— Виждаш ли, Бъди, казах ти, че е лъжа.

Бъди се наведе напред.

— Анджи каза, че е видяла шофьора на Уей Сойър да взима Сузи от дома й преди няколко седмици. Ако това се окаже истината, майка ти няма да има нито един приятел в този град.

— Ще има мен — заяви Тери Джо. — Аз обичам Сузи и ще я подкрепя, независимо от всичко.

Грейси осъзна, че бе забравила да спомене на Боби Том за срещата си с Уей Сойър, но сега не й се струваше подходящия момент да поправи пропуска си. Господин Сойър й бе харесал. Не всеки щеше да спре, за да я попита нуждае ли се от помощ и й стана неудобно да ги слуша да говорят за него по този начин.

Боби Том отпусна ръка върху облегалката на дивана, като закачи рамената на Грейси. После палецът му се плъзна разсеяно под пуловера и погали ключицата й. Кожата на гърдите й настръхна и тя се ужаси, че нещо много засрамващо става със зърната й, а тъй като материята на пуловера ги обгръщаше плътно, сигурно всички вече бяха забелязали. Гъста червенина плъзна по страните й.

Боби Том продължи да я гали с палеца си.

— Сигурен съм, че тя ще оцени лоялността ти, Тери Джо, но няма да е необходимо. Мама обича този град и аз ти гарантирам, че никога дори не би си и помислила да се среща с онзи кучи син.

— Точно това заявих на всички — кимна Тери Джо. — Честно, Боби Том, не зная как ще се справим, след като „Росатех“ се премести. Градът преживява тежки времена дори и сега, когато компанията е тук. Ако Хевънфестът не ни постави на туристическата карта, със същия успех бихме могли да заковем с дъски „Мейн Стрийт“.

Бъди загреба и последния останал чипс.

— Лутър каза, че Майкъл Джордан със сигурност ще участва в празничния турнир по голф.

В очите на Боби Том се появи странно изражение, което накара Грейси да заподозре, че Боби Том още не бе поканил именития спортист, както бе обещал. А тъй като много малко неща убягваха от вниманието му, тя бе сигурна, че това не беше неволен пропуск. Опита се безуспешно да се измъкне изпод дразнещия му палец, който сега галеше тила й.

— Не със сигурност, а почти сигурно — промърмори Боби Том.

— Ако Джордан вземе участие, това ще привлече туристите. Колко от „Каубоите“ ще дойдат, освен Ейкмън?

— Още не съм получил окончателната бройка. — Боби Том вдигна ръка от тила й и нахлупи шапката си. Докато се изправяше на крака, я дръпна нагоре. — Двамата с Грейси трябва да вървим. Обещах й, че тази нощ ще избираме имена за децата си. В момента тя се е спряла на Алоишъс за име на първото ни момче и ще трябва да пресека това й желание още в зародиш.

Грейси едва не се задави с чипса, който преглъщаше. Тери Джо демонстрира приятелско отношение, изтъквайки, че Алоишъс е много хубаво име. Добрите маниери изискваха Грейси да й благодари, докато в същото време Боби Том искрено се забавляваше. Той я потупа по дупето и тя отново се изчерви. Ръката му се задържа там и тя едва успя да смотолеви нещо за довиждане. Малкото храна, която бе погълната тази вечер, се бе събрала на топка в стомаха й.

Докато пикапът излизаше на заден ход от алеята за коли и се насочи към „Мейн Стрийт“ помежду им се възцари тишина. Тя кършеше нервно ръце в скута си. Секундите бавно се нижеха. Боби Том затърси някаква музика по радиото.

— В какво настроение си — за кънтри или рок? Или може би искаш да послушаш нещо класическо?

— Все ми е едно.

— Звучиш ми малко дръпнато. Нещо не е наред ли?

Въпросът му прозвуча толкова невинно, без никаква следа от лукавство, така че тя мигом разбра, че нарочно я предизвиква. Стисна зъби.

— Класическа става.

— Извинявай. Тази станция нещо не се хваща добре тази вечер.

Сега вече нервите й не издържаха. Стисна ръце в юмруци и му се разкрещя.

— Защо ми причиняваш всичко това? Нарочно ли се опитваш да ме подлудиш? Няма значение. Не ми отговаряй. Само ме отведи у дома. Веднага!

Той я дари с доволна усмивка, като че ли бе направила нещо, което му е доставило огромна радост.

— Мили боже, Грейси, тази вечер направо си кълбо от нерви. Скъпа, не мисля, че ще има някаква болка, ако за това се тревожиш. Е, не съм гинеколог, но ти си на трийсет години и каквато и бариера да е имало там, когато си била млада, на тази твоя преклонна възраст сигурно вече отдавна се е изпарила.

— Дотук беше! Веднага спри, за да сляза! Няма да остана с теб нито минута повече! — Въпреки че никога не е била от жените, които крещят, се чувстваше добре да му вика и затова продължи с пълно гърло. — Ти може и да си мислиш, че всичко това е много забавно, но не е! И ти не си секси, без значение какво си мислят всички други жени за теб. Ти си жалък, ето какъв си. Грозен, глупав и жалък!

Той се засмя.

— Знаех си, че тази вечер ще си прекараме добре.

Тя подпря лакти върху голите си колене и отпусна чело върху дланите си. Раменете й увиснаха.

Боби Том се пресегна, пъхна ръка под пуловера й и я потупа по гърба.

— Всичко ще е наред, скъпа. Очакването е част от забавлението. — Прокара върховете на пръстите си по изпъкналите прешлени на гръбнака й.

— Не искам да очаквам — простена младата жена. — Искам да започнем и да свършим по-бързо.

— Скъпа, ние започнахме преди няколко часа. Не си ли го разбрала още? Само защото все още не сме си свалили дрехите не означава, че не сме се заели сериозно със задачата още от мига, в който се качи в пикапа ми тази вечер. — Пръстите му очертаха малки кръгчета в подножието на гърба й.

Тя извърна глава и го погледна. Той измъкна ръката си изпод пуловера и й се усмихна. Стори й се, че видя нежност в очите му, но навярно е било само плод на желанието й. Пикапът започна да подскача и тя се изправи.

— Къде сме?

— Край реката. Точно както ти обещах и както правехме в гимназията. Ще я караме стъпка по стъпка, скъпа, за да не се почувстваш измамена. Е, ако трябва да съм наистина точен във всичко, първо трябваше да се отбием в „Деъри Куин“ за фунийка сладолед, но ако трябва да съм честен, нито секунда повече не мога да удържа ръцете си далеч от теб.

Спря пикапа, угаси двигателя и фаровете, после свали прозореца. Хладният нощен бриз нахлу в купето и тя чу шума на течащата вода. През предното стъкло се виждаше лунната светлина, проблясваща върху листата на ореховите и кипарисовите дървета, които се извисяваха край брега на реката.

Тя преглътна.

— Тук ли ще… Знаеш какво. Тук. В пикапа?

— Искаш да ти съобщя точния дневен ред ли?

— Ами, аз…

Той се усмихна и свали шапката си.

— Ела тук, Грейси Сноу. На секундата.

15

Грейси се плъзна в прегръдките на Боби Том с такава лекота, все едно го бе правила през целия си живот. Той я сгуши под брадичката си и пъхна ръка под пуловера й. Тъй като ухото й бе притиснато към гърдите му, тя чуваше силните, равномерни удари на сърцето му.

Той погали косата й, докато палецът му обхождаше гърба й.

— Грейси, скъпа, знаеш, че това не е завинаги, нали? — Гласът му бе нежен и много по-сериозен, отколкото някога досега. — Ти си моя добра приятелка и за нищо на света няма да те нараня, но просто не съм от мъжете, които мечтаят за домашно огнище и искат да се установят. Още не е твърде късно да промениш решението си, ако не си сигурна, че ще можеш да понесеш нещо временно.

Тя знаеше от самото начало, че това не е завинаги, ала не вярваше, че не е от мъжете, които искат да се установят. Просто той не би мечтал за домашно огнище с някоя толкова обикновена като нея. Беше свикнал да е заобиколен от зашеметяващи блондинки и умопомрачителни червенокоси красавици, от жени с тела, стегнати от аеробика и диети, и с огромни гърди. Кралици на красотата и родео кралици, модели, които позират, надянали единствено усмивките си. Бъдещата му съпруга щеше да бъде някоя от тях, но Грейси много се надяваше, че ще притежава и ум, защото иначе той нямаше да е щастлив.

Тя вдъхна мириса му и плъзна върха на показалеца си по избелялото „Л“ върху старата гимназиална тениска.

— Всичко е наред. Не очаквам край от рода на „И заживели щастливо завинаги“. — Наклони лице към него и го погледна сериозно. — Не искам нищо от теб.

Боби Том повдигна вежди, искрено озадачен от заявлението й.

— Говоря искрено и ти го знаеш. Не искам дрехи, пари, нито автограф за моите роднини. Няма да продам историята ти на таблоидите, нито ще те моля да сключиш изгодни сделки с мен. Когато филмът свърши, ще ти върна обратно пръстена на Суперкупата и ключовете на тъндърбърда. Няма да взема нищо от теб.

Очите му бяха затворени, а изражението на лицето — неразгадаемо.

— Не разбирам защо ми казваш всичко това.

— Естествено, че разбираш. Хората винаги вземат по нещо от теб, ала аз няма да съм една от тях. — Вдигна ръка и прокара пръсти по извивката на брадичката му. После свали стетсъна му и го остави на седалката. — Боби Том, покажи ми как да ти доставя удоволствие.

Той стисна очи и за секунда на нея й се стори, че го усеща как потреперва, но когато отвори очи, Грейси видя в тях само обичайните закачливи пламъчета.

— Сложила ли си секси бельото си тази вечер?