Тя стисна по-силно пръстена в дланта си.

— Често ли си давал пръстена си от гимназията?

— Само два пъти. Вече споменах Шери Хопър, но Тери Джо Дрискол беше първото момиче, което някога съм обичал. Сега тя е Тери Джо Бейнс. Между другото, ти ще се запознаеш с нея; обещах им тази вечер да се отбием у тях. Съпругът й Бъди беше най-добрият ми приятел в гимназията, а Тери Джо е наистина наранена, задето още не съм те запознал с нея. Разбира се, ако предпочиташ да правиш нещо друго… — Хвърли й кос поглед. — Вероятно бихме могли да отложим посещението за утре.

— Тази вечер е добре! — Гърлото й бе пресъхнало и гласът й прозвуча пискливо. Защо удължаваше мъчението й по този начин? Може би беше размислил и не искаше да се любят. Може би просто се опитваше да се отърве от нея.

Ръката му докосна мястото точно над кръста й, когато се протегна зад нея към картонената кутия, която тя бе оставила на пейката. Грейси подскочи.

Боби Том я погледна. Тъмносините му очи изглеждаха невинни като на бебе.

— Ще ги помогна с чиниите.

И с дяволита усмивка започна да събира остатъците от пърженото пиле, което ядоха за вечеря, и да ги пъха в книжната торба, като междувременно я докосваше тук-там, карайки я цялата да настръхва. Боби Том отлично знаеше какво прави, реши Грейси. Нарочно се опитваше да я подлуди.

Десет минути по-късно двамата бяха въведени в претрупаната с мебели всекидневна на малка, едноетажна къща от пълничка, но все още хубава жена с бебешко лице и силно изрусена коса, облечена в червен потник, бял клин и чифт износени сандали. Приличаше на някой, който е понесъл доста удари в живота, но не се е предал, а обичта й към Боби Том беше толкова открита и безкористна, че Грейси мигом я хареса.

— Крайно време беше Боби Том да те доведе. — Тери Джо стисна ръката на гостенката си. — Кълна се, че всички в града направо щяха да умрат, когато разбраха, че най-после се е сгодил. Джолийн! Чувам шумоленето на хартия! Веднага остави пакета с онези бисквити! — Посочи към чистата, но обзаведена със стари мебели всекидневна и кухнята зад нея. — Това беше Джолийн. Тя е по-голямата. Тази вечер брат й Кени ще спи при приятел. Бъди! Боби Том и Грейси са тук! Бъъъдиии!

— Престани да крещиш, Тери Джо. — Бъди влезе тромаво в дневната откъм кухнята, като пътьом избърса устата си. Грейси заподозря, че той бе шумолял с пакета с бисквитите, а не дъщеря му.

Грейси вече бе виждала веднъж за кратко Бъди Бейнс, когато закара тъндърбърда в сервиза му, за да смени гумите. Също като къщата, в която живееше, от него лъхаше на занемареност. С тъмната си коса и мургава кожа той все още беше хубав мъж, но около талията му се бе натрупала излишна тлъстина, а се забелязваше и наченка на двойна брадичка. Все пак тя можеше да си го представи като гимназист, също толкова красив като Боби Том, но тъмнокос вместо рус. Тримата — Боби Том, Бъди и Тери Джо — сигурно са били доста впечатляващи.

След като Джолийн се втурна като вихър, за да поздрави с влажна и ентусиазирана целувка чичо си Боби Том, Тери Джо повлече Грейси към кухнята, за да й помогне да донесат бирите и чипса. Грейси нямаше желание за нито едно от двете, но не й даде сърце да откаже на сърдечното гостоприемство на Тери Джо. Тя бе пъхнала пръстена на Боби Том под пуловера и той се бе сгушил между гърдите й. Докосна го, докато оглеждаше кухнята. Беше бедна, но уютна като дневната, с детски рисунки, залепени с магнитчета върху вратата на хладилника и купчина вестници, струпани на пода до паничката с вода за кучето.

Тери Джо задържа отворена вратата на хладилника с бедро, докато вадеше кутиите с бира и ги подаваше на Грейси.

— Сигурно знаеш, че бащата на Бъди е кметът Лутър Бейнс и той ми поръча да ти кажа, че са те избрали за член в Комитета за родното място. Имаме събрание в понеделник в седем. Ако искаш, можеш да минеш да ме вземеш и да отидем заедно.

Грейси се втренчи тревожно в нея, докато притискаше четирите студени кутии с бира към гърдите си.

— Комитет за родното място?

— За Хевънфеста. — Тери Джо затвори вратата на хладилника, грабна от плота пакет с чипс и изсипа съдържанието му в две сини пластмасови купи. — Зная, че Боби Том ти е казал, че градът купи къщата, в която е отраснал. Откриването й ще е в чест на фестивала, но се нуждаем от доста помощ, за да я подготвим.

Грейси си припомни мнението на Боби Том за странното намерение да се превърне домът от детството му в туристическа атракция.

— Не зная, Тери Джо. Боби Том не е много доволен от идеята.

Тери Джо пое двете бири от Грейси и й подаде едната купа с чипса.

— Той ще се примири. Едно е сигурно за Боби Том. Той знае какво дължи на този град.

Грейси не смяташе, че Боби Том дължи нещо на града, но тъй като не беше тукашна, нейната гледна точка се различаваше от тази на местните жители.

Когато двете жени се върнаха в дневната, Боби Том и Бъди спореха за шансовете на „Чикаго Старс“ отново да спечели Суперкупата. Боби Том бе кръстосал глезена си върху коляното, а сламената му шапка бе кацнала върху прасеца му. Грейси се приближи до дивана и му подаде бирата. Пръстите му погалиха леко нейните и тръпки на възбуда преминаха по цялата й ръка. Той впери в нея онези тъмносини като нощта очи и тя усети как коленете й омекват.

Остави купата с чипса върху масичката за кафе и седна до него. В този миг осъзна, че Бъди я наблюдава с неприкрит интерес. Усети как погледът му се плъзга от гърдите й до краката. Когато Боби Том я гледаше по този начин, цялата настръхваше, но внимателният оглед на Бъди само я притесняваше. Ако знаеше, че ще се отбият на гости у приятелите му, щеше да пренебрегне молбата на Боби Том и да си обуе панталони.

Бъди пое бирата от съпругата си, облегна се назад в пластмасовия шезлонг и огледа Боби Том.

— Как се чувстваш сега, когато не участваш в предсезонните демонстрационни срещи? Това ти е за пръв път от колко години?

— Тринайсет.

— Доста ти е тежко. Ти счупи някои рекорди, но ако беше играл по-дълго, може би щеше да надскочиш повечето по-важни.

Бъди съзнателно сипваше сол в раните на Боби Том и Грейси очакваше Боби Том да отвърне на заяждането с някое от остроумията си. Вместо това той само сви рамене и отпи от бирата си. Изведнъж младата жена бе обхваната от желание да го закриля. Ето че сред приятелите си от детството той изглеждаше уязвим.

Наведе се импулсивно и потупа бедрото на Боби Том през джинсите. Мускулите под дланта й бяха твърди и силни.

— Сигурна съм, че повечето хора в града са благодарни, че той се снима във филм, вместо да е на тренировъчен лагер. „Уиндмил“ налива много пари в местната икономика. Но защо ли ти го казвам, а, Бъди? Сервизът ти изпълнява доста поръчки на студиото, нали?

Бъди се изчерви. Боби Том й хвърли многозначителен поглед. Тя отново го потупа по бедрото, сякаш имаше право да докосва всяка част от тялото му, която си пожелае. Тери Джо прекъсна неловкото мълчание, впускайки се в подробен отчет за извършеното от различните комитети за фестивала и накрая обяви, че Грейси е избрана за член в Комитета за родното място.

Боби Том присви очи.

— Казах на Лутър, че не желая да имам нищо общо с това, нито пък Грейси. Това е дяволски глупава идея и който я е измислил, трябва да отиде да му прегледат главата.

— Идеята беше на Лутър — заяви Бъди войнствено.

Боби Том вдигна кутията си с бира.

— Аз казах мнението си.

Грейси очакваше домакинът им да се впусне да защитава баща си, ала вместо това той изръмжа и загреба шепа чипс от купата пред себе си. Когато се извърна към Грейси, устата му беше пълна.

— Градът беше доста изненадан да научи за вас двамата. Ти не си обичайният тип на Боби Том.

— Благодаря ти — отвърна Грейси учтиво.

Боби Том се засмя.

Бъди я изгледа по-внимателно, сетне погледът му се отмести към приятеля му.

— Как прие Сузи годежа? Или тя е твърде заета да прекарва времето с новото си гадже, за да се интересува?

— Шшт, Бъди! — възкликна Тери Джо. — Не зная какво ти става, че се държиш толкова злобно тази вечер. И не е нужно да споменаваш нещо, което вероятно е само слух.

— Да споменава за какво? — попита Боби Том. — За какво говорите?

Бъди напъха още една шепа чипс в устата си.

— Ти му кажи, Тери Джо. На мен няма да ми повярва.

Кутията с бира на Тери Джо издрънча върху венчалната й халка, докато я въртеше между дланите си.

— Просто приказки. Вероятно няма нищо вярно.

— Ако е свързано с майка ми, искам да зная за какво става дума.

— Ами, Анджи Котър говорила с Нели Ромеро, а ти я знаеш каква е — не може да запази нищо в тайна, дори животът й да зависи от това. Но половината от нещата, които казва, не са верни. Миналият месец ме видя да отскачам до старата хлебарница, облечена със старата риза на Бъди и следващото, което узнах, беше, че разправяла наляво и надясно из града, че отново съм бременна. Така че и сега сигурно е нещо такова.

Боби Том я погледна спокойно.

— Кажи ми какво разправя.

— Ами, слухът е, че Сузи се среща с Уей Сойър.

— Какво? — Боби Том се засмя. — Не мога да повярвам. Тук някои неща никога не се променят.