Трябваше й известно време, за да събере кураж да се приближи до него. Знаеше, че Бианка му донесе гореща вода за вана в стаята, но не бе слязла долу. Обзе я смътно безпокойство. Тя ясно си спомни как Бианка се бе вкопчила в Браг на онази горска поляна. О, не. Тя стисна зъби и се заизкачва по стълбите. Не почука.

Браг лежеше гол в стаята, с лице към вратата — и към Бианка. Миранда усети убийствена ярост. Той я погледна гневно с внезапен блясък в очите. Миранда затвори вратата зад себе си, а после видя, че мъжът й преспокойно подава на Бианка мръсните си дрехи. Тя отмести поглед от голото му тяло и се изчерви.

— Бианка, върви си, моля те — рече спокойно тя.

Момичето излезе.

Браг стоеше там, загледан в нея и скръсти ръце пред гърдите си.

— Искаш ли нещо, Миранда? — Тя осъзна, че стои в стаята му, на пет крачки от него и че той е чисто гол. Преди това само го бе зървала за кратко и никога не бе го виждала цялостно. За миг тя онемя, загледана втренчено в рамото му.

Той чакаше.

Погледът й пробяга по тялото му по собствена воля. Макар че ръцете му бяха небрежно скръстени, тя забеляза, че гръдният му кош е широк, твърд и космат, а мускулите му — надиплени. Коремът му бе гладък, отрупан с мускули, а космите се стесняваха до една линия. Възкликна, когато погледът й откри дебел, набъбнал член и рязко му обърна гръб.

Лицето й гореше. Никога преди не бе виждала това. Сърцето й туптеше диво, лудешки. Съвсем й изхвръкна от ума защо бе дошла в стаята му.

Браг се развесели, а после влезе в горещата вана, от която се издигаше пара.

— Държиш се така, сякаш никога преди не си виждала мъж, Миранда. Искаше ли нещо? — Въпреки волята му, тонът му бе толкова леден, колкото му се искаше. Знаеше, че се прави на сърдит, но по дяволите, той искаше да е такъв. Все още се чувстваше засегнат и ядосан заради това, че го бе отблъснала и заради явната й липса на влечение към него.

Тя се обърна, а лицето й издаваше всяка нейна емоция, както обикновено.

— Не е прилично Бианка да е тук — рече сковано тя.

Браг разгледа лицето й с надежда да открие знак на ревност. Усмихна се, когато го откри. Бе примесен с възмущение, но определено го имаше.

— Тя е виждала много голи мъже, Миранда, повярвай ми. Това не я притеснява.

— Настоявам — рече тя, като изглеждаше готова да се разплаче.

Той внезапно осъзна какво си мисли тя и се изправи във ваната.

— Миранда! Дори не си го и помисляй. Не спя с Бианка под носа ти и никога няма да го направя. Избий си го от главата.

Тя си отдъхна. Лицето му се смекчи.

— Не съм чак такъв мерзавец, нали? Ела тук.

Тя се поколеба.

— Не мога да си изтъркам гърба — оплака се той. — Не можеш ли да изпълниш това малко съпружеско задължение? — Той й отправи една лукава усмивка. — Обещавам да не хапя.

Миранда се приближи и взе гъбата и сапуна.

— Дерек. Относно този човек, Браун.

Той се наведе напред, като й откри една дълга част от широкия си, як гръб. Тя започна да го сапунисва, изненадана от усещането при допира с топлата му, гола кожа. Той бе гладък като коприна и същевременно толкова твърд.

Браг въздъхна и затвори очи. Раят, помисли си той.

— Дерек? Нужен ли е Браун?

— Да.

— Защо?

— Искам да стои около теб… Ооо!

Тя замръзна при чувствения му стон.

— Не спирай — рече той, като се опита да прозвучи нехайно, но не успя.

— Гърбът ти е чист — рече тя, като го изплакна с ръцете си. Те трепереха. Изпита лудешки импулс да потърка буза в топлата му кожа, да го погали с устни. Бързо отпъди това желание, шокирана от себе си. Изправи се.

Но той хвана китката й.

— Недей — каза той, като се извърна, за да я погледне. Усмихна се мързеливо. — Измий ми косата и гърдите, мила.

— Но, Дерек, ти наистина би могъл да се справиш и сам — гласът й звучеше странно, на пресекулки и изтънял.

— Нима те моля за нещо кой знае какво? — тонът му бе дрезгав, подкупващ. — Давам ти името си и в замяна искам само нежно женско докосване, една вана.

— Снощи получи нежно женско докосване — изплъзна се от устните й, — преди да може да го спре.

— Ревнуваш ли?

— Това е твое право — успя да каже Миранда. Тя ревнуваше! Мисълта я шокира.

Той продължаваше да я държи за китката и се усмихна, а златните му очи бяха някак странно грейнали.

— Глупаче такова — промълви той.

— Моля те — рече тя, като едвам дишаше. По погрешка бе погледнала надолу и водата бе увеличила и отразила тази негова мъжка част, която сякаш се протягаше към нея. Тя не можеше да повярва, че изобщо е имала нещо такова в себе си. Нима Джон е бил толкова голям?

Внезапно Браг поиска тя да узнае истината — това беше толкова важно.

— Снощи нямаше друга жена, Миранда. Не желая друга и искам да ти бъде съвсем ясно. Разбираш ли?

Думите му, сега толкова сериозни, я накараха да го погледне в очите. Тя отново поруменя, вбесена, че я е хванал да се взира в него, а после осъзна какво й е казал. И бе необяснимо развълнувана.

— Но къде беше?

— Напих се — прошепна той и затвори очи. Искаше я — сега. Бе й обещал три седмици траур, но го направи само защото бе достатъчно честен, за да признае, че е права. Независимо какво бе мнението й, той притежаваше чувствителност. Но ако се измъчваше по този начин, нямаше да удържи на думата си…

— Защо не се преоблечеш и не ме изчакаш долу — предложи й той.

Като си отдъхна, Миранда измъкна ръката си и бързо прекоси стаята, усетила очите му върху себе си. Чак след като затвори вратата, тя осъзна, че изпитва нещо, което подозрително прилича на разочарование. Но това бе абсурдно, разбира се.

44

Следващите два дни минаха изключително бавно. Браг го нямаше по цял ден, понеже яздеше с мъжете. Тя имаше чувството, че това му харесва. С изненада усети, че се чувства самотна и че няма търпение той да се върне. След първата им нощ вкъщи той бе пропуснал вечерята три пъти, за нейно голямо разочарование. Тя оставаше долу, уж погълната от някоя книга, като го чакаше и искаше да го види поне за няколко минути, преди да си легне. Той всеки път изглеждаше изненадан, а после зарадван, но се държеше подобаващо, като я изпращаше горе с кратка целувка по бузата.

Миранда не си признаваше, че допирът на устните му върху кожата й има някакъв ефект. Тя бе в траур за мъжа си. Освен това бе отгледана като добре възпитана английска дама и набожна католичка. Само фактът, че не бе свикнала с докосването му караше тялото й да изтръпва — от ужас, не от нетърпение.

Тя бе очарована, когато този ден той се върна рано следобед и се усмихна ведро на влизане.

— Прибираш се рано! — засия тя.

Браг се спря, а по чертите му премина странно изражение. После се ухили, а ъгълчетата на очите му се набръчкаха по очарователен начин.

— Харесва ми как звучи това, принцесо — каза той. — Уморих се от боба и от момчетата. — Той се заизкачва по стълбите. — Кажи на Елена да надмине себе си тази вечер, моля те.

Миранда усети някакво топло вълнение, като го гледаше как се качва по стълбите с леки и грациозни стъпки, без да си личи, че цял ден е работил. Тя уведоми Елена, че Дерек ще е тук за вечеря, а после се забърза към стаята си, за да се преоблече. Искаше да си сложи нещо специално, нещо, което щеше да му хареса и което не бе виждал преди.

Роклята, която избра бе наситено, жизнерадостно тюркоазна — цвят, който й седеше поразително. Имаше голямо деколте — почти неприлично, помисли си тя. Ушита бе от прекрасна тафта с големи, широки пол и. Бе оставила косата си пусната, като бе превързала през челото си панделка от същия плат. Синьото правеше очите й по-пурпурни, тъмни и тайнствени, почти черни. Неизвестно защо лицето й бе поруменяло и пламтеше.

Браг си пийваше бренди в кабинета, когато тя се спря на прага. Той веднага скочи на крака, а погледът в очите му веднага й подсказа, че напълно одобрява избора й. Той се усмихна, все така загледан в нея, а топазените му очи заблестяха.

— Ти си неподражаема.

— Благодаря.

Тя се поклони. Преливаше от радост — всичко на света престана да съществува в този момент, освен мъжа, който стоеше пред нея и това, че той я оценяваше.

— Гладна ли си? — попита той, като я хвана за ръка.

— Умирам от глад — отвърна тя.

— Това е страхотно! Имаш ли нещо против, че съм облечен така?

— Разбира се, че не, Дерек, това е домът ти! — Тя наистина го мислеше и той се усмихна. Бе облечен в чистите си дрехи от шевро, мокасини и обикновена ленена риза, разкопчана на врата. Тя бе свикнала със стила му на обличане — той му отиваше. Заради нея Дерек сваляше пистолетите и ножа си вечер, когато тя бе в къщата.

Седнаха и Бианка им сервира печено свинско, кнедли, сладки картофи, зеле и моркови в сладък сос. Браг напълни чашите им с червено вино и после вдигна своята.

— За теб, Миранда.

Думите му, толкова прости, бяха произнесени тихо, ала погледът му бе така настойчив, че бе почти изнервящ.

Миранда се поколеба, като си спомни последния път, когато толкова глупаво се напи, а после вдигна чашата си и се чукна с него.

— Благодаря — каза тя и внимателно отпи. Остави чашата си, докато Дерек пресуши половината от своята. Той пие прекалено много, помисли си тя. Но сякаш никога не му се отразяваше. Миранда се намръщи.

— Какво, принцесо? Защо се мръщиш? — гласът му бе мек, въпросителен.

— Ти пиеш доста — отвърна тя без заобикалки.

Браг се засмя.

— О, не! Да не смяташ да промениш и навиците ми за пиене, а? Нима винаги ще бъда съден и поправян от жена си? — тонът му бе игрив, закачлив.