— Нещо не е наред ли?

Грейси скръцна със зъби.

— Не… Не, хм, няма нищо. — Той я превръщаше в емоционална развалина с леките си невинни докосвания. Отъркваше се леко в крака й, докато сменяше позата си, докосваше леко гърдите й с ръка, като се протягаше да си вземе от пилето. Всяко едно от тези докосвания беше толкова краткотрайно, че би могло да мине за случайно, но след като Боби Том никога не правеше нищо случайно, сигурно разиграваше някоя от игрите си. Само ако беше повдигнал въпроса за нощта, която ги очакваше, за да си изяснят нещата и тя да спре да тръпне от очакване! Реши, че сама ще го стори, макар да нямаше ни най-малка представа как.

Изтърси няколко бисквитени трохи от чисто белите си къси панталонки, за да намери занимавка на ръцете си. Той й бе казал тази вечер да облече панталонки. Струваха й се твърде обикновено облекло, но си припомни ласкателния комплимент за краката й и се примири с желанието му. Освен това си избра късо памучно пуловерче, което разкриваше кръста й всеки път, щом се наведеше напред — факт, за който бе сигурна, че не е убягнал от вниманието му.

— Бих искала да започнеш да гледаш кадрите, заснети през деня — рече тя, опитвайки се да откъсне съзнанието си от разгорещеното си тяло. — Може би те ще те изпълнят с повече ентусиазъм за филмовата ти кариера. Всички знаеха, че си фотогеничен, но не мисля някой да е допускал да си толкова добър.

На няколко пъти бе имала възможност да присъства, когато Уилоу, режисьорът и други членове на екипа на „Кървава луна“ се събираха, за да гледат материала, заснет предишния ден. Присъствието на Боби Том на екрана беше много по-дискретно, отколкото на живо, но изпълнението му бе толкова естествено, че все едно изобщо не играеше. Беше цялостно и сдържано, и донякъде успяваше да тушира предвидимостта на сценария.

Вместо да се почувства поласкан от похвалата й, той се намръщи.

— Разбира се, че съм добър. Да не мислиш, че щях да се заема с нещо подобно, ако смятах, че ще се издъня?

Тя го изгледа подозрително.

— От самото начало си изненадващо уверен за някой, който твърди, че никога преди не е играл. — Очите й се присвиха, когато й хрумна нещо. — Не проумявам как досега не съм се досетила. Това е една от поредните ти измами, нали?

— Нямам и най-малката представа за какво говориш.

— За уроци по актьорско майсторство, ето за какво говоря.

— Уроци по актьорско майсторство?

— Добре ме чу. Взимал си уроци, нали?

Той се нацупи.

— Може няколко пъти да съм говорил с едно от другарчетата ми по голф, докато играем, но това е всичко. Два-три разговора, докато напредваме от една дупка до друга. Няколко съвета между два леки удара към дупката. Това е всичко.

Отговорът му ни най-малко не разсея подозренията й и тя прикова най-твърдия си поглед в него.

— И кое по-точно е това твое другарче по голф?

— Какво значение има?

— Боби Том…

— Може да е бил Клинт Ийстуд.

— Клинт Ийстуд! Взимал си уроци от Клинт Ийстуд! — Тя завъртя очи.

— Това не означава, че смятам да се занимавам сериозно с актьорство. — Боби Том бутна шапката си нагоре, за да се почеше по челото. — Да се любя с дами, които не ме привличат, не се покрива с представата ми как да прекарам остатъка от живота си.

— Аз харесвам Натали.

— Предполагам, че всичко й е наред. Но не е моят тип жена.

— Може би тъкмо защото е жена, а не момиче.

Той се наежи.

— И какво трябва да означава това?

Нарастващото й напрежение я бе направило дръзка и заядлива.

— Неоспорим факт е, че не притежаваш най-добрия вкус, що се отнася до женска компания.

— Това е лъжа.

— Излизал ли си с жена, чийто коефициент на интелигентност е по-голям от размера на сутиена й?

Погледът му се плъзна по гърдите й.

— Доста по-голям.

Грейси усети как зърната й се втвърдиха.

— Аз не се броя. Ние не излизаме официално.

— Забравяш за връзката ми с Глория Стейнмен.

— Не си излизал с Глория Стейнмен!

— Не можеш да го знаеш със сигурност. Това, че сме сгодени, не ти дава право да ми държиш сметка какъв тип дами ме привличат.

Явно шикалкавеше. Докосна голия й прасец с крака си и кожата й настръхна. Грейси знаеше, че така доникъде няма да стигне с него и затова изостави този фронт и мина в настъпление по друг.

— Ти определено имаш предприемачески нюх. Може би ще си по-щастлив да се посветиш на бизнеса, отколкото да си актьор. Нямах представа в колко много успешни бизнес начинания участваш. Джак Ейкън ми каза, че имаш вроден талант.

— Винаги съм можел да правя пари.

Никога не бе чувала подобно изявление, изречено с такава липса на ентусиазъм. Докато пускаше скришом още едно картофче под пейката, се опита да разбере защо. Боби Том беше интелигентен, хубав, чаровен и можеше да постигне успех, с каквото и да се захванеше. С изключение на единственото, което най-много желаеше — да играе отново футбол. Изведнъж осъзна, че за цялото време, откакто го познаваше, нито веднъж досега не го бе чувала да се оплаква, че кариерата му е приключила толкова нещастно. Не беше от тези, които хленчат, но Грейси бе сигурна, че ще се почувства по-добре, ако излее чувствата си.

— Държиш много неща затворени вътре в себе си. Ще ти помогне ли, ако поговориш за случилото се?

— Не се опитвай да ми правиш психоанализа, Грейси.

— Не се опитвам, но за всеки би било трудно, ако изведнъж животът му се преобърне с главата надолу.

— Ако очакваш от мен да започна да хленча, защото повече не мога да играя футбол, по-добре забрави. Вече имам много повече, отколкото повечето хора са си мечтали, а самосъжалението не е начело в списъка ми с предпочитани личностни качества.

— Никога не съм познавала някой, който да е по-малко склонен към самосъжаление от теб, но целият ти живот е бил подчинен на футбола. Съвсем естествено е да изпитваш огромна празнота сега, след като вече не присъства в живота ти. Определено имаш право да си огорчен заради това, което се е случило с кариерата ти.

— Кажи това на някой, който няма работа или на някой бездомник. Обзалагам се, че на секундата ще пожелаят да си сменим местата.

— Ако следваме логиката ти, никой, който има покрив над главата си и храна, не би трябвало да се чувства нещастен. Но животът е много повече от сигурен дом и храна.

Той избърса устните си със салфетката, като при това движение лакътят му докосна гърдата й, разпалвайки куп усещания в нея.

— Грейси, не се обиждай, но ме отегчаваш до смърт с този разговор.

Тя го стрелна косо с поглед, за да разбере дали милувката е била нарочна, или случайна, ала лицето му не изразяваше нищо.

Боби Том изпъна крака си, за да бръкне в джоба на джинсите и платът се стегна около бедрата му. Сърцето й сякаш се качи в гърлото.

— Ти ме раздразни толкова много, че почти забравих какво исках да направя тази вечер. — Извади нещо, като го стискаше в юмрука си. — За да наваксаме всичко, което си пропуснала в отношенията си с противоположния пол, трябва да извървим обратно целия път до играта на „чичко доктор“ зад гаража, но реших, че можем да пропуснем тази част и да скочим направо към гимназията, когато нещата стават много по-интересни. Когато скъсахме, Шери Хопър така и не ми върна пръстена от гимназията, затова ще трябва да се задоволим с този. — Разтвори дланта си.

Върху нея лежеше най-големият мъжки пръстен, който някога бе виждала. Пищната му колекция от жълти и бели диаманти, подредени във формата на три звезди, блещукаха на гаснещата светлина. Пръстенът бе нанизан на тежка златна верижка, която той промуши през главата й.

Пръстенът тупна с глух звук между гърдите й. Тя го вдигна и леко присви очи, за да го разгледа по-добре.

— Боби Том, това е пръстенът ти от Суперкупата!

— Бъди Бейнс ми го върна преди два дни.

— Не мога да нося пръстена ти от Суперкупата!

— Не виждам защо не. Един от нас трябва да го носи.

— Но…

— Хората в града ще станат подозрителни, ако нямаш пръстен. На всички ще им хареса идеята, че това е годежният ти пръстен. Макар че, ако съм на твое място, не бих разчитал, че ще свърша набързо някоя работа в града. Всички ще искат да го пробват.

Колко ли жестоки удари бе понесъл, за да извоюва това? Колко счупени кости и натъртени мускули бе изтърпял? На трийсет години тя най-после се бе сдобила с пръстен и то какъв!

Докато си повтаряше, че го има само временно, Грейси си припомни болката, която бе изпитвала като тийнейджърка, когато бе виждала момичетата в гимназията да се кипрят с пръстените от гаджетата си, висящи около шиите им. Колко много бе копняла и тя да има такъв.

Грейси се постара да прикрие чувствата си. Това не беше истинско и тя не биваше да позволява да означава твърде много за нея.

— Благодаря ти, Боби Том.

— В подобни случаи момчето и момичето ще подпечатат мига с целувка, но честно казано, ти си твърде страстна за мен, за да те удържа на публично място, така че ще го отложим, за когато останем насаме.