— Не го дразни, Би Ти.

— О, скъпа, Уорън няма да се ядоса. Той е прекалено тъп, за да проумее кога го обиждат.

— Ще ти откъсна главата, хубавецо!

— Ти си пиян, Уорън! — изпищя Триш. — Моля те, върви си.

— Млъквай, шибана курво!

Боби Том въздъхна.

— Защо трябваше да идваш и да наричаш бившата си жена с такива гадни имена? — Със светкавично движение, което Грейси едва не пропусна, той замахна и юмрукът му се стовари върху челюстта на Уорън.

Бившият съпруг на Триш изрева от болка и рухна на пода. Тълпата клиенти в бара веднага наобиколи двамата мъже, като ги закри от погледа на Грейси. С помощта на лактите си тя си проправи път сред няколко жени. Когато излезе най-отпред, Уорън вече се изправяше, притиснал ръка към челюстта си.

Боби Том стоеше прав, опрял ръце на кръста си.

— Искаше ми се да беше трезвен, Уорън, да можем да направим представлението по-интересно.

— Аз обаче съм трезвен, Дентън. — Свъсен неандерталец, все едно излязъл от една и съща утроба с Уорън, пристъпи тромаво напред. — Какво стана миналата година, котенце, когато играхте срещу „Оукланд Рейдърс“? Ти игра като някакъв лайнян боклук. Да не ти беше дошъл мензисът?

Боби Том засия, все едно току-що бе получил коледен подарък.

— Е, сега вече стана интересно.

За огромно облекчение на Грейси, Шаг, приятелят на Боби Том, също пристъпи навътре към центъра на кръга и запретна ръкави.

— Двама срещу един, Би Ти. Не обичам неравната игра.

Боби Том обаче веднага го отпрати.

— Не е нужно да се намесваш, Шаг. Тези момчета се нуждаят от лека тренировка, както и аз.

Неандерталецът замахна, обаче рефлексите на Боби Том явно не бяха пострадали от травмата в коляното му. Наведе се ловко и заби юмрук в ребрата на противника си, който тутакси се преви на две. В същия миг Уорън се хвърли напред и блъсна с рамото си Боби Том отстрани.

Боби Том се олюля, но бързо се изправи и халоса бившия на Триш така яко в корема, че го запрати на пода по гръб. Този път Уорън нямаше сили дори да се опита да се изправи на крака.

Неандерталецът обаче не беше чак толкова пиян, затова издържа по-дълго. Дори се опита да нанесе няколко удара, но накрая не успя да понесе мълниеносната атака на Боби Том. С разкървавен нос, мърморещ сърдито, той се заклатушка към изхода на бара.

Боби Том сбърчи разочаровано чело. Огледа тълпата със смътен копнеж, но не се намери друг желаещ да премери силите си с него. Накрая грабна една салфетка от най-близката маса, притисна я към малката рана на долната си устна, наведе се към ухото на Уорън и му прошепна нещо. Мъжът пребледня още повече, от което Грейси си направи извода, че Триш повече нямаше да има неприятности с бившия си съпруг. Боби Том се отдръпна от Уорън и прегърна Триш през кръста, преди да я поведе към джубокса.

Грейси въздъхна облекчено. Поне не се налагаше да звъни на Уилоу по телефона, за да й съобщи, че е изгубила звездата в бъдещия филм при пиянско сбиване в долнопробен бар.

Два часа по-късно двамата с Боби Том стояха пред рецепцията на луксозен хотел, намиращ се на двайсет минути път от бара.

— Надявам се да си разбрала, че не обичам да си лягам толкова рано — измърмори той.

— Сега е два през нощта. — През по-голямата част от живота си Грейси си бе лягала в десет вечерта, за да стане в пет сутринта, затова сега бе леко замаяна от умората.

— Тъкмо това ти казвам. Още е много рано. — Той довърши попълването на бланката за регистрация за апартамента, който бе поискал, отпрати пиколото, нарами сака си и взе лаптопа си от бюрото. — Ще се видим на сутринта, Грейси. — И тръгна към асансьора.

Рецепционистът я погледна очаквателно.

— Мога ли да ви помогна?

— Аз… ъъ… съм с него — запелтечи тя, изчервена до корените на косата си.

Грабна куфара си и забърза след него. Чувстваше се като кокер шпаньол, подтичващ след господаря си. Поне успя да се напъха в кабината на асансьора, миг преди вратите да се затворят.

Той я изгледа подозрително.

— Успя ли да се регистрираш?

— Тъй като ти… ъъ… си взе апартамент, помислих, че мога да спя на дивана.

— Грешиш.

— Обещавам ти, че дори няма да усетиш присъствието ми.

— Вземи си отделна стая, госпожице Грейси. — Говореше меко, но заплахата, спотаена в очите му, я разтревожи.

— Знаеш, че не мога да направя това. В мига, в който те оставя сам, ще потеглиш без мен.

— Не можеш да си сигурна, докато не се случи. — Вратите се отвориха и той пристъпи по застлания с килим коридор.

Тя се втурна след него.

— Няма да те безпокоя.

Той огледа номерата на стаите.

— Грейси, извини ме, че ти го казвам, но започваш да се превръщаш в истински трън в задника.

— Осъзнавам го и се извинявам.

Лека усмивка пробягна по лицето му, но изчезна веднага щом се спря пред вратата в края на коридора. Пъхна електронната карта в ключалката. Просветна зелена светлина и той натисна дръжката. Преди да влезе вътре, Боби Том се наведе назад към нея и леко я целуна по устните.

— Приятно ми е, че се запознахме.

Зашеметена, тя видя как вратата се тръшна пред лицето й. Устните й изтръпнаха. Притисна пръстите си към тях. Искаше й се усещането от целувката да остане завинаги.

Секундите бавно отминаваха. Удоволствието от целувката помръкна. Раменете й провиснаха. Той бе решил да продължи без нея. Тази вечер или по-точно тази сутрин… нямаше представа кога точно, но не се съмняваше, че ще потегли сам. Знаеше го със същата увереност, с която знаеше и другото — че не можеше да позволи това да се случи.

Изтощена, пусна куфара на килима, приседна до него и се облегна на вратата. Просто щеше да прекара нощта тук. Сви колене, обгърна ги с ръце и отпусна глава върху тях. Само ако я беше целунал истински… Очите й неусетно се затвориха.

С леко възклицание политна назад, когато вратата се отвори зад гърба й. Успя да се изправи на крака и се озова лице в лице срещу Боби Том. Но тъй като той не изглеждаше особено изненадан, младата жена заподозря, че я е наблюдавал през шпионката, докато я е чакал да си отиде.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита той с пресилено търпение.

— Опитвам се да поспя.

— Няма да прекараш нощта пред вратата ми.

— Ако някой ме види, просто ще си помисли, че съм една от почитателките ти.

— Ще си помисли, че си откачена. Това ще си помисли!

За някой, който се държеше толкова приятелски с всички около него, определено беше доста раздразнителен с нея. Грейси знаеше, че понякога наистина въздействаше така на хората.

— Ще си взема отделна стая, но само ако ми дадеш честната си дума, че на сутринта няма да тръгнеш без мен.

— Грейси, аз не зная какво ще направя дори след час, да не говорим за сутринта.

— Тогава, опасявам се, че ще трябва да остана тук.

Той потри брадичката си с палец — жест, за който тя вече знаеше, че означава, че вече е взел решение, но искаше да изглежда все едно още се колебае.

— Ето какво ще ти кажа. Още е твърде рано за сън. Може да ме позабавляваш малко, докато стане време за лягане.

Тя кимна в знак на съгласие, но се зачуди за какво ли забавление говореше.

Боби Том внесе куфара й в апартамента и затвори вратата. Щом влезе вътре, Грейси се озова в просторен хол, декориран в прасковено и зелено.

— Красиво е тук.

Той се огледа, все едно за пръв път виждаше този хол.

— Предполагам, че е красиво. Не обърнах внимание.

Как можеше да не забележи нещо толкова красиво? В средата на хола имаше няколко удобни фотьойла и столове. Пред френските прозорци видя правоъгълна маса, с дървен плот, а върху античен скрин бяха аранжирани красиви разноцветни копринени цветя. Тя се заоглежда с възхищение.

— Как може да не забележиш всичко това?

— По-голямата част от живота си съм прекарал в хотели, затова мисля, че съм претръпнал.

Тя почти не го чу, когато се втурна към прозорците, за да се полюбува на пейзажа с тънещата в мрак вода и примигващите далечни светлини.

— Това там е река Мисисипи.

— Ъхъ. — Той свали стетсъна си и влезе в банята.

Обхвана я вълнение, докато се опитваше да възприеме факта, че се намира в хотелска стая, от която се разкриваше такава прекрасна гледка. Закрачи из хола, изпробва колко са удобни дивана и плетените столове. После започна да отваря чекмеджетата на бюрото, да докосва принадлежностите за писане на писма. Обърна се към високия шкаф с вграден телевизор. Погледът й се плъзна машинално по телевизионната програма за седмицата и се спря върху едно заглавие — „Горещи мажоретки“.

Заглавието я привлече. При малкото случаи, когато бе отсядала в хотели, се бе изкушавала да погледа някои от филмите по платените порноканали, но винаги я обезсърчаваше мисълта, че таксата за тях ще се появи в сметката й за престоя в хотела и някой можеше да я види.

— Искаш ли да погледаш нещо?

Главата й рязко подскочи, когато Боби Том се появи изненадващо зад нея. Тя пусна телевизионната програма.