нощ той бе изцяло такъв, какъвто си го бе представяла: нежен и настойчив, насърчаваше страстта й и не й позволяваше да се сдържа нито за миг. Беше му се отдала с цялото си сърце и не съжаляваше за нищо. След много години, когато ще настъпи сетният й час, щеше да намери успокоение и утеха в спомените за нощта, когато Боби Том Дентън я бе любил с такава страст и всеотдайност.

— Дяволски е добре да се откъснем поне за малко от онзи телефон — рече той, докато накланяше самолета. — Лутър ми се обажда по шест пъти на ден, да не споменавам всички, които искат нещо от мен.

— Наистина не можеш да обвиняваш кмета Бейнс, че е малко нервен заради голф турнира — изтъкна тя. — Фестивалът е само след два месеца, а ти още не си му дал списъка с имената. Не мислиш ли, че е време да започнеш да се обаждаш на приятелите си, за да ги поканиш?

— Предполагам — отвърна той без всякакъв ентусиазъм.

— Зная защо отлагаш. Ти би направил услуги на всеки на този свят, но не искаш никакви в замяна.

— Ти не разбираш, Грейси. Хората постоянно преследват спортистите. Ако не е за едно, ще е за друго.

— Да не би да ми казваш, че нито един от тези мъже никога не те е молил за услуга?

— Малцина.

— Обзалагам се, че са повече — усмихна му се тя съчувствено. — Защо не ми дадеш списък на приятелите ти? Първата ми работа утре сутринта ще е да им се обадя от твое име.

— Ти просто искаш да се сдобиеш с номера на Трой Ейкмън. Съжалявам, скъпа, но той не е твой тип.

— Боби Том…

— Хммм?

— Никак не ми се иска да ти развалям мнението за себе си, но нямам и най-малка представа кой е Трой Ейкмън.

Той завъртя очи.

— Той е много известен куотърбек, скъпа. Спечелил е две Суперкупи за „Каубоите“.

— Предполагам, че щеше да ми е доста трудно да взема футболния тест.

— Само се надявам някоя от местните дами да не реши да те предизвика.

Грейси беше напрегната по време на кацането на малката писта, но Боби Том приземи самолета толкова гладко, че тя едва усети как докосна пистата. Имаше ли нещо, което този мъж да не прави добре?

След като се озоваха на земята, Боби Том нае кола от един от познатите си в гаража на летището и я заведе на разходка из града, включваща сградата на Капитолия на щата Тексас и кампуса на университета. По залез-слънце се разходиха до Таун Лейк — популярна местност в центъра на Остин.

— Много скоро ще видиш нещо, което никога не си виждала в Ню Грънди.

Тя се втренчи във величествената сграда, заобикаляща езерото и моста над него. По водата плаваха лодки и хората седяха в тях, все едно всеки момент очакваха да започне представление с фойерверки и тогава тя видя многобройни големи тъмни птици, които се стрелкаха към небето. Долови също някаква леко остра миризма, която й напомни на зоологическа градина.

— Днес видях много неща. Какво има там?

Той й се ухили дяволито.

— Едно от най-добрите шоута на майката природа. Харесваш ли прилепи, скъпа?

— Прилепи? — Грейси се вторачи слисано в големите тъмни птици. Острата миризма на диви животни подразни ноздрите й. Чу и пищящите звуци. — Не мисля… О, боже!

Сякаш като по даден сигнал, огромна тъмна вълна от прилепи излетя от убежището си под моста, бяха направо хиляди. Последваха ги още толкова. Докато Грейси ги гледаше като омагьосана, излитаха още и още, с хиляди, които запълниха небето като гъст черен дим. Тя изписка сепнато, когато няколко прилепа прелетяха твърде близо до нея.

Боби Том се засмя и я притегли към себе си.

Грейси не беше от малодушните и страхливи жени и за нищо на света не би пропуснала подобна гледка, но прилепите си оставаха прилепи и когато един приближи повече, отколкото й се нравеше, машинално зарови глава в гърдите му, което само го накара да избухне в още по-гръмогласен смях.

— Знаех си, че ще ти хареса. — Ръката му разтри гърба й. — Остин има най-голямата популация на прилепи от който и е град в света. Огромни ята от тях живеят под този мост. Не зная точно бройката им, но разправят, че тези прилепи изяждали почти един тон насекоми на нощ. Обикновено не излизат, преди да се стъмни, заради което е трудно да се видят, но напоследък беше доста сухо и те излизат по-рано, за да има достатъчно време да се нахранят, което ми напомня, че огладнявам. Какво ще кажеш за някое тексаско-мексиканско блюдо?