— Май ще трябва да отидем в спешното, за да ти бият инжекция против тетанус! — изфуча.

Боби Том повдигна едната си вежда.

— Явно не харесваш Черил Лин.

— Тя прекара много повече време да се оглежда наоколо, за да се увери, че всички са забелязали с кого е, отколкото да гледа теб. И нямаше нужда да поръчва най-скъпите ястия от менюто, само защото си богат. — С избухването си Грейси изпусна парата, насъбрана през четирите дни на объркване и безпомощност. — Ти дори не я харесваш. Това прави всичко още по-отвратително. Ти не можеш да понасяш тази жена, Боби Том Дентън, и не се опитвай да го отричаш, защото си ми напълно ясен. Ясен си ми от самото начало. Лъжеш повече от рибар. Всички онези глупости за ЦРУ и узитата. И ще ти кажа още нещо. Не вярвам и на една дума от всички онези приказки за дела за бащинство.

Той я погледна развеселен.

— Значи не вярваш…

— Не, не вярвам. Само глупости говориш.

— Глупости ли? — Ъгълчето на устната му се повдигна леко. — Намираш се в Тексас, скъпа. Тук го наричаме с добрата стара дума…

— Зная как го наричате!

— Тази вечер определено си много кисела. Ето какво ще ти предложа. Само за да те разведря. Какво ще кажеш, ако ти позволя да ме събудиш утре сутринта в шест? Ще потеглим направо към Телароса. До обяд ще сме пристигнали.

Тя го зяпна смаяно.

— Шегуваш се.

— Не съм чак толкова гаден, че да си правя майтап с нещо толкова близко и скъпо на сърцето ти.

— Обещаваш ми, че ще потеглим направо за там? И няма да има никакви отклонения, за да разгледаш ферма за щрауси или да посетиш учителката си от първи клас?

— Нали казах, че тръгваме направо за там.

Раздразнението й тутакси се изпари.

— Да. Добре. Звучи страхотно.

Грейси се отпусна в седалката, сигурна в едно. Ако утре пристигнат в Телароса, това щеше да стане, защото Боби Том иска да е там, а не защото тя настояваше.

Той се извърна към нея.

— Питам само от любопитство: защо не вярваш в онези дела за бащинство? Това е публично достояние.

Тя го бе заявила импулсивно, но след като се замисли над думите си, се убеди, че това е просто поредното преувеличаване на истината от страна на Боби Том.

— Мога да си представя, че си извършил нечестиви неща с много жени, но не мога да си представя, че ще изоставиш собственото си дете.

Боби Том я стрелна с поглед и устните му се извиха в едва доловима усмивка. Тя се разшири, когато той отново насочи вниманието си към пътя.

— Е? — изгледа го тя любопитно.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Само ако ми кажеш истината, вместо всички онези измишльотини, с които баламосваш останалите.

Той побутна нагоре периферията на стетсъна си.

— Много отдавна една моя приятелка ме цапардоса по главата с дело за бащинство. Макар да бях съвсем сигурен, че бебето не е мое, направих всички кръвни тестове. Оказа се, че виновникът е старото й гадже, но тъй като той е истински кучи син, реших малко да й помогна.

— Дал си й пари? — Грейси бе наблюдавала достатъчно дълго как действа Боби Том, за да го опознае.

— Защо едно невинно дете да страда, ако баща му е негодник? — Той сви рамене. — Това се разчу и се превърнах в лесна мишена.

— И последваха още дела за бащинство?

Боби Том кимна.

— Чакай да отгатна. Вместо да се съдиш с тях, ти си уреждал издръжките.

— Уредих няколко попечителски фонда, само колкото да покрият най-необходимото — защити се той. — По дяволите, имам повече пари, отколкото мога да изхарча, а и всички те подписаха документи, потвърждаващи, че не съм бащата. Така че какво лошо има?

— Предполагам, че няма нищо лошо. Но не е честно. Не би трябвало да плащаш заради чужди грешки.

— Нито пък хлапетата трябва да плащат.

Тя се зачуди дали си мисли за трагедията на собственото му детство, ала изражението му бе неразгадаемо.

Боби Том натисна бутоните на телефона в колата и вдигна слушалката до ухото си.

— Бруно, нали не те събудих? Добре. Виж какво, нямам номера на Стив Крей. Нали нямаш нищо против да му се обадиш и да му кажеш да подготви „Барон“ за полет до Телароса утре. — Той навлезе в лявата лента. — Добре. Да, мисля да попилотирам малко, докато не работя. Благодаря, Бруно.

Остави слушалката и си затананика „Лъкенбах, Тексас“.

— „Барон“? — заекна Грейси, когато отново си върна дар словото.

— Един малък класически турбосамолет. Държа го на летището на половин час път от къщата ми в Чикаго.

— Искаш да кажеш, че можеш да пилотираш?

— Не съм ли ти го споменал?

— Не — рече тя слисано. — Не си.

Той се почеса отстрани по главата.

— Да видим, изкарах курсовете за пилот… предполагам, че беше преди около девет години.

— Значи имаш собствен самолет? — процеди Грейси през стиснати зъби.

— Малка сладка играчка.

— И свидетелство за пилот?

— Определено.

— Тогава защо трябваше да пътуваме с кола до Телароса?

Той доби обидено изражение.

— Просто така реших. Това е всичко.

Грейси зарови лице в шепи и се опита да си представи ободряващата душата й картина, как той лежи проснат насред пустинята, докато лешояди ръфат червясалите му меса, а мравки лазят в кухите му очни орбити. За съжаление въображението й не достигна, за да изрисува по-зловеща гледка. За пореден път той бе направил точно това, което искаше, без да се съобразява с никой друг.

— Онези жени не подозират какви късметлийки са — промърмори тя.

— За какви жени говориш?

— За всички онези, които са извадили късмет да се провалят на футболния тест.

Боби Том се изхили, запали пура и отново затананика „Лъкенбах, Тексас“.



Насочиха се на югозапад от Далас покрай безкрайни пасища с добитък и сенчести орехови градини. Докато пейзажът ставаше все по-хълмист и скалист, Грейси все по-често виждаше ферми, пригодени за туристи, мяркаха се и диви животни: пъдпъдъци, големи сиви зайци и диви пуйки. Телароса, както я информира Боби Том, се намираше в най-отдалечената хълмиста част на Тексас, на стотици километри сред пущинака. Заради относителната си изолираност, градът не беше от преуспяващите като Кървил и Фредериксбърг.

В разговора си с Уилоу тази сутрин работодателката й бе наредила да заведе Боби Том направо в Ланиър — малко ранчо за коне, разположено на няколко километра източно от покрайнините на града, където щяха да заснемат по-голямата част от филма, така че Грейси щеше да види града чак вечерта. Тъй като Боби Том явно знаеше къде се намира мястото, описано й от Уилоу, тя реши, че няма смисъл да му чете на глас картата. Отбиха от лъкатушещото шосе по тесен асфалтиран път.

— Грейси, този филм, който ще снимаме… Може би няма да е зле да ми разкажеш малко за него.

— Като например? — Тя искаше да изглежда възможно най-добре, когато пристигнат, и сега ровеше в чантата си за гребена. Сутринта си бе облякла тъмносиния костюм, така че щеше да има съвсем професионален вид.

— Ами, като за начало да ми кажеш нещо за сюжета.

Ръцете й замръзнаха.

— Да не искаш да ми кажеш, че не си чел сценария?

— Така и не стигнах до него.

Тя затвори чантата си и го изгледа изучаващо. Защо един явно интелигентен мъж като Боби Том ще приеме роля във филм, без дори да е чел сценария? Толкова ли е нехаен? Знаеше, че не е особено ентусиазиран от проекта, но въпреки това очакваше той да прояви поне малко интерес. Трябваше да има причина, но как бе възможно…

В този миг я осени ужасно подозрение, от което направо й прилоша. Протегна се инстинктивно и постави длан върху горната част на ръката му.

— Ти не можеш да четеш, нали, Боби Том?

Той изви рязко глава, а очите му проблеснаха гневно.

— Разбира се, че мога да чета. Знаеш, че имам диплома от голям и уважаван университет.

Младата жена знаеше, че колежите проявяват изключителна либералност по отношение на футболните играчи, когато ставаше дума за академичните им занимания, така че подозренията не я напуснаха.

— В каква област?

— Мениджмънт на детски площадки.

— Знаех си! — Сърцето й се изпълни със симпатия. — Не е нужно да ме лъжеш. Знаеш, че можеш да ми вярваш, че няма да кажа на никого. Можем заедно да подобрим четенето ти. Не е нужно никой да узнава… — Млъкна, зърнала дяволитите пламъчета в очите му. Със закъснение си спомни за лаптопа му и скръцна със зъби. — Будалкаш ме.

Той се ухили.

— Скъпа, трябва да спреш да вкарваш хората в определени стереотипи. Само защото съм футболист, не означава, че не съм научил азбуката. Успях да завърша университета в Тексас с доста прилични оценки и имам научна степен по икономика. Макар че ме е срам да си го призная, но бях в шестицата на Националната колежанска атлетическа асоциация.

— И защо не го каза веднага?

— Ти беше тази, която реши, че не мога да чета.

— А какво друго да си помисля? Никой със здрав разум няма да подпише договор за участие във филм, без преди това да прочете сценария. Дори аз съм го чела, а изобщо не участвам.