Половин дузина коли бяха паркирани на извитата алея за автомобили и когато наближи стройния кедър и остъклената веранда с изглед към езерото Мичиган, чу гърмящата музика. Наближаваше девет и половина. Отчаяно й се искаше да отложи тази среща за сутринта, когато щеше да е по-отпочинала и не толкова нервна, но просто не разполагаше с толкова време. Трябваше на всяка цена да докаже на Уилоу Крейг, че е способна да се справи безпроблемно с първата си наистина отговорна задача.

Къщата изглеждаше необикновена: ниска, но просторна, със стръмен покрив. Лакираните входни врати имаха продълговати алуминиеви дръжки, напомнящи за бедрени кости. Не можеше да се каже, че всичко бе точно по вкуса й, но тъкмо това го правеше по-интересно. Опитвайки се да потисне присвиването на стомаха си, тя натисна звънеца с решителен жест и подръпна сакото на тъмносиния си костюм — безформено постижение на шиваческото изкуство, което не беше нито прекалено дълго, нито прекалено късо, а просто безнадеждно демоде. Искаше й се полата й да не беше толкова омачкана след полета й от Лос Анджелис до чикагското летище О’Хеър, но кога ли й бе вървяло с дрехите. Понякога й се струваше, че усетът й за стил се бе изкривил, след като бе отраснала сред толкова много старци, защото винаги изглеждаше поне с две десетилетия изостанала от последната мода.

Когато натисна отново звънеца, й се причу отекване на гонг отвътре, но музиката кънтеше толкова силно, че бе трудно да се каже дали не се заблуждава. Обзе я леко нетърпение. Явно вътре се вихреше див купон.

Макар че беше на трийсет години, Грейси никога не бе присъствала на див купон. Зачуди се дали няма да има порнографски филми и кокаин за гостите. Бе почти сигурна, че не одобрява и двата порока, ала след като нямаше опит с нито един от тях, реши, че ще е по-честно да не съди прибързано. В края на краищата какъв смисъл има да започва нов живот, ако не е отворена за нови преживявания? Не че щеше да се впусне в експерименти с наркотици, но относно порнографските филми… може пък да им хвърли един поглед.

Натисна два пъти звънеца и намести поредния немирен кичур в разхлабения си кок. Беше се надявала, че като се накъдри, ще се отърве от демодираната си, но удобна прическа, с която бе свикнала през последните десетина години. Представяше си нещо меко и вълнисто, което ще я накара да се почувства като нова личност, но ситните къдрици, с които господин Ед я бе снабдил, далеч не бяха това, за което си мечтаеше.

Май беше забравила, че още като тийнейджърка всичките й усилия да подобри външния си вид винаги бяха завършвали катастрофално. Цели месеци се бе разхождала със зелена коса заради грешно дозираната кислородна вода. После пък кожата й се зачерви и изприщи от алергичната реакция към крем за премахване на лунички. В ушите й още кънтеше подигравателният смях на съучениците й от гимназията, когато подплънките на сутиена й се разместиха, докато правеше литературен анализ на един роман. Този инцидент се оказа окончателният удар върху самочувствието й. Тогава тя си обеща да приеме и да се примири с думите на майка си, повтаряни със съкрушителна откровеност още откакто Грейси бе шестгодишна.

Грейси Сноу, ти си потомка на род с обикновени и грозновати жени и така е било поколения наред. Примири се с факта, че никога няма да бъдеш красавица и ще си малко по-щастлива.

Тя беше средно висока — нито достатъчно ниска, за да изглежда сладка, нито толкова висока, че да бъде грациозна. Не можеше да се каже, че е плоска, ала не бе много далеч от това определение. Очите й не бяха нито топло кафяви, нито искрящо сини, а безлично сиви. Устата й бе прекалено широка, а брадичката й издаваше упорития й характер. Вече не изпитваше благодарност за гладката кожа, прозираща изпод луничките, с които бе осеяна горната част на носа й. Или че носът й беше малък и прав. Вместо това бе съсредоточила благодарността си към Бог, задето я бе дарил с други важни предимства: интелигентност, чувство за хумор и ненаситен интерес към всички аспекти на човешкото поведение. Все си повтаряше, че силата на характера е много по-важна от всякаква хубост. Само когато изпаднеше в най-дълбоко униние, й се искаше да размени частица от своята цялостност, късче от добродетелността си или няколко трохи от организационните си умения срещу по-голям размер на сутиена си.

Вратата най-после се отвори и размислите й рязко бяха прекъснати. Тя се озова пред най-грозния мъж, когото някога бе виждала — великан с дебел врат, с плешива глава и приведени рамене. Изгледа го с интерес, докато неговите очи се плъзнаха по тъмносиния й костюм, по спретната й бяла блуза и ненужно официалните й черни обувки.

— Да?

Грейси изпъна рамене и леко вирна брадичка.

— Тук съм, за да се видя с господин Дентън.

— Крайно време беше. — Без никакво предупреждение той я сграбчи за ръката и я вмъкна вътре в къщата. — Носиш ли си музика?

Въпросът му така я стресна, че тя огледа съвсем бегло фоайето: варовикови плочи по пода, масивна алуминиева скулптура на стената и гранитен блок, служещ за пиедестал на самурайски шлем.

— Музика ли?

— Господи, изрично предупредих Стела да не забрави да ти поръча да си донесеш музика. Няма значение. Ще използваме касетата, която предишното момиче забрави тук.

— Касетата?

— Боби Том е в басейна. С момчетата искаме да го изненадаме, затова изчакай, докато не подготвя всичко за появата ти. Тогава ще влезем заедно.

С тези думи изчезна зад японския параван отдясно. Тя зяпна смаяно след него, разкъсвана между тревогата и любопитството. Очевидно я бе сбъркал с някоя друга, но тъй като Боби Том Дентън не приемаше никакви телефонни обаждания от студиото „Уиндмил“, тя се запита дали да не се възползва от това недоразумение.

Предишната Грейси Сноу щеше да изчака търпеливо мъжа, докато се завърне, за да му обясни мисията си, но новата, жадна за приключения Грейси Сноу пое по извития коридор, от дъното на който гърмеше музиката.

Стаите, покрай които мина, не приличаха на нищо, което бе виждала досега. Винаги си е била прикрита почитателка на всичко чувствено, затова не се задоволи само да гледа. Ръцете я засърбяха да погали грубите на вид скулптури върху никелираните метални постаменти и гранитните блокове, върху които бяха изсечени поставки с неправилна форма, приличащи на разрези на праисторически дървета. Искаше да прокара пръстите си по стените, някои от които бяха лакирани в бледосиво, докато други бяха покрити с дълги ленти от изкуствено състарена кожа, избелени до цвета на пепел. Дълбоките, ниски фотьойли и дивани, тапицирани с ленено платно на бели и черни ивици, я приканваха да се отпусне в тях, а нежното евкалиптово ухание, носещо се от античните урни, подразни ноздрите й.

Грейси долови и мирис на хлор, смесващ се с аромата на евкалиптите. Очите й се разшириха от изненада, докато заобикаляше масивен комплект от каменни блокове, спускащи се артистично от стената. Коридорът се разшири, за да премине плавно в луксозна пещера, чиито стени бяха покрити с широки плоскости от пясъчно стъкло. Пораснали палми, бамбукови стъбла и друга екзотична зеленина растеше от лехи в причудливи форми, издълбани в пода от черен мрамор. Всичко това придаваше на пещерата едновременно тропически и праисторически вид. Асиметрично оформеният плувен басейн, облицован с черни плочки, напомняше за скрито езеро от древна епоха, любимо място за водопой на динозаври. Дори обикновените шезлонги без украса и масивните маси, издялани от плоски камъни, се вписваха в интериора, оформен като пейзаж от природата.

Интериорът може и да изглеждаше праисторически, обаче гостите имаха съвсем модерен вид. В смесената компания имаше около трийсетина души. Жените бяха млади и красиви, а мъжете, както белите, така и тъмнокожите, имаха изпъкнали мускули и яки вратове. Грейси не знаеше нищо за футболистите, освен че се славеха с лоша репутация. Докато оглеждаше оскъдните бански, носени от повечето от жените, не успя да потисне плахата надежда, че след малко пред очите й ще се развихри неистова оргия. Не че щеше да участва в нещо подобно — дори и ако предположеше, че някой би я поканил — но щеше да й бъде интересно да наблюдава.

Пронизителните женски писъци привлякоха вниманието й към вана, покрита с пяна, сгушена сред купчина каменни блокове върху подиум близо до прозорците. Сред мехурите лудуваха четири жени и Грейси изпита едновременно завист и възхищение, докато оглеждаше загорелите им от слънцето бюстове, с блестящи по тях капки вода, подскачащи под оскъдните горнища на банските. Тогава погледът й се отмести към единствения мъж на подиума и всичко в нея замря.

Тутакси го позна, защото бе виждала доста негови снимки. Той се бе изправил до ваната като султан, надзираващ харема си. И докато го съзерцаваше, всичките й най-спотаени и най-съкровени сексуални фантазии мигом се пробудиха. Това наистина бе той, самият Боби Том Дентън. Мили боже!

Беше като въплъщение на всеки мъж, за когото тя някога бе копняла. Всички съученици от гимназията, които я бяха пренебрегвали; всички млади мъже, които така и не успяха да запомнят името й; всички красиви колеги, които я удостояваха с комплименти за ясната й мисъл, но никога не се сещаха да я поканят на среща. Той бе бляскав супермен, спуснат на земята от перверзния Господ, само за да напомня на грозничките и безлични жени като нея, че някои неща са недостижими.

Пак от снимките знаеше, че любимият му стетсън скрива гъста руса коса, докато периферията засенчваше чифт тъмносини очи, дълбоки и кадифени като лятна нощ. За разлика от нейните, неговите скули бяха като изсечени от ренесансов скулптор. Имаше идеално изваян прав нос, решителна челюст и уста, която трябваше да се показва само с табелка: „Внимание, жени! Смъртоносна опасност!“. Беше абсолютно и върховно мъжествен. Докато се взираше в него, я прободе същият сладък копнеж, който бе изпитвала в онези летни вечери, когато лежеше в тревата и се любуваше на звездите. Той грееше също тъй ярко, но бе също толкова недостижим.