— Съжалявам, че ще ви разочаровам, момчета — провлачи той, — но мисля, че ще тръгна право на запад от Тетли.

— А, не! Айде бе, Браг, закъде си се разбързал? — възкликна друг рейнджър, Андърсън.

— Май вече става ясно кой командва в това семейство — рече Пекос на всеослушание.

Браг се усмихна, като пусна покрай ушите си намеците, които последваха.

— Вероятно никога повече няма да иде в града, като си има такова момиче да му топли леглото — подхвърли някой.

— Ако имах такова девойче като нея, щях да се пенсионирам — добави някой друг. — Или да си намеря друго занимание.

— Аха, да правиш бебета!

Миранда. Той прошепна името й наум. Господи, ама това се беше случило. Той се влюби.

Може би се влюби още първия път, когато я видя. Тогава тя се бе превърнала в мъчение, в мания, още от момента, в който я зърна. Усмихна се, като си спомни как се бе притиснала в него, когато той тръгна, и сетне му прошепна, че я е страх — не за себе си, а за него. И онази целувка. Той си спомни за страстта, която бе показала тя, за желанието й, загрижеността й… и слабините му отново се издуха, а панталонът му отесня. Нуждаеше се от нея. Искаше я. Дори и Миранда да продължаваше да настоява той да удържи на обещанието си, щеше да й угоди, но искаше само да я види още веднъж…

Той се радваше, че настигнаха малката бойна група команчи само за няколко дни. Отрезвя, като се сети какво се случи, след като убиха индианците и освободиха двете момичета и майка им. По-голямата дъщеря, осемнайсетгодишна, бе такава красавица. Когато я откриха, вече не беше много за гледане. Липсваха й няколко зъба и лицето й бе насинено и подуто. Той разбра, че е била изнасилена неколкократно. Тя хвана пушката на един от рейнджърите и се застреля още преди да са напуснали мястото на битката. Браг не искаше да си мисли за това.

Малката ферма на семейство Тетли се появи зад завоя, сгушена в дълъг, открит каньон, засенчен от дъбове и ели, а една бавна река лъкатушеше по средата. Полковник Бент вдигна ръка.

— Да напоим конете и да ги оставим да отпочинат. Ще видя как са семейство Тетли.

— Полковник, може ли да дойда с вас? — пошегува се някой.

При рейнджърите бе обичайна практика да спират и да проверяват заселниците, но всички знаеха, че петнайсетгодишната дъщеря на Тетли разцъфтяваше в много красива жена.

— Всички да останат по местата си, освен теб, Андърсън. — Полковникът и Андърсън слязоха от конете и отидоха до къщата. Мисис Тетли се появи на верандата.

Браг слезе от коня и го остави да се напие. Не бяха яздили усилено на връщане, така че конете не бяха много изморени. Рейнджърите щадяха животните си, освен когато не се налагаше да ги пришпорят. Конете бяха твърде важни — те отвеждаха до битката и пак те помагаха да оцелееш.

— Продължаваш да бленуваш — изсумтя Пекос.

Браг се усмихна. Нямаше търпение да вземе Миранда в обятията си и да целуне тези сочни черешови устни, да зарови ръце в косата й…

— Капитан Браг!

Браг се обърна и видя Андърсън да се приближава бързо.

— Полковникът иска да ви види, капитане. Браг сви рамене и подаде на Пекос поводите.

— Какво е станало? — попита той безгрижно, а после се учуди. Дано да нямаше друг проблем, понеже нищо нямаше да го спре да види Миранда днес. Нищо.

Андърсън не отговори, но погледът му бе толкова мрачен, че Браг разбра, че новината е лоша. Той изруга и бързо влезе в къщата. Почука само веднъж, но Бент беше там и имаше страшно сериозен вид.

— Влез, Браг.

— Какво има?

Мисис Тетли му подаде една чаша и той видя, че е уиски. Безпокойството му се усили.

— Полковник?

— Дерек, ранчото ти е било изгорено до основи.

Браг го зяпна и бавно остави чашата на масата. Шокът го парализира само за миг.

— Миранда? — гласът му поостърга.

— Няма я. Отвели са нея и онази другата жена. Убили са трима от работниците и още един човек. Старата жена се скрила и оцеляла.

За миг Браг не можеше да диша. Само не Миранда! В него нахлу нажежена ярост.

— Колко мъже можете да отделите, сър?

— Не бих могъл да ги спра да дойдат с теб, дори да исках — отвърна Бент. — Просто ми се ще да мога да те придружа. Но трябва да ида в Галвестън.

Браг кимна.

— Преди колко време?

— Шест дни. И са били около двайсет и петима.

Два дни след като си бе тръгнал, помисли си Браг. Той се обърна, излезе навън, а на лицето му имаше твърда, непроницаема маска. Протегна ръка към коня си и се метна на седлото.

— Отиваме по задача — рече той ясно, но знаеше, че Андърсън вече е разпространил новината, понеже всички имаха мрачни, смъртоносни физиономии.

Яздеха в равномерен галоп през следващите два часа и никой не проговори. Като изкачиха последното възвишение Браг спря, за да види само каменните огнища — това бе всичко, останало от сградите в ранчото. Двайсетте рейнджъри се спуснаха по склона и само след миг някой — Линкълн — се провикна:

— Тука! Тръгнали са насам!

Подскачащата, трополяща маса коне и мъже се обърнаха като един и се понесоха след Линкълн. Мундщуците подрънкваха, конете пръхтяха, седлата проскърцваха.

Миранда бе заловена от команчите. Мисълта ехтеше отново и отново в съзнанието му. Дори сега не можеше да си го помисли. Не можеше да си помисли какво й се случва. Дръж се, помоли се той наум. Само се дръж. Идвам.

49

Докосването по рамото й я събуди.

Миранда скочи, веднага се отърси от съня и разбра, че навън е тъмно. Чуваше барабани, кречетала, песни и смях, идещи отвън. И Видя, че Чавес е клекнал до нея. Срещна погледа му.

Той се усмихна, а зъбите му се белееха на фона на бакърената му кожа. Огънят зад него го осветяваше идеално и тя възкликна, понеже бе гол. Гол и възбуден. Тя бързо затвори очи.

— Да, cara — промълви той, като сложи ръце на раменете й, а после ги зарови в косата й. Дъхът му секна. Миранда лежеше много неподвижна, а сърцето й туптеше бясно. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, после по кръста и нагоре до гърдите. Той я стисна лекичко, като я търкаше бавно. Дишането му бе насечено.

Той обви ръце около нея и я дръпна под себе си.

— Не! — Тя започна да се извива, зарита и се опита да го отпъди. Той се засмя, пъхна коляно между бедрата й и ги разтвори, а роклята й се вдигна нагоре. Целуна я страстно. Тя одра гърба му с нокти.

За нейна изненада той изстена, потръпна и притисна твърдостта си срещу корема й, възбуден от постъпката й. Миранда не се поколеба. Тя задра лицето му, като разкъса кожата на челюстта му. Едната му ръка веднага хвана и двете й китки и ги прехвърли над главата й. Тя бе прикована безпомощно под него.

Той отвори устата й насила и вкара езика си. Тя стисна силно зъби.

Чавес извика и се отдръпна назад, като я зашлеви през лицето. Болката бе кратка. Имаше кратка експлозия на звезди и после нищо.

Тежестта, която я обгърна бе лека и Миранда се зарея и унесе, макар че не искаше и се бореше с това. Отново осъзна какво се е случило с пълния му ужас. Отвори очи и възкликна.

Той бе коленичил между бедрата й, дишаше тежко и я гледаше. Наведе се и вдигна роклята й до кръста.

— Не, моля те — това бе умоляващ шепот.

Ръцете му я обгърнаха, затиснаха нейните до тялото й и той влезе в нея. Тя извика от болка, докато той проникваше през сухата й, изопната плът — от болка и от унижение.

— Извинявай, сага, ужасно съжалявам… — прошепна той и после извика, като се строполи върху нея.

Тя се разплака тихо, а сълзите се стичаха по бузите й. Той се премести, за да седне и се загледа в нея. Тя извърна лице. Не можеше да понесе да го погледне.

— Съжалявам, че толкова упорито ми се опъваш — рече гой. — Не можах да се овладея, понеже толкова отдавна те искам. Следващия път ще ти доставя удоволствие, обещавам.

— Никога — чу се да казва Миранда. — Мразя те, мразя те… Известно време той не каза нищо. Тя го чу да се помръдва. Върна се до нея.

— Ето, изпий това.

— Не! Махни се!

— Не, сага, нощта е млада и едва сега започва.

Миранда се обърна, за да го погледне в лицето.

— Ти… ти… куче такова!

Той се усмихна, задържа главата й неподвижна и наля някакъв суров, изгарящ алкохол в гърлото й. Тя се задави и погълна по-голямата част, макар че малко потече по лицето й. Въпреки това събори каната. Той се развесели и я остави настрана. После, преди тя да успее да отреагира, той свали роклята й, като си пое остро въздух.

— Толкова красива.

Тя се опита да се прикрие с ръце.

Той се захили. Протегна се към нея, махна ръцете й и я улови в желязната си хватка.

— Не — простена тя, но бе безпомощна, когато той започна да целува гърдите й. Тя затвори очи и се разтресе от толкова силни тръпки, че имаше чувството, че ще повърне. Натискът на устата му се увеличи и той пусна едната й ръка и започна да опипва женските й части.

Тя се извърна, като се опита да го удари.

Той я хвана за китката, ухилен, а очите му лъщяха от похот. Просна я на леглото, притисна я и започна да дразни и другото й зърно с език. Миранда изпищя и го ритна. Знаеше, че е безнадеждно, но това бе всичко, което можеше да направи. А беше абсолютно бясна! Тогава не разбираше, че борбата й го възбужда.

— Cara, господи, не мога да чакам — извика той, а пръстите му шареха из нея и й причиняваха болка. — Мокра си — извика той тържествуващо, макар че Миранда нямаше идея какво има предвид. Толкова я болеше, че допирът му я изгаряше. После той влезе в нея и тя изпищя, този път от чиста болка. За щастие припадна.