Грейси мислено се помоли Шърли, която трябваше да прави косата й, да се окаже спретнатата брюнетка, но Боби Том вече се приближаваше с бодра крачка към колежката й.

— Здравей, кукличке.

Жената вдигна глава от огромния куп гарвановочерна коса, която оформяше със сешоар, и нададе гърлен кикот.

— Боби Том, ти, красив кучи сине, крайно време беше да се появиш.

Той лепна една целувка върху бузата й, покрита с крещящ червен руж, а тя го тупна по задника със свободната си ръка.

— Все още е най-стегнатият в целия щат.

— Казано от познавач като теб, го смятам за комплимент от най-високо ниво. — Боби Том се усмихна на другата фризьорка и клиентката й, после поздрави двете жени, които надникнаха изпод каските. — Велма, госпожо Карлсън, как сте днес, дами?

Те се изкискаха сподавено. Боби Том преметна ръка през раменете на Грейси и я избута напред.

— На вниманието на всички — това е Грейси Сноу.

Шърли я огледа с явно любопитство.

— Всички чухме за теб. Значи ти си бъдещата госпожа Боби Том.

Той пристъпи забързано напред.

— Грейси е нещо като феминистка, Шърли, и не й харесва да я наричат така. Ако трябва да съм честен, може би ще се споразумеем за фамилия с тире.

— Наистина ли?

Боби Том сви рамене и вдигна ръце с дланите напред — истинско въплъщение на последния разумен мъж в този луд свят.

Шърли се извърна към Грейси и изрисуваните й вежди се извиха във високи дъги.

— Не го прави, скъпа. Грейси Сноу-Дентън звучи доста ексцентрично, все едно, че живееш в някой английски замък.

— Или като забележителност върху географската карта — подсказа Боби Том услужливо.

Грейси отвори уста, за да обясни, че няма никакво намерение да слага тире във фамилното си име, но побърза да я затвори, осъзнала капана, който й бе поставен. В очите на Боби Том танцуваха сребристи дяволити пламъчета и тя решително потисна усмивката си. Нима бе единствената личност на земята, за която той беше напълно прозрачен?

Шърли поднови работата си върху гъстата грива пред нея, докато в същото време изучаваше Грейси в огледалото.

— Чух, че не й даваш да се разкрасява, Боби Том, но никога не съм си представяла, че си оставил нещата да стигнат толкова далеч. Какво искаш да направя с нея?

— Ще я оставя изцяло в твоите ръце, макар че Грейси е доста дива душа, така че не бъди много консервативна.

Грейси се ужаси. Боби Том току-що бе казал на фризьорката с русия кошер на главата, която бе гримирана като цирков клоун да не бъде много консервативна, докато оформя косата й?! Понечи да отхвърли решително напътствията му относно разкрасяването й, но той я разсея с една бърза целувка по устните.

— Трябва да свърша някои задачи, скъпа. Мама ще те вземе и ще те заведе да пазарувате дрехи, така че можеш да се огледаш и за булчинската рокля, за която нямаш търпение. Сега, след като ти позволих отново да бъдеш страхотно парче, да не вземеш да се разколебаеш и да откажеш да се омъжиш за мен.

Всички жени прихнаха от смях заради абсурдната идея, че някоя жена може да се откаже от възможността да се омъжи за Боби Том Дентън. Той повдигна ръба на шапката си за поздрав и се насочи към вратата. Въпреки обзелото я раздразнение, Грейси се запита дали тя е единствената, която имаше чувството, че слънцето си е отишло заедно с него.

Шест чифта любопитни очи се взираха в нея. Тя се усмихна плахо.

— Аз не съм… ъъ… дива душа. — Покашля се. — Той малко преувеличава и аз…

— Седни, Грейси. След минута ще дойда при теб. Ето там е новият брой на списание „Пийпъл“. Можеш да го разгледаш.

Напълно изплашена от тази личност, която държеше в ръцете си бъдещето на косата й, Грейси се свлече на стола и грабна списанието. Една от жените под каските се втренчи в нея над пластмасовите рамки на очилата си и Грейси се подготви за неизбежното.

— Как се запознахте двамата с Боби Том?

— От колко време се познавате?

— Кога взе футболния тест?

Разпитът бе бърз, навлизаше в детайли и не спря, дори когато Шърли я извика на стола, за да започне работа по косата й. Тъй като Грейси не обичаше лъжата, трябваше да се концентрира върху заобикалянето на истината, без всъщност да лъже, така че не можеше да проследи щетите, които фризьорката нанасяше на косата й. Не че и да искаше би могла да ги види, тъй като Шърли бе завъртяла стола настрани от огледалото.

— Къдриците ти са страхотни, Грейси, но имаш твърде много коса. Трябва да я изтъним. Харесва ми косата да е на етажи. — Ножиците на Шърли защракаха и мокри медни кичури се посипаха навсякъде.

Грейси успя да избегне въпроса за редовността на менструалния й цикъл, докато умираше от притеснение за косата си. Ако Шърли я подстрижеше твърде късо, нямаше да може да я прибира на кок — прическа, която макар да не я правеше красавица, поне беше спретната и позната.

Тежък кичур, дълъг почти осем сантиметра, падна в скута й и тревогата й се усили.

— Шърли, аз…

— Джанин ще те гримира. — Шърли кимна към колежката си. — Тази седмица започна да продава козметика „Мери Кей“ и си търси клиентки. Боби Том каза, че искал да ти купи нови запаси от козметика, за да замени старите, които си загубила по време на земетресението в Южна Америка, докато си охранявала вицепрезидента.

Грейси едва не се задави, опитвайки се да сподави смеха си. Той беше влудяващ, но определено забавен.

Шърли включи сешоара и завъртя стола към огледалото. Грейси ахна ужасено. Приличаше на мокра мишка.

— Ще те науча как да се справяш сама. Всичко е въпрос на умели пръсти. — Фризьорката задърпа косата й и Грейси си представи къдрави кичури, щръкнали във всички посоки от главата й. Може би щеше да успее да ги покрие с онези широки ленти за коса, помисли си с нотка на отчаяние. Или просто ще си купи перука.

Тогава, толкова постепенно, че едва можа да повярва на очите си, започна да се получава нещо прекрасно.

— Ето. — Шърли най-сетне отстъпи назад. Пръстите й бяха сътворили истинско чудо.

Грейси се втренчи изумено в отражението си.

— О, боже!

— Сладко, нали? — ухили се Шърли в огледалото.

„Сладко“ едва ли бе точната дума. Прическата на Грейси бе абсолютно модерна. Дръзка. Екстравагантна. Секси. Всичко, което самата Грейси не беше и ръката й трепереше, когато докосна косата си.

Косата й беше по-къса, отколкото бе свикнала — едва стигаше до брадичката, с бретон сресан настрани. Кичурите падаха на меки, красиви вълни, а покрай ушите и страните й се спускаха фини масурчета. Деликатното й лице и прекрасните сиви очи вече не бяха засенчени от някогашните тежки къдрици и Грейси бе като омагьосана от отражението си. Наистина ли бе тя?

Дори не бе успяла да се разгледа по-внимателно, когато Шърли я предаде във вещите ръце на Джанин, за да я гримира. През следващия час Грейси научи как да се грижи за кожата си и да се гримира така, че да подчертава естествения си тен. С очната линия, кехлибарените сенки, тъмния туш за мигли, Джанин подчерта изразителността на очите й. Когато най-после остана доволна, предаде щафетата на клиентката си. Грейси напудри леко страните си, после си сложи от светлорозовото червило, което Джанин й подаде. Взираше се удивено в огледало и не можеше да повярва, че жената, която я гледаше отсреща, е самата тя.

Гримът бе дискретен, но в същото време подчертаваше красотата й. Със страхотната си бунтарска прическа, блестящи сиви очи, дълги и извити мигли, тя изглеждаше по-красива от всякога: женствена, желана и… да, малко дива. Сърцето й се разтуптя. Да, сега изглеждаше различна. Възможно ли бе Боби Том да я намери за привлекателна? Може би ще започне да гледа на нея по друг начин. Може би той ще…

Побърза да обуздае забързаните си мисли. Нали тъкмо това си бе обещала да не прави. Всичките фризьорки и гримьорки на света не можеха да я превърнат в някоя от бляскавите красавици, непрекъснато кръжащи около Боби Том, затова тя не биваше да си позволява да гради мечти, които никога нямаше да се сбъднат.

Грейси извади портмонето си, но Шърли я прекъсна с въпроса дали не е откачила. Подразбираше се, че Боби Том ще се погрижи за сметката. Неприятно усещане прободе стомаха на Грейси. Замисли се за дългия списък от хора, на които Боби Том раздаваше пари и осъзна, че той я бе причислил към списъка си с хора, ползващи се от неговите благодеяния.

Трябваше да го очаква. Явно той не я възприемаше като способна и независима жена, а за него бе просто поредната сред множеството неудачници. Заболя я, когато го разбра. Искаше й се той да гледа на нея като на равна, само че това никога нямаше да се случи, ако и занапред той ще плаща всичките й сметки.

Лесно й беше да се заканва, че няма да приеме нищо от него, но сега осъзна, че реалността няма да е толкова проста. Той имаше скъпи вкусове и щеше да очаква от нея да изглежда сякаш и тя ги споделя, но как можеше да го постигне с жалкия си доход? Помисли си за скромните си спестявания, единствената й финансовата сигурност. Готова ли беше да ги рискува заради принципите си?

Само няколко секунди й бяха нужни, за да обмисли това и да реши, че е твърде важно за нея да не отстъпва. Стисна упорито устни. В името на душата й и всичко, в което вярваше, трябваше да му се отдаде с безкористно и любящо сърце. Това означаваше, че не бива да взима нищо от него. По-скоро щеше да си тръгне, но не и да се превърне в поредния паразит в живота му.