Той се усмихна. После, все така напрегнат от притеснение, гой я хвана за ръката и я целуна.

— Миранда, никакво „сър“, моля те. За теб съм Джон. Тук не спазваме официалностите. — Той разгледа лицето й.

Миранда сведе очи, невероятно свенлива и смутена.

— Толкова съжалявам… Искам да се извиня за облеклото си…

— Няма нужда — извика Джон. — Мили боже, толкова се радвам да те видя. Опитвам се да се възпра да не те смачкам в най-силната прегръдка, която някога си получавала! Сигурно си уморена и гладна! Бианка! — извика той.

— Баня — промълви Миранда, като отмести очи към Браг, който я гледаше напрегнато.

— Разбира се — рече Джон.

Появи се млада, пищна мексиканка.

— Сеньор?

— Занеси вода в стаята на Миранда. И всичко друго, от което се нуждае. И кажи на Елена, ако тя вече не е научила, че годеницата ми и Дерек са тук. Кажи й да приготви възможно най-хубавото угощение. — Той отново се обърна към Миранда усмихнат.

Бианка изчезна. Миранда се чувстваше двойно по-неудобно от мълчанието, което последва, особено като се има предвид, че двамата мъже я гледаха толкова жадно.

— Аз се държа неучтиво — рече Джон. — Ела да те заведа до стаята ти. — Той направи жест с ръка. Несигурна, Миранда го последва. — Дерек, знаеш къде е уискито.

Качиха се по една извита стълба от фоайето, покрита с борови дъски, както всички останали подове и степи в къщата. По коридора имаше шест врати и Джон отвори втората отляво.

— Знам, че не е кой знае какво — каза той — в сравнение с Англия.

Миранда ахна. Стаята бе красиво, разкошно кътче, напълно неочаквано сред нехайния, грубоват стил на останалата част от къщата. Леглото с балдахин от бежов муселин на розови райета бе в тон с покривката на леглото и възглавничките. Пердетата бяха копринени в цвят пепел от рози. Имаше каменна камина с ярко тапициран плюшен стол пред нея. Бюрото и гардеробът бяха от махагон — европейски — и блестяха от множеството слоеве лак. Над бюрото имаше огледало. Отстрани на огнището китайски параван несъмнено скриваше вана и нощно гърне. Розов персийски килим в черешов оттенък покриваше целия под.

Миранда беше виждала много по-изискани мебели, дори в дома на баща си. Но бе прекарала по-голямата част от живота си в доста аскетичния манастир и разбираше колко зор си бе дал Джон, за да й осигури тази обстановка, напомняща дома й. Очите й се изпълниха със сълзи на благодарност.

— Благодаря — рече тя тихо. — Благодаря ти много.

Джон засия.

— Подготвяме това цяла година. Не исках да възлагам твърде големи надежди, не и след като баща ти каза, че си твърде млада. Освен това аз… Е, виж — той отвори гардероба. Беше полупълен.

Изненадата на Миранда си пролича.

— Но ти трябва да си очаквал, че ще имам чеиз! Аз оставих част от него на път за насам, но останалото е още в Начес.

— Просто искам да те направя щастлива — рече той, а после се изчерви. — Елена е истински майстор с иглата и дори Бианка не е зле. Всички тези неща са мънички, но ти си даже по-дребна, отколкото очаквах.

— Благодаря ти — малко по-рано Миранда тъкмо се чудеше какво ще прави по въпроса с дрехите. Сетне забеляза вратата отдясно.

Джон проследи погледа й.

— Това е моята стая.

Тя почервеня като рак.

— Слез, когато си готова. Ако искаш да поспиш, не се притеснявай, почини си. Ако си гладна или ако искаш нещо, просто помоли Бианка. Или мен.

След като излезе, Миранда се отпусна изтощено в стола си пред огнището. Отдъхна си — той бе много мил.

23

Браг си наля още едно бренди, след като изпи първото. Дневната беше просторна. Мебелите не бяха много — само един диван, два стола и табуретка. Една огромна каменна камина заемаше централното място в стаята. Браг си помисли, че на Миранда ще й хареса да добави нещо по свой вкус. Знаеше, че Джон ще е щастлив да й свали звезди от небето.

Той вдигна поглед към жената, която се бе появила на прага, и смътно осъзна, че това трябва да е Бианка. Не беше й обръщал внимание по-рано, но познаваше Елена, а тази бе нова. Тя му се усмихна много подканващо.

— Сеньор? Мога ли да ви донеса нещо?

Той за пръв път насочи вниманието си към нея и за момент се зачуди защо на Джон му бе притрябвала още една прислужница. Тя имаше къдрава, почти негърска коса, дълга до раменете и големи черни очи. Не беше красавица. Но имаше страхотно тяло — големи, налети гърди, тънка талия, закръглен ханш. Браг се усмихна лениво, като знаеше, че й се ще да си легне с него. „Не точно сега. Може би по-късно.“ Той нагло я погали с очи, като се наслаждаваше на възбуждащото полюшване на бедрата й, когато тя си тръгна. Запита се какво ли си мисли Миранда и как се справя.

Джон се появи с много угрижен вид. Той затвори вратата след себе си.

— Какво стана, по дяволите?

Браг гаврътна чашата си и наля на Джон една солидна доза.

— Изпий това. Ще ти потрябва.

Джон глътна половината на един дъх. Зачака нетърпеливо. Браг му разказа за Чавес.

— Мамка му! — прекъсна го Джон, когато Браг обясняваше как е отклонил команчите и се е върнал в лагера на Уелш, за да види, че Уелш и лейди Холкум са мъртви, а Миранда я няма.

— Спокойно — рече Браг и довърши разказа си.

— Кучият син! Изнасилил ли я е?

— Джон, аз съм почти напълно сигурен, че не е.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Годеницата ти е една от най-раслите в саксия жени, която някога съм срещал. Трябваше да й обясня какво е това изнасилване, доста буквално, и от това, което ми каза, заключих, че не я е изнасилил. Обаче я е докосвал — по интимни места, бих казал — Браг се намръщи. — Тя беше в шок, когато я спасих. Не можеше даже да говори. На другия ден направо се разпадна. Сега изглежда добре. Джон, тя наистина е невинна по отношение на мъжете, дори и сега. Просто мисля, че трябва да го знаеш.

Джон покри лице с ръцете си.

— Ще го убия този кучи син, ако вече не е мъртъв.

— Остави на мен, Джон — каза Браг, като бързо пресуши остатъка от брендито си. — Това е между мен и него.

Браг не се радваше от това, което се канеше да каже на Джон.

— Горката Миранда — простена Джон. — Господи, само като я погледнеш и веднага разбираш колко е сладка и невинна. Направо умирам, като си помисля как това чудовище я е докосвало!

Браг мълчеше.

— Аз съм ти длъжник — рече тежко Джон, като вдигна поглед.

— Аз не се справих много добре със защитата й — рече Браг тихо и с равен тон.

— Дерек, ти си най-силният мъж, когото познавам. Никой нямаше да се справи по-добре.

— Аз я целунах, Джон — рече Дерек, почти небрежно. — Два пъти.

Джон го зяпна.

— И двата пъти стана случайно — каза Браг.

Джон изрева и скочи на крака. Сграбчи Браг за ризата и го вдигна от мястото му. Браг не се съпротивляваше.

— Стана… — започна той, но после Джон му заби един в челюстта.

Браг нямаше намерение да избегне удара, нито да се бие, но инстинктивно обърна лице, като видя приближаването на мощния юмрук. Избягна удара и си спести счупена челюст. Сега крошето само го прекатури заедно със стола и той се приземи по гръб на пода.

— Подъл мерзавец — изрева Джон, като ритна стола настрани, сякаш бе хартиен. Той протегна ръка, вдигна Браг и отново го фрасна, този път в корема. Браг изпъхтя, но въпреки това не се защити.

— Случайно — успя да довърши той, задъхан.

Джон го сграбчи за ризата и го трясна в стената, доста силно. Браг видя звезди посред бял ден, коремът и лицето му запулсираха и той се смъкна надолу по стената, докато седна.

Джон крещеше нечленоразделно и се обърна. Закуцука напред-назад, докато Браг стенеше.

— Кучи син — процеди Джон. Като вдигна шишето с бренди, той лисна съдържанието му в лицето на Браг.

Браг започна да плюе и да кашля, като се бореше със световъртежа си. Болеше го, но сам бе причинил по-голяма болка. Отвори очи и му трябваше една секунда, за да ги фокусира. Накрая стаята се върна на мястото си. Той с мъка се изправи.

— Съжалявам, Джон, но това не означаваше нищо.

— Ако не ти дължах двукратно живота си — рече Джон — щях да ти светя маслото.

— Наистина си ми длъжник — съгласи се Браг, без да се опитва да става.

— Как можа да го сториш!

— Казах ти, по дяволите, стана случайно! — Бързо, като спестяваше подробностите, той разказа на Джон как Миранда се бе озовала в обятията му на езерото и как я бе целунал, когато яздеха един зад друг. — Аз съм мъж, Джон, и когато по стечение на обстоятелствата се оказах толкова близо до нея… и след като тя бе толкова хубава… не бе планирано. Постави се на мое място, по дяволите!

Джон седна, изтощен.

— Тя отвърна ли на целувката ти?

Браг с мъка се изправи на крака.

— Жената бе като дъска, Джон, дори нещо повече — парче лед. Всъщност ми зашлеви шамар. — Браг бе забравил за плесницата, но знаеше, че това ще умилостиви Джон. Прав беше. Джон се усмихна.

— Май вече няма да съм ви кум на сватбата — рече Браг, като се стараеше да прозвучи толкова обнадежден, колкото се чувстваше.

Джон го погледна навъсено. Помисли малко над това.

— Не, няма да се измъкнеш от това, приятелю. Преживели сме толкова много заедно, за да ме спре някаква целувка. — Той се изправи и излезе, накуцвайки.

— Проклятие! — каза Браг.

24

Браг потъна по-дълбоко във ваната, съвършено спокоен, и докосна мократа, малко пълничка жена в обятията си. Не можеше да не я сравни с Миранда. Искаше му се това наистина да е тя, колкото и да бе предателска тази мисъл. Той потупа Бианка по задника, като я побутна леко с бедрото си.