Кабинетът бе обзаведен като библиотека на бизнесмен, със стени, облицовани с дървена ламперия, удобни мебели с тъмночервена дамаска и ловни картини по стените. Докато посетителката вървеше бавно по ориенталския килим, той продължаваше да се взира в папката с документи през очила с бифокални стъкла, приличащи много на нейните, които след цял живот на идеално зрение, напоследък бе принудена да носи.
Маншетите на синята му риза бяха навити, разкривайки изненадващо мускулести ръце за мъж на петдесет и четири. Нито ризата, нито вратовръзката на тъмносини и червени райета, нито очилата, можеха да скрият факта, че той приличаше повече на градски хулиган, отколкото на промишлен бос. Напомняше й на малко поостаряла версия на Томи Лий Джоунс, родения в Тексас актьор и любимец на нейния бридж клуб.
Опита се да не позволи на тишината да я смути, но не беше като онези талантливи млади жени, които се справяха много по-добре в заседателната зала, отколкото в кухнята. Отглеждането на билки в градината й я интересуваше много повече, отколкото борбата с властни мъже. Освен това беше със старомодно възпитание и бе свикнала на общоприетата любезност.
— Може би моментът не е подходящ — отрони тя тихо.
— Ей сега ще ви обърна внимание. — Гласът му прозвуча нетърпеливо. Без да я поглежда, той кимна рязко с глава към един от столовете пред бюрото му, все едно тя беше куче, на което му заповядваха да легне на пода. Обидният жест я накара да осъзнае колко безсмислена е мисията й. Уейланд Сойър беше невъзможен в гимназията и очевидно нищо не се бе променило. Без да промълви нито дума повече, тя прекоси килима, отправяйки се към вратата.
— Къде си мислите, че отивате?
Сузи се извърна към него и заговори с тих глас:
— Посещението ми очевидно е излишно безпокойство за вас, господин Сойър.
— Аз съм този, който ще прецени това. — Свали рязко очилата си и кимна към стола. — Ако обичате.
Думата бе излаяна като заповед и Сузи не можеше да си спомни случай, когато да е изпитвала толкова мигновена неприязън към някого. Макар че, като се замислеше, не беше чак толкова мигновена. Уей беше две години по-голям от нея, най-големият хулиган в гимназията на Телароса, от тези момчета, с които само най-отворените момичета се осмеляваха да излизат. Имаше смътен спомен за него, застанал пред физкултурния салон с цигара, висяща от единия ъгъл на устата му, с твърди като на кобра очи. Беше трудно да се свърже тийнейджъра хулиган с бизнесмена мултимилионер, ала едно нещо не се бе променило. Както и тогава, той все още я ужасяваше.
Сузи потисна треперенето си и се запъти към стола. Той я изучаваше открито и тя съжали, че не бе пренебрегнала лятната жега и не бе облякла костюм, вместо тъмнокафявата копринена рокля, подчертаваща фигурата й. Полата на роклята се прихлупваше от едната страна и се надипли на меки гънки, когато седна. Около шията си носеше плътна златна верижка, в комплект с нежни обици. Копринените й тъмнобежови чорапи бяха в тон с дизайнерските й елегантни обувки, чиито лъскави квадратни токчета бяха украсени отстрани с фин златен кант. Не се съмняваше, че тоалетът й бе абсурдно скъп — подарък за рождения й ден от Боби Том, след като не му позволи да й подари скъп апартамент в Хилтън Хед.
— Какво мога да направя за вас, госпожо Дентън?
В думите му прозвуча подигравателна нотка. Сузи можеше да се оправи с много по-агресивни членове на Комитета от мъжки пол, защото ги бе познавала през по-голямата част от живота си, но не се чувстваше в свои води с човек като него. Но колкото и да й се искаше да си тръгне, трябваше да се опита да свърши работата, за която бе дошла. Децата в Телароса щяха да изгубят твърде много, ако този ужасен мъж изпълнеше намеренията си.
— Дошла съм тук като представител на Комитета по образованието на Телароса, господин Сойър. Искам да се уверя, че сте премислили последствията, които ще окаже затварянето на „Росатех Електроникс“ върху децата в този град.
Очите му бяха тъмни и смразяващи върху грубо изсеченото му лице. Той опря лакти на бюрото, притисна един към друг върховете на пръстите си и я изгледа над тях.
— И в качеството на каква представлявате Комитета?
— Аз съм президентът.
— Разбирам. И това е същият Комитет по образованието, който ме изрита от училище само месец преди да се дипломирам?
Въпросът му я слиса и тя нямаше представа какво да каже.
— Е, госпожо Дентън?
Очите му бяха потъмнели от враждебност и посетителката осъзна, че за пръв път слуховете се бяха оказали верни. Уей Сойър вярваше, че жителите на Телароса се бяха отнесли несправедливо с него и сега се бе върнал, за да си отмъсти. Тя си припомни старите истории. Знаеше, че Уей е незаконно дете, поради което той и майка му Труди бяха отхвърлени от обществото. Известно време Труди беше чистила къщите — беше чистила и къщата на майката на Хойт — но накрая стана проститутка.
Сузи сплете пръсти в скута си.
— Да не би да възнамерявате да накажете всички деца в града, само защото преди четирийсет години са се отнесли лошо с вас?
— Не беше преди четирийсет години. И споменът е все още жив. — По устните му пробягна лека усмивка, която не стигна по-далеч от ъгълчетата на устата му. — Това ли смятате, че правя?
— Ако преместите „Росатех Електроникс“, Телароса ще загине.
— Компанията не е единственият източник на доходи за града. Съществува и туризмът.
Тя видя циничната извивка на устните му и се скова, когато осъзна, че той я провокира.
— И двамата знаем, че туризмът никога не е изхранвал този град. Без „Росатех Електроникс“ Телароса ще умре.
— Аз съм бизнесмен, а не филантроп и моята отговорност е да направя компанията още по-печеливша. В момента сливането й със завода в Сан Антонио изглежда най-добрият начин да го постигна.
Сузи се постара да овладее гнева си и се наведе леко напред.
— Искате ли следващата седмица да ви разведа из училищата?
— И да накарам всички онези малки деца да се разпищят от ужас и да се разбягат, само като ме видят? Не, благодаря.
Подигравателните искри в очите му й подсказаха, че ролята на отхвърления от града ни най-малко не го притеснява.
Сузи сведе поглед към дланите в скута си, сетне отново вдигна глава.
— Значи няма начин да промените решението си?
Той се взря продължително в нея. До слуха й долитаха приглушените шумове от приемната, тихото тиктакане на стенния часовник, дори собственото й дишане. По лицето му пробяга нещо, което не можа да определи, но я обзе лошо предчувствие. Позата му излъчваше едва забележимо напрежение, което я плашеше.
— Може би има. — Столът изскърца, когато той се облегна назад. Твърдите, безпощадни черти на лицето му й напомниха за назъбените гранитни склонове в тази част на Тексас. — Можем да го обсъдим в неделя на вечеря в дома ми. Ще изпратя колата да ви вземе в осем.
Не беше учтива покана, а директна команда, изречена по възможно най-обидния начин. Искаше й се да му каже, че по-скоро ще вечеря с дявола, отколкото с него, но на карта бе заложено твърде много. Затова докато се взираше в тези мрачни, неумолими очи, тя знаеше, че няма да посмее да откаже.
Взе чантата си и се изправи.
— Много добре — рече тихо.
Той вече бе надянал отново очилата на носа си, насочил вниманието си към документите. Когато Сузи излезе от кабинета му, Уей Сойър дори не си направи труда да каже „довиждане“.
Все още беше бясна, когато стигна до колата си. Що за отвратителен тип. Никога не се бе сблъсквала с такъв като него. Хойт беше открит и слънчев човек, пълна противоположност на Уей Сойър. Докато търсеше с треперещи ръце ключовете на колата, се питаше какво ли иска той от нея.
Знаеше, че Лутър Бейнс ще очаква телефонното й обаждане веднага щом се прибере, а тя не знаеше какво да му каже. Определено нямаше да сподели, че се е съгласила да вечеря със Сойър. Не би могла да го каже на никого, особено на Боби Том. Ако той разбереше колко много Сойър я беше сплашил, щеше да се вбеси. Залогът бе твърде голям, за да рискува намесата му. Колкото и да бе разстроена, трябваше да се справи сама.
— По-добре да се откажа, Боби Том.
— Хайде сега, не позволявай на онези розови фламинги и на онази градина с цветя, посадени в автомобилни гуми, да те изплашат, Грейси. Шърли наистина много я бива в прическите.
Боби Том задържа отворена вратата на „Холивудски прически при Шърли“. Салонът за красота се помещаваше в гаража на малка едноетажна къща в жилищната част на Телароса. Тъй като трябваше да бъде на снимачната площадка чак на обяд, Боби Том бе заявил, че ще използва сутринта за нейното преобразяване. Той я избута решително в помещението и кожата на ръцете й настръхна. Като всички останали обществени места в Тексас, салонът за красота имаше климатик и температурата вътре беше близка до точката на замръзване.
Три от стените на малкия салон бяха боядисани в успокояващо розово, докато четвъртата бе покрита с огледални плочки в черно и златисто. В салона имаше две стилистки — едната, спретната брюнетка със светлосиня престилка, а другата — румена блондинка с най-бухналата коса, която Грейси някога бе виждала. Пълничките й бедра бяха напъхани в пурпурни ластични панталони и тясна, розова тениска, плътно обгръщаща огромните й гърди. Върху тениската имаше надпис „Господи, иска ми се това да бе мозъкът ми“.
"Рай в Тексас" отзывы
Отзывы читателей о книге "Рай в Тексас". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Рай в Тексас" друзьям в соцсетях.