— Здрасти, момчета. Ще ми позволите ли един танц с моята малка любима?

— Ами, разбира се, Боби Том. — Явната неохота в гласа на Лен Браун го подразни. Междувременно Грейси му хвърли кръвнишки поглед, целящ да го срази заради „малката любима“. Фактът, че е успял да я вбеси, забележително повдигна настроението му.

И двамата бяха твърде заети през последните няколко седмици и не бяха прекарвали много време заедно, което и беше причината за настояването му да се появят тази вечер във „Фургона“. Никой нямаше да повярва, че са сгодени, ако не ги виждаха да излизат заедно. Тя беше толкова дяволски ефективна, че той не можеше да измисли достатъчно работа, за да запълва времето й. И тъй като мразеше да бездейства, Грейси се бе превърнала в момиче за всичко на филмовата компания и бавачка на половин ден на Натали.

Той погледна надолу към зачервеното й лице и не можа да сдържи усмивката си. Грейси имаше най-хубавата кожа, която бе виждал у жена, а освен това харесваше и очите й. Имаше нещо в начина, по който искряха, което повдигаше настроението му.

— Тази вечер са измислили нов танц в редица, Грейси. Хайде да опитаме.

Тя погледна несигурно към танцуващите, които демонстрираха серии от бързи и сложни стъпки.

— Не успях да схвана добре и предишния танц. Може би е по-добре да пропусна този.

— И цялото забавление? — Издърпа я към редицата, като в същото време изучаваше танцуващите пред него. Стъпките бяха доста заплетени, но той беше специалист в броенето на стъпки и ловки смени на посоката точно в подходящия момент, така че не му бяха нужни повече от трийсет секунди, за да схване същността. От друга страна Грейси явно доста се затрудняваше.

На половината от песента тя все още не се бе напаснала към ритъма на останалите танцуващи. Боби Том реши, че е истински негодник щом я доведе тук, след като знаеше, че тя няма да се справи, но една незряла част от него искаше да й напомни, че това тук е неговата територия, а не нейната и тя не е упълномощена да танцува с мъже, с които не е сгодена. Но угризенията на съвестта му много скоро се трансформираха в раздразнение, докато я наблюдаваше как отмята коса и се смее на грешките си, все едно не й пукаше, че е най-окаяният танцьор на дансинга.

Влажните, медни къдрици бяха полепнали по страните и врата й. Тя се извърна с лице към него, когато всъщност трябваше да се обърне на другата страна, и той видя как горното копче на елека й се разкопча, разкривайки извивките на онези нейни сладки малки изкушения, порозовели от горещината и блестящи от капките пот. Още едно копче и целите щяха да изскочат навън. Представата го изпълни с искрено негодувание. Та тя беше учителка в неделно училище, за бога! Би трябвало да знае как да се държи!

Но тя явно бе прекалено заета да флиртува с всичко живо в панталони, за да забележи възмущението му, което само се усили, когато някакви мъже, за които той дори не подозираше, че ги познава, започнаха да я окуражават с викове.

— На другата страна, Грейси. Можеш да се справиш!

— Точно така, Грейси!

Мускулестото колежанче от другата й страна вече си бе спечелило неодобрението на Боби Том заради тениската си на колежа „Бейлър“. Когато хлапакът улови Грейси за ханша и я обърна в правилната посока, Боби Том присви очи.

Тя се засмя и разлюля къдрици.

— Никога няма да го схвана!

— Разбира се, че ще го схванеш. — Хлапакът вдигна бутилката бира, която държеше и я поднесе към устните й.

Тя отпи глътка и се задави. Момчето се засмя и понечи да й даде още една глътка, но пренебрегнатият годеник нямаше намерение да я наблюдава как се превръща в пропаднал алкохолик пред очите му. Обви ръка около раменете й, хвърли свиреп поглед на хлапака и я дръпна настрани.

Момчето се изчерви.

— Извинете, господин Дентън.

Господин Дентън! Това преля чашата! Той сграбчи Грейси за китката и я повлече към пожарния изход в дъното. Тя се препъна.

— Какво не е наред? Къде отиваме?

— Нещо ме пробожда отстрани. Нуждая се от чист въздух.

Перна резето на задната врата с опакото на ръката си и я повлече навън към покрития с чакъл служебен паркинг. Очукан зелен контейнер за боклук се мъдреше зад разнородна колекция от автомобили, в съседство с барака, изградена от бетонни блокове.

Освен миризмата на пържени картофи и прах, Боби Том не усети нищо друго, но Грейси въздъхна със задоволство, когато пое дълбоко въздух.

— Много ти благодаря, че ме доведе тук. Не помня някога да съм си прекарвала толкова добре. Всички бяха толкова мили.

Звучеше като замаяна от щастие, а очите й блестяха като коледни светлини. Изглеждаше толкова хубава, че в този миг Боби Том изобщо не смяташе, че не е неотразима красавица. Климатикът бучеше шумно, но не успяваше съвсем да заглуши музиката от бара. Грейси отметна кичур коса от бузата си, сетне сключи ръце зад врата си и се облегна на грубите дървени дъски на сградата, като в същото време гърдите й щръкнаха предизвикателно.

Къде бе научила подобен трик? Внезапно Боби Том изпита желание да си върне обратно старата Грейси, с онази абсурдна рокля и безформена коса. Чувстваше се удобно с предишната Грейси и фактът, че тъкмо той бе отговорен за преобразяването й във фурията на кънтри баровете, още повече го вбесяваше.

— Хрумвало ли ти е, че може да не ми се нрави годеницата ми да показва деколтето си на целия град?

Тя сведе поглед и ръката й се стрелна към разкопчаното копче.

— О, боже.

— Не зная какво се е вселило в теб тази вечер, но мисля, че е по-добре да се осъзнаеш и да започнеш да се държиш като сгодена жена.

Очите й се вдигнаха и срещнаха неговите. Тя се вгледа продължително в него, скръцна със зъби и разкопча и второто копче.

Боби Том бе толкова слисан от дързостта й, че му отне няколко секунди, докато си възвърне дар словото.

— И какво точно си въобразяваш, че правиш?

— Наоколо няма никой. Горещо ми е, а ти си имунизиран срещу чара ми, така че какво значение има?

На нея й било горещо. Хубаво, на него също. Не проумяваше какво я бе прихванало тази вечер, но смяташе да му сложи край.

— Никога не съм казвал, че съм имунизиран срещу чара ти — заяви той войнствено. — Ти си жена, нали?

Очите й се разшириха. Беше гаднярска забележка и той тутакси се засрами от себе си. Срамът му нарасна, когато смаяното й изражение се замени със загриженост.

— Коляното те боли, нали? Затова през цялата вечер си толкова вкиснат.

Дай й на Грейси да намери извинение за грубиянското му държание. Тя винаги искаше да види най-доброто у хората, факт, който караше всички на този свят да се възползват от нея. Все пак нямаше намерение да разрушава илюзиите й за него като й признае, че на коляното му нищо му няма. Вместо това се протегна надолу и го разтри през джинсите.

— Имал съм и по-добри дни.

Тя сграбчи китката му.

— Чувствам се ужасно. Толкова много се забавлявах, че не помислих за никой друг, освен за себе си. Да си вървим у дома, за да ти сложа малко лед.

Боби Том се почувства по-долен и от змия.

— Навярно е по-добре да продължа да се движа, за да не се скове напълно. Нека потанцуваме.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Свирят парче на Джордж Стрейт, нали?

— Така ли?

Той я улови за ръката и я притегли към себе си.

— Да не искаш да ми кажеш, че не разпознаваш Джордж Стрейт?

— Не зная много за кънтри певците.

— В Тексас той е повече и от светец. — Вместо да я поведе отново към бара, Боби Том я притисна към гърдите си и започна да се движи. Те танцуваха между стар форд „Феърлейн“ и тойота, а косата й ухаеше на праскови.

Докато подметките на ботушите им проскърцваха върху чакъла на паркинга, той не можа да устои, плъзна ръка под края на елека й и я отпусна върху долната част на гърба й. Почувства извивката на гръбнака и мекотата на кожата й. Тя потръпна, което му напомни, че се нуждае от мъж толкова отчаяно, че имаше опасност да падне в лапите на първото появило се зализано копеле.

Перспективата дяволски го разстрои. Не се срамуваше да признае, че харесва Грейси и беше повече от сигурен, че не желае тя да се съблече за някой, който нямаше да се отнесе с нея с внимание и грижовност. Ами ако се отдаде на някой от онези кучи синове, които са прекалено егоистични, за да я пазят? Или на някой разгонен негодник, който ще я обладае твърде грубо и завинаги ще й съсипе удоволствието от секса? По света имаше милион беди, които можеха да сполетят отчаяни жени като Грейси.

Той си бе затварял очите пред истината твърде дълго и знаеше, че моментът на разплатата най-сетне бе настъпил. Ако искаше да продължи да се гледа с чиста съвест в огледалото всяка сутрин, трябваше да забрави задръжките си спрямо чукането от съжаление и да направи това, което трябваше да се направи. Тя беше негова приятелка, дяволите да го вземат, а той никога не обръщаше гръб на приятелите си. И това не му оставяше избор. Единственият начин да е сигурен, че работата ще бъде свършена както трябва, беше да се нагърби лично с посвещаването на Грейси в любовната игра.

За пръв път тази вечер лошото му настроение се разсея. Изпита доволство, граничещо дори със самодоволство. По същия начин се чувстваше и когато подписваше петцифрени чекове за благотворителност. Тук не ставаше дума само за секс. Като почтено човешко същество той се бе нагърбил с отговорността да защити тази жена от собственото й невежество. Без да си даде повече време за размисъл върху усложненията, които определено щяха да се появят, той се гмурна презглава в дълбокото.