На другия ден той я изненада следобед. Тя миеше грудки, които бе събрала, като се опитваше да реши дали две от тях са от същия ядивен вид като останалите. Беше коленичила, облечена в роклята си от шевро, когато ръцете му я обгърнаха и той я целуна парещо по врата. Тя почти изскочи от кожата си.

Ръцете му се преместиха към гърдите й и нежно ги стиснаха, докато той захапа лекичко ухото й. Тя веднага се скова, ужасена, че се нахвърля върху нея и я награбва, сякаш е някоя повлекана от публичен дом. Въпреки това тялото й започна да пулсира и да трепти.

— Дерек! — извика тя, обхваната от гняв.

Той затърка едното й зърно между палеца и показалеца си и тя усети как мъжествеността му расте срещу гърба й и започва да пулсира. Миранда хвана китките му и гневът надделя над началните пристъпи на желание. Той не й обърна внимание, а ръката му започна да шари надолу по корема й, като продължаваше да целува врата и ухото й. Улови женствеността й с ръка и започна да я търка през меката еленова кожа.

Със сила и ярост, които не знаеше, че притежава, тя се измъкна и го зашлеви с всичка сила през лицето. Стана на крака разтреперана.

— Как смееш!

Той бе изумен.

— Как смееш! — извика истерично тя, като обезумяла.

— Миранда — възкликна той с разширени очи, без да разбира абсолютно нищо. Пристъпи напред и се канеше да я хване за раменете.

— Не ме докосвай! — изкрещя тя. — Да не си посмял!

Той замръзна.

Тя се завъртя на пети и избяга, като се втурна с всички сили в гората, а по лицето й се стичаха сълзи. Свлече се на колене, когато дробовете й щяха да се пръснат и заплака. Той прекали. Да дойде при нея на открито, посред бял ден, и да я опипва грубо, сякаш бе курва. Това ли си мислеше за нея? Защо щеше да се държи с нея като с курва, ако не я смяташе за такава? Тя наистина реагираше точно така всеки път, когато той я докоснеше!

— Защо плачеш? — рече той сковано зад гърба й.

Стоеше изправен пред нея и я гледаше озадачен и безпомощен.

— Остави ме — заповяда тя. — Махай се!

Той се поколеба и клекна до нея.

— Знам, че не съм направил нищо лошо — започна той неуверено. — Или греша?

Миранда се надигна и седна, а по лицето й имаше бразди от сълзи. Очите й бяха огромни, гневни и в тях се четеше изумление.

— Нищо лошо ли?! Ти се държиш с мен като с курва и после ми разправяш, че не си направил нищо лошо? — тя сви юмрук, понеже страшно й се искаше да го удари.

Дерек бе шокиран.

— За какво говориш? Какви са тези глупости?

Тя се намръщи. Естествено, че не разбираше, не му пукаше?

Но на него му пукаше.

— Миранда, кажи ми — замоли я той, като колебливо докосна ръката й. — Не мога да повярвам, че реагираш така на това, че те прегърнах по този начин.

Тя го загледа и изтри очите си с юмрук.

— Прегърна ли? Та ти ме опипваше!

— Може… и така да е било. Но… — той се спря, без да знае какво да каже. Тя зачака почти войнствено. — Харесва ми да те докосвам — рече накрая той и осъзна, че това съвсем не е подходящо в случая.

— Не ми харесва начина, по който се отнасяш с мен.

— Не се държа с теб като с курва — рече той с изблик на гняв. — Обиден съм, че мислиш така.

— Как можеш да го отричаш? — извика тя. — Ако не преди малко, то снощи. Никой не се държи с дама така, както ти с мен!

Браг я изгледа, започвайки да разбира.

— Исках да те зарадвам, да те направя щастлива.

Миранда знаеше, че той говори истината.

— Не ми харесва да правя тези… неща, Дерек.

— Хареса ти — каза той, като се опитваше и искаше да разбере.

— Тялото ми е развратно, но не и умът ми — отвърна тя.

Той я зяпна, като му просветна.

— Знам, че имаш право да ме вземаш в леглото си, но не и по този начин. Това не е правилно! Това, че ме опипваш посред бял ден, на открито, не е правилно! Греховно е!

— Не — рече той рязко, като сграбчи ръката й и я дръпна към себе си. — В любовта нищо няма нищо греховно. Начинът, по който те докосвам е хубав и правилен, Миранда.

— Не, не е!

Той се намръщи, но не я пусна.

— Какво се опитваш да кажеш? Какво искаш?

— Искам да се любим както трябва. — Тя видя нещо да проблясва гневно в погледа му и извърна глава. — Божията воля е да се правят бебета, Дерек, а не нещата, които правиш с мен.

— Глупости — рече той кратко.

Тя го изгледа и погледите им се срещнаха. Видя, че неговият е твърд и непреклонен.

— Обичам те — рече той. — И ти си най-прекрасната дама, която познавам. Не искам да правя любов с теб „както трябва.“ Не искам фригидна лейди в леглото си. Искам дама, която да е страстна — каквато си ти. Твоята страст не те прави курва, Миранда. Как изобщо можеш да си помислиш такова нещо? Тя просто те прави невероятно хубава.

— Прави ме мръсна — поправи го тя.

— Не! — Той я грабна, като прикова погледа й. — Не чу ли какво ти казах? Обичам те — и затова искам да те докосвам и да ти доставям удоволствие. Това е правилно — така трябва да бъде.

Миранда усети, че омеква. Той я обичаше. Тя усещаше това, виждаше го в жарките му очи. Със сигурност го чувстваше, когато той я прегръщаше. Как можеше нещо толкова прекрасно да е греховно? Може би бог бе предначертал двама души, които се обичат да намират такова удоволствие в обятията си. Дали отец Мигел щеше да знае?

— Миранда? Нямам много дар слово. Но като те докосна, това е начинът, по който ти показвам какво изпитвам. — Погледът му задържа нейния. — И знам, скъпа, колко ти харесва докосването ми. Това не те прави разпусната. То те прави истинска жена, а не лицемерка, това е.

Тя се замисли и за това. Искаше да му вярва. Дерек леко я прегърна.

— За какво си мислиш?

— Искам да приема идеите ти, Дерек, но съм била възпитана по друг начин. Дамите в обществото не се държат като мен.

Той се усмихна.

— Само така говорят. Но не си ли се замисляла, че по този начин и ти изразяваш обичта си към мен?

Тя го загледа.

— Ако беше развратна, щеше да ти харесва докосването на Чавес и нямаше да приемаш Джон неохотно. Не си ли се замисляла над това?

Не беше. Тази мисъл много я облекчи и тя усети как срамът и вината се отдръпват от нея като отлив.

Дерек се успокои, като видя чертите й да омекват.

— Освен това ти ме караш да се чувствам щастлив — прошепна той. — Това не е ли важно?

Тя леко се усмихна.

— Знам, че искам да съм добра съпруга.

— Ние караме медения си месец, скъпа. А тогава новобрачните двойки се отдават само на любов. — Той я погледна изпитателно. — Миранда, аз няма да се променя. Много енергия имам. Преди да се появиш ти, леглото ми не оставаше дълго празно. Такъв съм си. Ужасно се вълнувам, че си толкова страстна, защото това задоволява нуждите ми, без да пречи на твоите. Не разбираш ли? Идеално е.

Миранда въздъхна. Той бе много по-силен от нея и тя се чувстваше добре в прегръдките му, защитена и сигурна, но и развълнувана и въодушевена. Тя опря буза на гърдите му.

— Ние сме създадени един за друг — прошепна той, като я погали по гърба.

Тя повдигна главата му, за да го погледне. В очите й се появиха радостни сълзи.

— Мисля, че те обичам — рече тя и после осъзна какво е направила. Ако любовта не беше това странно извисяване в сърцето й, тази нужда да е с него, желанието да го зарадва, като се раздава, страхът от това да са разделени, копнежът да се съединят — тогава какво друго?

Той потръпна. Нежно повдигна лицето й по-нагоре и я целуна с всички чувства, бушуващи в сърцето и душата му.

Ръцете й се вдигнаха около врата му и пулсът им се ускори. Миранда отвърна на целувката му, като поиска още и нежността отстъпи място на притока от горещо желание.

— Ще ти покажа колко те обичам — каза Дерек, като я бутна на меката земя в гората.

Тя го погледна. Дългото му твърдо тяло я покриваше, лицето му бе точно до нейното, а златистите му очи сияеха. Той не я целуна, а зачака мълчаливо, обвил ръце около нея. Тя затвори очи. Любовта бе там, в лицето му, в златистия му поглед. Тя го искаше повече от всякога, искаше да го люби но този начин. В този момент реши, че е прав. Отвори очи, за да се взре в неговите.

— Покажи ми — прошепна тя.

Той го направи.

66

На другата сутрин Миранда се събуди с любов в сърцето си и полежа една минута, замислена за съпруга си и за това колко много го обича. Него вече го нямаше, бе отишъл да нареже дърва за новия им дом. Тя въздъхна. Беше време и тя да става. Седна, а после се изправи и усети, че й се гади.

Едва успя да излезе от вигвама, преди да започне да повръща неудържимо. След като спазмите преминаха, тя остана да лежи неподвижно, свита настрана, гола. Толкова й беше гадно, че се страхуваше да помръдне. Знаеше, че е смъртно болна.

Остана да лежи часове наред, като се страхуваше да се вмъкне вътре, докато не заспа. Като се събуди, се изненада, че е отвън и е заспала без дрехи, докато не си спомни какво се бе случило. Седна, леко уморена, но иначе се чувстваше прекрасно. Какво й имаше?

Тя се заслуша в шума на падащо дърво недалеч от нея, после се изправи и влезе, за да се облече и се зае с ежедневните си задачи. Почувства огромно облекчение, че това, което я бе сполетяло отмина толкова бързо.

На следващата сутрин отново й призля, но този път се бе облякла и успя да стигне до потока, преди да започнат ужасните спазми. Дерек я откри точно там. Предния ден бе отсякъл достатъчно дървета за скелета на къщата, а днес ги носеше до лагера им. Видя я, пусна поводите на коня и се затича.

— Миранда, какво има? — извика той, обзет от паника. Клекна до нея и тъкмо щеше да я прегърне.

— Не ме докосвай — от нея се изтръгна стон, а после още един.

Но той все пак го направи.

— Болна си. Нека те заведа вътре — рече той мрачно, като я повдигна.