— Разбира се, че не! Е, не точно. И освен това не е твоя работа! Работата е там, че след като съм решил да се снимам в този дяволски тъп филм, нямам намерение да приличам на идиот. — Подхвърли й сценария. — Ето. Започни с: „За тези твои мускули ти трябва разрешително“. — Изгледа я ядосано. — И да не съм чул никакви язвителни остроумия относно диалога, ясно ли е?

Грейси решително потисна усмивката си. Той наистина беше разстроен заради тази работа с любовните сцени. Когато се облегна на малкия кухненски плот, се почувства много по-добре, отколкото преди минути.

След като намери въпросното място в сценария, тя изрече първата реплика с най-сластната интонация, която успя да издокара:

— За тези твои мускули ти трябва разрешително.

— Какво не е наред с гласа ти?

— Нищо. Вживявам се в ролята.

Боби Том завъртя очи.

— Просто кажи тъпата реплика.

— Не е задължително да е тъпа. Някои биха я намерили за остроумна.

— Тъпа е и двамата го знаем. А сега, продължавай.

Тя се покашля.

— За тези твои мускули ти трябва разрешително.

— Не е нужно да четеш, все едно си в кома.

— Ти не знаеш следващата реплика, нали? Ето защо ме критикуваш.

— Мисия.

— Вместо да ме нападаш, не можеш ли просто да кажеш: „Грейси, скъпа, изглежда съм забравил следващата си реплика. Имаш ли нещо против мъ-ъ-ничко да ми подскажеш?“.

Имитацията на говора му го накара да избухне в смях. Боби Том се просна върху кушетката. Беше твърде къса за дългите му крака и той подпря ходилата си, обути в плътни бели чорапи, на стената.

— Извини ме, Грейси. Ти си права. Подскажи ми малко.

— Ти казваш: „Като те гледам, май ти…“.

— Сетих се. „Като те гледам, май ти трябва да си извадиш разрешително, сладурче?“ По дяволите, тази е по-тъпа и от предишната. Нищо чудно, че не мога да я запомня.

— Не е толкова зле, колкото следващата. „Защо не ме претърсиш, за да разбереш дали нямам?“ — Грейси вдигна глава и го погледна угрижено. — Прав си, Боби Том. Това наистина е тъпо. Струва ми се, че и сценаристът като теб не си пада по любовните сцени. Останалата част от сценария е много по-добра.

— Нали ти казах. — Той седна на кушетката. — Май ще трябва да разиграя една от онези сцени, достойни за кинозвезда, за които четем в списание „Пийпъл“. Сценарият трябва да се пренапише.

— Наистина няма време за това. — Тя сведе отново поглед. — Знаеш ли, може и да се получи, ако вие двамата не се опитвате да го изиграете прекалено сладникаво. Просто си подхвърляйте репликите с лека усмивка. И двамата знаете, че диалогът е глупав. Любовни закачки, нищо повече.

— Чакай да видя. — Той протегна ръка към сценария. Грейси му го подаде и той го прегледа набързо. — Може би си права. Ще поговоря с Натали за това. Когато не дрънка за бебето, понякога демонстрира някои остатъци от здрав разум.

Прекараха следващите десет минути в работа върху текста. След като Боби Том реши, че няма да се изложи, научи репликите си забележително бързо и когато го извикаха за снимките, вече беше направо перфектен.

— Ти ще дойдеш с мен, Грейси.

— Боя се, че няма да мога. Имам да върша прекалено много неща. — Въпреки че Боби Том не изпитваше романтични чувства към Натали, той беше здрав, чувствен мъж и съвсем неизбежно физическият контакт щеше да го възбуди. А тя не искаше да бъде наоколо и да гледа, когато това се случи. Коя нормална жена съзнателно ще иска да гледа любимия си, докато се люби с друга жена, особено с някоя красавица като Натали Брукс?

— Всичко може да почака. Искам те в каньона с мен. — Измъкна чифт износени ботуши.

— Само ще се пречкам. Наистина е по-добре да не идвам.

— Това е заповед, Грейси. От шефа ти. — Грабна сценария, улови я за ръката и я поведе към вратата. Но тъкмо посегна към дръжката и ръката му застина във въздуха. Извърна се и се вгледа изпитателно в нея, така че кожата й настръхна от възбуда.

— Грейси, скъпа, ако нямаш нищо против, бих искал да си събуеш гащичките, преди да тръгнем.

— Какво!

— Струва ми се, че бях съвсем ясен.

Пулсът й запрепуска от звука на дрезгавия му провлачен говор.

— Не мога да изляза навън без бельо!

— И защо не?

— Защото… Защото е навън и аз ще…

— Ще бъдеш гола под тази твоя къса секси поличка, но ако седиш като дама, не виждам как някой друг ще разбере. С изключение на мен, разбира се.

Погледът му отново се плъзна по нея, а кожата й изведнъж стана влажна и гореща. Явно не разбираше, че тя не беше от жените, които се разхождат наоколо без бельо, дори и в новата си, преобразена версия.

Видял колебанието й, той изпусна една от пресилено търпеливите си въздишки, които пускаше в действие, когато искаше да манипулира някого.

— Не мога да повярвам, че спорим за това. Очевидно фактът, че през последните две седмици имах прекалено много странични занимания, те е накарал да забравиш за уговорката ни. Ти знаеш не по-зле от мен, че аз притежавам това, което е под тази пола. — Поредна въздишка. — Никога не съм мислил, че ще трябва да изнасям на теб — бивша учителка в неделно училище — лекция по въпросите на етиката.

Борейки се с желанието да се изкиска, което само щеше да го окуражи да бъде още по-възмутително нахален, тя се опита да прозвучи разумно.

— Бившите учителки в неделните училища не се разхождат без бельо.

— Покажи ми къде в Библията е написано.

Този път тя не издържа и се разсмя.

— Търпението ми се изчерпва, скъпа. — Искрите в тъмносините му очи секваха дъха й. — Свали ги, скъпа, или ще се наложи аз да го направя.

О, боже. Леко дрезгавият му тембър сякаш се плъзгаше по тялото й като интимна милувка и тя изживя един миг на чисто безразсъдство. Очакваше я живот, през който щеше да бъде предишната невзрачна Грейси Сноу. Но сега беше една дива жена.

С пламтяща кожа се обърна с гръб към него, плъзна ръце под полата си и смъкна яркожълтите си гащички.

Боби Том се засмя и ги издърпа със замах от пръстите й.

— Благодаря ти, скъпа. Мисля, че ще ги взема със себе си за вдъхновение.

Пъхна ги дълбоко в джоба на джинсите си, а те бяха толкова фини, че дори не го издуха.



— За тези твои мускули ти трябва разрешително.

— Като те гледам, май ти трябва да си извадиш разрешително, сладурче?

— Защо не ме претърсиш, за да разбереш дали нямам?

Натали и Боби Том се усмихваха, докато си разменяха глупавите реплики, карайки ги да звучат секси, но не лигаво. Двамата се бяха излегнали върху одеялото, донесено по-рано от Грейси, което бе разстлано върху малка горска поляна под един чинар и клонест дъб.

— Мисля да направя точно това. — Боби Том се усмихваше, докато притегляше Натали по-плътно в прегръдките си и издърпваше връзката на блузката й.

„И защо да не се усмихва?“, помисли си Грейси и се извърна, когато платът се плъзна надолу по кадифеното рамо на Натали. Той беше майстор в превръщането на секса в забавна малка игра.

Топлият бриз проникна под полата й, галейки голото й дупе. Свръхчувствителната й кожа настръхна. Беше едновременно възбудена от голотата си и в същото време се боеше, че внезапен порив на вятъра ще разтвори преметнатите краища на полата й и ще разкрие тайната й пред света. За всичко беше виновен Боби Том. Беше достатъчно лошо, задето му позволи да я убеди да излезе на публично място почти гола, но докато двамата с Натали репетираха, бе добавил към греховете си и още, като я поглеждаше и нарочно докосваше джоба на джинсите си, напомняйки й какво се крие вътре. Тя никога досега не бе споделяла сексуална тайна с мъж и закачката му я караше да се чувства едновременно лекомислена и възбудена.

Над нея листата на дърветата прошумоляха, а във въздуха над каньона се понесе лекия мирис на кедър. Диалогът продължаваше, докато не бе прекъснат от звуците на целувки. Въпреки клетвата й да се държи професионално, не можеше да се насили да погледне. Искаше тя да е жената в прегръдките му върху онова шарено одеяло. Само те двамата. Голи.

— О, мамка му!

Възклицанието на Натали я изтръгна от унеса.

— Стоп! — извика режисьорът. — Какво не е наред?

Грейси погледна точно навреме, за да види как Боби Том се отдръпва от партньорката си.

— Нараних ли те, Натали?

— Млякото ми потече. Господи, извинявам се на всички. Млякото ми изтича. Трябва ми нова блуза.

Боби Том скочи на крака, сякаш току-що се бе изложил на смъртоносна зараза.

— Десет минути почивка за всички — обяви режисьорът.

— Нека гардеробиерите да се погрижат за госпожица Брукс. Не е ли по-добре и вие да се преоблечете, господин Дентън?

Боби Том замръзна. Сетне сведе глава.

Върху лицето му се появи изражение на неподправен ужас, когато видя двата влажни кръга върху предната част на ризата си.

Грейси я напуши смях. Май никога не беше виждала някой да разкопчава ризата си толкова скоростно. Пъхна я в ръцете на една от асистентките гардеробиерки и тутакси се отправи към Грейси.