Тя се претърколи, за да застане срещу него, после се изправи и избърса сълзите си. Лицето й бе почти на едно ниво с неговото и коленете им се докоснаха. Потупа я по рамото. Тя го гледаше с такова доверие и това силно го развълнува и трогна.

— Защо?

— Чувствам се отговорен — отвърна той и сви рамене. Започна да се надига, но тя сграбчи ризата му. Изненадан, той усети как сърцето му заби лудо и легна обратно до нея.

Миранда го погледна, навлажни устни и отпусна ръце.

— Сигурен ли си?

Той не можеше да си спомни за какво бяха говорили. Вече знаеше, че тя облизва устни по този несъзнателен, чувствен начин, когато е нервна. Въпреки това тази мисъл не намали въздействието върху сетивата му. Представи си как тя прокарва малкото си розово езиче по устните му и го мушва покрай зъбите му.

— За какво? — Гласът му бе дрезгав. Всяка друга жена би разбрала колко е възбуден.

— Че Джон няма да ме презира. — Тя огледа лицето му, за да познае дали й казва истината.

— Сигурен съм — отвърна й Браг, като трудно се върна към реалността. — Не ти беше виновна за случилото се, а аз.

Миранда се изненада.

— Не беше твоя вината — запротестира тя.

Той вдигна ръка.

— Отказвам да обсъждам това.

Тя въздъхна и потърка очи с детински жест.

— Утре ни чака дълъг ден — рече Браг меко, трогнат въпреки волята си. — Защо не поспиш?

Той се изправи и се обърна с гръб към нея, като се надяваше тя да не заспи с плач и мразеше чувството на уязвимост, което събуждаше тя у него.

19

На другата сутрин Миранда яздеше, седнала така, че двата й крака висяха от дясната страна на коня, наместена стабилно в скута на Браг. Той я бе обгърнал с една ръка през кръста, за да я държи на място. Тя съзнаваше с плам, че ръката му се притиска в корема й, а пръстите му са леко разперени. Още по-силно усещаше контакта между задните й части и бедрата му. Макар и тя да не го знаеше, Браг я бе поставил съвсем стратегически така, че да не докосва никоя чувствителна, предателска част от анатомията му.

— Не ми е удобно — рече тя на около две мили от лагера им.

— Съжалявам — отвърна той кратко, понеже и на него не му беше кой знае колко комфортно.

— Това е толкова неприлично — заяви тя след малко.

— Забрави приличието, Миранда — сряза я той и усети как тялото й се напряга, сякаш я бе зашлевил. Той не се извини. — Това е Тексас, а не Англия. Нито проклетият манастир.

Миранда възкликна, абсолютно шокирана и разгневена.

— Мистър Браг, отдавна се канех да ти кажа, че речникът ти е ужасяващ и ще съм ти много благодарна, ако се въздържаш от употребата на такива… неприлични… ругатни пред мен.

— Какво?

— Моля те не споменавай напразно божието име — рече тя, а гласът й бе напрегнат.

Браг се изхили.

— Това беше хубава реч. Съжалявам, ако съм те обидил, но какво, по дяволите… Ъъъ, извинявай, аз съм само варварин от гората и никога преди не съм срещал английска лейди.

Дъхът му, мек и топъл, гъделичкаше ухото й.

— Ти ми се подиграваш.

— Съвсем не.

— Подиграваш ми се.

— Ти си твърде хубава, за да може някой да ти се подиграва — рече той и гласът му стана приглушен, сниши се до тиха ласка.

През нея премина леко потръпване.

— Не съм хубава — рече тя. — Кльощава съм.

— Това си е живата истина! Кльощава и хубава. Джон ще иска да те поугои — той отново се изхили.

Миранда се вкамени и се изчерви. Спомни си как Браг я бе видял гола в обятията на Чавес. Как бе попаднал на нея, докато се къпеше гола предния ден. Изчерви се още повече. Пулсът й бе страшно ускорен. Единствената й свързана мисъл бе: Той ме смята за твърде кльощава.

— Не исках да те обидя, принцесо — рече той меко в ухото й. Миранда не отговори. Защо дъхът му караше тялото й толкова да трепери и да тръпне по този болезнено сладък начин?

Внезапно ръката на Браг се стегна, когато конят се препъна и тя усети как отново е придърпана изцяло срещу него, от задника до главата. Топлината на тялото му я изгаряше. После я хвана по-леко и те отново седнаха спокойно, докато конят продължи по пътя. Лицето й гореше.

Тя не знаеше защо е толкова нервна, но бързо заговори, за да скрие объркването си.

— Къде живееш, капитан Браг?

— Дерек — каза той. Гласът му й се стори дрезгав. — Мисля, че трябва да ме наричаш Дерек.

— О, не — отвърна тя свенливо. — Това ще е толкова неприлично.

— Джон няма да има нищо против — рече той.

— Къде живееш?

— Навсякъде, където мога да сложа постелята си.

— Не! Наистина ли?

— Наистина.

— Какво правят тексаските рейнджъри? — попита тя, след като преглътна факта, че той е нещо като скитник.

— Бият се с индианци и престъпници — отвърна той, без да се замисли. — Днес си много любопитна. — Звучеше доволен.

— Но ти си полу-индианец.

Той се напрегна.

— О, кой, по дяволите…? О! Уелш!

— Капитан Браг! Нима всяка дума, която излиза от устата ти е ругатня?

— Да не се опитваш да ме превъзпиташ или да ме вкараш в правия път? — попита той с подозрение.

— Ти си заблудено агне — рече Миранда сериозно.

Той избухна в смях.

— Това е много смешно! Аз — заблудено агне!

Той отново се заля от смях. Тя се изви към лицето му и се вгледа в него.

— Ама наистина си такъв! Ти си езичник. Искам да кажа… — Тя се изчерви.

За да го вижда, тя бе извила лявото си рамо срещу дясната му страна, а задните й части удобно се наместиха в скута му, хълбокът й опря в нещо неудобно, но все пак някак познато. Нещо твърдо и подобно на прът…

Очите им се срещнаха, а нейните се разшириха, като разбра какво е. Златистият му поглед бе течен и блестящ, подобно на горящи и хвърлящи искри пламъци. Тя преглътна, опита се леко да се надигне и усети как мъжкият му атрибут се притисна още повече в хълбока й.

— О!

— Съжалявам, принцесо — рече той, като я върна в първоначалното й положение — Съжалявам.

Сърцето й биеше лудо. Защо бе така? Тя знаеше със сигурност, че тази сутрин, когато се качиха на конете, в панталоните му нямаше издутина.

Тя бе погледнала дискретно, като й се искаше да разбере дали е сънувала това, което видя снощи. И което е по-лошо, защо тялото й реагираше на неговото така, сякаш я изгаря треска? Тя едвам дишаше.

— Успокой се — рече той дрезгаво. — Няма да те нараня. — Той взе напрегнатото й мълчание за страх.

— Защо… — започна тя и се спря. Тялото й я болеше непоносимо.

— Мъжете не могат да го контролират, Миранда, не винаги. Съжалявам.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Дерек, мисля, че съм болна.

— Какво ти е? — рече той бързо, като я дръпна силно към себе си, за да погледне поруменялото й лице. Той дръпна поводите.

— Мисля, че имам треска — прошепна тя, загледана в него, без да може да затвори уста, а погледът й бе замъглен. И после, неизвестно защо, тя откри, че се е втренчила в устата му. Чу нисък, странен звук, като изскимтяване, без дори да осъзнае, че идва от нея.

Той възкликна, когато свързаните мисли и всичкият му самоконтрол се изпариха при вида на явното й желание. Ръката му се стегна, придърпа я по-нагоре и по-плътно срещу напиращото му мъжество, докато другата му ръка пусна юздите, намери хълбока й и се плъзна нагоре до кръста й. Тя се бе втренчила в устата му с жадни очи, а червените й устни се разтвориха задъхано. Той сведе лице.

Тя знаеше, че ще я целуне и не можеше да помръдне, да възрази, не можеше дори да мисли. Не знаеше дали иска да я целуне или не. Седеше замръзнала в ръцете му, не можеше да диша, тялото й бе пламнало. Устните му се спуснаха върху нейните меко, нежно и крайчецът на езика му се плъзна в отворената й уста. Миранда затвори очи, ръцете й намериха ризата му и се вкопчиха в нея. Устата му стана по-настоятелна. Тя не отвърна на целувката му — тази мисъл изобщо не й хрумна в замаяното й състояние — но отвори устата си по-широко и притисна ръцете си по-силно в гърдите му. Езикът му нахлу в устата й — странно, вкусно започна да изследва зъбите й, бузите, собствения й език. Ръката му на кръста й погали плътта й.

Целувката беше безкрайна, интимна и поглъщаща. Ръката му се плъзна от кръста към хълбока й, спря се, а после се спусна по-надолу. Той погали дупето й, задната страна на бедрото, като нежно мачкаше плътта й по пътя и отново се върна нагоре, за да обхване с ръка задните й части. Тя простена, като притисна дупето си към ръката му и се напрегна, за да намери търсещите му пръсти.

Внезапно откри, че се плъзва от коня и застава на краката си. Тя се препъна задъхана и осъзна, че той я е спуснал от коня и сам е скочил от другата страна. Краката й бяха толкова слаби, че тя се строполи на земята, като се тресеше яростно.

Внезапно Миранда осъзна какво се бе случило. Тя възкликна, покри лице с ръцете си, засрамена и ужасена. Браг я бе целунал! Бе я докоснал! Мили боже! И това бе… чудесно… вълнуващо.

Миранда седна, докато се опитваше да се съвземе. „Лека жена!“ изкрещя вътрешният й глас. „Уличница! Ти го остави да те докосне, остави го да те целуне. На теб ти хареса! Курва!“ Тя нададе изтерзан вик и покри лицето си с ръце.

Точно така я завари Браг, когато си възвърна самообладанието достатъчно, за да се приближи. Той бе притъмнял от гняв към себе си.

— Трябва да поговорим — рече той рязко, загледан намръщено в Миранда, докато тя седеше, скрила лице в шепите си. При звука на гласа му тя скочи на крака и се заотдръпва, а очите й бяха огромни и уплашен.