Бренда Джойс - Пътуване към рая

Чудеше се и какво е станало с Браг. Сигурно е мъртъв, помисли си тя мрачно. Прониза я нов пристъп на болка. После си спомни какво бе казал Уелш. Браг бе полу-апах. Нито един команч не можеше да проследи апах. Ако Браг бе жив, щеше ли да успее да проследи мъжете, които я бяха отвлекли? Това беше единствената й надежда.

Тя се изправи и се приближи до единствения прозорец в бараката. Навън видя двама мексиканци да спят. Опита се да си спомни как изглежда похитителят й. Спомняше си само, че е висок и че гласът му е мек и леко гърлен.

— Значи си по-добре.

Миранда ахна и се обърна, като опря гръб в стената. Той бе висок колкото Браг и точно толкова тъмен, колкото Браг бе златист. Има зъл вид, помисли си тя и потрепери. Очите му добиха оголен, стръвен израз.

— Студено ти е — рече той и закрачи към нея. Хвана ръцете й и започна да ги разтрива.

Вцепенена, тя се опита да ги измъкне.

— Не, cara9 — промълви той и ги вдигна, за да ги целуне. Захапа леко кокалчетата й. Миранда се задави от ридания.

Чавес спря и я погледна.

— Не се бой — рече той.

— Моля те — прошепна тя. — Моля те, пусни ме да си ида. Умолявам те.

Той се усмихна.

— Не, querida10. Това е невъзможно.

Миранда заплака.

— Защо си толкова нетърпелива да си тръгнеш? — попитай той с гневен вид. — Не съм ли красив? При това съм и богат. Не ти ли казах, че ще се оженя за теб? Голям късмет имаш, повярвай ми!

Тя го погледна през насълзените си очи, изненадана.

— Да не би вече да си женена? — Очите му просветнаха. — За оня рейнджър? А? Така ли е? Мисля, че не. Мисля, че си девствена. Имаш толкова невинен вид.

— Не мога да се омъжа за теб — прошепна тя, като се възползва от възможността. — Вече съм омъжена за Браг.

Лицето му се изопна и чертите му се разкривиха от ярост.

— Така да бъде — рече той рязко, като я притегли в обятията си.

— Не! — извика тя, когато той я вдигна и я отнесе до леглото.

— Тогава ще бъдеш моя любовница. — Чавес я хвърли на леглото и я задържа неподвижна, докато се наведе над нея.

— Браг ще те убие — извика тя, без да може да се помръдне под него.

— Не, cara. Браг е далеч оттук. Съпругът ти, ако наистина е такъв, е взет в плен от команчите. — Чавес се ядоса още повече от изплашения й вид. — Значи наистина милееш за него. Добър любовник ли е, а? Мислиш ли, че не познавам кога един мъж е опасен? — Той я разтърси. — Аз уредих приятелите ми, предвождани от моя полубрат, да го отведат далеч от теб, cara. Не съм глупак!

Миранда нямаше време да осъзнае думите му, защото устата му се спусна върху нейната, твърда и настоятелна. Той я сграбчи в ръцете си, докато се впи в здраво стиснатите й устни. Тя лежеше под него като дъска.

— Отвори уста — рече той рязко, като повдигна глава. Плъзна ръка по гърдите й и потърка зърното й.

— Не! Не! Моля те!

Чавес се засмя, като затърка твърдото връхче между палеца и показалеца си.

— Мисля, че лъжеш, сага. Мисля, че си много невинна. — Устните му отново откриха нейните.

Миранда се бореше, обзета от отвращение и ужас. Това бе толкова различно от всичко, което беше чувствала към Браг. Тя усети как в гърлото й се надига жлъч и напразно се заизвива.

Ръката му галеше гръдта й, докато той обсипваше скованото й лице с целувки, без да обръща внимание на сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Madre de Dios!11 — извика той, като разпори нощницата й. — Аз съм като момче… Не мога да чакам!

Той захвърли нощницата настрана, като дишаше на пресекулки. Миранда стисна здраво очи, докато той прокара ръце нагоре и надолу по тялото й, по гърдите й, по корема й, по хълбоците й. Поглади косъмчетата по тайното й женско място и тя усети, че всеки момент ще повърне.

— Разтвори бедрата си, cara — каза той. После сам ги раздалечи със сила и прошепна: — Толкова си красива.

Тя се сви и започна да стене в агония, когато ръката му докосна най-интимното й място. Стоновете й бяха полу-ридания и никой мъж не би могъл да ги сметне за страст.

— Ти си съвсем суха — рече той гневно. — Толкова ли съм противен? А?

Миранда лежеше като вдървена и й се гадеше. Опита се да блокира съзнанието си за това, което става. Но когато той мушна пръста си в нея — действително вътре в нея! — очите й се отвориха рязко и тя го нападна с нокти и яростен писък. Одраска бузите му, като пусна кръв.

Чавес изръмжа, хвана китките й и ги притисна над главата й. Отново я заопипва, като пъхна пръста си в нея. Миранда извърна глава, като се задъха, докато жлъчният вкус отново се надигна.

— Ти си девствена! — рече той рязко, като отдръпна ръка. — Знаех си! — Това бе ликуващ вик.

Миранда повърна отстрани на леглото. Когато конвулсиите й най-накрая спряха, тя разбра, че той вече не я докосва, осъзнал, че лежи гола на леглото, усетил уязвимостта и ужаса й… Тя бавно вдигна глава.

Чавес стоеше изпънат до леглото, а лицето му бе тъмно и напрегнато.

— Аз те отвращавам.

Тя покри лице и го зарови във възглавницата.

— Не обичам изнасилването, сага — рече той след един безкрайно дълъг миг. — Може би ако те ухажвам, няма да ме считаш за толкова противен, а? — Думите му бяха изпълнени с горчивина. — В моята страна дори с моята кръв на команч благородните млади дами ме смятат за доста добра партия. Жените нямат търпение да ми се отдадат, дори и да не сключим брак. — Той огледа красивите й, изящни извивки. Гласът му стана по-рязък. — Господи, искам те — рече той със стържещ глас, като прокара нежна ръка по гладките й хълбоци.

Миранда потрепери от омразното му докосване. Усети дъха му върху гръбнака си, а после той отмести косата й настрана и започна да я целува по врата. Леглото скърцаше от тежестта му. Господи, не! Тя усети панталоните му, мускулите на бедрата му, когато той се притисна върху нея със стон. Нещо твърдо и подобно на прът се притискаше през панталоните му към задните й части и намери цепката между тях. Той изстена.

— Не знам… Не знам дали съм достатъчно силен… Някакъв инстинкт, изострен от трийсет години оцеляване, го накара да вдигне поглед.

Застанал на вратата, Браг стреля.