Когато Боби Том се роди, Сузи бе сигурна, че той ще е първото от няколкото деца, които ще се появят, но това не се сбъдна. И понякога копнееше Боби Том отново да е малък. Искаше да го държи в скута си, да гали косата му, да превързва раните му, да вдъхва онзи потен мирис на малко момче. Но синът й отдавна се бе превърнал в зрял мъж, а онези дни, когато мажеше ухапванията от комари с крем за успокояване и лекуваше болката му с целувки, бяха безвъзвратно отминали.

Само ако Хойт бе още жив.

Толкова много ми липсваш, скъпи мой. Защо ме остави сама?



В шест часа снимките за деня приключиха. Докато Боби Том се отдалечаваше от оградата, се чувстваше сгорещен, уморен, мръсен и раздразнен. През целия следобед бе тънал в прахоляк и мръсотия, а според графика, утрешните снимки нямаше да бъдат нещо по-различно. Що се отнасяше до него, този Джед Слейд беше най-тъпото същество в човешки облик, което бе виждал. Боби Том не се смяташе за експерт по конете, но знаеше достатъчно за тях, за да е абсолютно сигурен, че никой самоуважаващ се каубой, пиян или не, няма да се опитва полугол да обяздва кон.

С напредването на деня раздразнението на начинаещия актьор от лъщящите му, намазани с бебешко олио гърди, наплескани с прах, както и от вечно разкопчаните джинси, се бе превърнало в съвсем справедливо негодувание. Та те го третираха като сексуална играчка! Дявол да го вземе, беше адски унизително да го сведат единственото до мазен гръден кош и стегнат задник. Мамка му. Дванайсет години в Националната футболна лига и ето какво се бе получило в крайна сметка. Мускулести гърди и задник.

Крачеше ядно към караваната си, сподирян от облачета прах, надигащи се изпод подметките на ботушите му. Смяташе набързо да си вземе душ, да се прибере, да заключи вратата и да остане няколко часа сам, преди да отиде да посети Сузи. Надяваше се, че Грейси не е избягала, защото нямаше търпение да излее лошото си настроение върху някого. Отвори рязко вратата на караваната и влезе вътре само за да установи, че помещението е пълно с жени.

— Боби Том!

— Здрасти, Боби Том!

— Здравей, каубой!

Шест от тях се щураха наоколо като хлебарки, подреждаха гозби, режеха пайове и вадеха бира от хладилника. Една от тях му беше стара позната, смътно си спомняше, че с другите три се бе запознал през деня на снимачната площадка, а останалите две виждаше за пръв път. Цялата тази оживена дейност се ръководеше от седма жена — дяволска вещица в рокля на кафяви и черни райета, приличаща на опашка на миеща мечка, която го дари със злорада усмивка, докато стоеше изправена насред цялата суматоха и раздаваше заповеди.

— Шели, онова задушено изглежда страшно вкусно; сигурна съм, че Боби Том ще се наслади на всяка хапка. Марша, не си спомням да съм виждала толкова красив пай. Колко мило, че си го опекла. Свършила си прекрасна работа с пода, Лори. Сигурна съм, че Боби Том ще я оцени. Той много държи на чистия балатум, нали Боби Том?

Погледна го с ведрото спокойствие на мадона, но ясните й сиви очи блестяха триумфално. Тази негодница знаеше дяволски добре, че цялото това нашествие на пърхащи наоколо, майчински настроени представителки на женския пол, бе последното нещо, с което искаше да се сблъска точно сега, ала вместо да се отърве от тях, тя ги окуражаваше да останат! Най-после разбра ролята на Грейси в живота му. Тя бе Божието наказание за него.

Една жена с буйна грива и еластично, прилепнало потниче, му подаде кутия бира.

— Аз съм Мери Луиз Финстър, Боби Том. Племенникът на жената на Ед Рандолф е мой първи братовчед. Ед ми заръча да се отбия и да те поздравя.

Той взе бирата и се усмихна машинално, макар че бузите го заболяха от усилието.

— Много ми е приятно да се запозная с теб, Мери Луиз. Как е Ед напоследък?

— Ами, добре, благодаря, че попита. — Извърна се към жената до нея. — А това е най-добрата ми приятелка, Марша Уотс. Излизаше с Фил, брата на Райли Картър.

Една по една жените се бутаха напред. Той ръсеше любезности и ласкателства като шарени бонбони, докато главата му се пръскаше от болка, а цялото тяло го сърбеше от праха и бебешкото олио. Във въздуха се стелеше парфюм, достатъчен да образува нова озонова дупка, и той едва се сдържаше да не кихне.

Вратата зад него се отвори и го удари по задните части. Нещастният домакин отстъпи машинално встрани, действие, което за негов ужас позволи на още една жена да се намърда вътре.

— Не си ме забравил, нали, Боби Том? Аз съм Колийн Бакстър, моминското ми име беше Тимс, но вече се разведох с онзи кучи син, който работеше в магазина за козметика на Еймс. Двамата с теб учехме заедно в гимназията, но аз съм с две години по-малка.

Той се усмихна на Колийн през червената пелена, стелеща се пред очите му.

— Станала си толкова красива, скъпа, че едва те познах. Не че още тогава не беше страхотно малко сладурче.

Пискливият й кикот го накара да стисне челюсти. Забеляза размазано червило върху един от предните й зъби.

— Ти наистина си неотразим, Боби Том.

Потупа го игриво по ръката, сетне се извърна към Грейси и й подаде найлонова торба от супермаркети „Ай Джи Ей“.

— Донесох онзи неаполитански сладолед, който ми каза, че Боби Том обича, но по-добре веднага да го сложиш във фризера. Климатикът в колата ми се развали и той съвсем се е разтопил.

Боби Том мразеше неаполитански сладолед. Като повечето житейски компромиси, просто не му доставяше удоволствие.

— Благодаря ти, Колийн. — Докато Грейси вадеше кутията със сладолед от торбата, благата й усмивка на учителка от неделното училище беше в ярък контраст с дяволитите искри в сивите й очи. — Не е ли много мило, че Колийн е дошла чак от града, за да ти донесе сладолед, Боби Том?

— Наистина е много мило. — Въпреки че говореше спокойно, погледът, който й хвърли, съдържаше толкова недвусмислено обещание за пъклените му намерения, че едва не я изпепели на място.

Колийн се опита да го сграбчи за ръката, но пръстите й се плъзнаха по бебешкото олио, втривайки още по-дълбоко прахта и мръсотията в кожата му.

— Учих много за футбола, Боби Том. Надявам се да имам шанс да се явя на теста, преди да си тръгнеш от Телароса.

— Аз също уча — не остана по-назад Марша. — Целият рафт с книги за американски футбол в библиотеката се опразни на минутата, когато се разчу, че ще идваш.

Той бе достигнал до границата на търпението си и с въздишка на искрено съжаление отпусна ръце върху рамото на всяка от двете жени.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам, дами, но истината е, че снощи Грейси премина теста и всички единодушно се съгласихме, че тя ще е бъдещата госпожа Боби Том.

В караваната се възцари мъртвешка тишина. Грейси застина на мястото си, докато половината сладолед се стичаше между пръстите й.

Погледите на жените се стрелкаха между двамата, а ченето на Колийн увисна.

— Грейси?

— Тази Грейси? — рече смаяно Мери Луиз, докато погледът й констатираше отчайващите модни тенденции в облеклото и външния вид на Грейси.

Боби Том я озари с най-добрия вариант на нежната си усмивка, която пазеше за някого, когото възнамеряваше да убие най-хладнокръвно.

— Точно тази малка сладка дама. — Промуши се покрай бухналата прическа на Рийба Макинтайър, за да стигне до нея. — Казах ти, че няма да можем да запазим дълго тайната, скъпа.

Обви ръка около раменете й и я притегли към голите си гърди, като се постара да наплеска достатъчно прах и бебешко олио върху едната й буза.

— Казвам ви, дами, Грейси знае за историята на Суперкупата много повече, отколкото всяка друга жена, която съм срещал. Господи, тя е истинска магьосница, когато трябва да прави разбор на мачовете от миналия сезон. Начинът, по който вчера вечерта изрецитира процентите за подаванията между играчите, направо ми скри топката, скъпа, и едва не ме разплака.

Тя издаваше странни задавени звуци до гърдите му, докато я притискаше все по-силно. Как не му бе хрумнало досега? Да представи Грейси за своя годеница бе идеалният начин да си осигури малко мир и спокойствие по време на престоя си в Телароса. Завъртя я, така че да може да изплеска и другата страна на лицето й, после рязко си пое дъх, когато студената втора половина от неаполитанския сладолед се размаза по корема му.

Мери Луиз Финстър изглеждаше така, сякаш се бе задавила с рибена кост.

— Но, Боби Том, Грейси не е… Тя наистина е много мила и всичко останало, но не е точно…

Той пое остро дъх заради студената лепкава гадост по корема си и заби пръсти в тила на Грейси под косата, където никой не можеше да види.

— Мамка му, да не би да имаш предвид как изглежда Грейси в момента? Понякога се облича по този начин, само защото аз съм я помолил. В противен случай мъжете ще се захласват постоянно по нея, нали така, скъпа?

Отговорът й бе заглушен от гърдите му, докато в същото време се опитваше да го смушка в ребрата с кутията със сладолед. Той стисна още по-здраво тила й, надянал най-фалшивата си усмивка.

— Някои момчета от снимачния екип ми се струват малко необуздани и се страхувам, че могат да се развълнуват прекалено много, когато са край нея.

Точно както се надяваше, обявяването на годежа му развали купонджийското настроение на момичетата. Правейки всичко възможно да не обръща внимание на стичащия се по тялото му сладолед, той продължаваше да притиска Грейси към гърдите си, докато се сбогуваше с гостенките. Когато вратата на караваната се затвори зад последната от тях, той я пусна и погледна надолу към нея.