— Грейси, през последните няколко седмици избягваме темата, но мисля, че е време да се изясним. Онази нощ, когато беше пияна, ти ми каза някои неща.

Почувства как тя се скова в ръцете му.

— Ще съм ти благодарна, ако забравиш за онази нощ.

— Това ще е доста трудно. Ти беше много настоятелна.

— Както сам каза, бях замаяна от алкохола.

Той беше казал, че е пияна, но сега не беше най-добрият момент да внася корекция в подбора й на думи.

— Алкохолът понякога изважда истината наяве и след като сега сме само двамата, няма защо да се лъжем. — Плъзна ръка още сантиметър по-нагоре по гърба й и разтри една от издатините на гръбнака й с показалец. — Така, както аз виждам нещата, ти си буквално като буре с барут, само че заредено със сексуална енергия, което всеки миг ще избухне, а това е съвсем разбираемо, имайки предвид факта, че толкова дълго си си забранявала една от най-големите радости в живота.

— Не съм си я забранявала. Просто на пътя ми никога не се е изпречвала благоприятна възможност.

— От това, на което бях свидетел в бара, възможността всеки миг може да ти се изпречи на пътя. Онези момчета са обикновени човешки същества, а факт е, че ти направо им се предлагаше на тепсия.

— Не е вярно!

— Добре. Да кажем само, че флиртуваше доста напористо.

— Флиртувала ли съм? Наистина ли?

Очите й се разшириха от удоволствие и той осъзна, че е направил тактическа грешка. С нейната типична непредсказуемост, тя не бе възприела забележката му като конструктивна критика, както той възнамеряваше. И преди главата й толкова да се замае от фантазията, че е неотразима южняшка красавица, че да престане да обръща внимание на думите му, той побърза да продължи:

— Работата е там, че смятам, че е крайно време да съберем глави, както се казва, и да измислим план, който да удовлетворява и двама ни.

Песента беше към своя край. Той неохотно измъкна ръката си изпод елека й и я пусна. Облегна се отстрани на форда и скръсти ръце пред гърдите си.

— Така, както аз виждам нещата, и двамата имаме проблем. Ти доста си позакъсняла за уроци по сексуално изкуство, но тъй като се предполага, че двамата сме сгодени, не можеш да вземаш уроци от когото ти падне. Аз, от друга страна, съм свикнал на редовен сексуален живот, обаче, след като съм официално сгоден, а това е малък град, не мога просто така да се обадя на някое старо гадже и да си уредя нещо, ако ме разбираш.

Грейси дъвчеше нервно долната си устна.

— Да, аз, ъъ… ами, това определено е проблем.

— А не бива да е.

Гърдите й започнаха да се повдигат и спускат, сякаш бе пробягала дълго разстояние.

— Предполагам, че не бива.

— И двамата сме разумни хора и няма причина да не сме в състояние да си помогнем взаимно.

— Да си помогнем взаимно? — попита тя с едва доловим глас.

— Разбира се. Аз бих могъл да ти преподам уроците, от които ти се нуждаеш, а ти би могла да ме държиш настрани от разгулния живот. Мисля, че ще се получи идеално.

Тя облиза притеснено устната си.

— Да, това е, ъъъ, звучи логично.

— И практично.

— И това също.

Той долови в отговора й леко разочарование и тъй като познаваше жените достатъчно добре, реши, че е време за деликатната част.

— Виж сега, работата е там, че сексът не е много забавен, ако двамата партньори търсят само удобство.

Тя отново задъвка устната си.

— Не, това не би било никак забавно.

— И така, ако решим да се захванем с това, трябва от самото начало да забравим за удобството и да правим нещата както трябва.

— Да правим нещата както трябва?

— Което не означава, че няма да установим някои основни правила. Винаги съм смятал, че изясняването на правилата от самото начало гарантира отличен успех при дългосрочната работа.

— Зная, че си привърженик на отворените комуникационни канали.

Заедно с онова нервно потрепване в гласа й, той беше почти сигурен, че долови и раздразнение и едва не се разсмя на глас. Стегна се, изгледа я мрачно и с глас, сериозен като на евангелистки проповедник по телевизията, каза:

— Ето какво си мисля… Очевидно е, че това ще бъде доста стресиращо преживяване за мен.

Тя вдигна рязко глава. Лицето й изразяваше толкова искрен потрес, че му бе нужно цялото самообладание, за да не се разсмее.

— И защо трябва да е стресиращо за теб?

Боби Том я дари с поглед на наранена невинност.

— Скъпа, та това е очевидно. Аз съм като неукротим жребец още от пубертета. И след като съм опитният партньор, а доколкото зная, твоят опит не се простира по-далеч от онзи педикюрист, пожелал да целуне стъпалото ти, аз ще съм изцяло отговорен за правилното ти посвещаване в изкуството на секса. Има вероятност — твърде нищожна, трябва да отбележа, но все пак съществува — да оплескам всичко и ти да се травматизираш за цял живот. Подобна отговорност е тежко бреме за съвестта ми и единственият начин да мога да гарантирам, че всичко ще протече добре за теб, е още от самото начало да поема пълен контрол върху нашата сексуална връзка.

Тя го изгледа предпазливо.

— И какво по-точно включва това?

— Боя се, че ще те шокирам толкова много, че може да решиш да се откажеш, още преди да сме започнали.

— Кажи ми!

Гласът й се бе извисил до звук, наподобяващ писък, и Боби Том вече не можеше да си спомни защо по-рано вечерта се беше вкиснал толкова. Нетърпението й му напомняше за някой, улучил първите пет числа от тотото и очакващ последното. Наклони ръба на стетсъна си с палец.

— Работата е там, че за да съм абсолютно сигурен, че преживяването ще ти достави удоволствие, ще трябва да имам пълен контрол върху тялото ти още от самото начало. Трябва да го притежавам, така да се каже.

— Трябва да притежаваш тялото ми? — попита тя, с едва доловима дрезгава нотка в гласа.

— Ъхъ.

— Да го притежаваш!

— Да. Тялото ти ще принадлежи на мен, вместо на теб. Все едно съм се въоръжил с един от онези големи маркери и съм изрисувал инициалите си върху всяко кътче от тялото ти.

За негова изненада, отговорът й прозвуча по-скоро смаяно, отколкото обидено.

— Звучи ми като робство.

Той успя да си придаде наранен вид.

— Не съм казал, че ще притежавам съзнанието ти, скъпа. Само тялото ти. Има определена разлика и съм изненадан, че не можеш да я видиш сама, а се налага аз да ти я изтъквам.

От гърлото й успяха да излязат членоразделни звуци, след като преглътна с усилие.

— Ами ако насилиш мен — или тялото ми, в зависимост от това как гледаме на нещата — да направя нещо, което аз не желая?

— О, аз определено ще те насилвам. В това няма съмнение.

От възмущение очите й щяха да изхвръкнат от орбитите.

— Ще ме насилваш?

— Разбира се. Ти имаш да наваксваш години, а ние разполагаме с ограничено време. Няма да те нараня, скъпа, но със сигурност ще се наложи да те понасиля, в противен случай никога няма да стигнем до материала за напреднали.

Боби Том видя, че последната му забележка почти я довърши. Очите й приличаха на две големи сиви езера, а устните й бяха леко отворени. При все това не можеше да не се възхити на силата на духа й. От самото начало бе разбрал едно нещо за Грейси: тя притежаваше кураж.

— Аз… хм… ще трябва да си помисля.

— Не виждам какво има да му мислиш. Или ти звучи правилно, или не.

— Не е толкова просто.

— Определено е. Повярвай ми, скъпа, зная за какво говоря много по-добре от теб. Най-доброто, което можеш да кажеш в този миг е: „Доверявам ти живота си, Боби Том, и ще направя всичко, което ми наредиш!“.

Очите й блеснаха гневно.

— Това означава контрол над съзнанието ми, не над тялото ми!

— Само те пробвах, за да съм сигурен, че разбираш разликата, и ти взе блестящо изпита. Гордея се с теб, скъпа. — Той реши да я срази напълно. — Това, което искам в действителност от теб сега, е да разкопчаеш и останалите копчета на елека си.

— Но ние сме навън!

Той забеляза, че тя не възрази срещу действието, а само срещу местоположението им и реши да я попритисне още малко.

— Доколкото си спомням, аз съм опитният партньор от двама ни, а ти — девственицата. Или ще ми довериш тялото си, или споразумението ни няма да се получи.

Почти я съжали, докато гледаше как чувството й за приличие се бори с онова предателско сексуално влечение, което тя не можеше да контролира добре. Бедното създание мислеше толкова усилено, че Боби Том направо чуваше как се въртят колелцата в мозъка й и очакваше устните й да се разтворят и да му заяви да се разкара по дяволите. Вместо това тя пое колебливо дъх.

Когато погледът й се стрелна към паркинга, Боби Том знаеше, че е победил. В гърдите му се надигна вълна от емоции — удоволствие, радост и странна нежност. В този миг се закле пред себе си, че никога няма да стори нещо, което да накърни доверието й. Неловката мисъл за това, кой плаща заплатата й, се промъкна в съзнанието му, но той я прокуди решително. Наведе се и я целуна по бузата, докато дланта му погали другата.