— Историята за проститутката?

— Не се притеснявай, че ще нараниш чувствата ми. И преди съм я чувала. Коя ти разказа? Че съм се появила пияна на един от футболните мачове в гимназията? Или онази, в която съм се предложила на треньора му пред всичките му съотборници насред футболното игрище?

— Той… ъъ… не спомена за треньора.

Сузи поклати глава раздразнено, после, за изумление на Грейси, ъгълчетата на устните й започнаха да се извиват в усмивка.

— Вината е моя. Зная, че ако настоявам, той ще престане, но… — Нотка на тъга се прокрадна в гласа й. — Просто винаги съм била толкова порядъчна.

Стигнаха до едно кръстовище и Сузи наби спирачките пред „Стоп“ знака, пробит от куршум. Отдясно в подножието на хълма Грейси видя няколко ниски промишлени сгради, върху които се виждаше надпис в черно и бронзово: „Росатех Електроникс“.

— Само за сведение, трийсет години бях щастливо омъжена за бащата на Боби Том, докато той не загина при автомобилна катастрофа преди четири години. Докато синът ми растеше, го подкрепях в скаутските му програми, грижех се за него у дома, ходех заедно с него по мачовете и тренировките. Противно на историите, които разказва, Боби Том имаше съвсем нормално детство.

— Но вие не изглеждате достатъчно възрастна, за да бъдете негова майка.

— Аз съм на петдесет и две. Двамата с Хойт се оженихме една седмица след като завършихме гимназия, а Боби Том се роди девет месеца по-късно.

Тя изглеждаше поне с десет години по-млада. Както винаги, общуването с някой толкова различен от нея възбуждаше любопитството на Грейси и тя не можа да устои на изкушението да я попита.

— Съжалявали ли сте някога, че сте се омъжили толкова млада?

— Никога. — Усмихна се многозначително на по-младата си спътница. — Боби Том е същинско копие на баща си.

Грейси напълно я разбираше.

Въпреки че Сузи всячески се стараеше да прикрие любопитството си, Грейси все едно четеше мислите й: как бе възможно такава невзрачна мишка, старомодно облечена и с ужасна коса, да се забърка със сина й, мечта за всяка жена? Но след като Грейси вече знаеше с кого говори, едва ли би могла да се оплаква от държанието му.

Пресякоха няколко железопътни линии и навлязоха в центъра на града. Грейси веднага забеляза, че Телароса усърдно се стараеше да скрие неприятностите си от света. Да прикрие факта, че твърде много магазини пустееха, а благотворителни организации използваха витрините им за обявите си. Видя реклама за няколко занаятчийски проекта на витрината на някогашен магазин за обувки, а по прозорците на опразнената книжарница имаше плакати, рекламиращи автомивка. Върху тентата над пустеещото кино се четеше надписът: „Хевънфест, през октомври светът ще дойде в Телароса“. От друга страна някои от магазините изглеждаха нови: например художествената галерия с уестърнски мотиви, бижутерията, в която се рекламираха ръчно изработени сребърни украшения, викторианската къща, превърната в мексикански ресторант с маси от ковано желязо върху верандата.

— Много приятен град — отбеляза Грейси.

— Спадът в икономиката се отрази и на Телароса, но все още имаме „Росатех Електроникс“, за да поддържа стабилността. Минахме покрай фабриката на идване в града. За съжаление новият собственик изглежда е решен да я закрие и да премести производството в друга фабрика, близо до Сан Антонио.

— И какво ще стане тогава?

— Тогава Телароса ще загине — отвърна Сузи просто. — Кметът и градският съвет се опитват да развият туризма, за да попречат това да се случи, но градът ни е твърде изолиран и ще бъде трудно.

Минаха покрай парк с добре поддържани цветни лехи и много стар дъб, засенчващ статуята на герой от войната. Грейси се почувства като пълна егоистка. Собствените й проблеми изглеждаха твърде незначителни в сравнение с катастрофата, надвиснала над това приятно градче.

Улицата правеше завой и Сузи се насочи към входа на хотел „Катълмен“. Спря на паркинга и отмести крака си от педала за спирачката.

— Грейси, не зная какво се е случило между вас двамата с Боби Том, но той не е несправедлив. Ако е допуснал грешка спрямо теб, съм сигурна, че ще ти се извини.

Малко е вероятно, помисли си Грейси. Когато Боби Том разбере, че е уволнена, ще подскочи от радост и ще покани всички жители на града на богата вечеря с пържоли и бира.

6

Боби Том свали стетсъна си, прокара пръсти през косата си, сетне го нахлупи обратно, докато оглеждаше Уилоу с хладен, сдържан поглед.

— Искам да се уверя, че съм разбрал правилно. Уволнила си Грейси, защото аз не съм пристигнал тук в понеделник сутринта?

Двамата стояха до караваната на продукцията. Минаваше шест часа и снимките за деня бяха приключили. Боби Том бе прекарал по-голяма част от времето си или да се мотае наоколо, потейки се в жегата, или да търпи някой да се суети около косата му. Нито едното от двете занимания не му се струваше привлекателно и той се надяваше утре работата да е по-интересна.

За днес единствената сцена, която изигра, беше да излезе от задната врата на къщата, да потопи главата си във ведро с вода и сетне да отиде до оградата. Бяха го снимали под всеки възможен ъгъл и Дейвид Гивънс, режисьорът на „Кървава луна“, изглеждаше щастлив.

— Бюджетът ни е много ограничен — повтори Уилоу. — Тя не си свърши работата, така че трябваше да си отиде.

Боби Том наведе глава и разтри веждите си с палец.

— Уилоу, боя се, че не разбираш нещо, което бе съвсем ясно на Грейси от мига, в който се запознахме.

— И какво е то?

— Аз съм напълно безотговорен.

— Разбира се, че не си.

— Определено съм. Аз съм незрял, недисциплиниран и егоцентричен, приличам на малко момче, затворено в мъжко тяло, макар че ще ти бъда задължен, ако не ме цитираш никъде.

— Това не е вярно, Боби Том.

— Факт е, че никога не мисля за никого другиго, освен за себе си. Навярно трябваше да ти го кажа още от самото начало, ала агентът ми не ми позволи. Ще бъда честен с теб. Ако наоколо няма кой да ме контролира, съществува голяма вероятност този филм никога да не бъде заснет.

Тя завъртя обицата си, както правеха някои жени, когато са нервни.

— Предполагам, че ще трябва да наредя на Бен да се грижи за теб. — Кимна към един от сценичните работници.

— Онзи симпатяга с шапката на „Рамс“10? — Боби Том го изгледа удивено. — Сериозно ли мислиш, че ще обърна внимание на фен на „Рамс“? Скъпа, аз съм спечелил пръстените на Суперкупата като играч в истински отбор.

Уилоу определено се затрудняваше как да му отговори.

— Струва ми се, че си падаш по Маги, една от реквизиторките. Ще я прикрепя към теб.

— Тя наистина е много готина дама, тази Маги. За нещастие в мига, в който се погледнем, помежду ни прехвърчат страстни искри, а веднъж щом започна да се увъртам край някоя жена, мога да я накарам да направи всичко. Разбираш, че не го казвам, за да се хваля, просто съм откровен. Съмнявам се, че Маги ще може дълго да ме контролира.

Уилоу го изгледа проницателно.

— Ако намекваш, че трябва да върна Грейси, забрави. Тя вече доказа, че не може да те контролира.

Боби Том я зяпна, сякаш си бе изгубила ума.

— Шегуваш се, нали? Онази жена може да преподава уроци на пазач в затвора. Виж, ако зависеше само от мен, може би щях да се довлека тук чак през октомври. Истината е, че трябваше да посетя чичо си в Хюстън, а освен това мисля, че не може един американец да се намира близо до Далас и да не посети родеото в Мескуит. А и трябваше да се подстрижа, а единственият бръснар, на когото имам доверие, живее в Талахаса. Но госпожица Грейси не преставаше да ме пришпорва и аз нищо не можех да направя. Познаваш я добре и едва ли би твърдяла, че не може да сложи в джоба си всички онези строги учителки по английски от гимназията.

— Сега, като го спомена… — Уилоу се усети, че той почти я бе притиснал в ъгъла и мигом се окопити. — Разбирам какво се опитваш да постигнеш, но се боя, че няма да стане. Вече съм решила. Грейси трябва да си отиде.

Боби Том въздъхна.

— Извини ме, Уилоу, зная колко си заета, а аз ти губя времето, като не се изразявам съвсем ясно. — Усмивката му стана по-нежна, гласът по-мек, но сините му очи бяха твърди и студени като ледени късчета. — Имам нужда от личен асистент и искам това да е Грейси.

— Разбирам. — Тя сведе очи, добре осъзнаваща, че й бе даден ултиматум. — Трябва да ти призная, че с този бюджет се налага да затягаме коланите и затова бях принудена да съкратя няколко длъжности. Ако я назнача обратно, ще трябва да уволня някой друг, а и без това не ни достигат хора.

— Няма нужда да уволняваш никого. Аз ще се погрижа за заплатата й, макар че е по-добре никой да не знае за това. Грейси има малко странно отношение към парите. Колко й плащаш?

Уилоу му каза.

Боби Том поклати глава.

— Ако разнасяше пици, щеше да печели повече.

— Това е работа за начинаещи.

— Няма да се разпростирам върху това що за начинаеща работа трябва да върши тя за тези пари. — Обърна се, тръгна към тъндърбърда и се спря. — Още нещо, Уилоу. Когато говориш с нея, искам едно нещо да е съвсем ясно. Кажи на Грейси, че аз командвам парада. На сто процента. Единствената й цел в живота ще е да ме прави щастлив. Аз съм шефът и ще става това, което аз кажа. Разбра ли?