С учтив, но твърд тон тя отклони предложението на Шърли и написа чек, за да плати солидната сметка, като я помоли да върне парите, оставени от Боби Том. Жестът я въодушеви. Тя щеше да бъде единствената личност в живота му, която няма да е купена.

Малко по-късно се появи Сузи, която се възхити на Грейси от всеки възможен ъгъл и я обсипа с щедри комплименти. Чак след като напуснаха салона за красота и се настаниха в лексуса, за да поемат към магазините, Грейси забеляза, че Сузи е леко разсеяна, но реши, че може би е имала безсънна нощ.

Грейси също не бе спала добре, въпреки удобното си легло в малкия апартамент над гаража на Боби Том. Мебелите от светло дърво, съчетани с модерни тонове в тъмносиньо и бяло, подсказваха, че стаите не са дело на същия дизайнер, обзавел къщата. Макар че жилището бе малко, то се оказа много по-луксозно, отколкото бе очаквала. Или повече, отколкото можеше да си позволи, осъзна тревожно Грейси, докато мислено добавяше към разходите сумата за наема, която допълнително щеше да утежни финансовите й затруднения.

Апартаментът се състоеше от дневна, с малка кухня към нея, и спалня, разположена успоредно на помещението за фитнес на Боби Том. Спалнята й гледаше към задната страна на къщата. През нощта, след като дълго не можа да заспи, тя стана и откри, че не бе единствената, страдаща от безсъние. Видя през прозореца на стаята му на долния етаж примигващата светлина на телевизор.

Ярката слънчева светлина подчертаваше изопнатото лице на Сузи и Грейси се почувства виновна, че й се натрапва.

— Не е нужно да пазаруваме точно днес.

— Но за мен ще е удоволствие.

Отговорът й прозвуча искрено, затова Грейси не протестира повече. В същото време реши, че трябва да е напълно откровена със Сузи.

— Притеснена съм от този фалшив годеж. Опитах се да го убедя, че цялата идея е абсурдна.

— Не и от негова гледна точка. Хората винаги са го преследвали за едно или друго. Ако чрез този годеж синът ми успее да си осигури поне малко спокойствие, докато е в града, то аз съм изцяло „за“. — Когато зави по „Мейн Стрийт“, Сузи смени темата. — За щастие имаме прекрасен бутик в града.

Грейси настръхна веднага, щом чу думата „бутик“.

— Скъп ли е?

— Това няма значение. Боби Том ще се погрижи за всичко.

— Той няма да купува дрехите ми — заяви Грейси с тих, но категоричен тон. — Няма да го позволя. Ще си ги купя сама, но се опасявам, че бюджетът ми е много ограничен.

— Разбира се, че той ще плати. Идеята беше негова.

Грейси поклати упорито глава.

— Ти сериозно го мислиш, нали?

— Напълно сериозно.

Сузи изглеждаше изумена.

— Но Боби Том винаги плаща сметките.

— Не и моите.

За миг Сузи не изрече нищо. После се усмихна и направи обратен завой.

— Обичам предизвикателствата. Има един аутлет мол на около четирийсет и пет километра оттук. Ще бъде много забавно.

През следващите три часа Сузи се държеше като фелдфебел, докато я развеждаше от щанд на щанд, където усилено пазаруваха. Пренебрегна напълно предпочитанията на Грейси и вместо това я облече в младежки, провокативни дрехи, каквито самата Грейси никога не би дръзнала да си купи. Сузи й избра ефирна пола и копринена блуза в ярка и бляскава разцветка. Към тях добави розова рокля с презрамки, свободно спускаща се от талията по бедрата, избелели джинси и различни потничета, скандално къси поли и памучни пуловери, плътно прилепващи към гърдите й. Грейси изпробва безброй колани и колиета, сандали и равни обувки, гуменки, украсени с изкуствени диаманти, и сребърни обици в причудливи форми. И когато всичко, до последната покупка, беше прибрано в багажника на лексуса, тя с ужас установи, че огромна част от спестяванията й се бяха стопили. Чувстваше се замаяна и малко нервна.

— Сигурна ли си за това? — Тя сведе поглед към червеното гащеризонче без презрамки — последната й придобивка. Горнището му прилепваше толкова плътно към тялото й, че нямаше да може да го носи със сутиен. В трикото бяха втъкани златисти нишки, а широк колан отделяше плътно прилепващото горнище от по-широките шорти. Удобните, но непретенциозни еспадрили бяха заменени с чифт яркочервени сандали с каишки. Целият тоалет я караше да се чувства все едно е откраднала чужди дрехи и се представя за някоя, която не беше.

— Стои ти фантастично — изрече Сузи, може би за стотен път този следобед.

Грейси отчаяно се мъчеше да овладее надигащата се в нея паника. Скромните жени не носеха фантастични дрехи. Тя се залови за това, което й се стори достатъчно убедително извинение, за да обясни непрестанното си колебание.

— Тези сандали не поддържат добре сводовете на ходилата.

— Да не би да имаш проблеми с ходилата?

— Не. Може би защото винаги нося удобни обувки.

Сузи се усмихна и я потупа по ръката.

— Не се тревожи, Грейси. Изглеждаш прекрасно.

— Не приличам на себе си.

— Мисля, че приличаш точно на себе си. И бих казала, че беше крайно време.



Кой, по дяволите, караше тъндърбърда му? При това дяволски бързо! Боби Том видя облака прах от близо километър и грабна сценария от стълба на оградата, където го бе подпрял, за да разучи сцената, която щяха да снимат същия следобед.

Тъндърбърдът отби от шосето и следван от пушилката спря до караваната му. Спирачките остро изскърцаха. Като присви очи, за да се предпази от лъчите на превалящото слънце, той видя дребна, облечена в червено много секси мацка да слиза от колата му и кръвното му отхвърча до небесата. Мамка му! Грейси беше единствената, която имаше разрешение да кара тъндърбърда му. Беше я помолил да вземе автомобила от сервиза на Бъди, след като свърши с покупките си, но тя очевидно бе решила да му даде нов урок, прилъгвайки някаква хищна самка да свърши работата.

Стисна челюсти и закрачи към караваната, все още присвил очи заради слънцето, чудейки се коя е жената, но не различи нещо повече от хубаво дребно тяло, къса секси коса и лице, скрито отчасти зад малки слънчеви очила с кръгли стъкла. Закле се, че ще одере кожата на Грейси заради това своеволие. Тя най-добре знаеше, че фалшивият им годеж има за цел да го предпазва тъкмо от подобни неща.

И тогава замръзна насред крачката си, когато слънцето улови познатите медни отблясъци в тази развяваща се от вятъра коса. Погледът му се плъзна надолу по тялото с привлекателни извивки, стройни слаби крака и изящни глезени, които би разпознал и насън. Имаше чувството, че са го цапардосали с нещо много тежко. В същото време се нарече с десетина цветисти разновидности на определението глупак. Та нали самият той бе накарал Грейси да се „нагласи“? Как така не бе предвидил крайния резултат?

Грейси го гледаше с очакване, докато се приближаваше. Вече знаеше достатъчно за начина, по който Боби Том се държи с жените, за да предвиди какво точно ще каже. Ще й отправи няколко дръзки комплимента, навярно ще заяви, че тя е най-красивата жена, която някога е виждал в живота си, и под водопада от абсурдните му комплименти, тя няма да разбере какво наистина мисли за промяната във външния й вид. Само ако можеше да бъде честен с нея, за да знае дали изглежда смешна, или не.

Боби Том се спря пред нея. Няколко секунди отминаха, докато младата жена чакаше онази убийствена усмивка, поразяваща всяко женско сърце, да разцъфне върху лицето му и ласкателствата да започнат да я засипват. Боби Том потри брадичка с кокалчетата на ръката си.

— Изглежда Бъди е свършил добра работа. Даде ли ти фактура?

Напълно слисана, тя го зяпаше безмълвно как мина покрай нея, погледна сменения фар и се наведе, за да провери новите гуми. Предвкусваното удоволствие от мига се изпари и тя се почувства измамена.

— В жабката е.

Той се изправи и я стрелна ядосано с поглед.

— И защо, по дяволите, караше толкова бързо?

Защото една красива дама с предизвикателна прическа и безумно екстравагантни сандали е свободен дух, който не се тревожи за досадни неща като ограниченията на скоростта.

— Предполагам, че съм била твърде заета да мисля за други неща. — Кога щеше да й каже, че тя е най-хубавото малко нещо, което някога е зървал в живота си, както убеждаваше всяка друга жена?

Устата му се сви раздразнено.

— Възнамерявах да ти разреша да караш тъндърбърда ми, докато сме тук, но сега сериозно се замислям дали да не променя решението си след това, на което току-що станах свидетел. Шофираше тази кола все едно е някаква раздрънкана таратайка.

— Извинявам се. — Грейси стисна зъби, когато гневът надделя над болката от разочарованието. Днес беше похарчила цяло състояние, а той дори не забеляза!

— Ще съм ти много благодарен, ако повече не се повтаря.

Тя изпъна рамене, вирна брадичка, решена да не позволява повече да я тормози. Знаеше, че за пръв път в живота си изглежда хубава и ако той не мислеше така, толкова по-зле за него.

— Няма да се повтори. А сега, ако си свършил да ми крещиш, ще отида да кажа на Натали, че този следобед ще се грижа за Елвис.

— Предполага се, че си моя асистентка, а не бавачка!

— Няма разлика — процеди Грейси и се отдалечи с горда походка.

11