— Хайде, скъпа. Направи каквото ти казах.

За миг тя не помръдна, сетне той усети движението на пръстите й между нейните гърди и неговите.

— Аз… чувствам се глупаво — пророни Грейси с дрезгав глас.

Боби Том се усмихна, опрял лице до бузата й.

— В случая аз съм този, който отговаря за чувствата.

— Всичко това изглежда толкова… неприлично.

— О, такова си е. А сега се разкопчай.

Пръстите й отново се плъзнаха между телата им.

— Разкопча ли го до долу?

— Д-да.

— Добре. Сега обвий ръцете си около врата ми.

Тя се подчини. Краищата на елека й докоснаха леко дланите му и той ги разтвори. През копринената си риза мигом усети топлината на голите й гърди. И отново прошепна в ухото й.

— Свали ципа на джинсите си.

Ученичката му не помръдна. Не че беше изненадан. И без това вече я бе тласнал много по-далеч, отколкото очакваше. Освен това самият той толкова се бе вживял в тази сексуална игра, че беше на път да забрави, че наистина е игра.

Простена тихо, когато тялото й се докосна до неговото. Тя се бе повдигнала на пръсти. Опитният наставник усети как бузата й се отърка в брадичката му и чу нежния й шепот.

— Първо ти.

Боби Том едва не експлодира. Обаче, преди да успее да реагира, откъм едната страна на паркинга, препъвайки се, се появиха двама мъже, увлечени в разгорещен спор.

Всеки мускул в тялото й се напрегна.

— Шшт… — Боби Том я притисна нежно към сградата, като я закри с тялото си. Разтвори бедра, улови нейните между своите и притисна устни към ухото й. — Малко ще се поцелуваме и понатискаме, докато си отидат. Искаш ли?

Тя вдигна лице към него.

— О, да.

Въпреки мъчителното напрежение в джинсите, той изпита желание да се усмихне на липсата й на преструвки, но знаеше, че тя няма да разбере и се овладя. Наведе глава и докосна с устни нейните, като засенчи лицата им с периферията на шапката си. Устните й останаха здраво стиснати и той реши, че има нещо безкрайно вълнуващо да целува жена, която не се опитва да напъха езика си в гърлото му, преди да има възможност да си изясни дали го иска, или не.

Обаче определено искаше езика на Грейси, което означаваше, че се налага да даде най-доброто от себе си, за да извади наяве авантюристичната й природа. С безмерно търпение подмами устните й да се разтворят. Ръцете й се стегнаха около врата му, а върхът на езика й потрепна като малко птиче на прага на устата му. Тя бе толкова погълната от случващото се с езиците им, че той не искаше да я разсейва, като се впусне в изследване на тези голи, малки гърди, сгушени толкова изкусително до неговите. Затова събра цялата си воля, за да пропъди спомена за начина, по който изглеждаха под тънките струйки сладолед, стичащи се по извивките им, както и за малките зърна, щръкнали като напъпили цветчета.

Споменът го възбуди до крайност и той притисна силно бедрата си в нейните. Агресивността му ни най-малко не я изплаши. Вместо да се отдръпне, тя се отърка в него като палаво малко котенце, жадно да го погалят.

Точно тогава и там, той осъзна, че не той ръководи парада, както му се искаше. Пръстите й се забиха в раменете му и от гърлото й се отрониха тихи стенания. Всички мускули на тялото му се стегнаха, а сърцето му заблъска лудешки в гърдите. Членът му бе толкова възбуден, че пулсираше, а той я желаеше със страст, която го изплаши до смърт.

Замъгленото му съзнание регистрира факта, че натрапниците на паркинга бяха изчезнали, а той не можеше да се сдържа нито секунда повече. Сграбчи ръцете, стискащи врата му, и я отдалечи от себе си на достатъчно разстояние, за да погледне към гърдите й. Те проблясваха на нощната светлина, а малките им зърна щръкнаха подканващо под погледа му. Той пусна ръцете й и погали върховете им с палците си. Грейси се изви назад към дървената стена, облегна глава и затвори очи.

Боби Том наведе глава и засмука гърдите й. Езикът му докосна зърната й — малки, твърди връхчета, настояващи за вниманието му. Той ги пое последователно в уста, обхвана ги с език, смука ги яростно и дълго. В същото време стискаше бедрата й, притискайки я малко по-грубо, отколкото възнамеряваше, но се чувстваше добре, толкова дяволски добре, а меките й гърлени стенания, отекващи в ушите му, заплашваха окончателно да го сринат. Плъзна пръсти между бедрата й и потърка шева на джинсите й. Знаеше, че трябва незабавно да се зарови дълбоко и силно в нея, преди да е експлодирал.

Сграбчи колана на джинсите й и дръпна яростно.

— Боби Том… — изплака тя името му и ръцете му замръзнаха, защото реши, че я е изплашил.

— По-бързо — замоли се тя. — Моля те, по-бързо.

Страстта му се изстреля нагоре, когато осъзна, че тя приветстваше агресивността му. В същото време една малка, мъждукаща искра от здравия му разум му напомни къде се намираха и той разбра, че това, което бе започнал като игра, заплашваше да излезе от контрол. Не можеше да я обладае по този начин — не и притисната към стената на сградата. Трябваше да е напълно полудял, за да позволи нещата да стигнат дотук. Какво, по дяволите, ставаше с него?

Беше му нужен целият самоконтрол, за да събере краищата на елека й. Очите й се отвориха рязко, изражението им бе смесица от страст и смут. Той нахлупи шапката си ниско на челото. Тя бе новак в първата си голяма игра, а той никога нямаше да й позволи да разбере колко близо е била до детронирането на един шампион.

— Мисля, че има надежда да се получи доста добре, нали? — Обикновено чевръстите му ръце бяха тромави и несръчни, докато закопчаваха копчетата й, и той продължи да говори, за да прикрие смущението си. — Ще действаме постепенно. Явно си пропуснала цялото въведение, така че ще има доста да наваксваме. Не мисля, че някой от двама ни ще издържи прекалено дълго, сама го разбираш, но би трябвало поне да направим усилие.

— Това означава ли, че свършихме за тази вечер?

Изглеждаше толкова разочарована, че му се прииска да я задуши в прегръдките си.

— По дяволите, не. Просто малко ще си поемем дъх. Когато се приберем у дома, ще започнем отначало. А може и да минем покрай реката, за да видим колко време ще ни е нужно, за да запотим прозорците на пикапа.

Грейси подскочи, когато вратата се разтвори с трясък и Джони Петибоун подаде глава.

— Боби Том, току-що се обади Сузи. Иска веднага да отидеш у тях. Смята, че под мивката има мишка. — Джони изчезна отново вътре.

Боби Том въздъхна. Дотук със запотените прозорци. Веднъж да попадне в лапите на Сузи, тя нямаше да го пусне толкова лесно.

Грейси го дари със съчувствена, макар и леко потрепваща усмивка.

— Всичко е наред. Майка ти се нуждае от теб. Аз ще се прибера с един от асистентите на продукцията. Всъщност така навярно е по-добре. Тъкмо ще имам време, за да… свикна. — Отново задъвка устната си. — Тази твоя идея, че трябва да притежаваш тялото ми… мислех си… Хрумна ми…

— Хайде, изплюй камъчето, скъпа. Няма да висим тук, докато остареем.

— Искам да се редуваме — изтърси тя.

— Да се редуваме в какво?

— В това нещо. Притежаването на тялото. В притежаването на твоето тяло.

Напуши го смях, ала вместо това се намръщи и се опита да си придаде сърдит вид.

— Никога не съм очаквал една интелигентна жена да е толкова нелогична. Ако и двамата ще притежаваме телата си, никога няма да знаем кой ще трябва да направи следващия ход.

Тя го изгледа сериозно.

— Сигурна съм, че ще го уредим.

— Не мисля.

Грейси стисна устни.

— Съжалявам, Боби Том, но ще се наложи да проявя твърдост по въпроса.

Той понечи да се заяде с нея, само заради самото удоволствие, ала преди да успее да отвори уста, тя се извърна на пети и закрачи към вратата. Малко преди да изчезне вътре, му хвърли скромен поглед през рамо.

— Благодаря ти за изключително приятната среща. Беше много просвещаваща. — Вратата се затвори зад нея.

За миг той остана там да се взира след нея, сетне се ухили. Всеки път, когато си мислеше, че е поставил Грейси там, където искаше да бъде, тя успяваше да го изненада. Но и той криеше в ръкава си още няколко изненади. И докато вървеше към пикапа си, не се съмняваше, че посвещаването на Грейси Сноу в тайните на секса определено щеше да се окаже едно от най-страхотните удоволствия в живота му.

13

Дотук със сделките, помисли си Грейси, докато паркираше тъндърбърда до понтиака „Транс Ам“ на Уилоу и взе индианското одеяло, което я бяха изпратили да донесе.

Докато слизаше от колата, въздъхна. Бяха минали две седмици, откакто Боби Том я бе завел във „Фургона“, но за нейно разочарование, физическата страна от връзката им не бе отбелязала никакъв прогрес. Изглеждаше, сякаш е размислил. От друга страна трудно можеше да се каже, че обстоятелствата благоприятстваха каквато и да била интимност. Той имаше дълги работни дни и много странични ангажименти.

В неделя, след вечерта в хонки тонк бара, Боби Том и Сузи играха голф, а Грейси прекара деня, помагайки на Натали да направи по-удобна малката къща, която бе наела. Същата вечер един от бившите му съотборници бе цъфнал на прага на дома му и бе останал няколко дни, обсебвайки всяка минута от свободното време на Боби Том. Следващият уикенд Боби Том отлетя до Хюстън за предварително насрочена среща с хората от „Американ Експрес“, за да обсъди заснемането на телевизионна реклама за тях, а след това имаха нощни снимки — снимаха сцените с преследването, включващи Боби Том и злодея във филма. Ала въпреки че знаеше, че двамата не бяха имали реална възможност да останат сами, Грейси се улови да се замисля над доста тревожната вероятност, че предложението на Боби Том е било просто една от присъщите за него шеги, и че няма никакво намерение да продължава с изпълнението му. Но тъй като уикендът наближаваше с главоломна скорост, а той нямаше планове да напуска града, много скоро щеше да разбере.