Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Лицето й и по-голямата част от предницата на абсурдната й рокля бяха изцапани с прах и бебешко олио, докато топящата се сладоледена каша се стичаше изпод капака на смачканата картонена кутия и образуваше шоколадови, ягодови и ванилови капки по пръстите й.

Боби Том очакваше тя да избухне от възмущение, но вместо изблик на гняв, очите й се присвиха решително. Тъкмо когато си спомни, че Грейси е доста непредсказуема, ръката й се стрелна напред и тя сграбчи V-образната цепка на джинсите му. Преди Боби Том да успее да реагира, личната му асистентка изсипа остатъка от топящия се сладолед в гащите му. Той изкрещя и подскочи във въздуха. Грейси захвърли кутията на пода със замах и скръсти ръце пред гърдите си.

— Това — заяви — е задето ме накара да ти купувам презервативи пред майка ти!

Беше трудно едновременно да крещи, да подскача нагоре-надолу, да проклина и да се смее, но Боби Том го постигна.

Докато шефът й страдаше, Грейси стоеше насред увеличаващата се локва топящ се неаполитански сладолед и гледаше. Справедливостта изискваше да се възхити от поведението му. Нямаше право да я дразни и унижава, но тя му го върна и с изключение на циничните му подмятания, той прие изключително добре отмъщението й.

Точно в този момент Грейси видя как ръката му се придвижва към ципа и осъзна, че твърде рано си е позволила да се отпусне. Отстъпи инстинктивно от него, но токчето й се закачи за картонената кутия. В следващия миг лежеше по гръб, вперила поглед в него.

— Виж ти, какво си имаме тук сега? — В очите му танцуваха лукави пламъчета, докато се взираше надолу към нея, едната му ръка все още върху ципа, а другата върху бедрото му. Грейси усети лепкава студенина отзад по бедрата си, там, където полата й се бе вдигнала. Опря длани върху балатума, за да се опита да стане, но Боби Том я изпревари и се отпусна на колене до нея.

— Не бързай толкова, скъпа.

Тя го изгледа предпазливо, докато се опитваше да се изплъзне настрани.

— Не зная какво си си наумил, но каквото и да е то, можеш още сега да забравиш за него.

Едното ъгълче на устата му се изви злобно.

— О, ще е нужно доста дълго време, за да забравя нещо подобно.

Грейси изсъска тревожно, когато лепкавите му ръце стиснаха раменете й и той я обърна по корем. Бузата й потъна в купчината разтопен сладолед и тя изскимтя. Преди да успее да се надигне, усети нещо върху кръста си, което й заприлича на коляното му.

— Какво правиш? — извика младата жена, озовала се прикована към балатума.

Той задърпа ципа й.

— Не се тревожи за нищо, скъпа. Събличам жени, откакто се помня. За няколко секунди ще сваля тази рокля.

Грейси си бе представяла много сцени с него, но точно тази не беше сред тях.

— Не искам да събличаш роклята ми!

— Разбира се, че искаш. — Ципът се откопча. — Широките райета са забавни, но освен ако не възнамеряваш да си съдия на футболен мач, предлагам ти за в бъдеще да ги избягваш.

— Нямам нужда от лекция по мода… Ох! Остави на мира този цип! Престани! — Той разтвори роклята на гърба й, вдигна коляно и без да обръща внимание на възмутените й викове, започна да я смъква надолу по бедрата й.

— Стой спокойно, скъпа. По дяволите, бельото ти наистина е страхотно. — С едно движение Боби Том съблече роклята й, обърна я по гръб, но погледът му се задържа доста дълго върху белия й дантелен секси сутиен и бикините.

Ръката й напипа бучка от поразтопения сладолед и я запрати по него.

Той нададе смаян вик, когато лепкавата смес го удари по челюстта, после се метна върху картонената кутия.

— Това ти носи наказание от петнайсет метра за груба игра.

— Боби Том… — Тя нададе пронизителен писък, когато той загреба една голяма шепа с ванилов и шоколадов сладолед, изтърси я върху корема й и започна с длан да я маже върху кожата й. Грейси изохка от студения допир и се изви, опитвайки се да се измъкне.

Той й се ухили.

— Кажи: „Простете ми, Боби Том, сър, задето ви причиних всичките тези неприятности. Обещавам, че от тук нататък ще изпълнявам всичко, което ми кажете. Амин“.

Вместо това тя повтори една от любимите му псувни, а той се засмя, давайки й златна възможност да размаже по гърдите му малко ягодов сладолед.

От там нататък започна нещо като свободна борба. Боби Том имаше предимство, тъй като все още бе облечен с джинсите и по-добре от нея се задържаше върху хлъзгавия под. Освен това беше спортист в отлична форма, който знаеше твърде много мръсни номера, достойни за титлата Спортист на годината. От друга страна доста често се разсейваше, докато мажеше със сладолед различните части от тялото й и тя се възползва от тази негова слабост, за да го омаже с всичко, до което успя да се докопа. Грейси пищеше, смееше се и в същото време го умоляваше да спре. Но той бе по-издръжлив от нея и не след дълго тя капитулира.

— Спри! Не мога повече. — Отпусна се по гръб на пода. Задъхана от схватката, гърдите й се повдигаха и спускаха, напирайки да изскочат от сутиена.

— Кажи: „много те моля“.

— Много те моля. — Младата жена едва си поемаше дъх. Навсякъде имаше сладолед — по косата, устата, по цялото си тяло. Някога бялото й бельо бе нашарено в розови и кафяви петна. Не че той изглеждаше много по-добре. Особено удоволствие й достави, като видя, че цялата му коса е оплескана с ягодов сладолед.

После устата й пресъхна, когато погледът й се плъзна по гърдите му и стигна до линията от златистокестеняви косъмчета, започваща от пъпа му и стигаща до цепката на джинсите. Тя се вторачи в огромната издутина. Нима тя бе причината за нея? Вдигна очи към неговите.

Развеселеният поглед на Боби Том се плъзна по нея. За миг и двамата останаха неподвижни, сетне той заговори с дрезгав глас:

— Много те моля, със сладолед отгоре.

Тя потръпна, но не от студа, а заради горещата вълна, която я обля. Разпалената борба беше прикрила бурната реакция на тялото й, причинена от емоциите, които я заливаха. Внезапно осъзна контраста между студения сладолед и изгарящата топлина на кожата й. Усети грубия допир на джинсите до бедрата й, хлъзгавото бебешкото олио по пръстите си, грапавата мръсотия, полепнала по гърдите му, която сега покриваше и нея.

Боби Том пъхна показалеца си в локвичката ягодов сладолед около пъпа й и нежно го плъзна надолу, докато стигна до тесния ластик на напълно съсипаните й бикини.

— Боби Том… — Грейси имаше чувството, че сърцето й е спряло. Изрече името му с едва доловим, умоляващ шепот.

Ръцете му се придвижиха нагоре до раменете й. Пъхна палци под презрамките на сутиена й и започна нежно да я масажира.

Острият сладък копнеж, разлял се в тялото й, бе почти непоносим. Толкова отчаяно го желаеше.

Сякаш прочел мислите й, ръцете на Боби Том се преместиха до закопчалката на сутиена и я разкопчаха. Грейси застина неподвижно, боейки се, че той ще си спомни, че е мъж, когото всяка жена желае, а тя бе жена, която откакто бе завършила гимназия всяка вечер си стоеше у дома.

Но той не спря. Вместо това отметна хладната мокра дантела и погледна надолу. Гърдите й никога не й се бяха стрували толкова малки, но нямаше да му се извинява заради това. Той се усмихна. Грейси задържа дъха си, изплашена, че ще се подиграе на размера им, ала вместо това Боби Том заговори с нежен, провлачен глас, от който във вените й лумнаха огнени искри.

— Опасявам се, че съм пропуснал няколко места.

Грейси го гледаше как потапя пръст в смачканата картонена кутия, която лежеше отворена близо до рамото й. Загреба малко ванилов сладолед и посегна към зърното й. Тя затаи дъх, когато Боби Том го пусна върху чувствителното връхче.

Зърното й мигом се втвърди. С върха на пръста си той започна да чертае малки кръгчета около настръхналата плът. Грейси простена и отметна глава настрани. Той отново потопи пръст в кутията със сладолед и повтори същото и с другото зърно.

От устните й се изтръгна стон, когато почувства сладостната болка от допира на студения сладолед върху тръпнещата част от тялото й. Краката й инстинктивно се разтвориха, когато плътта помежду им запулсира. Искаше още. Грейси стенеше, докато той си играеше с двете зърна, притискайки ги между палеца и показалеца си, за да ги стопли, след което потапяше за пореден път пръст в сладоледа и отново ги изстудяваше.

— О, моля те… моля те… — Грейси съзнаваше, че го моли, но не можеше да се спре.

— Спокойно, скъпа. По-бавно.

Боби Том продължи да рисува по зърната й със студения си пръст, после ги разтриваше, за да ги стопли, сетне отново рисуваше. Огън и лед. Тя цялата се превърна в огън. Горещината я изгаряше между краката, а зърната й набъбнаха от желание. Бедрата й се задвижиха в най-древния ритъм, а от устните й се изтръгнаха чувствени стенания.

Пръстите му застинаха върху гърдите й.

— Скъпа?

Но тя повече не можеше да говори. Беше на ръба на нещо необикновено.

Той отмести ръката си от гърдите й и я плъзна между краката й. Грейси почувства топлината на докосването му през тънката материя на бикините си, усети натиска на дланта му.

И изведнъж тя цялата се разтърси.