— О, не. Вече стана много късно. Прекалено късно. Ние наистина трябва… трябва да ставаме рано и…

— Грейси, да не би да гледаше програмата на порнофилмите?

— Порнофилми? Аз?

— Точно така. Точно това правеше. Готов съм да се обзаложа, че никога през живота си не си гледала порнофилм.

— Разбира се, че съм гледала. И то неведнъж.

— Кажи ми няколко заглавия.

— Ами, „Неприлично предложение“.

— „Неприлично предложение“ ли? Това ли е представата ти за порнофилм?

— Поне в Ню Грънди е.

Той се усмихна и сведе поглед към телевизионната програма.

— Току-що е започнал „Питстоп за страстта“. Искаш ли да му хвърлиш един поглед?

Усетът й за благоприличие с много усилия надделя над любопитството й.

— Не одобрявам подобни забавления.

— Не те попитах дали ги одобряваш. Попитах те само дали искаш да погледаш.

Тя се поколеба за един момент, който обаче се оказа доста дълъг.

— Категорично не.

Той се засмя, взе дистанционното и включи телевизора.

— Седни на дивана, госпожице Грейси. За нищо на света няма да пропусна това.

Вече натискаше бутоните за достъп до порноканала. Тя се постара да си придаде сдържан и незаинтересован вид и скръсти благовъзпитано ръце в скута си.

— Е, може би само този път. Винаги съм харесвала филмите за автомобилни състезания.

Той прихна толкова силно, че едва не изпусна дистанционното. Продължи да се смее, докато екранът се изпълваше с четири голи, плътно сплетени тела. Тя усети как лицето й мигом пламна.

— О, боже!

Боби Том се захили и седна до нея.

— Кажи ми, ако не разбираш нещо от сюжета на филма. Сигурен съм, че вече съм го гледал.

Нямаше никакъв сюжет. Проумя го още през първите няколко минути. Само голи тела, лудуващи в червено спортно кабрио.

Боби Том посочи към екрана.

— Виждаш ли тази брюнетка? Която е опасала кръста си с колан с инструменти? Тя е главният механик. А другата жена е нейна помощничка.

— Аха.

— А онзи мъж с наистина много голе…

— Да — Грейси побърза да го прекъсне. — Онзи отдясно.

— Не, скъпа. Не този. Говоря за другия, с наистина много големите ръце.

— О, така ли?

— Та той е собственикът на колата. Той и приятелчето му са я закарали на ремонт, за да почистят момичетата клапаните.

— Клапаните ли?

— Те са загрижени и за течовете от маркучите.

— Разбирам.

— А също и за сачмените лагери.

— Ъхъ.

— Както и за огъването на пръта за измерване на нивото на маслото.

Грейси се извърна и видя, че гърдите му се тресяха.

— Всичко това си го измисли!

Той се засмя още по-силно, чак очите му се насълзиха.

Тя вирна брадичка.

— Ако спреш да ми говориш, ще мога сама да проследя действието на филма.

— Да, госпожице, както кажеш.

Грейси се извърна пак към екрана и запреглъща смутено, когато мъжът с големите ръце потопи едната от тях в отворена туба с моторно масло и започна да изцежда капките върху голата гръд на главния механик. От капките, стичащи се надолу по снежнобялото възвишение, зърната й щръкнаха. В отговор зърната на гърдите на Грейси също се стегнаха.

Съблазнителната увертюра продължи и Грейси не можа да отлепи очи от екрана, макар да съзнаваше болезнено, че не е сама. Облиза пресъхналите си устни. Сърцето й биеше до пръсване. Никога не е била толкова смутена, нито толкова възбудена. Искаше й се да изиграе с мъжа, седнал до нея, всяка от сцените, редуващи се на екрана.

Актьорът с големите ръце започна да си играе с колана с инструменти около кръста на жената. Устата му следваше пръстите му, които се спускаха надолу и все по-надолу. Между гърдите на Грейси се стекоха капки пот, докато езикът му се настаняваше в кътчето, съвсем малко по-наляво от инструментите, висящи от колана й.

Грейси притисна бедрата си едно в друго и се сгърчи. Боби Том измести тежестта си върху дивана до нея. Тя го стрелна крадешком с крайчеца на окото си и за свой голям ужас видя, че той гледа нея, а не екрана. И вече не се смееше.

— Трябва да свърша една работа — рече той рязко. — Изключи го, когато пожелаеш. — Грабна лаптопа си и се прибра в спалнята.

Грейси се загледа с недоумение след него. Защо се нацупи тъй внезапно? И тогава погледът й пак се върна към екрана.

О, боже!



Боби Том стоеше в тъмната спалня и гледаше замислено през прозорците. Зад гърба си чуваше задъханото пъшкане, долитащо от телевизора. Господи. През последните шест месеца не бе изпитал никакво желание да прави любов с която и да е от красивите жени, които се навъртаха около него и се самопредлагаха, но ето че сега Грейси Сноу, с кльощавото си тяло, грозните дрехи, най-отвратителната прическа, която бе виждал, и с началническите си маниери, го бе изкарала от равновесие, беше го възбудила, както отдавна не му се бе случвало.

Опря кокалчетата на пръстите си върху рамката на прозореца. Щеше да се разсмее, ако не беше толкова нелепо. Онзи филм дори не беше истинско порно, а след първите пет минути тя вече се бе превърнала в бомба, която можеше да експлодира и той нямаше как да не реагира на това.

За един кратък миг, докато я наблюдаваше, той действително се замисли за възможността да се възползва от това, което тя бе прекалено готова да му предложи. И тъкмо това беше най-глупавото от всичко. За бога, та той бе самият Боби Том Дентън. Може и да беше напуснал спорта, но това не означаваше, че е паднал толкова ниско, че да се занимава с такива като Грейси Сноу.

Извърна се с гръб към прозореца и отиде до бюрото, свърза модема на лаптопа си към телефонната линия и седна на стола. Но ръцете му не помръднаха повече, след като въведе паролата за електронната поща. Тази нощ не беше в настроение да се занимава със сделки.

Не можеше да забрави изражението на Грейси, докато се любуваше на изгледа към Мисисипи. Откога самият той не бе изпитвал такъв ентусиазъм? През целия ден Грейси му обръщаше внимание на неща, които той от години бе престанал да забелязва: красивите очертания на облаците, шофьор на камион, който приличал на певеца Уили Нелсън, дете, което им помаха с ръка през задния прозорец на семеен ван. Кога бе изгубил досега си с обикновените удоволствия?

Погледна към клавиатурата и си припомни колко много се забавляваше със сделките си. Отначало просто играеше с акциите на фондовата борса, но после си купи малка компания за спортни стоки. След това инвестира в една радиостанция. Накрая дойде ред на компания за производство на маратонки. През годините беше допускал грешки, но успя да натрупа доста пари. Обаче сега не можеше да си спомни какъв е бил смисълът във всичко това. Мислеше си, че да участва във филм ще се окаже добър начин да се поразсее, но точно днес, в навечерието на началото на снимките, не успяваше да събере ентусиазъм и за тази идея.

Разтри очи с палец и показалец. Тази вечер бе обещал на Шаг да му помогне да открие новия си ресторант. Даде пари назаем на Ели и обеща на Ей Джи, че ще позволи на племенника му да го интервюира за училищния вестник. Боби Том смяташе, че след като още от момента на раждането си е бил орисан да стане звезда, нямаше право да отказва, но понякога чувстваше как бавно се задушава от всички искания, които отправяха към него.

Сега трябваше да отиде в Телароса, за да направи поредното плащане по дълга си към малкия град, където бе отраснал, обаче напоследък бе започнал да се съмнява дали постъпва правилно. Въпреки факта, че именно той бе настоял снимките на филма да бъдат там, не беше готов да се изправи пред съгражданите си. Знаеше, че вече е само бивша легенда, но те все още не го бяха осъзнали и продължаваха да искат частица от него.

Присъствието му в Телароса щеше да разбуни духовете, както ставаше винаги, и не всички щяха да го посрещнат с отворени обятия. Преди няколко месеца бе имал изключително неприятна среща с Уей Сойър заради плановете на Сойър да премести филиала на „Росатех“ — фирма за електроника, която до голяма степен подхранваше икономиката на Телароса. Този мъж бе безскрупулен и Боби Том не умираше от желание отново да се среща с него. Сложни бяха отношенията му и с Джъмбо Такъри, новият шеф на полицията в градчето, враг на Боби Том Дентън още от училище. Ала най-лошото от всичко щеше да бъде роякът от жени, които нямаха представа, че сексуалното му желание бе изчезнало заедно с футболната му кариера и че той задължително трябваше да се погрижи те да не разберат за тази подробност от живота му.

Загледа се невиждащо в клавиатурата. Какво да прави с останалата част от живота си? Толкова дълго бе живял под блясъка на славата, че нямаше представа как се живее без нея. От дете той винаги бе най-добрият: най-способният от Тексас, от всички американци, от всички професионалисти. Но вече нямаше да бъде най-добрият. От преуспелите мъже не се очаква да се изправят пред подобна криза, докато не се пенсионират около шейсетте. Но той се бе пенсионирал на трийсет и три и вече не знаеше кой е. Знаеше как да бъде най-добрият уайд рисийвър, знаеше как да бъде „Най-добрият играч на годината“, но нямаше представа как да бъде обикновено човешко същество.