Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Тя се вторачи изумено в него.

— Но това противоречи на всичко, което изтъкна досега!

Той я удостои с широката си, разтапяща женските сърца усмивка.

— Ти не се тревожи за това. Двамата с Грейси ще се разберем.

В девет часа същата вечер Уилоу още не бе открила Грейси и дори свирепата тренировка във фитнес залата, която Боби Том бе оборудвал в апартамента над гаража, не успя да разсее гнева му от некомпетентността й. Още мокър от душа, той се отпусна в шезлонга в спалнята на бялата дървена къща, разположена сред малката орехова горичка в покрайнините на Телароса. Беше я купил преди три години, за да може майка му да има поне малко спокойствие, когато се прибираше у дома. Сякаш в потвърждение на думите му, телефонът започна да звъни. Той не му обърна внимание и остави да се включи секретарят. Последният път, когато провери, имаше деветнайсет записани съобщения.

През последните няколко часа Боби Том бе дал интервю за „Телароса Таймс“; Лутър бе цъфнал на прага му, за да пита за Хевънфеста; две от старите му гаджета, заедно с още една жена, която не познаваше, се отбиха, за да го поканят на вечеря, а треньорът на футболния отбор в гимназията го бе помолил да присъства на тренировката през седмицата. Това, което наистина искаше, беше да си купи хижа, сгушена сред най-отдалечените планински дебри, и да остане там съвсем сам, докато отново почувства, че има желание да се среща с хора. Щеше да го направи, ала точно в момента мразеше да е сам. Да бъде сам означаваше да си спомни, че е на трийсет и три години и не умее да бъде нищо друго, освен футболист. Да бъде сам означаваше да си спомни, че вече не знае кой е той.

Все още не можеше съвсем да си обясни защо не се бе отървал от Грейси в Мемфис, с изключение на това, че тя не спираше да го изненадва. Тя е истинска откачалка, помисли си Боби Том като си припомни как бе повредила колата му и се бе хвърлила пред гумите. Но същевременно беше мила. Най-хубавото на това, Грейси да е около него, беше, че без значение колко му лазеше по нервите, никога не го уморяваше както повечето хора. Когато беше с нея, не се налагаше да използва цялата си енергия, само за да се опитва да бъде себе си. Освен това адски го забавляваше, а точно на този етап от живота му това означаваше много.

Къде, по дяволите, беше тя? С невинността си и проклетото си любопитство вероятно вече се бе забъркала в някоя каша. Според Уилоу, никой не знаеше как е стигнала до града, ясно беше само, че си е взела чека и след това е изчезнала. Куфарът й все още беше в багажника на колата му. Не че съдържанието му не трябваше да бъде изгорено заради доброто на човечеството. С изключение на бельото й. По време на стриптийза й и онзи скок през вратата на колата му, той бе забелязал, че Грейси притежава наистина хубаво бельо.

Преметна крака през страничната облегалка на шезлонга, изправи се и започна да се облича. Не искаше хората в Телароса да решат, че се е възгордял, затова подмина джинсите „Левис“ и вместо тях избра „Ранглърс“, после нахлузи светлосиня риза, черен джинсов елек и чифт ботуши. Преди да излезе от стаята, грабна от гардероба сламената си каубойска шапка. Досега бе успявал да избегне слизането в града, но след като Грейси бе изчезнала, повече не можеше да го отлага.

Изпълнен едновременно с отчаяние и примирение, се приближи до малка картина, изобразяваща балерина, натисна отстрани позлатената рамка и картината се отмести, разкривайки малък сейф, вграден в стената. Набра комбинацията и когато ключалката щракна, извади синя кадифена кутия за бижута и отвори капака й с палец.

Вътре бе скрит вторият му пръстен от Суперкупата.

Емблемата на отбора — три пресичащи се златни звезди в небесносин кръг — бе изобразено отгоре на пръстена, като краищата на звездите бяха инкрустирани с бели диаманти, а в центъра блестяха три големи жълти диаманта. С по-малки диаманти бяха изписани римските цифри — номерът на Купата и годината на финалния мач. Пръстенът бе голям и крещящ, както подобаваше на пръстените от Суперкупата.

Боби Том стисна устни, докато го плъзгаше върху пръста на дясната си ръка. Макар че винаги бе изпитвал неприязън към крещящи мъжки бижута, реакцията му не бе свързана с естетиката. Когато си слагаше пръстена, се чувстваше като мнозина от пенсионираните играчи, които бе познавал през годините — мъже, които все още се опитваха да съживят отдавна отминалите дни на славата, макар че животът продължаваше. Що се отнасяше до Боби Том, след травмата на коляното, сложила край на кариерата му, той дори не искаше да докосва този пръстен. Бижуто му напомняше за най-хубавите дни от живота му, останали завинаги зад гърба му.

Но сега беше в Телароса — любимият син на един умиращ град — и нямаше значение какво иска той. В Телароса трябваше да носи пръстена на пръста си, така както бе носил и предишния, защото знаеше колко много означава това за местните хора.

Отиде в дневната и се насочи към кръглата маса, сгушена между двата фотьойла със златиста дамаска. Покривката на масата беше с щамповани розови и лилави цветя, обточена със зелена лента. Върху нея бе поставена малка кристална купа с изсушени розови листа, бяла мраморна статуетка на Купидон и ваза от костен порцелан с изрисувани теменужки. Боби Том я вдигна, наведе я и от нея върху масата се изсипа връзката с ключове за пикапа му.

След като върна вазата на мястото й, той огледа дневната и устните му бавно се извиха в усмивка. Докато оглеждаше тапетите в пастелен тон, дантелените завеси, привързани с панделки в яркорозово и жълто, малките дивани, тапицирани с пъстър кретон, помпозните фотьойли с воланчета отстрани, стигащи до килима, си напомни никога повече да не възлага на вътрешна дизайнерка, която му е бясна, да обзавежда къщата му.

Всичко тънеше или в дантела, или в розови багри с пъстри цветя, или бе обвито с воланчета. А на места и с всичко това накуп, макар че бившето му гадже, вътрешната дизайнерка, бе внимавала да не прекали. Тъй като нямаше желание приятелите му да припадат от смях, докато му се подиграват, никога не бе разрешил на някое от списанията за вътрешен дизайн да снима интериора точно на тази къща. Но по ирония на съдбата това бе единствената къща, която харесваше. Въпреки че никога нямаше да го признае пред жива душа, тази сладникава бонбонена кутия, каквото представляваше къщата, му действаше успокоително. Беше прекарал голяма част от живота си в изключително мъжкарска обстановка и пребиваването на това място го караше да се чувства като на кратка ваканция от собствения му живот. За нещастие в мига, в който прекрачваше външната врата, ваканцията свършваше.

Тъндърбърдът му, заедно с черния му пикап шевролет, се намираха в просторния самостоятелен гараж зад къщата. Помещението над гаража бе превърнал във фитнес зала, а до нея имаше малък апартамент, където можеше да настанява гостите си, пристигнали без предупреждение. Двойка пенсионери се грижеха за всичко, когато не беше тук, което се случваше през по-голямата част от времето, защото да живее в тази къща, която обичаше най-много от всички други места на земята, понякога му идваше в повече.

Подкара пикапа по застлания с чакъл път, извеждащ на магистралата. От другата страна на пътя видя пистата за кацане, построена върху друг от парцелите, който притежаваше. Там, в малък хангар, бе прибран самолетът му „Барон“, зад малка овощна градина.

Един камион, превозващ прасета, профуча покрай пикапа. След като го отмина, Боби Том подкара по шосето. Припомни си всичките онези летни нощи, когато с приятелите си бе устройвал автомобилни надбягвания по същия този път. Тогава те слизаха чак до Саут Ляно, където той веднъж изпи твърде много и здравата повръща. Когато беше на седемнайсет, вече беше разбрал, че не го бива със силните напитки и оттогава се въздържаше с пиенето.

Мислите за реката му напомниха за вечерите, които бе прекарал тук с Тери Джо Дрискол. Тери Джо беше първото му истинско гадже. Сега беше омъжена за Бъди Бейнс. Бъди беше най-добрият приятел на Боби Том през всичките години в гимназията, но после Боби Том се издигна и прочу в целия свят, докато Бъди Бейнс — не.

Стигна до края на града и видя крайпътния надпис, издигнат на мястото, където през втората година от следването му бе обявен за най-добрия уайд рисийвър сред университетските отбори по американски футбол.

Имаше брожения да заличат името му от надписа, когато от „Чикаго Старс“ успяха да го привлекат, изпреварвайки „Далас Каубойс“. За всички жители на Телароса беше мъчително да гледат любимия герой на града да играе за Чикаго, а не за Далас. Затова винаги, когато настанеше време за преподписване на договора му с „Чикаго Старс“, телефонът му прегряваше, защото видните жители на града му звъняха, за да му напомнят откъде са корените му. Само че на него му харесваше да играе за „Чикаго Старс“, особено след като Дан Кейлбоу стана старши треньор на отбора и започнаха да му плащат милиони долари заплата като компенсация за срама, че е станал половин янки.

Подмина отклонението, водещо към малкия изолиран квартал с красиви къщи, където живееше майка му. Тази вечер тя трябваше да присъства на среща на Комитета по образованието, но по-рано през деня двамата се бяха уговорили по телефона да прекарат известно време заедно този уикенд. Доскоро той смяташе, че майка му е преодоляла смъртта на баща му. Тя бе станала президент на Комитета по образованието и бе продължила с благотворителната си дейност. Обаче напоследък бе започнала да иска мнението му по въпроси, за които никога преди това не го бе безпокоила, като например дали да се ремонтира покрива или къде да прекара почивката си. Той я обичаше безкрайно и би направил всичко за нея, но нарастващата й зависимост не бе характерна за майка му и това го безпокоеше.