— Струва ми се, че го спомена.

— А каза ли нещо за факта, че се предполага, че ти ще правиш това, което ти кажа?

— Тя… ами, да, каза го. Обаче съм сигурна, че нямаше предвид…

— О, аз пък сигурен, че е имала точно това предвид. Считано от днес, аз съм новият ти шеф и докато изпълняваш заповедите ми, съм убеден, че двамата с теб ще се разбираме чудесно. А сега ще съм ти благодарен, ако свършиш с онзи балатум, преди да приключа със снимките за днес.

Ноздрите й се издуха и той почти видя как от ушите й изскочиха кълба пара. Сви устни, все едно се канеше да изстреля оттам куршуми, но само преметна чантата си през рамо.

— Много добре.

Боби Том я изчака да се отдалечи на няколко метра и я повика.

— Грейси?

Тя се извърна. Очите й плуваха в сълзи.

— Относно онези презервативи, скъпа. Постарай се да са от най-големия размер. Всичко по-малко ми е твърде тясно.

Дотогава Боби Том никога не бе виждал жена да се изчервява два пъти един след друг, но Грейси успя да го постигне. Намери пипнешком очилата си, нахлузи ги на носа си и побягна.

Боби Том тихо се засмя. Знаеше, че трябва да изпитва срам, задето се бе отнесъл толкова грубо с нея, но вместо това се чувстваше безкрайно доволен от себе си. Грейси бе от онези жени, които можеха да подлудят мъжа, ако им се позволи. В края на краищата най-добре беше още в началото да наложи естественият ред на нещата.



Час по-късно, приключила с покупките, тя потегли с тъндърбърда от паркинга до аптеката. Бузите й още пламтяха, като си спомнеше какво се бе случило преди малко на щанда в аптеката. След като си повтори, че една модерна, свободно общуваща жена непрекъснато купува презервативи без никакво притеснение, тя най-накрая събра смелост, за да постави покупката си до касата, но точно тогава Сузи Дентън се приближи към нея.

Кутията с презервативи се мъдреше съвсем открито, като тиктакаща бомба със закъснител. Сузи, разбира се, я видя и изведнъж прояви нескрит интерес към снимката на някакво куче с две глави на челната страница на някакъв таблоид. На Грейси й идеше да умре.

Сега споделяше огорчението си с Елвис, наместен на сигурно място в детската седалка в колата.

— Точно когато си мисля, че няма как да се изложа повече пред Сузи, се случва нещо друго.

Елвис се оригна.

Тя се усмихна въпреки лошото си настроение.

— Лесно ти е на теб. Нали не ти купуваш презервативи.

Бебето се закиска и направи един мехур от слюнката си. Тъкмо когато потегляше от ранчото, бе налетяла на Натали, която обикаляше отчаяно наоколо, опитвайки се да намери някой отговорен и добросъвестен, на когото да повери грижите за Елвис за около час, докато снимаше първата си сцена за деня. Когато Грейси й предложи помощта си, Натали я заля с благодарности и безкрайни инструкции и си отдъхна чак когато видя, че доброволната бавачка най-сетне започна да си води бележки.

Махмурлукът на Грейси бе изчезнал и главата вече не я болеше. Бе извадила от куфара в багажника на Боби Том чисти дрехи — унила и измачкана рокля на черни и кафяви райета, и се преоблече в караваната, преди да тръгне. Сега отново се чувстваше човешко същество.

Тъкмо бе достигнала покрайнините на града, когато остра миризма подразни ноздрите й, последвана от нещастното хленчене на бебе, нямащо желание да стои с мръсен памперс. Грейси го погледна.

— Миризливко.

Елвис сгърчи личице и нададе вой. По пътя нямаше движение, така че тя отби встрани и спря. Успя да смени памперса на бебето. Тъкмо се настаняваше зад волана, когато до слуха й достигна скърцането на гуми върху чакъл.

Когато се извърна в седалката, видя внушителен мъж в елегантен светлосив костюм да излиза от тъмночервено беемве, спряло на отбивката зад нея. За годините си той беше доста привлекателен: късо подстригана, леко прошарена коса, впечатляващо лице и стегнато и мускулесто тяло, върху което не се виждаше и грам излишна тлъстина.

— Имате ли нужда от помощ? — попита непознатият, като спря до колата й.

— Не, но ви благодаря. — Тя кимна към бебето. — Трябваше да му сменя памперса.

— Разбирам. — Мъжът й се усмихна и тя, без да иска, отвърна на усмивката му. Беше хубаво да знаеш, че на този свят все още имаше хора, които биха си създали неудобство, за да помогнат на някой друг.

— Това е колата на Боби Том Дентън, нали?

— Да, така е. Аз съм Грейси Сноу, личната му асистентка.

— Здравейте, Грейси Сноу. Аз съм Уей Сойър.

Очите й се разшириха леко, когато си припомни разговора, който бе чула по телефона в колата между Боби Том и кмета Бейнс. Значи това бе мъжът, за когото всички в Телароса говореха. Тя осъзна, че това бе първият път, когато чуваше името Уей Сойър без думите „кучи син“ пред него.

— Доколкото виждам, явно сте чували за мен — отбеляза той.

— В града съм по-малко от ден — избегна тя прекия отговор.

— Значи сте чували за мен. — Мъжът се ухили и наклони глава към Елвис, който отново започна да шава в детската седалка. — Това бебе ваше ли е?

— О, не. То е на Натали Брукс, актрисата. Аз само го гледам.

— Слънцето свети в очите му — осведоми я той. — По-добре да потегляте. Беше ми приятно да се запознаем, Грейси Сноу. — Кимна, извърна се и се запъти обратно към колата си.

— На мен също ми беше приятно, господин Сойър — извика Грейси след него. — И благодаря, че спряхте. Не всеки би го направил.

Той й махна и докато отново потегляше с колата си по шосето, Грейси се запита дали хората в Телароса не преувеличат злодейството на Уей Сойър. На нея й се стори много приятен човек.

Въпреки сухия памперс, Елвис сгърчи лице и започна да хленчи раздразнено. Тя погледна часовника си и видя, че е минал почти час.

— Време е да се връщаме във фургона при мама, каубой.

Торбата с кутията с презервативи подскочи до бедрото й и тя си припомни решението си да не подминава недостатъците на Боби Том, само защото се е влюбила в него. С въздишка на примирение Грейси осъзна, че трябва да предприеме нещо. Макар че официално той беше шефът й и мъжът, който разтуптяваше сърцето й, имаше нужда да му се напомни, че не може да се държи с нея като невъзпитан грубиян, без да си понесе последствията.



— Четири спатии.

— Пас.

— И аз съм пас.

Нанси Коперк въздъхна раздразнено към партньорката си по бридж.

— Защо така, Сузи? Всъщност те питах колко аса имаш. Не трябваше да пасуваш.

Сузи Дентън се усмихна извинително на партньорката си.

— Извинявай, разсеях се. — Вместо за партията бридж, тя мислеше за случилото се в аптеката преди няколко часа. Грейси явно се подготвяше да прави любов със сина й и тъй като много я харесваше, Сузи не искаше да я види наранена.

Нанси кимна приятелски към другите две жени, седнали около масата.

— Сузи е разсеяна, защото Боби Том си е у дома. Целият следобед не е на себе си.

Тони Самюълс се наведе напред.

— Снощи го видях в „Деъри Куин“, но нямах възможност да му спомена за племенницата си. Сигурна съм, че много ще си падне по нея.

Морийн, партньорката на Тони, се намръщи и вдигна на шест пики.

— Моята Кати е много повече негов тип, отколкото племенницата ти. Не си ли съгласна с мен, Сузи?

— Позволете да ви долея питиета. — Сузи остави на масата картите си, благодарна на жегата, че имаше повод да се измъкне за няколко минути. Обикновено се наслаждаваше на партиите бридж всеки четвъртък следобед, но днес нямаше настроение за карти.

Когато влезе в кухнята, остави чашите върху плота и отиде до еркерния прозорец, вместо до хладилника. Загледа се в къщичката за птички, която висеше от магнолията в двора. Несъзнателно притисна пръсти до бедрото си и усети малката лепенка с телесен цвят, осигуряваща на тялото й естрогените, които то повече не можеше само да произвежда. Примигна заради внезапното парене в очите си. Кога остаря толкова, че да стигне до менопаузата? Струваше й се, че са минали само няколко години от онзи горещ летен ден, когато се омъжи за Хойт Дентън.

Заля я вълна на отчаяние. Толкова много й липсваше. Той беше нейният съпруг, нейният любовник, най-добрият й приятел. Липсваше й чистото му ухание на сапун, след като излезеше изпод душа. Липсваше й усещането за силната му прегръдка, любовните думи, които й шепнеше, докато я полагаше върху леглото, смехът му, изтърканите вицове и ужасните дискусии. Докато се взираше в празната къщичка за птички, Сузи се обгърна с ръце, опитвайки се да си представи, че това са неговите ръце.

Беше навършил петдесет в деня преди колата му да бъде блъсната странично от един тир по време на ужасна буря. След погребението, към мъката и отчаянието се прибави и раздиращият душата й гняв, задето я бе оставил сама и бе сложил край на брака им, който бе основата на живота й. Беше ужасен период и тя не знаеше как би оцеляла, ако не беше Боби Том.

След погребението той я заведе в Париж и двамата прекараха цял месец в разглеждане на града, кратки екскурзии до френските села, средновековни замъци и катедрали. Смяха се заедно, плакаха заедно и през мъглата от болката й тя се изпълни със смирена благодарност, че двама изплашени тийнейджъри са успели да създадат такъв син. Осъзнаваше, че напоследък бе станала твърде зависима от него, но се боеше, че той също ще се изплъзне по някакъв начин от нея.