През последната седмица снимаха сцените между Боби Том и Натали в малък каньон на север от града. Камионите с оборудването и караваните бяха паркирани в началото на каньона, достатъчно далеч, така че шумът от движението по шосето да не пречи на снимките.

— Грейси!

Грейси вдигна глава и видя Кони Камерън да я вика от фургона на кетъринга. Когато излезе иззад барплота, устните й бяха извити в самодоволна усмивка.

— Боби Том те търсеше. При него е трудно да се каже, но съм сигурна, че пак си го ядосала.

— О, боже.

Кони огледа критично дрехите й, а Грейси си напомни, че няма защо да се притеснява. Сутринта си бе облякла жълто прилепнало горнище с презрамки, минаващи покрай врата, в комплект с къса пола в стил саронг с щамповани жизнерадостни цветя. От ушите й висяха халки от ахат, а елегантните сандали с кожени каишки излагаха на показ ноктите на краката й, които предишната вечер бе лакирала с тъмнорозов лак. Искаше й се да може да се престраши и да си купи дискретна златна верижка за глезен, но когато попита Боби Том за мнението му, той избухна в толкова гръмогласен смях, че тя тутакси заряза идеята. Може би беше за добро. И без това не можеше да си я позволи.

Изплащането, дори на части, на безбожно скъпата черна коктейлна рокля, която Боби Том бе купил без нейно разрешение от бутика на Мили, поглъщаше по-голямата част от мижавия й чек, но Грейси бе решила да се издължи докрай. Отначало, когато разбра, че Мили няма да приеме обратно роклята, тя реши просто да я върне на Боби Том и да му каже той да си я носи. За нещастие, първо направи грешката да я пробва. Изглеждаше толкова прелестна, че не можа да й устои. Знаеше, че беше глупаво да притежава нещо толкова екстравагантно, но искаше да види изражението на лицето му, когато най-после я облече в негова чест. А фактът, че дотогава щеше да му се е издължила до последния цент, правеше момента още по-сладък.

Днес беше денят за плащане на заплати и когато отдели парите, които смяташе да му даде за наема и вноската за черната рокля, нямаше да й остане почти нищо за най-основните й нужди. При все това, за някой, застанал на ръба на финансовата бездна, тя изпитваше забележително облекчение. Беше си обещала, че любовта й ще е безвъзмезден дар и фактът, че спазваше думата си, я изпълваше с гордост и замайващо усещане за свобода.

Гърдите на Кони опънаха тясното й потниче, когато се наведе, за да избърше една от масите, разположени под тъмносинята брезентова тента близо до фургона на кетъринга.

— Странно е, че вие двамата не се разбирате добре. Уверявам те, че Боби Том никога не ми се сърди. Ти си единствената жена, с която някога съм го чувала да се кара.

— Ние вярваме в поддържането на комуникационните канали отворени — отвърна й Грейси с най-сладкия си глас, на който бе способна.

— Ето те и теб! Какво те забави толкова дълго? — Марк Уърст, отговорникът по реквизита, се спусна към нея, а сивата му конска опашка се развя зад него.

През изминалия месец всички от продукцията бяха започнали да гледат на Грейси като на момиче за всичко. Боби Том негодуваше, че хората се възползват от нея и възнамеряваше да сложи край на това, но младата жена го бе помолила да не се намесва. Въпреки многословните му излияния колко много се нуждаел от някой, който да се грижи за него, на Грейси не й бе отнело много време да открие, че той е един от най-способните хора, които някога бе познавала, и с всеки изминал ден ставаше все по-ясно, че не може да й измисли достатъчно работа, за да й запълни деня. За щастие, студиото „Уиндмил“ можеше, а и след като официално се водеше техен служител, тя се чувстваше удовлетворена, че им дава много повече, отколкото й плащаха. Макар че никога нямаше да направи кариера в Холивуд, беше решена да се труди усилено и упорито, докато е на тази работа. Грейси подаде одеялото на реквизитора.

— Каза ми да не бързам, а Уилоу ме помоли да отнеса някакви документи в офиса. — Понякога Грейси се дразнеше колко лесно Уилоу бе успяла да забрави факта, че я бе уволнила.

— Промениха графика на снимките — обясни Марк. — Ще снимат любовната сцена в каньона тази сутрин, а не утре, и затова се нуждаят от одеялото.

На Грейси й прималя. Знаеше, че рано или късно щеше да се изправи срещу това, но предпочиташе да е по-късно. В много малко филми заснемаха сцените в сюжетната им последователност, и макар че това щеше да бъде първата любовна сцена, която щяха да заснемат, във филма тя беше финалната и най-романтичната. Грейси си бе изнесла сурова лекция относно професионалното си държание. Боби Том и Натали щяха да имат няколко разгорещени любовни сцени и тя не можеше да си позволи да се поддава на ревността при всяка една от тях.

Осъзнаваше, че радостта, която изпитваше, задето Боби Том се затруднява да откликва на чара на Натали, лепва позорно петно върху характера й, още повече, че тя й бе станала приятелка. Но с приказките си за Елвис и кърменето Натали му лазеше по нервите. Въпреки това той се отнасяше към партньорката си във филма с такова внимание и уважение, че изглежда тя не осъзнаваше, че го подлудява.

— Мисля, че някои неща трябва да си останат съкровено лични — оплака се Боби Том на Грейси по време на вчерашната почивка. — Не желая да зная за нейния — как го нарече — млечен рефлекс.

— Кърмачески рефлекс.

— Каквото и да е, не искам и да го чувам.

— Мисля, че решението на Натали да кърми бебето си е достойно за възхищение. Това не е лесно за една работеща жена.

— Присъединявам се към възхищението ти. Но аз не съм й съпруг, Елвис не е мое дете и няма нужда да съм запознат с подробностите.

Грейси се прозина, докато крачеше към караваната на Боби Том. След като през цялата изминала седмица имаха само нощни снимки, отново се бяха върнали към дневните, и вътрешният й часовник явно се бе повредил. Очевидно и този на Боби Том. Миналата нощ, когато стана, за да отиде до тоалетната, погледна към задната част на къщата от прозореца на апартамента си над гаража и видя проблясването на телевизора през прозореца на кабинета му.

Отмина Роджър, един от гримьорите, който носеше Елвис в кенгуру. Натали още не си бе намерила бавачка, която да удовлетворява всичките й изисквания, и бебето се предаваше от ръце на ръце, докато тя беше на снимки. Грейси се спря за секунда, за да пощипне гушката на Елвис. Той изгука от задоволство и зарита в кенгуруто. Наистина беше сладко бебе, въпреки че не беше красавец. Тя го целуна набързо по челцето и напомни на Роджър, че когато му се доспи, започва да смуче юмручето си.

Изкачи се по стълбите на караваната и когато отвори вратата, Боби Том скочи от кушетката.

— Къде, по дяволите, беше цяла сутрин?

— Отидох да взема одеялото, което ще ти трябва за любовната сцена с Натали тази сутрин.

Той пристъпи към нея със сценария в ръка. Грейси отбеляза с облекчение, че за разнообразие, този път той беше напълно облечен. Хрумна й ироничната мисъл, че от всички сцени, които бяха заснели досега, точно любовната щеше да е една от малкото, в които Боби Том щеше да е с дрехите си. Като никога, ципът на джинсите му беше вдигнат, а джинсовата риза, с навити ръкави, покриваше голите му гърди.

Когато тя не му даде подробно обяснение за дългото си отсъствие, той я изгледа подозрително.

— Е?

— Трябваше да занеса някои документи на Уилоу в офиса.

— И…

Грейси капитулира пред неизбежното.

— Отбих се в „Гористите хълмове“.

— „Гористите хълмове“?

— Това е местният старчески дом, Боби Том. Сигурно си го виждал. Забелязах го онзи ден, когато изпълнявах една поръчка на Уилоу.

— О, да, спомням си. Но какво правеше там? Мислех, че искаш да се махнеш по-далеч от старческите домове.

— Професионално любопитство. Когато минавах покрай дома с колата, зърнах опасна пукнатина върху предните стъпала. Съвсем естествено, трябваше да вляза и да им обърна внимание, а докато бях там, установих, че залите им за отдих и забавление са ужасни. Освен това не останах много доволна от управителя. — Не виждаше нужда да добавя, че напоследък, винаги щом имаше възможност, бе добила навик да прекарва известно време с някои от обитателите на дома, а освен това се надяваше да убеди управителя да направи някои подобрения.

— Е, аз пък не съм особено доволен от теб. Трябва да науча репликите си за следващата сцена и бих искал да получа малко помощ.

— Нима само не въздишаш и пъшкаш?

— Забележката ти никак не е смешна. — Той започна да кръстосва из тясното пространство в караваната. — В случай че никой още не ти го е обяснил, Грейси, не всичко в този живот е шега.

Да не би Боби Том Дентън, мъжът, който никога не приемаше нещо на сериозно, да й изнасяше лекция по неуместно лекомислие? Тя потисна напушилия я смях, когато й хрумна интересна мисъл.

— Боби Том, да не би да си нервен заради любовната сцена?

Той се закова на място насред крачката си.

— Нервен? Аз? Я по-добре веднага ела тук, за да подуша дъха ти, защото започвам сериозно да се притеснявам, че пак си нападнала нечии запаси от плодово вино. — Зарови пръсти в косата си. — Ти би трябвало да знаеш, че в живота си съм изиграл повече любовни сцени, отколкото повечето мъже в мечтите си.

— Но не и пред камера. И не когато цяла тълпа те наблюдава. — Тя замълча, когато я осени друга, не толкова забавна и обезпокояваща мисъл. — Или си го правил?