— Миранда, отпусни си малко ръцете, причиняваш ми болка — каза той твърдо. — Ти стоиш. Виж, водата стига само до гърдите ти.

Тя започна да се отпуска. Отхлаби малко ръце, а дишането й бе тежко и бързо. Не го ли усещаше с цялата му дължина срещу корема й?

— Отпусни се — промълви той, като я хвана за китките и ги отхлаби. В мига, в който тя се отдалечи на два пръста от него, той дръпна тялото си назад, далеч от нея. Това сигурно бе най-трудното нещо, което бе правил в живота си.

— Къде отиваш? — извика тя.

— Никъде не отивам. И няма да те оставя да се удавиш. Имаш думата ми. Става ли?

— Не!

Той откри, че се е загледал в мястото, където водата се плиска в щръкналите й зърна. Тя все едно беше гола, понеже долната й риза не скриваше нищо.

— Ще те обърна по корем — започна той.

— Не!

— Но ще те държа. Няма да те пусна, Миранда, ти ще се носиш по водата, кълна се — Той се протегна към нея.

Тя отстъпи назад, към брега и се подхлъзна. Той я хвана и преди тя да се усети, я обърна по корем и я понесе на ръцете си, а лицето й бе извърнато настрана, за да може да диша.

— Успокой се. Толкова ли е лошо?

— Да не си посмял да ме пуснеш — заплаши го тя.

Косата й бе сплетена в гъста плитка и се носеше във водата. Толкова е мъничка, помисли си той, като устоя на изкушението да обгърне кръста й с ръце. Загледа се за миг в малкия, стегнат задник, който се носеше под погледа му. Без да мисли, докато тя се носеше, опряна на едната му ръка, той сложи ръка на бута й — само леко докосване, което стана по-здраво, по-мъчително.

— Дерек — извика тя, — не ме пускай!

Той махна ръката си.

— Ритай с крака, Миранда — каза й той. — И греби с ръце.

— Трябва ли?

— Ако не го правиш, ще потънеш, когато те пусна.

Тя започна да рита и да гребе, а зъбите й затракаха.

— Ако ме пуснеш, ще те убия!

Браг не можа да сдържи усмивката си.

— Добро момиче — каза той след няколко минути. Той дори не я държеше, но тя като че ли не разбра. Ръката му беше под нея и само леко я допираше. Той я махна напълно, хвана я за раменете и я насочи с лице към себе си.

— Какво правиш!

— Ритай и греби — рече той успокоително.

— Не ме пускай — примоли се тя.

Той се плъзна навътре във вира, като я дърпаше със себе си, докато тя риташе съсредоточено с ръце и крака.

— Сега ще те пусна, но ще бъда само на крачка от теб.

— Не! Негодник такъв!

Той я пусна и се дръпна назад. Тя стигна до него като локомотив. Той се опита да не се засмее, дръпна се още по-назад и тя го последва с небивала решителност.

— Дерек!

— Справяш се чудесно! Още малко!

— Мразя те!

Той спря и тя се приближи до него, като скочи в обятията му с отчаяние, ръцете й обгърнаха врата му, а краката се увиха около кръста му, вкопчена в него като лоза.

Справи се страхотно — каза той, преливащ от желание. Долната й риза се бе вдигнала нагоре. Той усещаше по-твърдите косми на женските й части да се притискат в пъпа му. Господи, щеше да е толкова лесно… просто да я плъзне малко по-надолу и щеше да е срещу нейната…

— Ти ме излъга, пусна ме!

— Миранда, ще се научиш да плуваш. Оставих ли те да се удавиш?

Тя се поколеба.

— Не — призна тя неохотно.

Той не можеше да мисли нормално. Плъзна ръце по гърба й, по голата й плът, хвана задника й и започна бавно да го мачка. Тя възкликна и той разбра по очите й, че започва да разбира. Кожата й беше толкова гладка, толкова копринена. Той прокара ръце по задната част на бедрата й, към коленете й, а после обратно нагоре. Хвана задника й и го притисна към себе си.

— Дерек, моля те, не тук — рече тя и това бе почти изхлипване.

Той я погледна в очите и видя колко я е страх, че е в средата на вира. Нямаше ответно желание в очите й. А може би част от страха й бе от него. Той сложи едната си ръка около кръста й и тя сякаш разбра, че той се кани да я пусне, защото се вкопчи по-здраво в него. Той реши, че за днес й стига толкова.

— Справи се страхотно — каза й той отново с плътен глас. Стигна с няколко загребвания до там, където можеше да стъпи на крака, а тя продължаваше да стои увита около него. Веднага щом водата стигна до кръста му, тя се плъзна и се запрепъва. Хвърли се към края на вира, като се закатери навън, но не преди да му предостави чудесната, влудяваща гледка на излетия си задник с цвят на слонова кост. Той въздъхна, обърна се и продължи да плува напред-назад, докато желанието му се поуталожи. Когато излезе от вира, видя, че нея я няма.

60

Той се върна в лагера им няколко минути по-късно и изсвири с уста. Миранда бе измъкнала леглото им от кожи от вигвама и проветряваше завивките. Той видя яростните й удари, докато тупаше праха отвътре и разбра, че е ядосана. Тя излезе, сложи метлата отстрани и отиде до потока с едно ведро, без да го погледне. Наистина беше бясна. Той тръгна след нея.

Тя не даде знак, че е забелязала присъствието му, докато пълнеше ведрото с вода.

— Какво правиш? — попита небрежно той.

Тя се изправи, без да му обърне внимание и тръгна да се връща.

Той взе ведрото от ръката й и го понесе.

— Миранда?

— Мокря пода — отвърна тя остро.

— Не забелязах, че е станал толкова прашен — каза той, като гледаше изопнатото й лице.

Тя не отговори, а взе ведрото на входа на вигвама и изчезна вътре. Той я последва и видя как лисва водата по целия под.

— Наистина се гордея с теб — рече той искрено.

Тя започна да мете с метлата напред-назад, напред-назад.

— Никога не съм виждал човек, дето толкова се бои от водата, да плува толкова добре. — Това беше истина.

Метенето й сякаш стана малко по-спокойно.

— Съжалявам, че си ядосана — започна той, като видя, че е омекнала и продължи да упорства, докато имаше предимство. — Но един ден ще бъдеш чудесна плувкиня, точно както и чудесен стрелец.

Тя издаде тих звук, подобен на изсумтяване и миглите й се сведоха.

— Може да умра, но искам да можеш да се грижиш за себе си. Като те срещнах, ти беше безпомощна като новородено бебе. С всеки изминал ден се научаваш все повече да се оправяш сама.

Тя спря да мете и го погледна. Той се усмихна.

— Още ли си ядосана?

— Не говори така — отвърна тя и се намръщи. — Ти си млад. Освен това вероятно ще доживееш до сто години!

Той се засмя.

— Надявам се да не е така, освен ако ти не доживееш до деветдесет.

Тя леко се усмихна и той се ухили в отговор.

— Наистина ли смяташ, че се справих добре? — Погледът й бе свенлив и изпълнен с надежда.

— Беше фантастична — каза й той, като преувеличи съвсем малко.

Миранда се изчерви от похвалата му.

— Ако наистина искаш да се науча да плувам, ще се науча — каза тя смело и решително.

Той засия и се приближи до нея.

— Знаеш и какво друго ще ме направи щастлив, нали?

Тя го погледна невинно. Той взе лицето й в ръце.

— Ако ме оставиш да те целуна и да те докосвам само за малко?

Тя трепна.

— Дерек…

— Искам само да те целуна — излъга той, а устата му се приближи до нейната.

— Вече ти казах — прошепна тя колебливо, — че можеш… нали знаеш.

— Не искам да се любя с теб сега, а само да те прегърна — каза той и това бе полулъжа. Той плъзна ръка около кръста й и я притегли нежно към себе си. Устата му намери нейната и леко я погали, отново и отново.

Тя бе скована, но започна да се топи, когато устата му започна да се движи внимателно и търпеливо, като милваше устните й с пеперудено докосване, а езикът му се стрелваше над мекотата им. Устните й се раздалечиха, но той не бързаше, не нападаше, а само ги целуваше и допираше очертанията им, мястото, където се разделяха. Той премести ръцете си от раменете към гърба й. Усети отстъпчивостта й. Нямаше нищо против нейната пасивност, стига да не бе скована и да не се страхуваше.

— Ами работата? — прошепна тя след малко.

— Не ти ли харесва да се целуваш? — Гласът му бе пресипнал. Гърбът й бе гладък, а устните й — невероятно сладки.

— Да — промълви тя, като го възбуди. — Харесвам целувките ти. Бях изненадана…

Той превзе устата й с език. Тя го прие пасивно и после, след внимателно и бавно изследване, ръцете й се сключиха около врата му и се стегнаха. Той увеличи натиска и стана посмел, настойчив. Пръстите й се впиха в косата му.

Той я вдигна и я положи на влажната земя.

— Дерек — запротестира тя.

— Искам само да ме оставиш да те докосвам — каза той. — Много ли е за един съпруг?

Очите й бяха широки и въпросителни.

— Но… защо?

— Харесва ми — отвърна той, като отново потърси устните й, коленичил до нея.

Тя започна да отвръща на целувките му, колебливо, свенливо. Той искаше да я обладае, но отказа да се подаде на похотта си. Щеше да й достави удоволствие. Щеше да й покаже, че няма от какво да се бои. Толкова се радваше, че снощи бе намерил изход, иначе никога нямаше да може да се овладее, както сега.

Той чу дълбок гърлен стон да се изтръгва от нея и по крайниците му се разстели топлина. Целуна я по шията и тя изви глава назад, за да го улесни. Долавяше мекото й, неравно дишане и ликуваше. Тя е възбудена, помисли си той, въодушевена. Ръката му се прокрадна от рамото към гърдите й и той хвана една малка, съвършена гръд. Тя възкликна и се вцепени.

— Остави ме да те докосна — промълви той срещу меката й шия. Отново залепи устни за нейните, като стисна меката топка с ръка и затърка зърното с дланта си. Тя потръпна.