— Значи тя е… лоша жена — рече Миранда със сериозен тон. — Уличница.

Браг се втренчи в нея.

— Мисля, че трябва да поговорим, наистина да си поговорим — рече той ужасно разгневен. — Луис не е курва.

Тя възкликна от грубия език.

— Тя е жена с нормални апетити, това е всичко.

Миранда зяпна невярващо.

— Миранда, това, което става между един мъж и една жена е хубаво и естествено. И безкрайно приятно.

Тя бе шокирана.

— На нито една добре възпитана жена не й харесва… вниманието на мъжа по този начин!

— Горкият Джон — рече той, преди да може да се спре. — Що за глупости са ти натъпкали в главата? Ако любенето беше толкова греховно, тогава защо господ е пожелал така да се зачеват деца?

Тя го изгледа с пълно неразбиране.

Браг я изгледа на свой ред. Той не можеше да повярва, че тя не знае за какво й говори.

— Ти не знаеш, нали? Не знаеш как забременява жената?

— Не — прошепна тя, преглъщайки тежко. Навлажни долната си устна. — Как?

Ако направи това още веднъж, ще я целуна, помисли си Браг, когато тръпка на желание премина през него. Веднага след това я последва гневна вълна.

— Попитай мъжа си — рече той твърде рязко. — Повярвай ми, той ще ти каже… Не, ще ти покаже. — Очите им се срещнаха.

Миранда бе тази, която отмести поглед, разтреперана.

— Ще се изкъпя. Ще бъдеш ли така добър да се обърнеш?

Браг вече знаеше, че наоколо не се мотаят индианци, така че кимна. Мислеше си, че вероятно никога не се е целувала. Е, естествено той не можеше да я научи. Това си беше право на Джон. Но тя се нуждаеше от целувка, от хубава целувка. По дяволите, та тя я искаше, той бе уверен в това. Зарея поглед в небето, обърнат с гръб към нея и чу дрехите й да прошумоляват. Замръзна. Тя се събличаше.

Слухът му беше по-добър от този на всеки бял. Той усещаше всяка дреха, която тя захвърляше. Разбра, че носи три ката фусти. После я чу да нагазва в езерото. По какво ли бе останала? Риза и фуста, предположи той, като се бореше с подтика да погледне.

— Изненадан съм, че ми вярваш — засмя се той рязко. Плискащите звуци от къпането й замряха. Той наостри уши и я чу как диша.

— Годеникът ми ти вярва — рече накрая тя.

Толкова е невинна, помисли си той. Толкова дяволски невинна! А Джон щеше да й отнеме невинността. Вместо това искаше той да е човекът, който да я научи на страст.

Езерото не беше дълбоко и той знаеше, че тя е клекнала, докато се къпе. Чу я да се изправя и да казва:

— Не се обръщай.

Той не си направи труда да отвърне.

Внезапно тя извика и се чу силен плясък. Браг на мига се озова на края на езерото. Тя се бе подхлъзнала и главата й се показа на повърхността, докато плюеше вода и се опитваше да си поеме въздух. Браг не се усмихна. Той се напрягаше да види дали е добре.

Миранда извика отново.

— О, тук… тук има нещо! — Тя стана и той зърна твърдите й зърна през мократа риза, преди тя да падне отново, като изчезна под водата.

Браг я хвана в обятията си, докато тя се давеше с вода, извади я от езерото и падна на колене в тревата.

— Добре ли си? В езерото няма нищо.

Миранда трепереше в ръцете му.

Внезапно той осъзна какво точно се бе случило. Миранда бе в обятията му. Беше само по риза и фуста. Гърдите й бяха малки, меко закръглени и красиви, а розовите им връхчета умоляваха устата му да ги докосне. Косата й се бе разпиляла и падаше на блестящи черни вълни върху малкия и, заоблен ханш. Устните й бяха разтворени и тя го гледаше със същото шокирано осъзнаване на компрометиращата им поза.

Той не можеше да мисли повече. Ръката, която бе на рамото й се спусна по врата й, уви се в един дебел кичур коса и задържа главата й неподвижна. Той наведе лице. Тялото й се скова. Устните му докоснаха нейните, а после още веднъж, и още веднъж, нежно и деликатно. Тя стисна здраво устни и не искаше да ги отвори, дори когато езикът му започна да дразни мястото, където се събираха. Държеше я притисната към себе си по такъв начин, че тя не можеше да вдигне ръце, за да го отблъсне. Той залепи уста за нейната. Езикът му премина по очертанията й. Дишането му стана рязко и учестено. Искаше я повече, отколкото някога бе пожелавал някоя жена.

Внезапно тя започна да се бори яростно.

Той я пусна рязко, толкова рязко, че тя падна на влажната трева. Той клекна, а кръвта му яростно пулсираше. Миранда се отдръпна така, че да не може да я достигне, като му предостави изкусителната гледка на мократа й фуста, прилепнала по закръгленото, апетитно дупе. Той бавно се изправи и въздъхна. Тя се опитваше да се намъкне в роклята си и той чу как платът се скъса.

Протегна ръка и я хвана за китката, като спря нервните й движения. Всъщност тя замръзна при докосването му.

— Спокойно — рече той на пресекулки. — Няма да те нараня. — Той отпусна ръка и погледна към тялото й за последен път.

Канеше се да отмести поглед, когато видя ръката й да полита във въздуха и я хвана, преди да го е зашлевила през лицето. Тя се задъха. Очите й бяха потъмнели от гняв. По бузите й бе избила руменина, а гърдите й се надигаха. Той я хвана по-здраво и започна да я притегля към себе си по стар навик и рефлекс. Но бързо се окопити и си напомни коя и каква е тя. Отблъсна я от себе си. Миранда се спъна и падна на четири крака.

— Съжалявам — каза той, без да осъзнава, че изглежда всичко друго, но не и покайващ се. Всъщност изглеждаше невероятно вбесен.

Миранда събра роклята си, разтреперана.

— Животно такова! Cochon6! Как смееш! Аз няма… няма да пътувам с теб нито ден повече! Mon Dieu! — Гласът й секна и очите й се насълзиха.

— За бога! — Браг бе вбесен, задето не може да се овладее. Как бе станало това? — Не бъди такава глупачка! — Той крещеше и сега сниши гласа си. Сега му липсваше само лелята на Миранда да довтаса тук да му изнася лекции.

— Как е могъл Джон да изпрати теб? — рече тя, като изхлипа. — Как е могъл да ме остави в компанията на дивак като теб? Как?

— Време е да пораснеш, Миранда! Не ми казвай, че никога преди не са те целували. — Той я гледаше как закопчава блузата си. Тя спря и го изгледа невярващо. Трябваше да се сети, че никога не се е целувала — тя бе скована и вдървена като дъска, а устата й бе като залепена.

— Никога! — Тя се ужаси, че може да е помислил нещо друго.

Браг отвори уста да се извини, но оттам се изтръгна само звук на отвращение.

— Ще намерим нов водач в Начиточес — заяви Миранда.

— О, не, няма — предупреди Браг, а лицето му доби опасен израз.

Миранда отстъпи.

— О, да! След като кажа на леля какво…

Той я сграбчи и я разтърси, без да иска да я нарани и когато тя приплака, на него му се искаше да се ритне. Толкова бе крехка!

— Чуй ме — рече той с тих глас и очи, от които хвърчаха искри, като я пусна. — Дадох думата си на Джон, че ще те заведа здрава и читава в ранчото и ще го сторя, мътните го взели.

— Читава? — очите й бяха невярващи. — Читава? Според теб да ме целунеш означава да ме върнеш здрава и читава?

Браг стисна зъби.

— Ще те заведа чак до Сан Антонио, Миранда, и точка. — Погледите им се срещнаха. — Независимо какво искате ти и леля ти. Ако трябва, ще ви завържа и двете за ръцете и краката за останалата част от пътуването.

Миранда пребледня.

— Звяр такъв!

Браг изкриви уста в усмивка, която приличаше на присмех. Тя се обърна и се втурна обратно към лагера. Браг взе нещата, които тя остави след себе си, сипейки ругатни. Ритна едно дърво. Ето що за разговор излезе. Сега тя бе уплашена и отвратена от него повече от когато и да било.

9

Миранда отново се разболя. Всъщност обхвана я треска. Цялото й тяло бе обгърнато от топлина, а сърцето й продължаваше да тупти болезнено. Тя погледна към леля си. Слава богу, тя бе заспала! Миранда се боеше, че лицето й може да издаде вълнението й, а никак не искаше да отвръща на любопитните въпроси на леля си.

Браг я бе целунал! Лицето й запламтя още повече. Тя лежеше на постелята си, обвила ръце около себе си. Господи! Беше ли компрометирана? Трябваше ли да каже на Джон? Щеше ли той да я прати у дома посрамена? Тя рязко се изправи.

Ако Джон разбере, че Браг я е прегръщал полугола и я е целунал, той несъмнено щеше да я прати да си върви у дома. Очите й проблеснаха и тя почти се засмя радостно на глас. У дома! О, колко искаше да се върне вкъщи, да се махне от всичко това — от тези странни, варварски мъже в тази дива, неопитомена страна. Това беше чудесна идея.

Миранда знаеше, че е добро момиче — обикновено — понеже целувката на Браг я бе отвратила и ужасила. Това бе единственото обяснение за начина, по който сърцето в гърдите й заплашваше да се пръсне при допира му. Как можа този мъж да я докосне? Как бе възможно годеникът й да прати него, този абсолютен звяр, който не можеше да владее долните си инстинкти, да я придружава до дома му? Тя не го разбираше. Ами ако Джон не бе по-добър от Браг?

Малко по-късно Браг имаше наглостта да й викне от външната страна на палатката, за да й съобщи, че вечерята е готова. Тя прехапа устна, като й се прииска да извика на свой ред, че не е гладна, но не искаше никой, най-вече леля й, да разбере какво се е случило. Леля й щеше да каже, че тя е виновна, задето е отишла да се къпе във вир, един вид обществено място, пред някой мъж. Не, тя не можеше да каже на Елизабет. Не смееше.

Миранда внимателно се измъкна от палатката, усещайки изгарящия му поглед върху себе си. Защо винаги я гледаше по този странен, жаден начин — начинът, по който едно гладно дете гледа парче торта? Тя държеше клепките си сведени, напълни две чинии и без да поглежда към никого, изчезна в палатката. Тази вечер повече не припари навън, боеше се от погледа му и реши, че ще изчака до следващата сутрин, за да се погрижи за нуждите си.

Поради решението си Миранда стана призори, преди да ги събудят, и се измъкна от палатката. Над прерията небето беше прасковено розово и обагряше кафеникавата трева в златист оттенък. В далечината назъбени, бледоморави планини се очертаваха на фона на по-тъмното небе. Миранда постоя за миг, за да вдиша сладкия, свеж утринен мирис на сурова земя, наслаждавайки се на великолепния изгрев. После се огледа. За щастие нямаше и следа от Уелш или Браг и тя реши, че мъжете се грижат за собствените си нужди. Конете още бяха спънати с букаи, опакованият им багаж лежеше ненатоварен на земята. Кафето се топлеше и тя сбърчи нос с неудоволствие. Какво не би дала за малко чай!