Тя не даде знак, че е забелязала присъствието му, докато пълнеше ведрото с вода.

— Какво правиш? — попита небрежно той.

Тя се изправи, без да му обърне внимание и тръгна да се връща.

Той взе ведрото от ръката й и го понесе.

— Миранда?

— Мокря пода — отвърна тя остро.

— Не забелязах, че е станал толкова прашен — каза той, като гледаше изопнатото й лице.

Тя не отговори, а взе ведрото на входа на вигвама и изчезна вътре. Той я последва и видя как лисва водата по целия под.

— Наистина се гордея с теб — рече той искрено.

Тя започна да мете с метлата напред-назад, напред-назад.

— Никога не съм виждал човек, дето толкова се бои от водата, да плува толкова добре. — Това беше истина.

Метенето й сякаш стана малко по-спокойно.

— Съжалявам, че си ядосана — започна той, като видя, че е омекнала и продължи да упорства, докато имаше предимство. — Но един ден ще бъдеш чудесна плувкиня, точно както и чудесен стрелец.

Тя издаде тих звук, подобен на изсумтяване и миглите й се сведоха.

— Може да умра, но искам да можеш да се грижиш за себе си. Като те срещнах, ти беше безпомощна като новородено бебе. С всеки изминал ден се научаваш все повече да се оправяш сама.

Тя спря да мете и го погледна. Той се усмихна.

— Още ли си ядосана?

— Не говори така — отвърна тя и се намръщи. — Ти си млад. Освен това вероятно ще доживееш до сто години!

Той се засмя.

— Надявам се да не е така, освен ако ти не доживееш до деветдесет.

Тя леко се усмихна и той се ухили в отговор.

— Наистина ли смяташ, че се справих добре? — Погледът й бе свенлив и изпълнен с надежда.

— Беше фантастична — каза й той, като преувеличи съвсем малко.

Миранда се изчерви от похвалата му.

— Ако наистина искаш да се науча да плувам, ще се науча — каза тя смело и решително.

Той засия и се приближи до нея.

— Знаеш и какво друго ще ме направи щастлив, нали?

Тя го погледна невинно. Той взе лицето й в ръце.

— Ако ме оставиш да те целуна и да те докосвам само за малко?

Тя трепна.

— Дерек…

— Искам само да те целуна — излъга той, а устата му се приближи до нейната.

— Вече ти казах — прошепна тя колебливо, — че можеш… нали знаеш.

— Не искам да се любя с теб сега, а само да те прегърна — каза той и това бе полулъжа. Той плъзна ръка около кръста й и я притегли нежно към себе си. Устата му намери нейната и леко я погали, отново и отново.

Тя бе скована, но започна да се топи, когато устата му започна да се движи внимателно и търпеливо, като милваше устните й с пеперудено докосване, а езикът му се стрелваше над мекотата им. Устните й се раздалечиха, но той не бързаше, не нападаше, а само ги целуваше и допираше очертанията им, мястото, където се разделяха. Той премести ръцете си от раменете към гърба й. Усети отстъпчивостта й. Нямаше нищо против нейната пасивност, стига да не бе скована и да не се страхуваше.

— Ами работата? — прошепна тя след малко.

— Не ти ли харесва да се целуваш? — Гласът му бе пресипнал. Гърбът й бе гладък, а устните й — невероятно сладки.

— Да — промълви тя, като го възбуди. — Харесвам целувките ти. Бях изненадана…

Той превзе устата й с език. Тя го прие пасивно и после, след внимателно и бавно изследване, ръцете й се сключиха около врата му и се стегнаха. Той увеличи натиска и стана посмел, настойчив. Пръстите й се впиха в косата му.

Той я вдигна и я положи на влажната земя.

— Дерек — запротестира тя.

— Искам само да ме оставиш да те докосвам — каза той. — Много ли е за един съпруг?

Очите й бяха широки и въпросителни.

— Но… защо?

— Харесва ми — отвърна той, като отново потърси устните й, коленичил до нея.

Тя започна да отвръща на целувките му, колебливо, свенливо. Той искаше да я обладае, но отказа да се подаде на похотта си. Щеше да й достави удоволствие. Щеше да й покаже, че няма от какво да се бои. Толкова се радваше, че снощи бе намерил изход, иначе никога нямаше да може да се овладее, както сега.

Той чу дълбок гърлен стон да се изтръгва от нея и по крайниците му се разстели топлина. Целуна я по шията и тя изви глава назад, за да го улесни. Долавяше мекото й, неравно дишане и ликуваше. Тя е възбудена, помисли си той, въодушевена. Ръката му се прокрадна от рамото към гърдите й и той хвана една малка, съвършена гръд. Тя възкликна и се вцепени.

— Остави ме да те докосна — промълви той срещу меката й шия. Отново залепи устни за нейните, като стисна меката топка с ръка и затърка зърното с дланта си. Тя потръпна.

Умело откопча ризата й, докато я целуваше дълбоко. Отново потърси гръдта й, като я галеше, масажираше и се наслаждаваше на меката извивка под дланта си. Тя изстена едва доловимо. Главата му започна да бучи, а слабините му бяха толкова пълни, така горещи. Той плъзна ръка под ризата й, като изкушаваше и дразнеше зърното. Тя започна да се извива в ръката му и искаше още.

Той смъкна долната й риза, оголвайки двете й гърди и се загледа в тях само за миг.

— Толкова си красива, Миранда — каза й той пресипнало и после облиза с език твърдия връх.

Тя възкликна. Целувките му засилиха приятното изтръпване на тялото й и го превърнаха в дълбока, пулсираща болка. Тъй като той искаше само да я докосва и целува, малкото страх, който се криеше в съзнанието й се изплъзна между нежната му уста и ръцете му. Преди миг тя искаше да протестира, беше се опитала, заради срамните неща, които правеше той, но сега не можеше да мисли. Той сучеше от нея като бебе. Тя бе пламнала и отчаяно копнееше за нещо, за него, но и тя не знаеше точно за какво. Болката в тайното й женско място бе толкова дълбока и неутолима, че тя се запита дали не е трескава и дали не умира. Чу животинско стенание. Изтръгна се от самата нея.

Част от съзнанието й се опитваше се възпротиви, когато усети как ръката му обхваща женския й хълм през гънките на роклята й. Не там! Ала горещото, неописуемо усещане отми тази мисъл и тя осъзна, че той гали това непроизносимо място — галене, което я караше да се извива неудържимо, дори и през всичките й дрехи. Тя се нуждаеше от ръката му. Изви се срещу нея.

Тя усети хладен въздух върху голата си гореща плът, когато той вдигна полите й и свали дългите й гащи. Стана толкова бързо, че тя можа само да прошепне името му. Чу го да казва:

— Обичам те, Миранда.

Гласът му бе на пресекулки. А после ръката му отново се върна там, плъзна се в долината между краката й, която бе влажна и хлъзгава, и причини миг на осъзнато объркване.

— Обичам те, Миранда — повтори той с плътен глас, който сякаш идеше отдалеч.

— Не спирай — каза тя, като се извиваше и мяташе. Нещо невероятно и се случваше — тя имаше чувството, че на всеки нерв в тялото й му бяха поникнали крила. А после извика, отново и отново, високо проплакване, докато тялото й се зарея безумно, екстатично, преди да избухне в серия от бляскави експлозии.

— Господи — каза си Дерек, като гледаше пропитото й със страст лице. С разтреперани ръце той свали дрехите й, като гледаше поруменялото й лице и черните мигли, подобни на гъсто ветрило. Гърдите й се надигаха и спускаха в неравномерен такт. Очите й продължаваха да са затворени, когато тя остана гола. Той коленичи и плъзна ръце около нея. Целуна клепките, страните, носа й. Откри устните й и потръпна от собствената си жажда. Очите й рязко се отвориха.

Той се усмихна срещу изумения й поглед.

— Миранда.

— Аз… какво стана?

Той я целуна по ухото, по слепоочието.

— Току-що изпита женското удоволствие, скъпа. Това се случва, когато двама души се любят. Когато съм вътре в теб е даже още по-добре. — При мисълта и думите му се прииска да умре.

Тя го загледа, а после се изчерви.

Той хвана лицето й и меко я целуна, като едва се сдържаше.

— Дерек? — каза тя и това можеше да се изтълкува като молба или протест или по малко от двете.

Той милваше гърдите й, като отказваше да се отдели от устните й. Тя потръпна. Той се наведе над нея, все още с препаската на кръста си, за да не я уплаши.

— Няма да те нараня — рече той.

Тя се скова.

Искаше да й достави още удоволствие, искаше го отчаяно, но самият той бе толкова близо, по дяволите. Плъзна ръка между краката й, като търсеше деликатно, умело.

— Дерек? — рече тя с полувъздишка.

Той изстена, плъзна се върху нея, хвана задника й с една ръка и я вдигна към себе си. Целуна сладката, влажна цепнатина, а после започна да търси през розовите гънки с езика си. Тя възкликна, седна и го избута.

— Не!

— Толкова си вкусна — промълви той, без да обръща внимание на слабите й усилия да го отблъсне, докато опитваше най-интимната й част и й се наслаждаваше.

Тя простена и падна назад, като безпомощно се предаде. Той увеличи усилията си и тя затрепери, като се извиваше под търсещата му уста. Оргазмът й настъпи толкова бързо, че го изненада. Тя бе там, открита и влажна и после викаше, отново и отново, високо, без да може да се овладее.

Той лежеше много неподвижен, положил буза на бедрото й, затворил очи, докато тя не можеше да се отърси от преживяното. Той имаше много малко свързани мисли. Скоро щеше отново да я вземе там, но тогава щеше да е заровен колкото може по-дълбоко в нея. Мисълта го накара да я докосне и той плъзна показалеца си в нея, като възкликна от малкия й, тесен отвор. Господи, помисли си той, като мушкаше нежно и я разтягаше, за да му е удобно.

— Дерек — простена тя.

С древен ритъм той мушна двата си пръста в нея. Тя потръпна, а хълбоците й се издигнаха. Възбуден отвъд повратната точка, той се изправи и с едно движение захвърли препаската си. Стисна хълбоците й, вгледа се в поруменялото и лице и се вмъкна.

Изстена от изключителното, неописуемо удоволствие. Миранда, помисли си той, като тласна. Моя.

Той се движеше бавно, като се опитваше да се сдържа, да удължи най-невероятното и красиво преживяване в живота си, вперил поглед в съвършеното й лице. Той бе в нея, изпълваше я докрай, тя бе негова. Очите й се отвориха и срещнаха погледа му. Той видя израза на изумление в тях.